№ 185

София, 07.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря А. Б

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2691 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа подадена молба с вх.№ 3979 от 17.06.2020г. на АС Пловдив, подадена от Б.Д.Б., със съдебен адрес в [населено място], с искане за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 9.11.2004г. по гр.д. № 340/2004г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение от 23.08.2002г. по гр.д.№ 2016/2000г. на ОС Пловдив в частта, с която е осъдена И.П.Г. да му заплати сумата от 1 325 988лв.,парична равностойност на 600 000долара по фиксинга на БНБ към 10.05.2001г.по договор за заем от 18.08.1995г. и сумата от 2 187 880.20лева, представляващи левова равностойност на 900 000долара по фиксинга на БНБ към 10.05.2001г., договорна лихва от 30% годишно по същия договор за заем, за периода от 18.02.1995г. до 18.08.2001г., както и законната лихва върху сумата от 1 325 988лв., за периода от 12.09.2001г. до окончателното заплащане и вместо това е постановено друго, с което тази искове са отхвърлени.

Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК, като твърди, че случайно, при почистване на жилището си, в бюрото в което е съхранявал влезли в сила актове, е открил решение на 5-членен състав на ВКС, от което е разбрал, че за периода 2000г.-20005г. съдия Пунев, който е участвал в касационния състав на ВКС по гр.д.№ 1107/2003г., е бил и председател на пет членен състав на ВКС и не е можел да бъде председател на Второ гражданско отделение на ВКС. Счита, че това е ново обстоятелство, от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отделно като „ново“ сочи и обстоятелството, че отменителното решение №305 от 13.05.2004г. по гр.д.№ 1107/2003г.на ІІ г.о. на ВКС /след което е постановено решение № 476 от 9.11.2004г., чиято отмяна се иска/, е постановено вследствие обжалване, при което жалбата е подадена след изтичане на предвидения за това срок. Според молителя актът, чиято отмяна претендира освен, че е недопустим, още е и неправилен и необоснован. Другото „ново“ обстоятелство, на което се позовава молителя са открити данни за имотното състояние на негов роднина - трето за спора лице - Б.Д.Х., роден през 1879г., починал през 1949г., който в резултат на осъществена активна търговска дейност е натрупал богатство, което му предоставил. По този начин молителят счита, че може да бъде изяснен спорния въпрос, поставян в хода на приключилото с влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, производство – дали молителят е разполагал през 1995г. с достатъчно парични средства за да предостави на ответницата процесния заем.

Второто посочено от него основание - по чл.303, ал.1, т.4 ГПК – молителят обоснова с наличието на две противоположни решения на АС Пловдив - невлязлото в сила решение №268/21.07.2003г. по гр.д.№ 1390/2002г. и постановеното след това, след отмяната от ВКС на въззивния акт – решение № 476 от 9.11.2004г. по гр.д. № 340/2004г.

В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Ответната страна също не се явява и не се представлява. От нея е постъпило писмено становище за неоснователност на подадената молба. Счита, че посочените от молителя като „намерени“ писмени доказателства нито са „нови“ по смисъла на чл.303,ал.1, т.1 ГПК, нито са от съществено значение за изхода на спора. Не са налице и „нови“ обстоятелства. Сроковете за обжалване на съдебните актове текат от датата на уведомяване на страната, а не от датата на постановяването им, поради което е неоснователно твърдението, че влезлият в сила акт, чиято отмяна се иска е постановен въз основа на недопустима поради просрочие жалба. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, защото то изисква двата противоречиви акта да са влезли в сила, а не да са постановени в хода на едно и също висящо производство.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения :

Съгласно установената практика „ново”, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната и нейното незнание се дължи на обективни причини, а„ново” е това писмено доказателство, за което страната е знаела, но по обективни причини не е била в състояние да представи. В практиката многократно е посочвано, че отмяната не е средство, чрез което страната може да поправи собствените си грешки /небрежност/при изясняване на фактите от значение за делото. В случая – обстоятелствата, на които се позовава молителя са такива, които той е могъл да установи към момента на гледане и решаване на делото, приключило с влязъл в сила акт, чиято отмяна сега се иска. Това важи както за имотното състояние на неговия роднина, така и за общоизвестният факт, че за периода 1996-2006г. съдия Пунев е заместник- председател на ВКС, а съгласно чл.109, ал.3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), заместник- председателят на ВКС председателства съдебните състави от съответната колегия.

Освен горното, за да бъде основание за отмяна на постановен съдебен акт, посоченото от молителя новооткритото обстоятелство трябва и да е от съществено значение за изхода на делото, т.е. съобразяването му да доведе до различно по съдържание съдебно решение. Ако – дори да е било релевирано по делото, то не би се отразило върху крайния изход на делото, отмяна не може да се допусне. В настоящият случай – посочените обстоятелства не са такива. След като нито представените доказателства, нито посочените обстоятелства отговарят на изискванията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, отмяна не може да се допусне. Производството за отмяна не е производство по проверка законосъобразността на влезлия в сила съдебен акт и не е средство за пререшаване на вече приключилия правен спор. Касае се за специално и извънинстанционно производство, с предмет - преценка за наличие на някое от изчерпателно посочените в цитираната норма основания. Доколкото то се развива след като инстанционният контрол е приключил, производството за отмяна не е средство, с което на страната да се предоставя допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени по делото, приключило с влязъл в сила акт въпроси.

Не е налице и второто основание, посочено от молителя. Хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК изисква наличие на две влезли в сила съдебни решения, които са между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат, а в случая посочените решения не са окончателни /и двете са постановени в хода на висящ процес/.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба с вх.№ 3979 от 17.06.2020г. на АС Пловдив от Б.Д.Б., със съдебен адрес в [населено място], с искане за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 9.11.2004г. по гр.д. № 340/2004г. на Апелативен съд Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Ключови думи