За допустимостта на решението в обжалваната му част.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. София, 12.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1055 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О.Г.Ж. чрез процесуалния представител адвокат Б. срещу решение № 363 от 15. 12. 2017 г. по т. д. № 581/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 80 от 9. 02. 2017 г. по т. д. № 741/2015 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.Н.Ж. срещу „Лабохим“ ЕООД, О.Г.Ж. и Г.Н.Ж. иск за обявяване нищожността на подписаната от И.Н.Ж. декларация от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа му рег. № 2837/18. 09. 2015 г. на нотариус с рег. № 615 на НК, с която И.Н.Ж. се е съгласил наследените от него като законен наследник на Н.Г.Ж. дялове от „Лабохим“ ЕООД да преминат в полза на О. Ж., като вместо това е прогласена нищожността на описаната декларация.

Касационната жалбоподателка поддържа, че решението е недопустимо в обжалваната част, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – искът бил уважен на основания, които не били посочени от ищеца в исковата молба. Без твърдения на ищеца, че подписаната от него декларация представлява отказ от наследство, и този отказ е нищожен на основание чл. 54 ЗН като частичен отказ от наследство, въззивният съд уважил иска на това основание. Сочи, че предявеният иск за обявяване нищожността на декларацията бил недопустим поради липсата на правен интерес на ищеца, тъй като не били налице основанията за нищожност и прогласяването на нищожността на декларацията не би произвело никакво правно действие по отношение на И. Ж.. Евентуално поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен бил изводът в обжалваното решение, че декларацията на ищеца представлява частичен отказ от наследство. Декларацията била подписана с оглед нуждите на регистърното производство и правилата на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) във връзка с продължаването на дейността на еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството.

Ответникът по касационната жалба – И.Н.Ж. не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат К. заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че е налице правен интерес от предявения иск, тъй като процесната декларация не поражда правни последици /не е годна да прехвърли правото на собственост върху наследените дялове/ и същата е станала основание за заявяването на съответните обстоятелства за вписване в търговския регистър, като с оглед предявяването на иска регистърното производство е спряно.

Становище по касационната жалба е депозирано от назначения особен представител на ответника по иска Г.Н.Ж. – необходим другар на касационната жалбоподателка адвокат Р., в което се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение, респ. – за основателност на жалбата.

„Лабохим“ ЕООД – необходим другар на касационната жалбоподателка чрез особения представител адвокат Ш. не взема становище по касационната жалба.

С определение № 362 от 5. 07. 2018 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за извършване на проверка от касационния съд за допустимостта на решението в обжалваната му част.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Производството по т. д. № 741/2015 г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по предявени от И.Н.Ж. срещу О.Г.Ж., Г.Н.Ж. и „Лабохим“ ЕООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 44 вр. чл. 26 ЗЗД за обявяване нищожността: 1. на подписаната от ищеца декларация от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа му с рег. № 2837 от 18. 09. 2015 г. на нотариус с рег. № 615 на НК, с която се е съгласил наследените от него като законен наследник на Н.Г.Ж. дялове от капитала на „Лабохим“ ЕООД да преминат в полза на ответницата О. Ж.; 2. на решенията, взети на 18. 09. 2015 г. от „общото събрание на наследниците“ на починалия едноличен собственик на капитала на „Лабохим“ ЕООД; 3. на решенията на О. Ж. от същата дата, взети от нея в качеството едноличен собственик на капитала на същото дружество и искове за отмяна на визираните решения като незаконосъобразни. В исковата молба се поддържа, че Н.Г.Ж., починал на 10. 09. 2015 г., чиито наследници по закон са двете му деца И. Ж. и Г. Ж. и втората му съпруга О. Ж., е бил едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество. Подписаната от ищеца, след смъртта на баща му, декларация била нищожна, тъй като била оттеглена от ищеца и нямала прехвърлителен ефект по отношение на наследените от ищеца дялове. Тъй като се касаело до наследяване на имуществените права на едноличния собственик на капитала на ответното дружеството с ограничена отговорност, разпореждането с дяловете следвало да се извърши с делба, дарение, продажба, отказ от наследство или др. Въз основа на декларацията и решенията, чиято валидност е оспорена, било подадено заявление за вписване в търговския регистър на поемането на всички дялове само от наследницата Ж..

С решение № 80 от 9. 02. 2017 г. по т. д. № 741/2015 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на декларацията на И. Ж. от 18. 09. 2015 г., както и на решенията от 18. 09. 2015 г. на „общото събрание на наследниците“ на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество, с които е дадено съгласие да бъде продължена дейността на дружеството на основание чл. 157 ТЗ, като дяловете се поемат от ответницата О. Ж. и Г. Ж., както и дружеството да продължи да функционира като ЕООД и О. Ж. – да бъде вписана като нов едноличен собственик на капитала. Със същото решение съдът е прекратил производството по делото по исковете за отмяна, като незаконосъобразни, на решенията от 18. 09. 2015 г. на „общото събрание на наследниците“ на починалия едноличен собственик на капитала на „Лабохим“ ЕООД и на О. Ж. като нов едноличен собственик на капитала на дружеството, както и по исковете за прогласяване нищожността на решението на „общото събрание на наследниците“ от същата дата, с което е дадено разрешението за продажбата на наследените от малолетния Г. Ж. като законен наследник на починалия Н. Ж. дялове поради недопустимост на тези искове. В прекратителната му част, имаща характер на определение, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

С обжалваното въззивно решение, след частичната отмяна на първоинстанционния акт, съдът е прогласил нищожността на декларацията от 18. 09. 2015 г. на И. Ж.. Със същото решение, влязло в сила като необжалвано в посочената част, апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото в частта по исковете за прогласяване нищожността на решенията от 18. 09. 2015 г., взети от „общото събрание на наследниците“ на починалия едноличен собственик на капитала на „Лабохим“ ЕООД, а именно: по т. 1 – за даване съгласие да бъде продължена дейността на дружеството на основание чл. 157 ТЗ, като дяловете се поемат от О. Ж. – 66 дяла и Г. Ж. – 33 дяла и по т. 3 – за даване съгласие дружеството да продължи да функционира като ЕООД, а О. Ж. – да бъде вписана като нов едноличен собственик на капитала.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск за прогласяване нищожността на процесната декларация, тъй като е разгледал и обсъдил доводите на ищеца за недействителност с оглед оттеглянето на декларацията и поради това, че тя не е годно основание за прехвърляне на собственост върху дружествен дял. Според решаващия състав, тъй като с декларацията от 18. 09. 2015 г. ищецът се е съгласил наследствените му дялове да преминат в полза на ответницата О. Ж. и тя да стане собственик на 66 дружествени дяла и на 2/3 ид. ч. от един дял, тя представлява едностранно волеизявление, което може да бъде предмет на иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Въззивният съд е изложил, че с декларацията ищецът се е отказал от наследените си дялове и е заявил преминаването им в полза на един от останалите наследници на едноличния собственик на капитала. В решението е посочено, че по силата на чл. 54 ЗН отказ за част от наследството и при условие е недействителен. С него не може да се прекрати наследеното имуществено право и да се определи към кого да преминат наследените дялове. Апелативният съд е счел, че липсват предмет и предписаната от закона форма по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, за да се породи прехвърлителният ефект, поради което отказът е нищожен. Поради това обективиращата отказа декларация е преценена от съда като основание, което не е годно да прехвърли собствеността върху дружествен дял. При този извод последващото оттегляне на декларацията е определено като акт без правно значение. По тези съображения въззивният съд е заключил, че декларацията от 18. 09. 2015 г. е нищожна и искът за прогласяване на нищожността й като основателен следва да бъде уважен.

Съгласно т. 9 на ППВС № 1 от 10. 11. 1985 г. когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, т. е. разгледал е иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, постановеното решение е недопустимо. В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 249 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 от 24. 03. 2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 от 14. 07. 2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329 от 20. 12. 2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157 от 30. 10. 2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 от 23. 06. 2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о., решение № 163 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. и др./ се приема, че решението е недопустимо, когато съдът е разгледал непредявен иск. Съгласно тази практика предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, а правната квалификация на спорното право се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по предявения установителен иск за прогласяване нищожността на едностранното волеизявление на ищеца - И. Ж., обективирано в декларация от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа, и е разгледал иска съобразно въведените от ищеца твърдения. Съдът е спазил предметната рамка на искането по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 44 вр. чл. 26 ЗЗД и решаващата му воля касае валидността на направеното от ищеца И. Ж., на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, едностранно волеизявление в качеството му на наследник по закон на починалия едноличния собственик на капитала на ответното дружество идеалните му части от дружествения дял от „Лабохим“ ЕООД да преминат към сънаследницата му О. Ж.. В постановеното въззивно решение съдът действително е обсъждал основания за недействителност на процесното волеизявление, определено от решаващия състав като отказ на ищеца от наследените дялове от капитала на ответното дружество, които не са били въведени от ищеца. Приел е, че се касае до недействителен по силата на чл. 54 ЗН отказ за част от наследството, направен под условие. Наред с това решаващият състав е изразил становище, че с това волеизявление не може да се прекрати наследеното имуществено право и да се определи към кого да преминат наследените дялове. Изтъкнал е, че волеизявлението не е годно основание за прехвърляне на собственост върху дружествен дял, като при този извод последващото му оттегляне няма правно значение. С оглед това обсъждане следва да се приеме, че въззивният съд е разгледал основанията за нищожност на волеизявлението, на които ищецът се позовава - последващо оттегляне на волеизявлението от направилия го ищец и липса на правен ефект на волеизявлението за прехвърляне на наследените от ищеца права. Произнасянето на въззивния съд и по други основания за нищожност на оспореното волеизявление, при формирани правни изводи във връзка с обстоятелствата, въведени от ищеца, не може да обоснове извод за процесуална недопустимост на въззивния акт.

Независимо от изложеното, настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо.

Недопустимостта на съдебния акт в обжалваната му част произтича от липсата на правен интерес от предявения иск.

Предявеният иск е установителен за прогласяване нищожността на процесното волеизявление и съгласно нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Посочената предпоставка следва да е налице както към момента на завеждането на иска, така и към момента на постановяване на решение по него.

Не могат да бъдат споделени изложените от касационната жалбоподателка доводи, че липсата на правен интерес от търсената с иска защита е следствие от отсъствието на твърдяните основания за нищожността на оспореното волеизявление. Дали са налице обстоятелствата, от които ищецът извежда нищожността на волеизявлението, чието обявяване се иска, е въпрос не на допустимост, а на основателност на предявения иск.

С оглед съдържанието на волеизявлението, обективирано в декларацията с нотариална заверка на подписа от 18. 09. 2015 г. на ищеца И. Ж., настоящият състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от търсената с установителния иск защита, тъй като това волеизявление не е засегнало правната му сфера и установяването по съдебен ред на евентуалната му нищожност не би довело до благоприятни правни последици за него. По делото е установено, че Н.Г.Ж. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Лабохим“ ЕООД.Н.Ж. е починал на 10. 09. 2015 г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга О. Ж. и децата си И.Н.Ж. и Г.Н.Ж., малолетен – роден 2003 г. На 18. 09. 2015 г. се е провело „общо събрание на наследниците по закон“ на Н. Ж., на което са взети единодушни решения за продължаване дейността на ответното дружество, като дяловете от капитала се поемат от О. Ж. и Г. Ж., за даване съгласие дяловото участие на Г. Ж. да бъде продадено на О. Ж. и дружеството да продължи дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност, като О. Ж. бъде вписана като едноличен собственик на капитала на същото. Ответницата Ж. е взела и обективираните в протокол от 18. 09. 2015 г. решения за приемане на нов учредителен акт на дружеството и за управлението и представителството на същото от нея. С декларацията от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа ищецът И.Н.Ж., на основание чл. 157, ал. 1, пр. 2 ТЗ, е заявил съгласие припадащите му се по закон „1 / 3 ид. ч. от 100 дружествени дяла от капитала на „Лабохим“ ЕООД или 33 равни дружествени дяла и 1/3 ид. ч. от съсобствения с О. Ж. и Г. Ж. дружествен дял да преминат в полза на О. Ж., като същата стане собственик на 66 дружествени дяла и 2/3 ид. ч. от един дружествен дял от капитала на дружеството“. Обективираното в декларацията едностранно волеизявление на ищеца И. Ж., чието прогласяване за нищожно се претендира, няма правно действие по отношение на преминалите в патримониума на ищеца, на основание наследяване по закон, идеални части от дружествения дял от „Лабохим“ ЕООД /чл. 127 ТЗ/, като имуществено право.

По правило при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ се наследява дружественият дял, съгласно чл. 127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Наследяването на дружествен дял не води до преминаване на членственото правоотношение с дружеството върху наследника на съдружника, а последният може да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание. Притежаването на дялове в дружество с ограничена отговорност обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в случай че не заяви желание да бъде приет за съдружник или общото събрание не го приеме за съдружник. Наследяването на дружествения дял предпоставя възможност на наследника да се разпореди с имуществени права, формиращи дела. Прехвърлянето на имуществените права, които дават наследените дялове, няма особености в сравнение с отчуждаването на дялове, придобити на друго основание. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 161 от 11. 01. 2011 г. на ВКС по т. д. № 28/2010 г., I т. о.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В патримониума на законните наследници на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството преминава дружественият дял, съгласно чл. 127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. При взето решение за продължаване дейността на дружеството, когато наследниците на починалия едноличен собственик на капитала са няколко, е възможно дейността на дружеството да бъде продължена само от един наследник или от няколко от наследниците. В тези случаи е необходимо да бъде извършено разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на притежаваните от наследниците идеални части от имуществените права по наследените дялове. Допустимо е сключване на договор за доброволна делба с предмет дружествения дял на наследодателя /решение № 161 от 11. 01. 2011 г. на ВКС по т. д. № 28/2010 г., I т. о./ или на друг договор /продажба, замяна и др./ за прехвърляне на притежаваните идеални части от имуществените права по наследените дялове от страна на наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството, на наследниците, които ще участват в дружеството. Договорите следва да бъдат сключени в предписаната от закона форма по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Само наследниците, за които е взето решение да продължат дейността на дружеството и които са придобили имуществените права върху наследените дялове на основание валидна сделка, следва да подпишат нов дружествен договор и да изберат управител на дружеството. Изложеното, при съобразяване на съдържанието на едностранното волеизявлението на И. Ж., чието прогласяване за нищожно е предмет на предявения иск, обуславя извода на настоящия състав за липса на правно значение на това волеизявление за притежаваните от И. Ж. части от наследените дялове от дружеството, съответно за отсъствието на правен интерес от търсената съдебна защита. Тъй като едностранното волеизявление на ищеца въобще не е от естество да прехвърли правата на ищеца по наследените дялове на сънаследницата му О. Ж., правният интерес от предявяване на иска не може да бъде изведен от представянето на декларацията от 18. 09. 2015 г. при заявяването за вписване в търговския регистър на промени във вписани обстоятелства по партидата на ответното дружество във връзка с прехвърлянето на наследените дялове и продължаването на дейността на дружеството от О. Ж. като едноличен собственик на капитала на същото и от спирането на регистърното производство на основание чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536 ГПК с оглед висящността на спора по настоящото дело, в какъвто смисъл са доводите на ищеца. Вписването по партидата на дружеството на заявените промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119 ТЗ е обусловено не само от решение на наследниците по чл. 157, ал. 1 ТЗ, но и от валидни сделки с правен ефект по отношение прехвърляне на идеалните части от наследените дялове от наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството, на наследницата О. Ж..

Изложеното досежно недопустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на волеизявлението на И.Н.Ж., обективирано в декларация от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа, налага на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК постановеното въззивно решение в обжалваната част да бъде обезсилено и производството по предявения иск да бъде прекратено.

На адвокат В.А.Р., назначен при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК за особен представител на непълнолетния ответник Г.Н.Ж., осъществил представителството му пред касационната инстанция, следва да бъде изплатено определеното с разпореждане от 29. 03. 2018 г. от въззивния съд и внесено по сметката на ВКС от ответницата по касацията О.Г.Ж. с платежно нареждане от 26. 03. 2018 г. на „Райфайзенбанк /България/“ АД възнаграждение в размер на 300 лв.

В зависимост от изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация О. Ж. разноски за производството пред трите инстанции в общ размер на 1270 лв., от които 70 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител на Г.Н.Ж. и 900 лв. адвокатско възнаграждение. За да присъди цитирания размер на разноските за адвокатско възнаграждение настоящият състав прецени за основателно направеното от ответницата по касация възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и отчете обстоятелството, че в първоинстанционното и въззивното производство ответницата Ж. е заплатила общо възнаграждение – по 1 800 лв. с оглед защитата й по всички искове по делото. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение – 1200 лв. за производството пред ВКС, както и в посочения размер за първоинстанционното и въззивното производство е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 300 лв. за една инстанция, тъй като исковете са неоценяеми, поради което настоящият състав присъди разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции в общ размер на 900 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 363 от 15. 12. 2017 г. по т. д. № 581/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 80 от 9. 02. 2017 г. по т. д. № 741/2015 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.Н.Ж. срещу „Лабохим“ ЕООД, О.Г.Ж. и Г.Н.Ж. иск за обявяване нищожността на подписаната от И.Н.Ж. декларация от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа му рег. № 2837/18. 09. 2015 г. на нотариус с рег. № 615 на НК, с която И.Н.Ж. се е съгласил наследените от него като законен наследник на Н.Г.Ж. дялове от „Лабохим“ ЕООД да преминат в полза на О. Ж., и вместо това е прогласена нищожността на описаната декларация.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от И.Н.Ж. срещу О.Г.Ж., Г.Н.Ж. и „Лабохим“ ЕООД – [населено място] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на едностранно волеизявление на И.Н.Ж., обективирано в декларация от 18. 09. 2015 г. с нотариална заверка на подписа рег. № 2837/18. 09. 2015 г. на нотариус с рег. № 615 на НК.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на адвокат В.А.Р. от [населено място], [улица], в качеството му на особен представител на Г.Н.Ж., за производството по т. д. № 1055/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение в размер на 300 лв. /триста лева/.

ОСЪЖДА И.Н.Ж., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на О.Г.Ж., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1270 лв. /деветстотин и седемдесет лева/ разноски, направени в производството пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: