Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

Гр. София, 11.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря С. Ш

Като изслуша докладваното от съдия П. Х

К.т.д.№ 630/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Развива се по касационна жалба, подадена от Ф-СТРОЙ ГРУП ЕООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 2288 от 04.09.2018 г. по в.т.д.№ 1751/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9–ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2067 от 03.11.2017 г., постановено по т.д.№ 2162/2016 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от касатора срещу Висшия съдебен съвет частичен евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 лв. от общо дължимата сума в размер на 2 106 659 лв. /с ДДС/, претендирана с оглед извършени СМР на обект – Преустройство на съществуващи сгради, находящи се в [населено място], [улица], за нуждите на Софийския районен съд, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно с лихвата за забава, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, в размер на 200 лв. за периода от 09.11.2015 г. до 28.03.2016 г.

Касационно обжалване на въззивното решение в посочената част е допуснато на основание чл.280 ал.2 ГПК.

Касаторът намира решението за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на сторените разноски.

Релевира оплаквания, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е взел предвид приетите и неоспорени заключения на съдебните експертизи по отношение на стойността, с която се е обеднил ищецът и с която се е обогатил ответникът, евентуално не е упражнил правомощията си за служебно събиране на доказателства относно размера, при доказано основание на иска. Допълнително твърди, че съдът е можел лесно да установи “недоказания” размер на обедняването на ищцовото дружество, като от пазарната стойност на спорните СМР извади включената печалба, а ако е считал, че размерът следва да се определи по друг начин, сам е следвало да постави необходимите задачи към експертизите. Поддържа още, че във всеки случай е очевидно неправилно при частична претенция за 26 000 лв. от общо над 2 млн. лв. съдът да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД изцяло. Несъмнено, извършвайки процесните СМР, ищецът се е обеднил с тяхната себестойност като труд и материали и евентуално с нормалната печалба от извършването им, т.к., ако ги бе извършил въз основа на валиден договор, би получил плащане за тях, а ако не беше ги извършил, нямаше да направи тези разходи. Ответникът се е обогатил с пазарната стойност на извъндоговорните СМР, защото същите са били необходими за функционирането на сградата и извършването им по време на ремонта е било по-удачно, практично и икономично. Налице е и връзка между обогатяването и обедняването, т.к. същите произтичат от един и същи факт – извършените допълнителни СМР. Доводите за необоснованост се поддържат с оглед липсата на съответни мотиви на решението в тази част.

Висшият съдебен съвет, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че касаторът неправилно е възприел мотивите на въззивния съд, според които съдът не е установил нито обедняване на ищеца, нито обогатяване на ответника, по-малката стойност между обогатяването и обедняването и причинната връзка между тях. Поддържа, че не е доказан фактическият състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД и че въззивното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази оплакванията в касационната жалба, доводите на страните и данните по делото, съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

След като е счел, че по отношение на спора приложение намират правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД /т.к. се касае за извършени СМР по договори, сключени през 2012 г. с Министерство на правосъдието по реда на ЗОП, като правото на управление върху имотите е преминало към Висшия съдебен съвет в хода на процеса, които работи надвишават обема на обществената поръчка/, въззивният съд е посочил, че въпреки правилните указания на първата инстанция в доклада по чл.146 ГПК към ищеца да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява каква е стойността на разходите за реално намаление на имуществото на изпълнителя – колко е стойността на труда и материалите, които той е заплатил, т.е. стойността, с която се е обеднил. По-нататък съдът е приел, че по делото са събрани доказателства относно стойността на материалите и труда, вложени при извършването на СМР и други обичайни разходи във връзка със СМР, вкл. ДДС, но без печалба. Продължил е с това, че отговорността на ответника е в размер на по-малката от двете суми на обогатяването и обедняването. Като няма доказателства, каква е стойността на обедняването, не може да се направи сравнение и всъщност основанието на иска не е доказано. По въпроса за това доказване съдът е отрекъл в случая да е налице хипотезата на чл.195 ГПК.

За да приеме, че ответникът е надлежно легитимиран по иска, съставът на въззивния съд е изложил доводи относно статута на ремонтираната сграда, като е посочил, че съгласно чл.14 ал.3 ЗДС управлението върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Следователно, ответникът упражнява правата на собственост на държавата и е и процесуално, и материално-правно легитимиран да отговаря за действията по отношение поддръжката на имота.

По основателността на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

По делото има доказателства и за основанието, и за размера на частичната искова претенция по чл.59 ЗЗД, като направените в противен смисъл изводи в обжалваното решение са неправилни – необосновани и незаконосъобразни.

Видно от заключението на вещото лице И. Д.-З., изследвала изпълнените СМР по част “Електро” /по протоколи обр.19 за непредвидени работи по електрочасти № 8/07.01.2014 г., № 5/17.07.2013 г., № 7/04.07.2013 г. на обща стойност 194 983.05 без ДДС и съответно 233 978.46 с ДДС, себестойността на извършените от ищеца допълнителни /извън договорените/ СМР, включваща разходите за проектиране, труд и материали, е 246 546.54 лв. с ДДС /при включена печалба от 10 %/, съответно 225 275.77 лв. с ДДС /без включената печалба/. А средната пазарна цена на същите към момента на тяхното извършване /2012-2013 г./, към момента на предявяване на исковата молба /29.03.2016 г./ и към датата на изготвяне на заключението /м.09-м.10 2017 г./ възлиза съответно на 226 402,23 лв., 232 251.70 лв. и 242 000.80 лв.

Според практиката на ВКС /решение № 179 от 16.12.2016 г. по т.д.№ 2235/2015 г. на I т.о., цитирано от въззивния съд/, споделяна от настоящия състав, при извършени СМР по възлагане от собственика на имота, но без сключен договор по предвидения в закона ред или при нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка. Обогатяването в случая представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и се определя от същите компоненти, с включен ДДС, ако такъв се начислява, но без формирането на печалба /други ползи/.

Съгласно друга трайна практика на ВКС, уговорените в договора цени не следва да се прилагат автоматично при преценка за размера на обедняването при извършени СМР извън предмета на сключения договор между страните. В конкретния случай пазарните стойности на изпълнените СМР към различни дати са определени от вещото лице именно по начина, указан в цитираното по-горе решение за установяване обогатяването на ответника, а себестойността на същите без печалба съответства на практиката, касаеща правилата за измерване обедняването на ищеца. Следователно, установени са всички предпоставки за извършване на изискваната от закона съпоставка на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, съгласно чл.59 ал.2 ЗЗД, като по-малката от двете суми е тази на обедняването - 225 275.77 лв. с ДДС.

Заключението на вещото лице Е. Ц., работил по останалите протоколи обр.19 /по част Архитектурна, ОВК и протокол за отстраняване на щети от форсмажорни обстоятелства/ не може да се ползва, т.к. въпреки правилно поставената задача, той не е дал коректен отговор на зададените въпроси /взел е предвид единствено цените по договорите/.

По въпроса, възникнал в хода на процеса /а именно, че искът следва да се гледа срещу държавата, чрез министъра на финансите, доколкото се касае за облигационни отношения по повод на имот, публична държавна собственост, а не срещу отделни нейни органи, предизвикали спора/, ищецът – настоящ касатор е поддържал, че в случая общото правило на чл.31 ал.1 ГПК не намира приложение, тъй като в закон /има предвид чл.30 ал.2 т.5 ЗСВ след изменението му /обн. в ДВ, бр.28/2016 г./ относно управлението на недвижимите имоти на съдебната власт/ е предвидено друго. Независимо от това негово неправилно становище - изключението важи когато представителството на държавата изрично е предоставено на друго лице – напр. на концедента по ЗКонц, настоящият съдебен състав намира, че от изложеното в исковата и допълнителната искова молба недвусмислено следва, че предявеният за разрешаване правен спор е възникнал с държавата, чрез нейните органи. Поради това насочването на иска срещу Министерството на правосъдието, респ. Висшия съдебен съвет, вместо срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, съставлява противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща твърдения, които сочат на правен интерес да се търси защита срещу едно лице, и петитума, насочен срещу друго лице.

Посоченият порок не е бил констатиран и отстранен от въззивния съд. В този случай, съгласно задължителните разяснения в т.5 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, т.к. нередовността на исковата молба е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качество на надлежна страна, а неучастващият надлежен ответник следва да се конституира и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, след обезсилване и на двете постановени по делото решения.

Разноските, вкл. за настоящата инстанция, следва да се присъдят в зависимост от разрешаването на спора, след връщането на делото за ново разглеждане.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2288 от 04.09.2018 г. по в.т.д.№ 1751/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9–ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2067 от 03.11.2017 г., постановено по т.д.№ 2162/2016 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от Ф-СТРОЙ ГРУП ЕООД срещу Висшия съдебен съвет частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 лв. – част от общо дължимата сума в размер на 2 106 659 лв. /с ДДС/, претендирана с оглед извършени СМР на обект – Преустройство на съществуващи сгради, находящи се в [населено място], [улица], за нуждите на Софийския районен съд, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно с лихвата за забава в размер на 200 лв., изтекла в периода от 09.11.2015 г. до 28.03.2016 г., претендирана на основание чл.86 ал.1 ЗЗД; както и самото първоинстанционно решение в посочената част.

ВРЪЩА ДЕЛОТО в обезсилената част на Софийския градски съд за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: