Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

Гр. София, 10.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря С. Ш

като изслуша докладваното от съдия П. Х

т.д. № 370/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД ЕИГ РЕ ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против решение № 329 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 388/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 247 от 10.05.2019 г., постановено по т. д. № 684/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на К.Г.С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговия брат Й.Г.С., причинени вследствие на ПТП, настъпило на 11.07.2013 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. , ведно със законната лихва, считано от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 670 от 03.12.2020 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, свързан с активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно - дали по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение страда от процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на иска, евентуално - за редуциране на размера на обезщетението до установения в КЗ лимит от 5 000 лв., с присъждане на разноските. Основното оплакване на касатора е свързано с неустановена по делото изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайното съдържание на типичната родствена връзка между ищеца и пострадалия и обуславяща правото на преживелия брат да бъде обезщетен; както и с липсата на каквито и да било доводи, изложени от въззивния съд, за естеството на връзката между двамата братя, което прави решението му необосновано, немотивирано и в крайна сметка - неправилно.

Ответникът по касация – К.Г.С., чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения развива в подадения писмен отговор, както и в пледоарията по същество. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните относно правилността на въззивното решение, с оглед наведените основания за касационно обжалване, приема следното:

За да намери за основателна исковата претенция за обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговия брат, загинал при ПТП, настъпило на 11.07.2013, съставът на въззивния съд, въз основа показанията на бащата на ищеца, е приел за установено следното: Братята са израснали заедно, по-големият с 4 години Й. е оказвал благоприятно влияние върху по-малкия К. и връзката между тях била основана на взаимна братска обич и уважение. Ищецът, както и всички в семейството, преживял много тежко смъртта на брат си, затворил се в себе си, а и в продължение на четири месеца след произшествието Й. е бил в състояние на кома. Съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания и е счел същите за достатъчно убедителни, за да се приеме съществуването на братска и дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца /като основание за присъждане на застрахователно обезщетение в негова полза/.

Становището на настоящия съдебен състав по въпроса, обусловил допускането на касационния контрол, произтича от следното:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.

Следователно, при предявяване на искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт от лица, извън посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., ищецът следва да изложи конкретните обстоятелства, които обосновават изведената по-горе изключителност на връзката му с починалото лице - като част от основанието на иска и в изпълнение на процесуалните изисквания за редовност на исковата молба, а съдът е задължен да ги разгледа и да формира преценка, дали същите са доказани и дали действително установяват изключително трайна и дълбока емоционална връзка, обуславяща правото на ищеца да бъде обезщетен.

В този смисъл с актуалната практика на ВКС по чл.290 ГПК по подобни случаи /решения по т.д.№ 1275/2019 г. и по т.д.№ 291/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС – 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица.

Предвид изложеното, на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори, че по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка.

Обжалваното въззивно решение се отклонява от задължителната практика на ВКС, респективно - от отговора на правния въпрос относно задълженията на съда при установяване материалноправната легитимация на ищеца, поради което е неправилно и следва да бъде касирано.

В нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки наведените съответни оплаквания във въззивната жалба, въззивният съдебен състав не е анализирал доказателствата, не е извършил изискуемата преценка и не е формирал изводи по въпроса, дали емоционалната връзка между ищеца и починалия му брат е надхвърляла по съдържание обичайната братска привързаност, традиционна за българския семеен модел, за да може да се приеме, че ищецът по изключение има право да претендира обезщетение за вреди от смъртта на своя по-голям брат. При липса на подобни изводи, които касационният съд да подложи на проверка, допуснатото съществено процесуално нарушение следва да се поправи чрез връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Разноските за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл.294 ал.2 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 329 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 388/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи