Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

гр. София, 11 май 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение,

в публично заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретаря М. П и в присъствието на

прокурора Г. С, като изслуша докладваното от

съдия Вълкова касационно наказателно дело № 224 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П.В.Г., чрез защитника адвокат Л. М. от АК-В. против осъдителната част на въззивна присъда № 56/01.10.2020 г. на Окръжен съд - Видин, постановена по ВНОХД № 164/2020 г.

С тази присъда Видинският окръжен съд е отменил присъда №1/ 12.08.2020 г. по НОХД № 37/2020 г. в частта, с която Районен съд – Кула е признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, касаещо държането на двуцевна, гладкоцевна ловна пушка „ИЖ -27Е”, калибър 12, с фабричен номер 8716844 и в частта, с която е постановено веществените доказателства – ловна пушка, 26 бр. ловни патрони, калибър 12 и 10 бр. гилзи от ловни патрони, калибър 12, да бъдат върнати на собственика им – свидетеля А.Б.Б., като вместо това е признал подсъдимия П. Г. за виновен в това, че на 15.04.2020 г., на черен път в района на бившия портал ЕСС (електрическо съобщително съоръжение) в [населено място], [община], област В., на около 500 метра от селото и на около 3500 метра източно от ГП №95, на българо-сръбската граница, в лек автомобил марка „Д.“, модел „Г. Ч.“, с рег. [рег.номер на МПС], негова собственост, държал без надлежно разрешение по чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, огнестрелно оръжие – 1 брой двуцевна гладкоцевна ловна пушка, марка „ИЖ“, модел „43М”, калибър 12, с фабричен номер 8716844, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години. Въззивният съд е постановил веществените доказателства да се оставят на разпореждане по компетентност на служба „КОС“ към ОД на МВР -В..

В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в съдебно заседание пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, обвързани изрично с касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, но също и такива, които са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила). Твърди се, че правните изводи на съда не кореспондират с приетите за установени факти. Изразява се становище за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, което прави присъдата постановена в противоречие с разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК. Излагат се и съображения за липса на мотиви, пропуски и нарушения по време на разследването, които не могат да бъдат санирани, поради което се претендира отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за основателна, тъй като по делото не е установено трайно фактическо владение, каквото се изисква за съставомерност на деянието като престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Релевираното наред с касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения относно мотивирането на въззивната присъда и доводите за непълнота на разследването следва да се разгледат приоритетно поради последиците от касационния контрол при евентуалната им основателност. Разгледани по същество същите са неоснователни. Като инстанция по същество въззивният съд е изпълнил предписаните в НПК процесуални задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, както и да отговори на поддържаните пред него доводи и възражения. Новата присъда отговаря на изискванията по чл.305, ал.3 НПК по съдържание според предписаното в чл.339, ал.3 НПК задължение за нейното мотивиране. Мотивите на въззивния съд са такива, че позволяват да се проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, тъй като ясно и конкретно са посочени релевантните към обвинението обстоятелства по чл.102 от НПК, въз основа на кои доказателствени материали са установени те и какви са правните съображения за постановяване на новата въззивна присъда. Въззивният съд е изложил убедителни съображения по чл.305, ал.3, изр. второ от НПК, с които успешно е преодолял противоречието в доказателствените материали относно данните от показанията на свидетеля Б. и обясненията на подсъдимия Г. в частта им, в която противоречат на показанията на полицейските служители - свидетелите Б. и П. и след проведено допълнително (въззивно) съдебно следствие е установил по категоричен начин, че на задната седалка на автомобила на подсъдимия към момента на проверката е имало ловна пушка, която била явно забележима, защото част от цевта й е била между предните седалки, на които в този момент стояли подсъдимият и осемгодишният му син. Безспорно между страните и експертно установено е, че въпросната ловна пушка е огнестрелно оръжие, за държането на която подсъдимият не е имал съответното разрешение по чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ. Липсата на протокол за оглед относно действителното местоположение на пушката към момента на проверката, не дава основание да се приеме, че при разследването са нарушени изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, тъй като фактът, че същата е била видима за подсъдимия, ерго същият е съзнавал, че я държи, е установен чрез други доказателствени източници, каквито са съвпадащите показания на свидетелите очевидци Б. и П.. Оспорената липса на протокол за оглед от касационния жалбоподател не държи сметка за разпоредбата на чл.136, ал.1 от НПК, съгласно която огледът е само един от алтернативно установените в закона способи на доказване. Това означава, че при разследването приложението му не е безусловно необходимо, а се извършва по преценка на съответния разследващ орган, когато обстоятелствата от предмета на доказване по чл.102 от НПК не са установени чрез други законоустановени способи, но случаят не е такъв. Поради това липсата на оглед не опорочава разследването до степен да обоснове незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както настояват подсъдимият и защитникът. Основателен е доводът на касатора, че изготвеният фотоалбум, който потвърждава показанията на полицейските служители относно местоположението на пушката, не е изготвен по реда на НПК, но и това не дава основание да се приеме, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила относно приложимите способи на доказване, тъй като видно от мотивите към въззивната присъда (стр.7) Видинският окръжен съд изрично е изключил този фотоалбум от доказателствената съвкупност, позовавайки се на „невъзможността“ да го ползва при установяване на фактическите изводи по същите процесуални съображения, които са посочени в допълнението към касационната жалба, а именно, че не е изготвен и приобщен към доказателствените материали по реда на НПК.

Въпреки установеното по категоричен начин държане от подсъдимия на огнестрелно оръжие без съответното разрешение по чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, оплакването за нарушение на материалния закон, във връзка с което е направено искане за оправдаване е основателно, но не поради недоказаност на обвинението от фактическа страна, какъвто довод се навежда от касатора, а защото деянието не е престъпно поради наличие на една от хипотезите по чл. 9, ал. 2 от НК.

При установената по делото фактология, приета от въззивната инстанция, ВКС намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК съобразно втората алтернатива - явна незначителност на обществената опасност на деянието. По делото е безспорно установено, че пушката е била намерена на задната седалка на автомобила на подсъдимия, както и това, че тя е била оставена там от нейния собственик и притежател на съответно разрешително (свидетелят Б.) след като преди това заедно с подсъдимия безуспешно преследвали лисица, която умъртвявала кокошките му. Обвинението е за държане на въпросната пушка на 15.04.2020 г., макар да е установено, че неправомерното държане всъщност касае времеви период по-малко от два часа, тъй собственикът на пушката я е оставил във фактическото владение на подсъдимия около 18 часа, а проверката е извършена в 19.20 часа същия ден, след което държането е било преустановено видно от протокол за доброволно предаване от 15.04.2020г., с който подсъдимият е предал пушката на полицейски орган (л.10 от ДП). Всички тези обстоятелства формално покриват признаците на престъплението чл. 339, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна предвид установената по категоричен начин липса на разрешение на подсъдимия за държане на конкретната ловна пушка, за което той е имал ясна представа. Същевременно, незначителният период на държането, на който факт се позовава представителят на ВКП обосновавайки становището си за уважаване на касационната жалба, е самостоятелно основание да се приеме, че степента на обществена опасност е явно незначителна, което изключва престъпния характер на деянието съгласно чл.9, ал.2 от НК. Въззивният съд правилно е посочил, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, осъществено чрез „държане“, е от категорията на т.нар. „продължени престъпления“, при които изпълнението се характеризира с „трайно продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава“ до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. В противоречие с така изложените правни изводи в мотивите на въззивната присъда обаче Видинският окръжен съд е приел, че държането на ловната пушка е престъпно деяние по смисъла на чл.339, ал.1 от НК без да съобрази, че конкретно осъщественото от дееца държане не е било трайно, а в рамките на по-малко от два часа, при това на законно притежавана ловна пушка от известно по делото лице, чиито срок на разрешението за държане е далеч след инкриминираната дата (до 2023г.).

Въззивният съд е пренебрегнал и други относими към преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК данни, които е установил в мотивите на въззивната присъда и които са безспорни между страните. Подсъдимият, също като собственика на ловната пушка, е притежавал валидно до 05.08.2023г. разрешение за съхранение, носене и употреба на две оръжия, от същия калибър като инкриминираното (12) и същия вид като процесната ловна пушка (л.40 от НОХД №37/20г. на РС-Кула). Следователно по аргумент от разпоредбите на чл.58, ал.1, т.9 и т.10 от ЗОБВВПИ може да се приеме, че същият е преминал курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и че има основателна причина за даденото разрешение, като например установените по делото ловни цели, тъй като издаването на съответното разрешение от компетентния държавен орган се предпоставя от установяването на тези обстоятелства по несъмнен начин. Липсват общественоопасни последици от извършването на деянието, а личността на дееца се отличава с добри характеристични данни - подсъдимият е неосъждан, семеен и трудово ангажиран. Тези особени характеристики на дееца неминуемо се отразяват върху степента на обществена опасност на личността му, отличавайки я в случая като ниска, а от там и върху обективираната в действителността проява на личността, а именно – деянието (вж. Решение №158/01.08.2020г. по н.д. №490/2016г., трето н.о., ВКС). По гореизложените съображения, в рамките на установените от въззивната инстанция фактически положения, обжалваната присъда следва да бъде отменена в наказателно-осъдителната част и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК за държане на ловна пушка на основание чл.9, ал.2 от НК поради явна незначителност на обществената опасност на деянието, която изключва престъпния му характер.

Доколкото в касационната жалба е посочено, че въззивната присъда се обжалва изцяло от подсъдимия Г. и с оглед непрестъпния характер на деянието, атакуваният съдебен акт следва да бъде коригиран и в частта за веществените доказателства, като относно ловната пушка и ловните патрони, вместо да се оставят на разпореждане по компетентност на служба „КОС“ към ОД МВР – В., както е постановил въззивният съд, ловната пушка следва да се върне на собственика й – свидетелят Б., който има изискуемото по закон разрешение за нейното държане, а боеприпасите - 26 бр. ловни патрони, калибър 12, следва да се върнат на подсъдимия поради оправдаването му за държане на боеприпаси от първоинстанционния съд и валидно понастоящем разрешение за държането им. Въззивната присъда следва да се остави в сила относно веществените доказателства 10 бр. гилзи от ловни патрони, същия калибър, за които Видинският окръжен съд е постановил да се оставят на разпореждане на служба „КОС“ към ОД МВР В., тъй като видно от експертното заключение на балистичната експертиза при изследване на пушката с 10 бр. от патроните е проведена експериментална стрелба и останалите в резултат на това гилзи от ловни патрони не представляват стандартни боеприпаси (л.37 от ДП), които да подлежат на връщане на собственика – подсъдимия Г..

Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 56/01.10.2020 г. на Окръжен съд - Видин, постановена по ВНОХД № 164/2020 г. в осъдителната й част и в частта относно веществените доказателства - ловна пушка и 26 бр. ловни патрони И ОПРАВДАВА подсъдимия П.В.Г. за това, че на 15.04.2020 г. в района на [населено място], [община], област В. е държал ловна пушка „ИЖ -27Е”, калибър 12, с фабричен номер 8716844 - престъпление по чл.339, ал.1 НК.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПОСТАНОВЯВА:

- ловна пушка „ИЖ -27Е”, калибър 12, с фабричен номер 8716844, да се върне на собственика й А.Б.Б. с [ЕГН];

- 26 бр. ловни патрони, калибър 12, да се върнат на подсъдимия П.В.Г..

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в частта относно веществените доказателства – 10 бр. гилзи от ловни патрони, калибър 12, които да останат на разпореждане на служба „КОС“ при ОД МВР В..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.