Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

София, 07 декември 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при секретаря Н. П

и в присъствието на прокурора А. Г

като изслуша докладваното от съдия Д. А наказателно дело № 459/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв.П. Т., служебен защитник на подсъдимия Е.Н.Х., срещу въззивно решение № 71 от 22.05.2020г., постановено по внохд №105/20г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се намали наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира наложеното на подзащитния му наказание лишаване от свобода за срок от шест години за завишено и несъобразено с обществената опасност на деянието, както и с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди, че предходните съдебни инстанции не са отчели всички смекчаващи обстоятелства. Пледира за намаляване на наказанието.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че наложеното на подсъдимия наказание е съобразено с отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, като въззивният съд правилно не е отчел като смекчаващи обстоятелства ниската стойност на предмета на престъплението и интензитета на употребената сила. Счита, че наложеното наказание е законосъобразно и справедливо определено. Моли решението на АС – Пловдив да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Е. Х. моли за намаляване размера на наложеното му наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 6 от 30.01.2020г., постановена по нохд № 690/19г., Окръжен съд – Хасково е признал подсъдимия Е.Н.Х. за виновен в това, че на 19.05.2019г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 155,20лв., от владението на С. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основани чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и “Б” от НК и чл.58а, вр. чл.54 от НК му е наложил наказания - лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален “строг” режим.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските.

С решение № 71 от 22.05.2020г., постановено по внохд № 105/20г., Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.

В настоящият казус първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. Решаващите инстанции са индивидуализирали наложеното на подс.Х. наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК – определили са наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което са рецудирали с една трета на шест години.

И двете решаващи инстанции са включили в кръга на смекчаващите вината обстоятелства затрудненото материално положение на подсъдимия и изчерпателните му обяснения, съдържащи признание още на досъдебното производство. Не са пренебрегнати и отегчаващите вината обстоятелства – изцяло негативни данни за личността на подсъдимия, многобройните предходни осъждания, изминалият кратък период/само няколко дни/ от изтърпяване на предходното му наказание лишаване от свобода до извършване на инкриминираното престъпление и затвърдените престъпни навици. Въззивният съд в допълнение е включил сред значимите за определяне на наказанието обстоятелства и по-точно досежно смекчаващите такива и ниската стойност на предмета на престъплението, но правилно е приел, че това не налага корекция в насока на намаляване размера на наказанието. При индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и с оглед на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства/ така както са посочени по-горе/, настоящият състав намира наложеното на подсъдимия наказания за съответно, както на конкретната степен на обществена опасност на деянията и дееца, така и на целите по чл.36 от НК.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че въззивният съд при определяне на наказанието не е отчел факта, че употребената сила е била с нисък интензитет, насочена към предмета на престъплението и не е причинила телесно увреждане на пострадалата. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, контролираният съд е изложил мотиви защо това обстоятелство не следва да се цени и не налага ревизия на наказанието в насока на намаляването му. Доколкото изцяло се споделят аргументите на апелативния съд, не се налага преповтарянето им.

Обобщено, по делото не се установяват данни, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция при определяне на наказанието и да пораждат необходимост от намаляването му. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело.

Предвид горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 22.05.2020г., постановено по внохд № 105/20г. на Апелативен съд – Пловдив

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!