№112

Гр. София, 07 декември 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 430/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. К., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Л.Г.Т., срещу въззивно решение № 39/12.03.2020 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 11/2020 г., по описа на същия съд.

В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК.Иираното престъпление по чл.278, ал.6 от НК се оценява като малозначително деяние, по смисъла на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, поради незначителната му обществена опасност, поради което се прави искане за преквалификация по този текст и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение. Престъплението по чл.277а, ал.7 от НК се счита за несъставомерно, предвид обстоятелството, че държането на процесния металдетектор не е непосредствено свързано с предназначението и употребата на уреда за търсене на археологически обекти. В тази връзка се прави искане за оправдаване на подсъдимия и по това обвинение.

Подсъдимият Т., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не се представлява от упълномощен защитник.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред ВКС застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като споделя подробните съображения на апелативната инстанция, че не се касае за малозначително деяние.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на подсъдимия и доводите на прокурора, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 56/11.12.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 685/2019 г., по описа на Пазарджишки окръжен съд, наказателен състав, подсъдимият Л.Г.Т. е признат за виновен в това, че на 29.05.2019 г., в дома си, на адрес [населено място], [улица] държал археологически обект по смисъла на чл.7, ал.1, чл.53, т.1 и чл.146, ал.1 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) /ЗКН/, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, по Глава 6-та, раздел 2-ри от ЗКН – чл.96, чл.97, ал.1 -4 и ал.7, чл.98-107, § 5 и §6 от ЗКН и чл.4, ал.1—3, Раздел 2-ри, чл.8-19 и Раздел 3-ти, чл.20-23 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности / Наредбата / - 1 брой монета, /подробно описана в присъдата /, на стойност 50.00 / петдесет / лв., поради което и на осн. чл. 278, ал.6 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяванията пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението за това археологическият обект да не е бил идентифициран, включително по предвидения в ЗКН и Наредбата ред.

Със същата присъда подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че по същото време и място противозаконно е държал оръдие, специално техническо средство – металдетектор, с подробно описание в присъдата, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на осн. чл.277а, ал.7 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е осъден на наказание пробация за срок от шест месеца при пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, при аналогичен с определения по първото обвинение срок и режим на изпълнение на мерките, като е оправдан по обвинението, че металдетекторът е послужил за търсене на археологически обекти.

С присъдата на окъжния съд на подсъдимия Т., на осн. чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените с присъдата – пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяванията два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На осн. чл.278, ал.7 от НК, с присъдата съдът е отнел в полза на държавата вещите, предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, археологически обект, монета, подробно описана в присъдата и на осн. чл.53, ал.2, б.”а” от НК е отнел в полза на държавата, предмета на престъплението по чл.277а ал.7 от НК, металдетектор и батерия към него, описани в присъдата.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия Т. направените разноски по делото.

С решение № 39/12.03.2020 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 11/2020 г., присъдата на Пазарджишки окръжен съд № 56/11.12.2019 г., по н.о.х.д. № 685/2019 г., е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия Т. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна.

ВКС намери, че контролираният въззивен съд е допуснал нарушение на материалния закон в частта от решението, по обвинението по чл. 278, ал.6 от НК, като не е приложил законът, който е следвало да бъде приложен, а именно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, която изключва противоправния характер на деянието, поради неговата малозначителност /обусловена от явната незначителност на обществената му опасност / и има за последица оправдаване на подсъдимия.

Съгласно приетите от инстанциите по същество съставомерни факти, предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК е един брой монета, представляваща археологически обект, на стойност 50,00 лв., която не е била регистрирана и идентифицирана по съответния законов и подзаконов ред, приложим за този род обекти. Монетата е била намерена в жилището на подсъдимия, при извършено претърсване и изземване от органите на досъдебното производство.

В принципен план обществената опасност на престъпленията по чл.278, ал.6 от НК, които имат за защитен обект културните ценности на страната, като част от културно-историческото й наследство, не се определя само от стойността на техния предмет, тъй като се касае за носители на историческа информация, от които се извлича научна познавателна и естетическа полза / съгласно Р № 7/2009 г. на КС /, Същата е в пряка зависимост от културната стойност и значимост на движимите културни ценности.

В конкретният случай предмет на инкриминираното престъпление е един брой монета, която съгласно заключението на историко-археологическата експертиза не представлява рядко срещан археологически обект, тъй като еднотипни монети от същия вид се съхраняват в музеите в страната, и няма изключителна историческа стойност. Съгласно отразеното в писменото заключение за характеристиката й като археологически обект, същата е определена с не особено висока научна и художествена стойност, което от своя страна разкрива изключително нисък интензитет на посегателството срещу културното наследство на страната и определя обществената опасност на конкретното деяние като явно незначителна.

Принципно правилните разсъждения на въззивния съд за необходимостта от интензивна наказателно-правна защита на обществените отношения, свързани с опазването на културното наследство на страната, не са съобразени с тежестта на конкретното посегателство и неговата характеристика, от които следва да се изхожда при всички случаи на престъпления, за да се прецени налице ли са предпоставки за прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Квалификацията е приложима по отношение на всички състави на престъпления, като разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща и не може да бъде изключена съобразно вида на защитените обществени отношения / в този смисъл ТР на ОСНК на ВС № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/1982 г., независимо от различния предмет на тълкуването /.

За да се прецени дали дадено деяние отговаря на законовите критерии за малозначителност, инкорпорирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, липса или явна незначителност на обществената му опасност, е необходимо да се изхожда от конкретиката на деянието, като се отчете обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и съответната степен на тяхното увреждане / Р 706-74-II НО на ВС /, както и конкретните характеристики на дееца, които рефлектират върху личната му обществена опасност.

Инкриминираното посегателство, осъществено от подсъдимия е с изключително ниска увреждаща степен, тъй като защитените с нормата на чл.278, ал.6 от НК обществени отношения по опазване на археологическото наследство на страната не са засегнати съществено с оглед характеристиката на предмета на деянието. От друга страна, личността на подсъдимия е изключително положително характеризирана, предвид трудовата му и семейна ангажираност, чистото му съдебно минало и добри характеристични данни. В заключение, комплексната оценка на деянието го определя като такова с изключително ниска, до незначителност обществена опасност, поради незначителното засягане на обществените отношения, предмет на защита с нормата на чл.278, ал.6 от НК, което обуславя извода, че макар и същото формално да осъществява признаците на инкриминирания престъпен състав, поради незначителната му обществена опасност не е престъпно. Последното е предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.278, ал.6 от НК.

По тези съображения, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдена присъдата на първия съд, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК и му е наложено съответно наказание, като в рамките на установените фактически положения и на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК се оправдае по това обвинение. Оправдаването на подсъдимия Т. по едно от предявените му обвинения, по чл.278, ал.6 от НК рефлектира върху въззивното решение в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, която също следва да се отмени, като се отмени налагането на общото най-тежко наказание, пробация .

За престъплението по чл.277а, ал.7 от НК квалификацията е правилна и съответна на вида и характера на извършеното деяние. Същото е обективно и субективно съставомерно по инкриминирания законов текст и подсъдимият правилно е признат за виновен в извършването му.

Възражението от жалбата за обективна несъставомерност на деянието, поради липса на годен предмет на престъпление е неоснователно.

Престъплението по чл.277а, ал.7 от НК е формално, на просто извършване и за да е осъществен фактическият му състав е достатъчно деецът да държи оръдие, техническо средство, което не е регистрирано по предвидения ред в чл.152, ал.2 от ЗКН и е предназначено или е послужило за търсене на археологически обекти, за което предназначение деецът знае или предполага./подсъдимият е оправдан по първата алтернатива на обвинението, за знанието, че уредът е послужил за търсене на археологически обекти/. Използването на техническото средство не е елемент от фактическия състав на престъплението и не се включва в съставомерните му признаци, поради което е напълно ирелевантно за обективната съставомерност на деянието. В този смисъл възражението на защитата, че след като подсъдимият не е използвал техническото средство с тази цел и предназначение, то деянието му не осъществява състава на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК е неоснователно.

Съгласно фактите по делото, приети в унисон с обясненията на подсъдимия, той е придобил процесния металдетектор с цел търсене на благородни метали /злато/, с каквото предназначение и реално го е използвал. В същата посока е и становището на експерта, изготвил техническото заключение, че техническото средство, иззето от жилището на подсъдимия е с доказана работоспособност и при изследването му е установено със следи от кал и надрасквания по сондата, което показва, че е възможно да е било използвано по предназначение за търсене на металсъдържащи предмети, в това число и на археологически обекти с такова съдържание.

При тези данни, правилен и аргументиран се явява извода на решаващите съдилища, че подсъдимият е разполагал с необходимите знания за предназначението на металдетектора като техническо средство, предназначено за търсене на археологически обекти.

Във връзка с доводите от жалбата, че държането на металдетектор не е противозаконно, в случаите когато не е предназначен за пряко търсене на археологически обекти, следва да се посочи, че престъпното държане на този вид технически средства /без надлежна регистрация по реда на чл.152, ал.2 от ЗКН/ е с оглед знанието на дееца за тяхното предназначение относно противозаконно търсене на археологически обекти. По делото същото е обективирано от установената обща информираност на подсъдимия за предназначението на метадетекторите - за търсене на археологически обекти / какъвто обект подсъдимият е държал / и от състоянието, в което се е намирал процесният уред, сочещ на употребата му, със следи от кал по сондата и надрасквания по уреда.

С оглед изложеното, решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдена присъдата на първия съд по обвинението по чл.277а, ал.7 от НК е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 39/12.03.2020 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, по в.н.о.х.д. № 11/2020 г. и потвърдената с него присъда № 56/11.12.2019 г., по н.о.х.д. № 685/2019 г., по описа на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която подсъдимият Л.Г.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК и му е наложено наказание пробация с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от шест месеца и на осн. чл.9, ал.2 от НК ПРИЗНАВА подсъдимия Т. за НЕВИНОВЕН в това на 29.05.2019 г., в дома си на адрес [населено място], [улица] да е държал археологически обект, монета, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.278, ал.6 от НК.

ОТМЕНЯ въззивното решение и присъдата на окръжния съд в частта, с която на осн. чл.278, ал.7 от НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, един брой монета.

ОТМЕНЯ въззивното решение и присъдата на окръжния съд в частта, с която на осн. чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Т. е наложено едно общо най-тежко наказание по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: