6№ 64

гр. София, 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Ми секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2549 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 507/ 26.02.2020 г. по гр.д. № 359/ 2019 г., с което Апелативен съд – София, потвърждавайки решение № 4502/ 05.07.2018 г. по гр.д. № 13 917/ 2014 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителна по отношение на Ю.Ц.П. сделка № ..., с която на регулирания пазар на финансови инструменти „З.С.И“ ЕООД е продал на П.С.Д. 525 500 броя обикновени поименни безналични с право на глас акции от емисията на „З.П.И ФОНД“ АДСИИЦ (сегашна фирма „ЕМИРЕЙТС ПРПЪРТИС“ АДСИЦ).

Материалноправният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, се свежда до следните частни въпроси, които включва (материалноправен и процесуалноправен): 1. Какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника за увреждането на кредитора? и 2. По иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД какво е значението на обстоятелството, че страните по сделката, която уврежда кредитора, са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН)?

По първия въпрос: Субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника, за увреждането на кредитора, - е част от фактическия състав на правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД, когато увреждащото действие е възмездно и вземането е възникнало преди длъжникът да го извърши – арг. от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Предпоставката не е условие за възникване на това право, когато увреждащото действие е безвъзмездно. Тогава само длъжникът трябва да знае, че има кредитор и действието го уврежда (чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Когато вземането е възникнало след увреждащото действие, чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен субективен елемент за възникване на правото - длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора (чл. 135, ал. 3 ЗЗД). Кредиторът е увреден (обективна предпоставка от фактическия състав), когато извършеното осуетява или затруднява кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е осребрил. И в третата хипотеза кредиторът е увреден, защото е лесно длъжникът да укрие получената цена, а това затруднява кредиторът да се удовлетвори от актива. За субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице за увреждащото действие - не е необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за всички белези, които индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът, всичките правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието. Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според които да заключи, че е възникнало вземане.

По втория въпрос: Правото по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява чрез конститутивен иск, а е съвместна процесуалната легитимация на длъжника и на третото лице, правоприемник на длъжника. Когато кредиторът е обосновал легитимацията си с твърдения, че вземането му е възникнало преди увреждащата възмездна сделка, чиято относителна недействителност претендира, субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е част от фактическия състав на потестативното право. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат или сестра на длъжника. Чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция. Разпоредбата е доказателствено правило, което задължава съдът да приеме, че щом длъжникът и третото лице са в отношенията, визирани в нея, презюмираният факт също е осъществен – третото лице знае за увреждането на кредитора. Кредиторът носи тежест да докаже отношенията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а ответниците по иска провеждат обратно доказване. Защото е доказателствено правило, оборимата презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага стриктно, а не по аналогия. Нейният предметен обхват (приложно поле) разширява чл. 649, ал. 4 ТЗ (сегашна редакция, след ЗИДТЗ с ДВ бр. 20/ 2013 г.). Съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ, в производството за обявяване на недействителност или сделка презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага за всички свързани лица, т.е. за лицата по § 1 от ДР на ТЗ. Чл. 649, ал. 4 ТЗ обаче се прилага за иска по чл. 135 ЗЗД, „свързан с производството по несъстоятелност“ (арг. от чл. 649, ал. 1 ТЗ), т.е. когато искът е предявен пред съда по несъстоятелността от синдика или кредитора за попълване масата по несъстоятелност. По иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на кредитора в общото исково производство чл. 649, ал. 4 ТЗ не се прилага. За този кредитор е недостатъчно да докаже, че длъжникът и третото лице са „свързани лица“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Отношенията на свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, както и по смисъла на всеки друг закон, използващ понятието, не са лишени от доказателствено значение. Когато по иска по чл. 135 ЗЗД на кредитора в общото исково производство подобни родствени, правни или фактически отношения бъдат установени, те могат да са част от системата на онези косвени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимна връзка, са необходимите съдът да направи логичния и еднозначен извод, че третото лице е знаело за увреждането. Следователно доказването на родствените отношения по чл. 135, ал. 2 ЗЗД задължават съдът по иска по чл. 135 ЗЗД да приеме, че третото лице, правоприемник на длъжника, е знаело за увреждането на кредитора, освен ако по делото е проведено успешно обратно доказване. Доказването на родствените, правни или фактически отношения, поради които длъжникът и третото лице са „свързани лица“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, задължават съдът по несъстоятелността и само в производството по иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от синдик или от кредитор за попълване масата по несъстоятелността, да приеме за осъществена субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. По иск по чл. 135 ЗЗД на кредитор, предявен в общото исково производство, доказването на подобни отношения, поради които длъжникът и третото лице са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ или на други закони, използващи понятието (напр. ДОПК,КСО,ЗКПО, ЗПФИ и т.нат.), са само част от системата на косвени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимна връзка са необходими за логичния и еднозначен извод, че третото лице е знаело за увреждането към възмездното действие на длъжника.

Според дадените отговори на правния въпрос касационната жалба от П.С.Д., ответник по уважения иск по чл. 135 ЗЗД, е основателна. Съображенията са следните:

Правилно въззивният съд е приел, че вземанията, при които ищецът Ю.Ц.П. е извел легитимацията си по иска по чл. 135 ЗЗД, са установени със сила на пресъдено нещо – по приложеното влязло в сила решение ответникът „З.С.И“ ЕООД (ЗЕТ ЕООД) е осъден да плати на ищеца сумите 15 948.74 лв. – трудови възнаграждения за м. януари – м. март 2009 г. и 68.18 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците от 11.03.2010 г. Правилен е и изводът, че е увреждаща за кредитора сделка № ..., с която на 17.02.2009 г. на регулирания пазар на финансовите инструменти длъжникът ЗЕТ ЕООД (първият ответник) е продал на П. Д. (на втория ответник) 525 500 броя обикновени поименни безналични с право на глас акции от емисията на „З.П.И ФОНД“ АДСИИЦ (сега – „Е. П“ АДСИЦ (ЗЕТ АД). Кредиторът Ю. П. е увреден, тъй като с продадените акции, които обективират и материални права на акционера, неотделими от ценната книга (на дивидент и на ликвидационен дял при прекратяване на акционерното дружество) длъжникът ЗЕТ ООД е осребрил тези си активи, с което е затруднил кредиторът да се удовлетвори от това имущество. Правилно въззивният съд е приел, че едно от съдебно установените вземания – за трудово възнаграждение за м. януари 2009 г. – е възникнало преди 17.02.2009 г. – датата на увреждащата сделка, поради което е длъжен да изследва не само знанието на длъжника „ЗЕТ“ ЕООД (този правопораждащ юридически факт на правото по чл. 135 ЗЗЗД не е оспорен), но и знанието на третото лице – на ответника П. Д., че сделката уврежда кредитора. Правилно въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника П. Д., че субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изключва спецификата на сделката – акциите са продадени на регулирания пазар на финансовите инструменти с участието на инвестиционен посредник. Специалният търговско-правен режим на сделката, чиято правно уредба е в Закон за публичното предлагане на ценни книжа (редакция към 17.02.2009 г.) и в ЗПФИ (ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ) отм. , но действал към същата дата) не изключва никоя от предпоставките на съдебно упражненото потестативно право по чл. 135 ЗЗД.Уерението от „Централния депозитар“ АД засвидетелства, че към релевантния момент (към 17.02.2009 г.) фактическият състав на сделката е завършен, включително отчетният елемент в задължителното по закон правоотношение с инвестиционния посредник.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че вторият ответник – купувач на акциите на длъжника ЗЕТ ЕООД към релевантния момент – 17.02.2009 г. - е знаел за увреждането. Въззивният съд е намерил за доказано, че първият и вторият ответници са страни по сделката, но и учредители и собственици на акции в ЗЕТ АД. От учредяването на първия ответник на 27.05.2008 г. М.Г.А. е едноличен собственик на капитала, а до 08.02.2010 г. – и управител на ЗЕТ ЕООД. Към 17.02.2009 г. М. А., вторият ответник П. Д. и С. Д., неговият баща, са членове на съвета на директорите на ЗЕТ АД. При тези факти въззивният съд е приел за осъществени две от хипотезите на сделка между „свързани лица“ - по § 1, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДР на ТЗ. След като не е обсъдил, дали по делото са събрани и други доказателства, установяващи знанието на ответника П. Д. за увреждането на кредитора Ю. П., въззивният съд на практика е приел, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато увреждащата сделка е между „свързани лица“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Както бе обяснено, искът по чл. 135 ЗЗД на кредитора Ю. П. се разглежда по общите правила, а за него не се прилага разширеното приложно поле на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, извършено с чл. 649, ал. 4 ТЗ.

Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното въззивно решение, което е постановено в нарушение на чл. 135, ал. 2 и на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а спорът следва да се разреши.

На първо място, касационният състав намира за необходимо да отбележи, че особеният търговско-правен режим на сделката от 17.02.2009 г., не изключва никоя от материално-правните предпоставки на предявения иск по чл. 135 ЗЗД. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗППЦК (в приложимата първоначалната редакция), придобиването на ценни книжа на регулирания пазар е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател. Искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен, като увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (за длъжника и за третото лице). Тя се счита нестанала само по отношение на кредитора-ищец, но при успешното провеждане на Павловия иск кредиторът-ищец по парично притезание получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането към прехвърленото от длъжника имущество, независимо че то е преминало към третото лице. Следователно за иска по чл. 135 ЗЗД чл. 138, ал. 1 ЗППЦК не се прилага.

Отношенията между управителя на ЗЕТ ЕООД – продавач на акциите на ЗЕТ АД и П. Д. – техният купувач, които въззивният съд е установил, действително разкриват степен на близост между страните по сделката, при които е вероятно към 17.02.2009 г. купувачът на акциите П. Д. да е бил осведомен за някои обстоятелства по вземането за трудово възнаграждение за м. януари 2009 г. на кредитора Ю. П. към ЗЕТ ЕООД, възникнало към сключената увреждаща сделка. Доказаните отношения обаче не попадат в хипотезата на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.Стелно са необходими и други доказателства, при обсъждането на които касационният състав да достигне до логичния и еднозначен извод, че към 17.02.2009 г. П. Д. е знаел, че с продадените акции длъжникът ЗЕТ ЕООД уврежда кредитора Ю. П.. При липсата на други, макар и косвени доказателства, касационният състав е длъжен да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест спрямо ищеца Ю. П. и да приеме за неосъществена субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Приложеното влязло в сила решение задължава касационният състав да приеме също, че ищецът Ю. П. е кредитор на ответника ЗЕТ ЕООД и по другите съдебно установени вземания - за трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2009 г, както и по чл. 224, ал. 1 КТ (арг. от чл. 297, вр. чл. 298, ал. 1 ГПК). Те са възникнали след увреждащата сделка. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че двамата ответници са сключили сделката от 17.02.2009 г. с намерение да увредят кредитора. Проведеното от ищеца непълно доказване е пречка съдът да приеме за осъществена и тази субективна материалноправна предпоставка, необходима за възникване на правото по чл. 135 ЗЗД.Стелно искът е неоснователен.

При този изход на делото въззивното решение подлежи на отмяна и в частта по разноските. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца Ю. П. следва да се поставят всички разноски, извършени по делото от ответника П. Д..

При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 507/ 26.02.2020 г. по гр.д. № 359/ 2019 г. на Апелативен съд – София.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 135 ЗЗД да се обяви за недействителна по отношение на Ю.Ц.П. ЕГН [ЕГН] сделка № ..., с която на регулирания пазар на финансови инструменти „З.С.И“ ЕООД ЕИК[ЕИК] е продал на П.С.Д. ЕГН [ЕГН] 525 500 броя обикновени поименни безналични с право на глас акции от емисията на „З.П.И ФОНД“ АДСИИЦ (сегашна фирма „ЕМИРЕЙТС ПРПЪРТИС“ АДСИЦ).

ОСЪЖДА Ю.Ц.П. да заплати на П.С.Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 244.00 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.