Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

гр. София, 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретар ..………...…… ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …...…......…… и с участието на прокурор ……………….. ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………….……........……… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 16/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Р. Б за възобновяване на НЧД № 871/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд (ВОС), отмяна на постановеното по него определение № 626 от 16.09.2020 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В искането на главния прокурор са релевирани мотивирани твърдения за допуснати от ВОС при постановяване на цитираното определение нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, представляващи основание за възобновяване на делото. Инвокирани са възражения, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл. 14 от НПК и чл. 25 вр. чл. 23 от НК, тъй като не било извършено пълно и цялостно групиране на наложените на осъдения наказания и неправилно бил определен първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тази насока са изложени съображения, че съдът е извършил частично групиране на наказанията, като в решението си е включил само четири от осъжданията: по НОХД № 425/2019 г., НОХД № 161/2020 г. и двете по описа на РС – Девня, НОХД № 434/2020 г. и НОХД № 834/2020 г. по описа на ОС – Варна, като не е наложил общо наказание по тях, въпреки че е разполагал с данни за всички осъждания на Н..

В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него подробни съображения.

Осъденото лице М.Р.Н., редовно призован, не се явява. Неговият служебно назначен защитник адв. В. Д. счита, че искането за възобновяване е основателно и моли да бъде уважено.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С предложение на прокурор при ОП – гр. Варна ВОС е бил сезиран по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК да определи по отношение на осъдения М.Р.Н. общо наказание по пет наказателни дела – НОХД № 834/2020 г. на ВОС, НОХД № 161/2020 г. на Районен съд – Девня (ДРС), НОХД № 434/2020 г. на ВОС, НОХД № 425/2019 г. на ДРС и по НОХД № 19/2020 г. на ДРС.

С определение № 626 от 16.09.2020 г. по НЧД № 871/2020 г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК окръжният съд е кумулирал наказанията по НОХД № 425/2019 г. на ДРС, НОХД № 434/2020 г. на ВОС, НОХД № 161/2020 г. на ДРС и НОХД № 834/2020 г. на ВОС, наложил е на осъдения Н. общо наказание, а именно най-тежкото от определените с отделните присъди – една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, и го е увеличил на основание чл. 24 от НК с шест месеца.

Отразените данни в приложената на л. 25 – л. 31 от НЧД № 871/2020 г. по описа на ВОС справка за съдимост на осъдения Н. сочат, че той е бил осъждан общо с 8 броя влезли в сила съдебни актове:

- със споразумение по НОХД № 179/2019 г. на РС – гр. Девня, одобрено с влязло в сила на 12.06.2019 г. определение, осъденият Н. е приел да изтърпи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание пробация при следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година с периодичност три пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година за извършено на 30.05.2019 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК (пункт 1 от справката за съдимост);

- със споразумение по НОХД № 342/2019 г. на РС – гр. Девня, одобрено с влязло в сила на 24.10.2019 г. определение, на осъдения Н. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за извършено на 10.10.2019 г. престъпление по чл. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 54 от НК (пункт 2 от справката за съдимост);

- със споразумение по НОХД № 356/2019 г. на РС – гр. Девня, одобрено с влязло в сила на 12.11.2019 г. определение, на осъдения Н. е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години за извършено на 03.01.2019 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК (пункт 3 от справката за съдимост);

- със споразумение по НОХД № 19/2020 г. на РС – гр. Девня, одобрено с влязло в сила на 27.01.2020 г. определение, на осъдения Н. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е наложено наказание обществено порицание за извършено на 09.09.2018 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК (пункт 4 от справката за съдимост);

- със споразумение по НОХД № 425/2019 г. на РС – гр. Девня, одобрено с влязло в сила на 18.02.2020 г. определение, осъденият Н. е приел да изтърпи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим за извършено на 19/20.11.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК (пункт 5 от справката за съдимост);

- със споразумение по НОХД № 434/2020 г. на ОС – гр. Варна, одобрено с влязло в сила на 16.06.2020 г. определение, на осъдения Н., на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание една година и два лишаване от свобода месеца при общ режим за извършени на 16-17.11.2019 г. престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (пункт 6 от справката за съдимост).

- със споразумение по НОХД № 161/2020 г. на РС – гр. Девня, одобрено с влязло в сила на 18.06.2020 г. определение, на осъдения Н. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години за извършено на 09.11.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал. 1, от НК (пункт 7 от справката за съдимост);

- със споразумение по НОХД № 834/2020 г. на ОС–гр. Варна, одобрено с влязло в сила на 10.08.2020 г. определение, на осъдения Н., на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание шест месеца лишаване от свобода при общ режим за извършени на 19-20.11.2019 г. престъпления по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 197, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (пункт 8 от справката за съдимост).

С оглед преценката за законосъобразност на групирането на наказанията на осъдения Н. по НЧД № 871/2020 г. на ВОС, предмет на настоящата проверка, е необходимо да се проследи хронологията на предходните кумулации:

За групиране на наказанията по осъжданията на Н. по НОХД № 356/2019 г. и по НОХД № 179/2019 г. (пункт 3 и пункт 1 от справката за съдимост) по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е било постановено определение по НЧД № 370/2019 г. на ДРС, влязло в сила на 23.12.2019 г., с което по отношение на осъдения е било наложено общо наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок за три години. Постановено е било отделно изтърпяване на наложеното по НОХД № 342/2019 г. (пункт 2 от справката за съдимост) наказание глоба.

С определение от 18.06.2020 г., влязло в сила на 06.07.2020 г., по НЧД № 104/2020 г. на ДРС въпросът за кумулирането на наказанията на осъдения Н. е бил преразгледан с оглед последващите му осъждания, като съдът ги е групирал, както следва: в обособена първа група – определените му наказания по НОХД № 179/2020 г. (пункт 1) и по НОХД № 356/2019 г. (пункт 3) са били кумулирани, било му е наложено общо наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години; във втора група са били кумулирани определените му наказания по НОХД № 425/2019 г. (пункт 5) и по НОХД № 19/2020 г., като му е било наложено общо наказание пет месеца лишаване от свобода при общ първоначален общ режим на изтърпяване, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е било присъединено наказанието по НОХД № 19/2020 г. обществено порицание. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение определеното по НЧД № 370/2019 г. общо наказание от три месеца лишаване от свобода, а по отношение на наложеното по НОХД № 342/2019 г. на ДРС (пункт 2 от справката за съдимост) наказание глоба е било постановено отделно изтърпяване.

С определение от 16.06.2020 г., влязло в сила на 02.07.2020 г., по НОХД № 434/2020 г. на ВОС съдът е групирал наказанията на осъдения по НОХД № 434/2020 г. (пункт 5 от справката за съдимост), НОХД №425/2019 г. (пункт 4) и НОХД №19/2020 г. (пункт 6), като му е наложил общо наказание една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наказанието по НОХД № 19/2020 г. (пункт 6) обществено порицание. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение определеното по НЧД №370/2019 г. общо наказание от три месеца лишаване от свобода и е постановил отделно изтърпяване на наложеното по НОХД № 342/2019 г. (пункт 2) наказание глоба.

Последващите осъждания на М. Н. са обусловили необходимост от нова преценка на цялостната му престъпна дейност във връзка с групирането на наказанията, с оглед на което и по предложение на прокуратурата е била проведена и процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по НЧД № 871/2020 г. на ВОС. С определение № 626 от 16.09.2020 г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е кумулирал наказанията по НОХД № 425/2019 г. (пункт 5), НОХД № 434/2020 г. (пункт 6), НОХД № 161/2020 г. (пункт 7) и НОХД № 834/2020 г. (пункт 8), наложил е на осъдения Н. общо наказание, а именно най-тежкото от определените с отделните присъди – една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е увеличил на основание чл. 24 от НК с шест месеца, като е постановил първоначален строг режим на изтърпяването му.

1. С оглед изложеното, на първо място, се констатира, че съставът на ВОС, въпреки че е разполагал с цялостни данни за престъпната деятелност на осъдения Н., незаконосъобразно е преценил, че предмет на разглеждане в процедурата по кумулация са само осъжданията по четири от съдебните актове за одобряване на споразуменията по отношение на осъдения – по пунктове 5, 6, 7 и 8 от справката за съдимост. Изброените в НЧД № 871/2020 г. на ВОС престъпления действително са в реална съвкупност помежду си – били са извършени, съответно, на 19/20.11.2019 г. (НОХД № 425/2019 г.), 16/17.11.2019 г. (НОХД № 434/2020 г.), 09.11.2019 г. (НОХД № 161/2020 г.) и 19/20.11.2020 г. (НОХД № 834/2020 г.), преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях (съдебните актове са влезли в сила, както следва: 18.02.2020 г., 16.06.2020 г., 18.06.2020 г. и 10.08.2020 г.). Обективираната в атакуваното определение аргументация на съда обаче не позволява да бъде установена действителната му воля за включването само на тези осъждания в съвкупността, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните – липса на мотиви. В мотивите на съдебния акт е отчетено от една страна, че в разглеждания случай първите три осъждания на Н. (по НОХД № 356/2019 г. – пункт 3, НОХД 342/2019 г. – пункт 2 и по НОХД № 179/2019 г. – пункт 1) формират отделна кумулативна верига, а от друга страна е отбелязано, че „от значение за настоящото производство“ са само осъжданията на Н. по НОХД № 425/2019 г. (пункт 5), НОХД № 434/2020 г. (пункт 6), НОХД № 161/2020 г (пункт 7) и НОХД № 834/2020 г. (пункт 8). Коментарът, че „първите три осъждания според хронологията на справката за съдимост“ били вече групирани е неверен, защото от съдържанието на цитираните по-горе определения по НЧД № 370/2019 г. на ДРС и НЧД № 104/2020 г. на ДРС е видно, че са били кумулирани наказанията по НОХД № 356/2019 г. на ДРС и по НОХД № 179/2019 г. на ДРС (пункт 3 и пункт 1 от справката за съдимост). Освен това от вниманието на съда въобще е убягнало споразумението по НОХД № 19/2020 г. (пункт 4).

Във всички случаи наличието на нови осъждания, невключени в предходните кумулации, е основание за осъществяване на ново пълно групиране на наказанията за всички престъпления, намиращи се в съотношение на реална съвкупност, като не е допустимо частично препращане към предходни групирания. С неотчитането на цялостното съдържание на справката за съдимост, съдът е допуснал нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, което пък е обусловило нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. В такъв смисъл е задължителното тълкуване, дадено с ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС (т. 2 и т. 3).

Съдът, който последен преценява наличието на съвкупности, трябва да изследва всички осъждания на дееца, за да прецени за кои от тях са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 от НК и то в най-благоприятното за осъдения съчетание. С оглед обстоятелството, че в разглеждания случай се касае до усложнена хипотеза на множество престъпления и съдебни актове, при която част от деянията се намират в отношение на съвкупност, а други – в отношение на рецидив, ВОС е следвало съгласно указанията, дадени с т. 9 на ППВС № 4/65 г. и Р № 11/87 г. на ОСНК на ВС, да определи най-щадящата за осъдения комбинация, като наложи общо наказание по онези присъди, за които са налице условията за това. Измежду възможните кумулативни вериги в случая е и посочената в искането на главния прокурор комбинация по: а) НОХД № 425/2019 г. (пункт 5), НОХД № 434/2020 г. (пункт 6), НОХД № 161/2020 г. (пункт 7) и НОХД № 834/2020 г. (пункт 8) – общо наказание една година и два месеца лишаване от свобода; б) НОХД № 179/2019 г. (пункт 1) и НОХД № 356/2019 г. (пункт 3) и НОХД № 19/2020 г. (пункт 4) – общо наказание три месеца лишаване от свобода с присъединяване на наказанието обществено порицание; в) отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 342/2019 (пункт 2).

Следва още да се отбележи, че при определянето на общо наказание съгласно принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание се изхожда от конкретно наложените наказания за съответните деяния, включени в съвкупностите, а не от обстоятелствата дали някои от наказанията са вече реално изтърпени. Съгласно чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК изтърпяното наказание по някоя от присъдите се приспада от общото наказание, но не е фактор, който определя благоприятността на съответните варианти от възможни съвкупности, общото наказание за които се формира съгласно правилата на чл. 23, ал. 1 от НК. По тези съображения не може да се оправдае възприетият от контролирания съд подход на частично кумулиране само на все още неизтърпените наказания, наложени съгласно съответните одобрени от съда споразумения за престъпленията, предмет на произнасяне по НОХД № 425/2019 г., НОХД № 434/2020 г., НОХД № 161/2020 г. и НОХД № 834/2020 г.

2. На второ място, основателни са и залегналите в искането на главния прокурор за възобновяване възражения за незаконосъобразно определяне на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода. Този въпрос не е коментиран въобще в мотивите на постановения съдебен акт по НЧД № 871/2020 г. на ВОС, като единствено в диспозитивната част на атакуваното определение фигурира фразата „… като определя едно общо за изтърпяване наказание, а именно една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим“. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ – „в“ от ЗИНЗС предвижда три хипотези, при които съдът определя „строг“ режим на осъдените на „лишаване от свобода“: при наложено наказание за срок повече от 5 години лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления; при извършени умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията; при умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС съдът може да определи първоначален строг режим и в случаите по ал. 1, т. 3, когато осъденият се е укривал в хода на наказателното производство.

Отсъствието на мотиви не позволява да се установи коя именно от изброените хипотези е налице според съда. Липсата на съображения за наличието на съответните законови предпоставки за определяне на режима накърнява правото на страните да разберат по ясен и категоричен начин защо съдът е постановил именно първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание от една година и два месеца, като при това по отношение на увеличеното с шест месеца по реда на чл. 24 от НК наказание режим на изтърпяване не е посочен. Касационният съд също е лишен от възможността да установи действителната воля на окръжния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение и законосъобразността на определението. Констатираният от ВКС порок на тази част от проверявания съдебен акт съставлява касационен повод по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – липса на мотиви, което на самостоятелно основание налага отмяната му.

С оглед изложените доводи настоящият състав на ВКС счита, че следва да уважи като основателно искането на главния прокурор за възобновяване на НЧД № 871/2020 г. по описа на ВОС и отмяна на постановеното по него определение от 16.09.2020 г. Допуснатите процесуални нарушения на чл. 14 и чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, довели до незаконосъобразно приложение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС съставляват основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 871/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 626 от 16.09.2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.