РЕШЕНИЕ

№ 77

София, 12 май 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Н. П и в присъствието на прокурор И. С изслуша докладваното от съдия М. М н. дело № 237/2021 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Н. Д., защитник на подс. Т.И.Л. срещу Решение № 10335 от 29.12.2020 г. по ВНОХД № 582/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, осми въззивен състав, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена, а подс. Т.И.Л. е бил осъден да заплати направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 /шестстоин/ лева.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че и наложеното наказание е явно несправедливо.

Сочи се, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията на защитата във връзка с оставените следи и кои от тях са били изследвани от експертите по назначените експертизи. Изтъква се, че е даден и лаконичен отговор на въпроса защо се приема, че протоколът за оглед е годно доказателствено средство, след като има различия между снимковия материал и отразеното в протокола за оглед, а и местопроизшествието не е запазено. Възразява се и срещу това, че в протокола за оглед, както и на снимковия материал липсва отразяване на знака, ограничаващ скоростта на движение. Подчертава, че в кориците на делото няма доказателства, че такъв знак по време на произшествието е бил наличен. Изтъква се, че след като САС е приел, че местопроизшествието не е запазено, то е следвало да приеме, че е и протоколът за оглед е негодно доказателствено средство. При това положение защитникът счита, че и изводите на вещите лица са хипотетични. Развива и оплаквания за това, че неправилни са изводите на съда относно времето за реакция, което е част от „опасната зона”. Изразява се недоволство и от доводите на въззивния съд във връзка с действието на на знака „В 26 от ЗДвП за ограничението на скоростта. Твърди се, че въззивният съд безкритично е вазприел заключението на петорната експертиза, в която обаче се съдържат констатации, които не отговарят на останалия доказателствен материал. Пространно се обсъждат различни доказателствени източници - гласни и писмени, включително и експертни заключения, които според защитника не са правилно оценени и съпоставени с всички доказателствени материали.

Изтъква се, че петорната експертиза на практика не е изследвала целия доказателствен материал, а е работила само върху протокола за оглед, скицата и снимковия материал, което е недопустимо. Сочи се, че в мотивите на съда не е даден ясен отговор на въпроса за предотвратимостта на удара при скорост от 50 км/ч., а така се е стигнало и до погрешно заключение, че скоростта, с която се е движел подсъдимият е в причинно-следствени връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подчертава се, че снимковия материал и скицата нямат самостоятелен правен живот извън протокола за оглед, както и че участието на поемните лица е било формално, тъй като са стояли в непосредствена близост до мястото на произшествието и не са имали възможност да възприемат пътен знак В 26, ограничаващ скоростта. Сочи се, че следите, които се виждат на снимките не са отразени в протокола за оглед, а те са били решаващи за изготвяне на заключението на петорната експертиза. Отново се акцентира, че снимките нямат самостоятелен живот, а са свързани с протокола за оглед, от друга страна се твърди, че не са изготвени според изискванията на чл. 202 от Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, издадена от главния прокурор на Р. Б, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба, обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г., попр., бр. 37 от 4.05.2004 г.; изм. с Решение № 8201 от 20.07.2006 г. на ВАС на РБ - бр. 63 от 4.08.2006 г. в сила от 4.08.2006 година.

В обобщение оплакванията се свеждат до това, че въззивният съд не е отговорил аргументирано на всички доводи и възражения на защитата, че не са съпоставени поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателствени източници и така се е стигнало до погрешни правни изводи.

Конкретни възражения за явна несправедливост на наложеното наказание не се правят.

Отправеното искане е за отмяна на Решение № 10335 от 29.12.2020 г. по ВНОХД № 582/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, осми въззивен състав и за постановяване на ново, с което подс. Т. Л. да бъде признат за невиновен.

Алтернативно се моли атакуваното решение на САС да бъде отменено и делото да бъде върнато заново разглеждане от друг състав на САС, тъй като защитникът счита, че в решението си САС не е обсъдил в цялост доказателствения материал, не е дал отговор на направените възраженията, не е направил съответните изводи по фактите и не е обосновал аргументирано приложението на материалното право. Като например, защо не приема, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК.

Прави се искане за намаляване размера на наказанията „лишаване от свобода” и „лишаване от права”.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Т. Л., адв. П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Развива допълнителни съображения, че не е ясно и категорично до коя част на кръстовището важи действието на знака, ограничаващ скоростта на движение.

Моли подс. Т. Л. да бъде признат за невиновен, а алтернативно - да бъде намалено наложеното наказание.

Представителят на Върховната касационна прокуратура излага съображения, че въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Счита, че механизмът на пътното произшествие и обстоятелствата, пряко свързани с него са напълно изяснени от инстанционните съдилища. Сочи, че е изяснена скоростта, с която се е движел, управляваният от подсъдимия автомобил, както и наличието на съпричиняване.

Намира наложеното наказание за справедливо и предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Повереникът на частния обвинител Н. И., адв. П., счета че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Изтъква, че не е налице нито едно от касационните основания, възведени в касационната жалба. Развива доводи, че са събрани множество доказателствени материали от значение за предмета на делото и фактическата обстановка е изяснена обективно, всестранно и пълно.

Подчертава, че фактическите и правните изводи на съда, почиват на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Изтъква, че е съобразено и поведението на всеки един от участниците в пътното произшествие и е констатирано наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.

Моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

Частният обвинител Н. И. в лична защита поддържа казаното от неговия повереник.

П.Т.Л. в лична изразява съгласие със заявеното от адв. П..

В последната си дума подс. Т. Л. моли жалбата да бъде уважена, изразява съжаление за случилото се, но смята че няма вина на пътното произшествие. Моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 2 от 16.01.2020 г., постановена по НОХД № 343/2019 г. по описа на ОС – Враца подс. Т.И.Л. - [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес [населено място], [улица], български гражданин, със средно образование, шофьор към „ФИРМА /НАСЕЛЕНО МЯСТО/, неженен, неосъждан, с ЕГН [ЕГН], е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2016 г. около 18,20 часа на /път/, на разклона за [населено място], при управление на товарен автомобил марка с рег. [рег.номер на МПС], собственост на „фирма - /населено място/, е нарушил правилата за движение - разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, във вр. с чл. 47, ал. 1 и ал. З от Правилник за приложение на Закон за движение по пътищата, като е управлявал със скорост от 61 км/час, при установена такава с пътен знак В 26 от 50 км/час и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - В.И.В. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], който с поведението си е допринесъл за вредоносния резултат и на С.П.М. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.г, пр. 1 вр. чл. 343, ал. З, пр. З, б. б, пр. 1 вр. чл. 54 НК е бил ОСЪДЕН на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

П.Т.И. Л. е бил признат за НЕВИНЕН по първоначалното обвинение в това, да е управлявал със скорост от 77 км/час и на основание чл. 304 НПК е бил ОПРАВДАН по обвинението по чл. 343, ал. З, пр. 3, б.б, пр. 1 НК.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подс. Т.И.Л. е бил ЛИШЕН от „право да управлява МПС” за срок от две години от влизане на присъдата в сила.

П.Т.И. Л. е бил ОСЪДЕН да заплати направените по делото разноски в общ размер от 9577, 07 лв. /девет хиляди петстотин седемдесет и седем лева и седем стотинки/ от които сумата 837,54 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Враца и сумата 8 739,53 лв. /осем хиляди седемстотин тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Враца.

П.Т.И. Л. е бил ОСЪДЕН да заплати на частния обвинител Н.В.В. направените по делото разноски за повереник в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.

Съдът е постановил вещественото доказателство - лек автомобил марка с рег. [рег.номер на МПС], който се намира на съхранение в РУ МВР - Мездра, да бъде върнат на Агенция за социално подпомагане, Д. С подпомагане [населено място].

Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат Н. Д., защитник на подсъдимия Т.И.Л., срещу присъда № 2 от 16.01.2020 г., постановена по НОХД № 343/2019 г. по описа на ОС – Враца.

С Решение № 10335 от 29.12.2020 г. по ВНОХД № 582/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, осми въззивен състав, първоинстанционната присъда е била потвърдена, а подс. Т.И.Л. е бил осъден да заплати направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 /шестотин/ лева.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че част от възраженията на защитата се отнасят до необоснованост на съдебния акт /формално окачествена като съществено процесуално нарушение/, а необосноваността не е сред касационните основания, поради което и касационният съд не смята за необходимо да обсъжда тези възражения.

Както е известно касационната инстанция не е инстанция по фактите, но е нужно да се посочи, че при внимателния прочит на материалите по делото се констатира, че въз основа на събраните от инстанционните съдилища многобройни доказателствени източници, включително и експертни заключения, относими към предмета на доказване, фактологията по делото е правилно установена, което е позволило на съдилищата да формират и верни правни изводи.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателствени материали, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения.

Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници и липсата на отговор на възраженията на защитата. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел установените от първия съд фактически положения и е направил анализ на доказателствените източници, който е сходен с този на първата инстанция. Но това е неизбежно, след като още първостепенния съд е формирал верни фактически изводи, почиващи на вярна интерпретация на доказателствения материал и без да го тълкувал превратно, е достигнал до определени правни изводи, които са също верни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона.

Подробно са анализирани и съпоставени помежду им показанията на свидетелите М., З. Н., М., С. Н., М., В. И. и обясненията на подс. Л.. Даден е изчерпателен отговор кои гласни доказателствени средства се кредитират, за кои обстоятелства и по какви причини, както и защо не се дава вяра на част от обясненията на подсъдимия, свързани със скоростта на движение на управлявания от него товарен автомобил, които са експертно опровергани.

Ясно са очертани от инстанционните съдилища основните противоречия, както между страните по делото, така и по отношение на доказателствените източници, свързани със скоростта, с която подс. Л. е управлявал товарния автомобил непосредствено преди, а и в кръстовището, където се реализира ПТП, разстоянието, от което обективно е могъл да възприемане на опасността, вследствие поведението на пострадалия В., оказаната помощ на пострадалите лица.

Неоснователни са оплакванията на защитата, че както първата инстанция, така и въззивният съд са изградили фактическите си, а оттам и правни изводи на основата на компрометирани откъм процесуална годност доказателствени източници, а именно, че:

- огледният протокол е негоден, поради липса на активно участие на поемните лица и в него липсва отразяване за направени снимки на място,

- в протокола за оглед не са отразени спирачни следи, а такива експертите, на основа на фотоалбума са оценявали, както и на това,че

- не е съобразен факта на преместване на товарната композиция, а гумите на товарния автомобил са сменени след ПТП.

Всички тези възражения са били обсъдени пунктуално и задълбочено и им е даден убедителен отговор от решаващите съдилища. С нужното внимание и прецизност са обсъдени и съпоставени помежду им заключенията на назначените и приети по делото експертизи, изложени са подробни съображения кои изводи на експертите се възприемат и по какви причини. Изначално несъстоятелно е и оплакването на защитата, че неправилно са били възприети експертните изводи по изготвената и приета 5-на автотехническа експертиза, доколкото е изградена единствено на основата на констатации по протокола за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум, без оценка и анализ на гласни доказателствени средства.

Върховният касационен съд обаче намира, че с основание е било прието от инстанционните съдилища, че оспорените доказателствени източници са процесуално години, поради което правилно са послужили за изграждане на решаващите изводи на съдилищата.

Огледът на местопроизшествието е проведен при стриктно спазване изискванията на чл. 156 от НПК, от компетентен орган с участие на поемни лица и специалисти - технически помощници. Резултатите от това процесуално следствено действие са били обективирани в съставения протокол за оглед на местопроизшествие, подписан от всички присъствали при провеждането му лица. Описаните констатации са потвърдени и от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, участвали като поемни лица при огледа. Действително местопроизшествието не е било запазено изцяло, поради преместване на товарната композиция от самия подсъдим, но това по никакъв начин не опорочава протокола за оглед.

Възраженията на защитата, свързани с трасологичните следи на местопроизшествието и с приобщаването на тахошайбата на товарния автомобил към доказателствените материали, също са били обсъдени внимателно и е даден убедителен и верен отговор.

Инстанционните съдилища са дали подробни, аргументирани и убедителни отговори и са изложили пространни съображения във връзка с различно посочено време за реакция на двамата водачи на ППС, възприетите параметри на скоростта, с която е управлявана товарната композиция от подсъдимия Л. от 61 км./час, наличието на знак „В 26”, неговото значение и действие.

Както първостепенният, така и въззивният съд, за да възприемат като обосновано, обективно и пълно заключението на експертизата, изпълнена от вещите лица К., У., И., Ш. и И. И., са обсъдили пълноценно възраженията на защитата и с основание са заключили, че чрез този способ за проверка на доказателствените източници по делото се достига до пълни и ясни отговори на част от въпросите, изискващи експертно мнение по факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Така при изчисляване скоростта на движение на товарната композиция експертите са отчели всички доказателства по делото, наред с няколко отделни компонента, които са свързали в логическо и научно обосновано съждение. В задача №1 от 5-ната АТЕ подробно е обяснена спирачната следа, оставена от товарната композиция, която е съпоставена с описаната траектория на движение на товарния автомобил непосредствено преди и след т.н. инициален удар, проследена включително до мястото, където подс. Л. е преместил по-късно автомобила. Взети са предвид обективно отразените находки в огледния протокол, наред с изготвения фотоалбум. Отчетени и са и гласните доказателствени средства и са оценени с оглед на тяхната информативност.

Въззивният съд е дал и прецизен отговор на възраженията на защитата, че са неубедителни доводите на експертите от 5-ната АТЕ, относно приетия от тях момент, в който сочат, че от техническа гледна точка е възникнала опасност за подсъдимото лице на пътя.

Касационната инстанция намира, че и първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на приетите по делото експертизи и писмените доказателствени материали.

Нужно е да се посочи, че съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на инстанционните съдилища. И първата и въззивната инстанция с особено внимание и прецизност са обсъдили доказателствените материали, като са ги съпоставили помежду им. Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите и обясненията на подс. Л..

Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички оплаквания на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност или пък вътрешна противоречивост.

Що се отнася до оплакването, че не е обсъдено приложението на разпоредбата на чл. 15 НК, то следва да се подчертае, че когато водач на МПС не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, то за него деянието би било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Не е налице случайно деяние обаче, когато деецът според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Така в конкретния случай с оглед на всички събрани доказателствени източници и обективни находки, не може да се напри извод за наличието на предпоставките за приложението на нормата на чл. 15 НК.

В заключение е важно да се подчертае, че обосновката на съдилищата не страда от доказателствен дефицит във връзка с несъмнено установеното, предвид на всички останали доказателствени източници, че подс. Т. Л. е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден.

Касационната инстанция намира, че всички годни доказателства и доказателствени средства, съпоставени помежду им, представляват една последователна и единна верига, която дава възможност да се заключи несъмнено, че подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон и за допуснати във въззивната инстанция съществени процесуални нарушения /чл. 7, чл. 18 и чл. 19 НПК. Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение.

По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание поначало в касационната жалба липсват конкретни доводи, което затруднява и касационната инстанция да даде пълноценен отговор на това оплакване. При касационната проверка на съдебните актове обаче не се констатира наказанието да е било завишено или занижено и да се пренебрегнати както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това и не са налага ревизия на наложеното на подс. Т. Л. наказание.

При липсва на установени нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, а също и при справедливо определеното наказание, решението на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 8 състав следва да бъде оставено в сила.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10335/29.12.2020 г., постановено по ВНОХД № 582/2020 г. от Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 8 състав.

Председател:

Членове: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!