№ 215/2020 г.

гр. София, 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Д. Ц, като разгледа гр.д. № 5522 по описа за 2016 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТПК „Щастие”, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявана от председателя Г. И., чрез адв. Ю. Д., против решение № 3030 от 14 април 2016 г., постановено по в.гр.д. № 7979/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 1253 от 5 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 39651/2012 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта, с която И.В.Ф., с адрес в [населено място], е осъдена на основание чл. 403 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на кооперацията сумата от 6645 евро – обезщетение за имуществени вреди за периода 01.07.2011 г. - 10.10.2011 г. от спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118510400321 по описа на частния съдебен изпълнител М. П., с обезпечителна мярка, допусната с определение от 27.06.2011 г. по гр.д. № 5136/2011 г. на Софийския градски съд, което изпълнение е с предмет предаване на владението на недвижим имот в [населено място], ведно със законната лихва от 22.08.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта за разноските, и вместо него се отхвърля искът на кооперацията против И. Ф. за заплащане на сумата от 6645 евро – обезщетение за имуществени вреди за посочения период и на посоченото основание, ведно със законната лихва от 22.08.2012 г. до окончателното заплащане на сумата; отхвърлен е като погасен чрез прихващане искът до размера от 5000 евро със сумата от 6645 евро (левова равностойност 12996,49 лева) частична претенция от 128000 лева за изрично посочени подобрения в имота, извършени от Ф. като недобросъвестен владелец по чл. 74, ал. 1 ЗС за периода 2005 г. – 2011 г., и като неоснователен и недоказан е отхвърлен искът за разликата над 5000 евро до 6645 евро. За разглеждане по делото е приета и жалбата на кооперацията против решение № 4973 от 2 юни 2016 г. по същото въззивно дело, с което е оставена без уважение молба на кооперацията от 12.05.2016 г. за допълване на решение № 3030/14.04.2016 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 167 от 11 март 2020 г. по настоящото дело, с оглед вероятността въззивното решение да е недопустимо във връзка с разгледаното възражение за прихващане и редовността на заявеното възражение. Допълнителното решение също е допуснато до касационно обжалване поради обуславящото значение на основното решение.

С влязло в сила решение от 19.12.2006 г., постановено по гр.д. № 1833/2005 г. по описа на ІVБ г.о., ВКС, праводателят на Ф. – С.Д.Т., е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на кооперацията четири магазина, обединени в един. В хода на процеса Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху магазин с площ от 114,30 кв.м., идентичен с четирите магазина, собственост на кооперацията; на 27.05.2005 г. Т. продал магазините на Ф.; на 01.06.2005 г. кооперацията се е снабдила с изпълнителен лист. По отрицателен установителен иск на Ф. е образувано гр.д. № 5136/2011 г. по описа на СГС, по което е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 321/2011 по описа на ЧСИ М. П. срещу представяне на гаранция, и въводът във владение не е осъществен за периода 01.07.-10.10.2011 г., когато обезпечението е отменено от въззивния апелативен съд; делото е прекратено поради процесуална недопустимост на иска. Кооперацията е въведена във владение на 02.11.2011 г. В настоящия процес се твърди, че преди допускането на обезпечението кооперацията постигнала договореност за сключване на договор за наем при наемна цена от 2000 евро; общо причинената вреда е в размер на 6645 евро.

С отговора на исковата молба по настоящото дело Ф. сочи, че е добросъвестен собственик на процесния имот, защото го е придобила преди вписването на исковата молба срещу праводателя й, искът се оспорва и по размер; предявява се частичен насрещен иск за неоснователно обогатяване срещу кооперацията – за сумата 11800 лева частично от цялата сума от 128000 лева, с която кооперацията се е обогатила за сметка на ответницата като разлика в стойността на процесния имот преди извършването на подобренията и стойността на имота след извършване на подобренията от страна на ответницата, като са посочени разходи за строителни материали, труд, транспорт, и задължение за заплащане за банкова лихва по ипотечен договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск.11.2012 г.); направено е и искане за прихващане на дължимите от страните по делото суми, в случай, че съдът уважи първоначалния и насрещния иск до размера на по-малката от тях. Изброени са подобрения в 12 пункта. Изрично с отделно заявление се сочи, че възражението за прихващане на взаимно дължими от страните по делото суми е направено евентуално, като искането следва да се гледа от съда само ако се приеме, че следва да бъде уважено искането по чл. 403 ГПК, и то до размера, в който съдът уважи искането; насрещният иск и възражението за прихващане да се разгледат независимо един от друг, като първоначално съдът се произнесе по насрещния иск; иска се и прихващане на всички дължими от страните по отделните предявени искове суми до размера на по-малкото от присъдените насрещни вземания. С поредно уточнение се сочи, че насрещният иск се претендира да се гледа в случай на основателност на предявения от ищеца иск по чл. 403 ГПК; ако е уважен искът по чл. 403 ГПК и ако не се уважи възражението за прихващане до размера на уважения иск от ищеца, то съдът следва да разгледа и се произнесе по насрещния иск до пълния размер, в който е предявен, а ако се уважи възражението за прихващане, да се разгледа насрещният иск до пълния размер, до който е предявен, като ищецът бъде осъден да заплати само разликата (горницата) над прихванатите, съгласно възражението суми – до пълния размер на насрещния иск, както е предявен. С отговор на насрещния иск кооперацията сочи, че насрещният иск и възражението за прихващане, предявени като евентуални, касаят идентични подобрения, за които вече е предявена претенция по гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в гр. София, поради което претенцията в настоящия спор е недопустима; прави се и възражение за изтекла погасителна давност на претендираните главница и лихви. Изрично в първото по делото заседание се заявява от процесуалния представител на Ф., че възражението за прихващане и насрещният иск са за едно и също вземане, в смисъл с едно и също основание – подобренията, но предявеното възражение за прихващане е за една част от размера на това вземане – до размера на предявения срещу Ф. иск, а насрещният иск е за друга част от размера на това вземане, и той е предявен като частичен до 11800 лева, целият от 128000 лева и представлява увеличената стойност на имота след подобренията; по гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в гр. София е предявен частичен иск за 20000 лева за това вземане, като тази сума е част от вземането на Ф., която част не е предмет нито на възражението за прихващане, нито на насрещния иск по процесното дело, поради което и нямало пречка да се разгледат исканията; делото пред другия съдебен състав е трябвало отдавна да е прекратено, защото Ф. не е изпълнила указанията на съда.

По гр.д. № 11974/2005 г. по описа на районния съд в гр. София, образувано по искова молба на кооперацията срещу Ф. и Д. с правно основание чл. 108 ЗС, е предявен от Ф. насрещен иск с претенция за заплащане на подобрения в 11 пункта, изцяло съвпадащи с претенцията по процесния насрещен иск, с изключение на последната позиция (стр. 181 от първоинстанционното производство), като се търси сумата от 20000 лева частично от увеличената стойност на имота в размер на 120000 лева, заедно със законната лихва от влизане в сила на решението. По гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в гр. София, се разглежда иск на Ф. против кооперацията с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, предявена като насрещен иск в производството по чл. 108 ЗС; производството по това дело е спряно до разрешаването на спора по гр.д. № 11974/2005 г.

С първоинстанционното решение искът по чл. 403 ГПК е счетен за основателен в предявения размер; възражението за прихващане и насрещният иск са приети за недопустими – недопустимо е разглеждането на едно и също вземане, предявено едновременно като възражение за прихващане и насрещен иск в едно и също производство; производството в тази му част е недопустимо и защото по гр.д. № 11974/2005 г. по описа на районния съд в гр. София ответницата Ф. е предявила насрещен иск за заплащане на сумата от 20000 лева – част от цялото вземане от 120000 лева, представляващо увеличената стойност на процесния недвижим имот; насрещният иск е отделен в ново производство по гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в гр. София, което е спряно до приключването на гр.д. № 11974/2005 г. и делото е висящо; счетено е, че е недопустимо предявяването на частичен иск за вземане, по което вече има висящо производство по предявен, макар и частичен иск за същото вземане, особено когато тази част не е отграничена от другата; доколкото са предявени частични искове, с които търсената защита е в различен обем, то вторият предявен иск е недопустим – с увеличаване цената на иска във висящия вече процес може да се постигне желаната последица от съдебното предявяване на по-голям размер на притезанието. Правилата за отвод за висящ процес се прилагат и за възражението за прихващане. Прекратяването на производството по насрещния иск е обжалвано, потвърдено от въззивния съд и недопуснато до касационно обжалване от ВКС.

Във въззивното решение е прието за установено, че предмет на изпълнително дело № 20118510400321 на частен съдебен изпълнител М. П. е било предаване на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Изпълнението е било спряно по силата на обезпечителна заповед от 30.06.2011 г. по гр.д. № 5136/2011 г. на Софийския градски съд, която е била отменена с определение № 1793 по ч.гр.д. № 3209/2011 г. на апелативния съд в гр. София. С влязло в сила определение от 24.10.2011 г. производството по гр.д. № 5136/2011 г. по описа на Софийския градски съд е било прекратено. Въз основа на влязло в сила съдебно решение по предявен срещу С.Д.Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС по гр.д. № 3210/1996 г. на Софийския градски съд ищецът е бил въведен в имота на 02.11.2011 г. Установено е, че ответницата е придобила имота от С. Т. (неин съпруг) след образуване на производството по чл. 108 ЗС, поради което е обвързана от решението по гр.д. № 3210/1996 г. на Софийския градски съд. Според показанията на свидетеля П. (адвокат на ищеца по други дела), през лятото на 2011 г. или 2012 г. ищецът имал преговори с трето лице за сключване на договор за наем с наемна цена от 2000 евро, но договорът не бил сключен поради обезпечителната мярка и спрения въвод. При тези данни, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за носене на отговорност от ответницата на основание чл. 403 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като са налице пропуснати ползи вследствие на наложената обезпечителна мярка – ищецът не е бил въведен във владение на имота си и не е могъл да го отдаде под наем. Прието е, че претенцията за пропуснати ползи е основателна за сумата от 5000 евро, като при определяне на този размер съдът е взел предвид показанията на свидетеля П. (отчитайки възможната му заинтересованост) и частично е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, като е отчел и особеностите на пазара през процесния период и икономическата криза. Прието е, че висящият частичен иск за процесните подобрения не изключва възможността за разглеждането на възражението за прихващане. Същото било основателно, предвид данните по делото, че ответницата, като недобросъвестен владелец, е извършила подобрения на обща стойност 29700 лева. За неоснователно е прието възражението на ищеца за погасяване на вземането за подобрения по давност с мотивите, че предявеният частичен иск по гр.д. № 31161/2008 г. на районния съд в [населено място] спира давността за цялото вземане, тъй като частичният иск на ответницата бил предявен през 2008 г. – преди да е изтекла петгодишната погасителна давност за подобренията, извършени през периода 2005 г. – 2007 г.

Стореното от ответницата възражение за прихващане на взаимно дължимите по делото суми, е посочено като общо изявление в отговора на исковата молба. Предявеният насрещен иск ответницата е посочила като сума от 11800 лева, изразходвана за подобрения, извършени от нея в процесния имот след придобиването му през 2005 г., и представляваща част от цялата сума в размер на 128000 лева, с която кооперацията се е обогатила за нейна сметка, определена на базата на пазарната цена на имота към 02.11.2011 г., и с която сума ответницата се е обеднила, като намаляването на имущественото й състояние се изразява както в направените във връзка с основния ремонт и подобренията в имота разходи за строителни материали, труд, транспорт, общо в размер на 34090 лева, така и в размера на тежащото върху нея задължение за заплащане на банкова лихва в същия размер, която сума изцяло вложила в подобренията в имота и която била придобита от нея чрез сключване на ипотечен договор. Претендира се стойността на извършени от ответницата подобрения в имота след 27.05.2005 г. – премахване на стара и изграждане на нова алуминиева витрина с врата, къртеж, демонтаж на изгнил, мухлясал под и полагане на гранитогрес, всички стени и колони облечени в гипскартон, шпакловка и латекс на три ръце, изграждане на санитарен възел, мивка, батерия, тоалетна чиния и под гранитогрес, подмяна на електрическа инсталация, кабели интернет и кабелна телевизия под пода на помещенията, подмяна на три броя врати с алуминиеви, подмяна на входна врата с блиндирана метална, монтиране на ново електрическо табло, монтиране на нови водомери два броя, полагане на инсталация СОТ, полагане на инсталация за климатик в цялото помещение, включително отточни ПВЦ тръби, окачен таван с осветителни тела. В процеса относно редовността на предявения насрещен иск, съответно на възражението за прихващане, кооперацията заявява, че по идентична претенция на Ф. е образувано и висящо гр.д. № 31161/2008 г. по описа на районния съд в [населено място], поради което прави отвод за висящ процес. Представя се фотокопие на насрещния иск на Ф. за извършени в качеството й на добросъвестен владелец на процесния имот подобрения през периода от 27.05.2005 г. до датата на вписването на исковата молба, за сумата от 20000 лева, представляващи част от стойността на увеличението на имота в размер на 120000 лева, заедно със законната лихва. Подобренията, изрично посочени в исковата молба, са същите, както в настоящия процес, с изключение на окачения таван с осветителни тела.

Възражението за прихващане като защита на ответника срещу първоначалния иск е правопогасяващо, като целта му е отхвърляне на предявения иск. С възражението за прихващане в съдебен процес ответникът упражнява своето потестативно право по чл. 103 ЗЗД и така неговото вземане става предмет на делото. Отводът за висящ процес касае произнасяне по допустимостта на възражение за прихващане с вземане на ответницата, за което вече е предявен осъдителен иск и е образувано отделно производство – в случая, макар предявен като насрещен иск в производство по чл. 108 ЗС от кооперацията срещу Ф. и Д., съвместното му разглеждане не е прието от съда и е постановено разглеждането на насрещния иск в отделно производство. Съобразно приложимата редакция на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Прекратяването на по-късно заведеното дело при друг висящ процес на основание сочената правна норма изисква пълен обективен и субективен идентитет между двете дела – между едни и същи страни, на едно и също основание и за една и съща част от вземането. Когато между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо, останалата част на вземането може да бъде предявена в друг исков процес; ако има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание, но претенцията касае различни части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете дела. В последния случай, в първоначалната искова молба следва да е посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата претенция да се заяви, че е за друга част или за остатъка от него, произтичащо от същото право, като е приложимо основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед зачитането на силата на пресъдено нещо по отношение на установените с решението по частичния иск правопораждащи факти на спорното право, респективно при възможност двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в общо производство и постановяване на общо решение.

По направения отвод за висящ процес в настоящия случай е налице пречка за извършване на необходимата съпоставка за обхвата на защитата на ответницата срещу първоначалния иск. В първоначално образуваното дело, както и в настоящото, субективният идентитет е налице; и в двете производства се претендира вземане за извършени от Ф. подобрения в имота в периода след придобиването му през 2005 г. – исканията произтичат от едни и същи обстоятелства, като изрично посочените подобрения и в двете претенции са същите, с изключение на една позиция, неупомената в по-ранното дело. Увеличената стойност на имота в следствие на подобренията е определена различно в двете молби. Не е посочено двете претенции, съответно за сумите 20000 лева и 11800 лева, съставляват ли част от общ размер на вземането, и какво е то. Съдът е имал достатъчно основание съобразно представените документи да укаже на ответницата да конкретизира правопогасяващото си възражение, като уточни дали процесната претенция касае различна част от вземането. Едва след подобно уточнение следва да се разгледа стореното от кооперацията възражение за погасяването й по давност.

Жалбата на касатора срещу решение № 3030 от 14 април 2016 г., постановено по в.гр.д. № 7979/2015 г. по описа на Софийския градски съд, е насочена срещу частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 5000 евро до пълния предявен размер от 6645 евро, както и частта, с която е уважено направеното от ответницата И. Ф. възражение за прихващане и е извършена съдебна компенсация между уважената част от исковата претенция (5000 евро) и претенцията на Ф. за заплащане на подобрения. Предвид констатираната нередовност на възражението за прихващане, въззивното решение следва да се обезсили изцяло, като делото се върне на въззивния съд за отстраняване на посочения порок. Същото, поради обуславящото значение на основното решение, следва да се приеме и по постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 4973 от 2 юни 2016 г., с което въззивният съд е оставил без уважение искането на ТПК „Щастие” за допълване на основното решение по спора, като уважи претенцията за законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

По претенциите за разноски ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 3030 от 14 април 2016 г., постановено по в.гр.д. № 7979/2015 г. по описа на Софийския градски съд, и решение № 4973 от 2 юни 2016 г. по същото въззивно дело.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: