№ 59 София, 10.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Г. Г

При секретаря Е. П, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3285/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 507006/11.10.2018 г. по гр. д. № 47256/2011 г. на Софийския районен съд, II-ро гражданско отделение, 52-ри състав, е прогласено на основание чл. 349, ал. 6 ГПК обезсилването по право на решението от 14.01.2014 г. по същото дело в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен в дял на Л.А.Х. недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] със застроена площ от 84.86 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при посочени съседи, ведно със зимнично помещение при посочени съседи, заедно с 5.02 % ид. ч. от общите части на сградата, и в частта, с която Л.А.Х. е осъдена да заплати на Ц.А.Н. за уравнение на дяловете сумата 61 500 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане; на основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан, като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността по 1/2 ид. ч.

С решение № 3718/25.06.2020 г. по в. гр. д. № 14816/2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, това решение е потвърдено.

С определение № 506/29.12.2020 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Л.А.Х. по въпроса: следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК.

Ответницата по касация Ц.А.Н. счита, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:

Разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК постановява, че когато при възлагане на неподеляемо жилище присъденото уравнение е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

Моментът, в който едно съдебно решение влиза в сила, е регламентиран в чл. 296 ГПК. Съгласно тази разпоредба в сила влизат решенията: т. 1- които не подлежат на обжалване; т. 2- срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; т. 3- по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. С други думи моментът на влизане в сила е различен за различните решения.

В закона не е предвидено съдът да съобщава на страната кога конкретното възлагателно решение е влязло в сила, т. е. от кога тече 6-месечният срок за изплащане на паричното уравнение. Поради това при изпълнение на паричното задължение, чийто източник е решението за възлагане, страната следва да се ръководи от посочената разпоредба на процесуалния закон- чл. 296 ГПК, както и от съдебната практика по прилагането,

До приемането на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика по въпроса: кога влиза в сила решение, което подлежи на последващ редовен инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалбата е върната, е била противоречива. Противоречието е преодоляно едва с посочения тълкувателен акт /който в т. 7 разглежда въпроса: кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/, като са приети разрешения за възможните различни хипотези на влизане в сила на съдебен акт, когато същият не подлежи на обжалване, както и когато е обжалваем. За случая, в който решението подлежи на последващ редовен инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в срок, е прието, че то влиза в сила в момента, в който е изтекъл определеният в закона срок за обжалване. Това означава, че ако жалбата бъде подадена след изтичане на преклузивния срок, тя се явява недопустима и подлежи на връщане. Доколкото в подобна хипотеза жалбата не поражда суспензивен ефект /не е пречка решението да влезе в сила/, то и последващото производство по повод обжалване на съдебния акт, с който жалбата се връща, няма отношение към момента, в който решението по същество е влязло в сила - чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК.

Това разрешение, предвид принципния му характер, следва да бъде приложено и когато се преценява дали плащането на присъдено парично уравнение при възлагане на неподеляемо жилище е извършено в срока, указан в чл. 349, ал. 5 ГПК, който тече от влизането в сила на решението за възлагане. До момента на постановяване на тълкувателния акт обаче, предвид наличието на противоречива съдебна практика, меродавна за страната ще е преценката, която надлежният съд е извършил и е постановил кога решението по конкретното дело е влязло в сила. И ако страната се е доверила на тази преценка на съда и е извършила плащане в срок, съобразен със същата, това плащане следва да бъде зачетено.

По касационната жалба:

С решение от 14.01.2014 г. по гр. д. № 47256/2011 г. на Софийския районен съд на основание чл. 349, ал. 2 ГПК допуснатият до делба недвижим имот е поставен в дял на Л.А.Х. и същата е осъдена да заплати на Ц.А.Н. сумата 61 500 лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението.

Препис от решението е връчен на Ц. Н. чрез адв. Й. Г. на 25.02.2014 г. Съделителката е подала въззивна жалба на 12.03.2014 г., която е върната като просрочена с разпореждане от 19.03.2014 г. на Софийския районен съд. Частната жалба, подадена от Ц. Н., е намерена за неоснователна, поради което с определение № 18305/15.09.2014 г. по ч. гр. д. № 9048/2014 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-10 състав, е оставена без уважение. Върху определението е поставен печат на първоинстанционния съд, на който е отбелязано, че същото е влязло в сила на 18.11.2014 г.

Датата 18.11.2014 г. е отбелязана и върху първоинстанционното възлагателно решение като дата, на която същото е влязло в законна сила.

С молба от 30.12.2014 г. съделителката Ц. Н. е поискала от първоинстанционния съд да прогласи обезсилването по право на възлагателното решение поради неплащане в срок на присъдената сума за уравнение на дяловете.

С разпореждане от 16.03.2015 г. на районния съд молбата е оставена без уважение по съображения, че решението е влязло в сила на 18.11.2014 г. и 6-месечният срок съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК не е изтекъл.

Частната жалба, подадена от Ц. Н. срещу горното разпореждане, е оставена без уважение с определение № 9149/29.04.2015 г. по ч. гр. д. № 5464/2015 г. на Софийския градски съд, АО, гражданско отделение, III-ти въззивен състав.

По подадената от Ц. Н. частна касационна жалба е образувано ч. гр. д. № 3638/2015 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., производството по което е спряно с определение № 255/25.09.2015 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С определение № 96/22.05.2017 г. производството е възобновено, допуснато е касационно обжалване и определение № 9149/29.04.2015 г. по ч. гр. д. № 5464/2015 г. на Софийския градски съд, както и потвърденото с него разпореждане от 16.03.2015 г. по гр. д. № 47256/2011 г. на Софийския районен съд, са отменени, а делото е върнато на районния съд за извършване на следващите се процесуални действия по чл. 349, ал. 6, изр. 2-ро ГПК. Прието е, при прилагане на разрешението, дадено в т. 7 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че в случая възлагателното решение е влязло в сила на 11.03.2014 г., с оглед на което към 30.12.2014 г., когато е подадена молбата по чл. 349, ал. 6, изр. 2-ро ГПК, 6-месечният срок за изплащане на сумите за уравнение на дяловете е бил изтекъл и неправилно е прието, че искането за обезсилване по право е преждевременно.

В решението, предмет на касационен контрол, въззивният съд посочил, че срокът за изпълнение и плащането на сумите за уравнение на дяловете има характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие /вещноправния ефект/ на влязлото в сила решение за възлагане. Ако паричното задължение за уравнение не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 349, ал. 5 ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в 6-месечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма на чл. 349, ал. 6 ГПК изключва всяка възможност за незачитане последиците на неизпълнението в 6-месечния срок, предвид произтичащото ex lege обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила на основанието за възникване на самото парично задължение. Поради това без правно значение е дали неизпълнението се дължи на извинителна причина по чл. 81, ал. 1 ЗЗД по отношение на длъжника, в който смисъл е т. 10 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В хипотезата на чл. 349, ал. 6 ГПК съделителят-длъжник, който възразява, че е изпълнил точно паричното си задължение, следва да докаже, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, позитивните факти на плащането в срок.

Въззивният съд посочил, че в конкретния случай спорният въпрос между страните е кога е влязло в сила възлагателното решение. За да отговори на този въпрос, съдът съобразил факта на просрочие на въззивната жалба, подадена от Ц. Н., и съобразно с разрешението, дадено в т. 7 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, приел, че възлагателното решение е влязло в сила с изтичане на срока за обжалване, а именно на 12.03.2014 г. От тази дата е започнал да тече и 6-месечният срок за заплащане на присъденото парично уравнение. Въззивният съд приел, че съделителката Л. Х., на която делбеният имот е бил възложен, не е доказала, че е заплатила сумата 61 500 лева, представляваща присъденото парично уравнение на дяловете, в предписания 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, ведно със законната мораторна лихва, а именно до 12.09.2014 г., поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че решението в частта, с която делбеният имот е поставен в дял на тази съделителка, е обезсилено по право.

Съобразно с отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение, с което възлагателното решение е прогласено за обезсилено по право, е неправилно. Съделителката, върху която тежи задължението за заплащане на присъденото парично уравнение, е съобразила своето поведение с преценката на първоинстанционния съд за момента, в който възлагателното решение е влязло в сила. Тази преценка е изразена чрез отбелязването от съда върху текста на първоинстанционното решение, извършено с поставянето на щемпел със съдържание: „решението е влязло в законна сила на …“ и датата 18.11.2014 г. Спорът, свързан с правилността на тази преценка, се е развил впоследствие, по повод подадената на 30.12.2014 г. от Ц. Н. молба за прогласяване обезсилването по право на възлагателното решение. В случая от значение е и обстоятелството, че към момента на извършване на отбелязването практиката на ВКС по въпроса: кога влиза в сила решение, което подлежи на последващ редовен инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалбата е върната, е била противоречива, като противоречието е преодоляно едва с постановяване на 31.07.2017 г. на ТР № 7 по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че след като съдът е посочил определена дата на влизане в сила на съдебно решение и страната се е доверила, правните последици на дължимото от тази страна действие, което следва да бъде извършено в указан от закона срок, считано от тази дата, следва да се считат за настъпили. В разглеждания случай това означава да се приеме, че ако в 6-месечния срок, считано от 18.11.2014 г., съделителката Л. Х. е изпълнила възложеното задължение, то срокът по чл. 349, ал. 5 ГПК следва да се счита за спазен и извършеното плащане следва да бъде зачетено. Твърдение за надлежно изпълнение на 13.05.2015 г., когато на името на Ц. Н. е открита банкова сметка в „А.Б.Б“ АД, по която е преведена сумата за уравнение на дела, заедно със законната лихва, се съдържа в молбата на Л. Х. от 21.06.2017 г. с вх. № 5095982, с приложени към нея писмени доказателства, които обаче не са обсъдени от въззивния съд.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по противопоставеното от съделителката Л. Х. възражение, подкрепено с представени писмени доказателства, че е изпълнила точно паричното задължение за уравнение на дяловете.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 3718/25.06.2020 г. по в. гр. д. № 14816/2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Б въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: