Следва ли уведомяването на съдружник в дружество с ограничена отговорност за провеждане на предстоящо общо събрание на съдружниците на същото да се счита за редовно единствено и само при лично връчване на покана, или при определени обстоятелства е допустимо и приложението на фикция за получаване.

чл. 74 ТЗ чл. 139 ТЗ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

София, 12.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря С. Ш

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т.дело № 1966/2018 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С.И.Т 2010” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 53 от 14.02.2018 г. по в.т.д. № 533/2017 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 359 от 05.07.2017 г. по т.д. № 613/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, Търговско отделение, ХІ състав за уважаване на предявения от Х.К.П. иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „С.И.Т 2010” ООД, проведено на 20.12.2013 г. в [населено място], а именно, по т.1 от дневния ред – за освобождаване на Х. П. като управител; по т.4 – за преместване на седалището и адреса на управление и решението по т.5 – за изменение на чл.2 от дружествения договор относно новото седалище и адрес на управление на дружеството.

С определение № 134 от 27.02.2019 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Следва ли уведомяването на съдружник в дружество с ограничена отговорност за провеждане на предстоящо общо събрание на съдружниците на същото да се счита за редовно единствено и само при лично връчване на покана, или при определени обстоятелства е допустимо и приложението на фикция за получаване.

В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението, поради произнасяне по недопустим иск, който е предявен извън предвидените в чл.74 ТЗ преклузивни срокове, евентуално се твърди неправилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3, пр.1 и 2 ГПК, с искане за неговото касиране. Тези доводи се поддържат и в публичното съдебно заседание от процесуалния пълномощник на дружеството касатор.

Ответникът по касация Х.К.П., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за допустимо и правилно, по съображения в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

За да постанови атакуваното решение за уважаване на иска по чл.74 ТЗ, предявен от Х. П. срещу „С.И.Т 2010” ООД и съответно да потвърди първоинстанционното решение, съдебният състав на АС-Пловдив е приел, че ищецът не е бил редовно поканен за процесното общо събрание на съдружниците, тъй като не е получил лично писмената покана, каквото условие е предвидено в чл.139 ТЗ. Макар и за връчването на поканата до ищеца да е използван предвиден в Регламент (EO) № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета ред, съдът е застъпил становище, че водещо за изискванията за редовно уведомяване на съдружника за общото събрание е законодателството на държавата, в която е регистрирано съответното търговско дружество. Констатирано е, че изпращачът на поканата не е използвал предвидената в чл.7 от Регламента възможност - да посочи специални изисквания към връчването.

Решаващият въззивен състав е изложил аргументи и във връзка с предвиденото в чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ начало на 14-дневния преклузивен срок за предявяване на иска – от узнаване за проведеното събрание. Отразено е, че липсват данни по делото, че ищецът е научил за проведеното общо събрание на съдружниците повече от 14 дни преди предявяване на иска на 21.08.2014 г., а като такава дата не може да се приеме и подаването на заявление на 17.07.2014 г. за вписване в ТР на обстоятелства, касаещи взети решения на процесното ОСС.

Преценявайки 3 – месечният пределен срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ, считано от деня на общото събрание, въззивният съд е извел извод за спазването му, поради следното: Нотариалното удостоверяване, извършено от нотариус И. Р. в констативен протокол № 100, рег. № 2491, т.І от 2013 г., че: на 20.12.2013 г. в [населено място], [улица], в 12.00 ч. било обявено провеждането на ОСС, с място на провеждане посочения адрес, на който е и офисът на Адвокатско дружество”Добрев и Л.”; в 12 ч. на адреса е присъствал адвокат Г.Д, в качеството му на пълномощник на съдружника Г. Хаиронг и описание на пълномощното; другият съдружник Х.К.П. до 13.00 ч. не се е явил лично и не е изпратил представител, е счетено за нищожно, поради липса на законово предвиждане на такова нотариално удостоверяване. Изведен е извод за липса на официален документ, удостоверяващ момента на провеждане на събранието. Независимо от възприетата нищожност на нотариалното удостоверяване, съдът допълнително е приел, че нотариалното удостоверяване не установява, че след 13.00 ч. общото събрание е започнало и е завършило с вземане на оспорените решения.

Съставът на АС-Пловдив е отхвърлил твърденията на ответното дружество за изводимост на достоверността на датата на провеждане на ОСС от разменена електронна кореспонденция, по съображения, че липсва прикачен файл от копие на протокола от събранието, с подписи на съставилите го лица. Като факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа е възприето подаването на заявление до ТР на 17.07.2014 г., спрямо която дата е спазен 3-месечния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.

Въззивният съдебен състав е извел краен извод за основателност на исковата претенция, предвид липсата на редовно уведомяване на ищеца, при спазване изискванията на чл.139 ТЗ и чл.23 от дружествения договор, съставляващо условие за провеждане на самото събрание и за законосъобразност на взетите решения.

По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:

В постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по: т.д. № 1220/2013 г., II т.о. и в цитираните в него съдебни актове на ВКС, и т.д. № 62/2014 г., I т.о. и др. е прието, че: Уведомяването на съдружника чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците, при приложение на правилото на чл.50 ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса, или от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл.37-58 ГПК; Когато връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщение, връчителят е длъжен да залепи уведомление, при спазване на изискванията на чл.47 ГПК, приложим и при връчване на нотариална покана съгл. Чл.50 ЗННД, независимо, че не се назначава особен представител, т.к. не се касае за исково производство. Съображения относно допустимите способи за връчване на покана за ОСС – лично, по пощата, или чрез нотариална покана, телефакс и пр., включително и при приложение на съответния Регламент за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, са развити и в решение по т.д. № 633/2010 г., I т.о. В последния цитиран съдебен акт изрично е отразено, че в разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не е предвиден способ за връчване на поканата и не е въведено разграничение в зависимост от това, дали съдружникът е физическо или юридическо лице. Постановилият това решение съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, е приел, че за надлежно уведомяване, по смисъла на чл.139, ал.1 ТЗ, на съдружника за свикване на ОС, следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. В горния смисъл е и решение № 7 от 21.02.2014 г. по т.д. № 822/2012 г., I т.о.. В тълкувателните последното решение е прието, че уредените в чл.37 и сл. процесуални правила за връчване на съдебни книжа, вкл. чл.47 ГПК, са приложими и към реда за връчване на поканата по чл.139 ТЗ.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло цитираната практика, както и даденият изричен отговор в решенията, на които се позовава дружеството – касатор, както и в останалите, надлежно публикувани съдебни актове, като отговора не се нуждае от допълване или конкретизиране. Възприетото от съответните съдебни състави разрешение за редовността на уведомяването на съдружник в дружество с ограничена отговорност за свикване на общо събрание не само при лично връчване на поканата, но при определени предпоставки и прилагане на предвидено в закон фингирано връчване /получаване/, се възприема и от настоящия състав на ВКС. Това разрешение не противоречи на чл.139, ал.1 ТЗ, регламентиращ писмения характер на поканата за общо събрание на съдружниците, нейното съдържание и минималния срок, който е необходимо да се спази при връчването на поканата, до датата на ОС. Доколкото посочената разпоредба не предвижда специален способ за връчване на поканата за ОСС и ако дружествения договор не урежда изрично такъв способ, то връчването на поканата може да се осъществи чрез всички допустими способи, вкл. и чрез предвидените такива в процесуалния закон.

Предвид посочените решения на ВКС, за проверка за съответствието с които е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, следва да се приеме за неправилно становището на Апелативен съд – П. по приложението на чл.139, ал.1 ТЗ.

Безспорно е по делото, че нотариалната покана от 22.10.2013 г., изпратено от дружеството – касатор, чрез надлежен пълномощник на управителя Г. Хаиронг, съдържа: дневен ред на свиканото извънредно общо събрание на съдружниците в „С.И.Т 2010“ ООД, дата, час и място на провеждането му. Връчването на поканата е предприето по Регламент (EO) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи, чрез посочения в чл.611, ал.2 ГПК компетентен предаващ орган, до получаващия орган – Областен съд - Матигхофен, А., с адресат - съдружника Х.К.П.. Съгласно посочения Регламент, получаващият орган сам връчва документа или осигурява връчването му в съответствие със законодателството на държавата – членка адресат, като датата на връчване се определя от законодателството на държавата – членка, до която е отправена молбата за връчване. Видно от удостоверението за връчване е, че СРС е уведомен за връчване на документите на Х.К.П., чрез подаване за съхранение на 27.11.2013 г. в Пощенска служба 5121 Остермитинг, на база пощенско съхранение, но съгласно включеното приложение от 17.12.2013 г., обаче, писмото, което трябва да бъде връчено лично на получателя, не е било взето от получателя. В това удостоверение е отразено още, че според австрийския закон за връчване оставянето на съхранение се счита като връчване /Закон за връчване § 17, ал.3/. От съдържанието на удостоверението за връчване на книжата на адресата, може да се изведе извод, че е осъществено фингирано връчване на поканата за процесното ОСС.Сременно, при разглеждане на настоящия правен спор нито първоинстанционният, нито въззивният съд са изпълнили служебното си задължение, чрез допустимите способи, вкл. и по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация, да установят съдържанието на приложимото чуждо процесуално право – в случая, австрийското. Изпълнението на това задължение е предпоставено от липсата на достатъчно данни в удостоверението за връчване, необходими за определяне на датата на връчване в хипотеза, когато пратката е оставена на съхранение в пощенска служба. Не е ясно дали това е отразената дата 27.11.2013 г., или датата 17.12.2013 г. Едва след установяване съдържанието на австрийското процесуално право, би могло да се даде отговор дали е налице редовно връчване на изпратената до ищеца /ответник по касация в настоящото производство/ покана за процесното ОСС.Пето по това възражение на ответното дружество /сага касатор/ е в зависимост от поредността на възраженията по допустимост, съответно по основателност на предявения конститутивен иск по чл.74 ТЗ. При произнасяне по този въпрос следва да се отчете липсата на надлежно въведени твърдения от ищеца за отлагане на ОСС, както и липсата на своевременно заявени /в исковата молба/ доводи за изпращане на поканата до адрес, различен от този, на който е адресно регистриран Х. П..

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени изцяло и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При повторното разглеждане на делото съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 53 от 14.02.2018 г. по в.т.д. № 533/2017 г. на Апелативен съд – П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: