За проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

гр. София, 12.07. 2019 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия Б. Й т. д. № 2033/2018 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В. България” АД - гр. Троян, срещу въззивно решение № 189 от 20.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 342/2017 г. на Ловешки окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 125 от 24.04.2017 г. по гр. д. № 597/2016 г. на Троянски районен съд, са отхвърлени предявените от „В. България” АД (с предишно наименование „Л.” АД) против „В и К С.” Е. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на получени без основание суми по фактура № [ЕГН]/30.08.2013 г. в размер на 15 387.20 лв. без ДДС, фактура № [ЕГН]/29.11.2013 г. в размер на 14 439.15 лв. без ДДС и фактура № [ЕГН]/31.10.2013 г. в размер на 11 634 лв. без ДДС и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника „В и К С.” Е. в размер на 6 919.91 лв.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърдено недопустимо решение на първоинстанционен съд, постановено в нарушение на правилата за родова подсъдност по чл.104 ГПК. При условията на евентуалност се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касация „В и К С.” Е. - гр. Троян, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му представител в отговора по чл.287, ал.1 ГПК и в откритото съдебно заседание по делото. Изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, и претендира разноски.

С определение № 196 от 27.03.2019 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :

С решение № 125 от 24.04.2017г. по гр. д. № 597/2016 г. състав на Троянски районен съд е осъдил „В и К С.” Е. да заплати на „В. България” АД на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 15 387.20 лв. без ДДС по фактура № [ЕГН]/30.08.2013 г., сумата 14 439.15 лв. без ДДС по фактура № [ЕГН]/29.11.2013 г. и сумата 11 634 лв. без ДДС по фактура № [ЕГН]/31.10.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 08.08.2016 г. до окончателното плащане. За да постанови решение в посочения смисъл, първоинстанционният съдебен състав е приел, че присъдените с решението суми са получени от ответника при първоначална липса на основание вследствие неправилното им начисляване като цена за предоставени в изпълнение на договор от 01.08.2005 г. услуги по приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води за периода м. август - м. ноември 2013 г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „В и К С.” Е. пред Ловешки окръжен съд. По повод на жалбата е образувано гр. д. № 342/2017 г., приключило с постановяване на обжалваното в настоящото производство решение № 189 от 20.10.2017 г., с което е отменено решението на Троянски окръжен съд и са отхвърлени предявените от „В. България” АД против „В и К С.” Е. искове с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Въззивният съдебен състав е приел, че е сезиран с три обективно съединени иска за заплащане на суми по трите посочени в исковата молба фактури, които са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователността на исковете е мотивирана със съображения, че договорът от 01.08.2005 г. е прекратен валидно от ответника на основание клаузата на чл.31, изр.2, считано от 06.08.2013 г., но тъй като ищецът е продължил да ползва включените в предмета на договора услуги, въпреки липсата на постигнато съгласие за сключване на нов договор, той дължи на ответника заплащане на цена за ползваните услуги; Сумите по трите фактури са начислени като дължима цена съобразно действалите през исковия период общи условия, утвърдени с решение № Ц-12/26.02.2013 г. на ДКЕВР, и поради това не са недължимо платени от ищеца по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Против решението е подадена касационна жалба от ищеца „В. България” АД, която е върната като недопустима с разпореждане на съдията - докладчик от Ловешки окръжен съд. В разпореждането е прието, че с оглед цената на обективно съединените искове и търговския характер на делото въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Разпореждането е потвърдено с определение № 102 от 13.04.2018 г. по ч. гр. д. № 129/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, но същото е отменено по реда на чл.274, ал.3 ГПК с определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, І т. о., и делото е върнато на Ловешки окръжен съд с указания за администриране на касационната жалба. В мотивите към определението на ВКС, І т. о., са изложени съображения, че с депозираната пред Троянски районен съд искова молба на „В. България” АД е претендирано връщане на суми, платени по три фактури като месечни начисления на периодично платими цени на услуги по договора от 01.08.2005 г., което означава, че не са предявени отделни обективно кумулативно съединени искове с цена под 20 000 лв., а един общ иск, чиято цена следва да бъде определена по реда на чл.69, ал.1, т.6 ГПК - като сбор от сумите по всички фактури. Предвид обстоятелството, че този сбор възлиза на 41 460.35 лв., съставът на ВКС, І т. о., е направил извод, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него е разгледан иск с цена над предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела (20 000 лв.).

Допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК е предпоставено от определението по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, І т. о., в което наред с преценката за допустимост на касационната жалба, се съдържа и произнасяне относно цената на разгледания с въззивното решение иск. Извършената в производството по чл.274, ал.3 ГПК преценка относно цената на иска, която е определяща за родовата подсъдност на делото - аргумент от чл.104, т.4 ГПК, и въведеният с касационната жалба довод за недопустимост на въззивното решение поради нарушение на родовата подсъдност от инстанциите по същество изискват сезираният с жалбата състав на ВКС да извърши самостоятелна проверка на допустимостта на решението.

Съгласно чл.104, т.4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на делата по искове за издръжка, за трудови спорове и по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото - чл.68 ГПК, и тя се определя съобразно правилата на чл.69 и чл.70 ГПК.

Настоящият състав на ВКС възприема извода в определението по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, І т. о., че с депозираната пред Троянски районен съд искова молба на „В. България” АД е предявен иск за периодични платежи по смисъла на чл.69, ал.1, т.6 ГПК с цена 41 460.35 лв., формирана като сбор от претендираните суми по фактури № [ЕГН]/30.08.2013 г., № [ЕГН]/29.11.2013 г. и № [ЕГН]/31.10.2013 г. Аргумент за този извод се съдържа в твърденията на ищеца, че сумите по фактурите са начислени от ответника като цена за предоставени в изпълнение на договор от 01.08.2005 г. услуги и че според уговореното в договора дължимата за услугите цена е следвало да се заплаща ежемесечно в отнапред определен размер и срок въз основа на издадена от изпълнителя фактура. С оглед на неговата цена - 41 460.35 лв., предявеният от „В. България” АД осъдителен иск е родово подсъден като първа инстанция на Ловешки окръжен съд, но въпреки това той е разгледан като първа инстанция от Троянски районен съд. Произнасяйки се по иск, родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, районният съд е нарушил чл.104, т.4 ГПК и е постановил недопустимо решение. При разглеждане на подадената от „В и К С.” Е. въззивна жалба Ловешки окръжен съд не е констатирал недопустимостта на първоинстанционното решение и не го е обезсилил, а го е отменил като неправилно и е отхвърлил иска (исковете - според диспозитива на въззивното решение).

Като се е произнесъл по съществото на разрешения с недопустимото първоинстанционно решение правен спор, въззивният съд е постановил на свой ред недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК и делото да бъде изпратено на Ловешки окръжен съд за разглеждане като първа инстанция на предявения от „В. България” АД против „В и К С.” Е. иск за сумата 41 460.35 лв.

Поради констатираната недопустимост на въззивното решение не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК.

Отговорността на страните за направените в производството пред ВКС разноски следва да се разпредели при повторното разглеждане на делото в зависимост от неговия изход - аргумент от чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 189 от 20.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 342/2017 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 125 от 24.04.2017 г. по гр. д. № 597/2016 г. и са отхвърлени исковете на „В. България” АД против „В и К С.” Е. с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ИЗПРАЩА делото на Ловешки окръжен съд за разглеждане като първа инстанция от друг негов състав на предявения от „В. България” АД против „В и К С.” Е. иск за сумата 41 460.35 лв., претендирана като недължимо платена цена на услуги по фактури № [ЕГН]/30.08.2013 г., № [ЕГН]/29.11.2013 г. и № [ЕГН]/31.10.2013 г., издадени във връзка с договор от 01.08.2005 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :