Касационно обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението.

чл. 270, ал. 2 ГПК 
Според разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Според ал.2 на същия, нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. От комплексното тълкуване на разпоредбата се обосновава извод, че предмет на иска по чл.270 ал.2 ГПК може да бъде само една категория съдебни актове – решенията. При това, според настоящия състав, само онези съдебни решения, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не само на обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им. Останалите две категории са извън приложното поле на разпоредбата – на първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от друга страна - в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, каквото в случая няма.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

София, 1.06. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 3652/2020 година

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение №138 от 01.03.2021г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 260544/08.09.2020 г. на Р.К.С., подадена чрез адв. Д. К. от АК – В., на въззивно решение № 260006/14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 273/2020 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 216/09.04.2020г. постановено по гр. дело № 5157/2019 година по описа на Врачанския районен съд.

С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от Р.К.С. против „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – В., искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на Определение № 996/30.04.2018г. по гр.д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и на Определение № 469/09.07.2018г. по в.ч.гр.д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Отхвърлен е и предявеният от К. иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 712,16лв., като събрана въз основа на нищожен съдебен акт.

В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез адв.К., поддържа жалбата си.

Ответникът по касация „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – В., представлявано от управителя А. П., чрез юрисконсулт А. А., в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание не изпраща представител.

С цитираното по-горе определение №138 от 01.03.2021г. касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Р. С. е предявил срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – [населено място], обективно съединени искове по чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение № 996/30.04.2018 г. по гр.д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и потвърждаващото го по реда на инстанционния контрол Определение № 469/09.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Предявил е иск по чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 712,16лв., като събрана въз основа на нищожен съдебен акт. С решението си първоинстанционният съд е приел и трите претенции за неоснователни.

За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В хода на проверката относно неговата правилност е приел, че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение №1955/04.07.2016г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №2878/2016г. по описа на Врачанския районен съд, и издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист от 12.09.2016г. ищецът е бил осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място] сумата от 272,74 лв. главница, представляваща неплатени В и К услуги за периода 28.07.2008г. - 12.05.2014г., законна лихва върху тази сума, считано от 08.06.2016г. до окончателното й изплащане, сумата от 209,54 лв. мораторна лихва за периода 27.08.2008г. - 06.06.2016г. и сумата от 25 лв. деловодни разноски.

Приел е също, че между страните не се спори, а това е видно от представеното копие от нот. акт №145, том ІV, рег. №5719, дело №701/2008г. на нотариус Г. Х., че задълженията по издадената заповед за изпълнение са свързани с потребявани ВиК услуги в имот, находящ се в [населено място], който е придобит от ищеца на 06.08.2008г.; че съобразно приложеното по делото копие от уведомление изх.№1858/22.02.2018г., издадено по изп. дело №20181420400059 по описа на ДСИ при В. райнонен съд, за събиране на вземанията по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изп. лист, е образувано изпълнително дело; че ищецът е предявил отрицателен установителен иск против „Водоснабдяване и канализация“ООД - [населено място], за признаване за установено, че не дължи вземанията по издадения в заповедното производство на 12.09.2016г. изпълнителен лист. Счел е за установено и това, че с определение №996/30.04.2018г., постановено по гр.дело №1070/2018г., чиято нищожност се твърди с иска, РС-Враца е приел предявения отрицателен установителен иск за недопустим, при което е прекратил производството по гр.дело №1070/2018г. Постановеното от Врачанския районен съд определение е потвърдено с определение №469/09.07.2018г., постановено по в.ч.гр.дело №296/2018г. по описа на Врачанския окръжен съд, за което също се твърди, че е нищожно.

Съставът на Врачанския окръжен съд приел и това, че атакуваните определения са постановени от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в рамките на гражданско дело във връзка с повдигнат от ищеца гражданскоправен спор, в писмена форма и са подписани от членовете на състава; че постановените определения са абсолютно разбираеми и волята на съда е ясно изразена, като в случая тя се свежда до направени изводи за недопустимост на предявения от ищеца отрицателен установителен иск. По тези съображения въззивният съд е обосновал извод, че предявените искове по чл.270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение №996/30.04.2018г. по гр. д. №1070/2018г. по описа на Врачанския районен съд и Определение №469/09.07.2018г. по ч.гр.д. №296/2018г. на Врачанския окръжен съд правилно са отхвърлени от районния съд като неоснователни. Счел е за правилно и решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и обусловеният иск по чл.55 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че обжалваното решение, с което е разгледан по същество искът по чл. 270, ал.2 ГПК, е процесуално недопустимо. Съображенията за това са следните:

Актовете, които постановява съдът, са решения, определения и разпореждания. С решения съдът се произнася по съществото на спора, с който е сезиран, с определения се произнася по процесуални въпроси, касаещи движението на делото (за насрочване на делото, за спиране и възобновяване на производството, за прекратяването му в предвидените от закона случаи, по събирането на доказателствата и др.), а с разпореждания - по други въпроси с технически или организационен характер (оставяне без движение на искова молба или жалба, връщане на искова молба или жалба и др.).

Според разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Според ал.2 на същия, нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. От комплексното тълкуване на разпоредбата се обосновава извод, че предмет на иска по чл.270 ал.2 ГПК може да бъде само една категория съдебни актове – решенията. При това, според настоящия състав, само онези съдебни решения, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не само на обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им. Останалите две категории са извън приложното поле на разпоредбата – на първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от друга страна - в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, каквото в случая няма.

Не на последно място правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Липсва такъв при иск за прогласяване на нищожност на определение или разпореждане както при все още висящ процес поради изложените по-горе съображения за служебното задължение на съда да следи за валидността на актовете в рамките на инстанционния контрол, така и след като е приключил с влязло в сила решение съдебният процес, в който са били постановени. При втората хипотеза интерес би бил налице единствено по отношение на крайния съдебен акт – решението. По отношение на определенията и разпорежданията, постановени от съда, страната има интерес да ги обжалва само в рамките на процеса по реда и при условията, предвидени в чл. 274-279 ГПК.

Предвид тези съображения предявените искове по чл.270, ал.2 ГПК.

Изложеното обуславя недопустимост на постановените от инстанциите по същество съдебни актове в частта на произнасянето по исковете по чл.270, ал.2 ГПК, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него такова следва да бъдат обезсилени в частта на произнасянето по тях и производството по делото да се прекрати в тази му част.

Обусловеният от исковете по чл.270 ал.2 ГПК иск по чл.55 ЗЗД се явява неоснователен. Уважаването му е предпоставено от уважаване на обуславящите претенции. Предвид недопустимостта на производството по исковете по чл.270, ал.2 ГПК, искът по чл.55 пр.3 ЗЗД като краен резултат се явява неоснователен и по тези съображения постановеният въззивен съдебен акт се явява правилен по резултат.В тази част въззивното решение следва да се потвърди.

Предвид изхода разноски на касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал такива.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260006/14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 273/2020 г. по описа на Врачанския окръжен съд, и потвърденото с него решение № 216/09.04.2020г., постановено по гр. дело № 5157/2019 година по описа на Врачанския районен съд в частта на произнасянето по исковете по чл.270, ал.2 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Р.К.С. срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – [населено място], обективно съединени искове по чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение № 996/30.04.2018 г. по гр.д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и потвърждаващото го по реда на инстанционния контрол Определение № 469/09.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260006/14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 273/2020 г. по описа на Врачанския окръжен съд в частта на произнасянето по иска по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД за сумата 712,16лв., като събрана въз основа на нищожен съдебен акт.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: