Р Е Ш Е Н И Е

№ 179

гр. София, 07 декември 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 661/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия Л.К.Л., чрез защитника му – адвокат В. А., срещу въззивно решение № 87/ 29.07.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 50/2020 год., по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата се излагат твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Прави се искане да бъде изменено въззивното решение като се наложи на подсъдимия наказание „Пробация“ с оглед наличието на предпоставките на чл. 55, ал. 2, б. „б“ от НК, без да се налага наказание „лишаване от право на управление на МПС“.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия – адвокат К., поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно.

Подсъдимият моли съда да уважи жалбата, като намали размера и на двете наказания.

В.К.С, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 36/04.02.2020 г., постановена по н. о. х. д. № 1258/2019 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият Л.К.Л. е признат за виновен в това, че на 14.09.2016 г. в к. к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, при управление на МПС – л. а. „О.“, модел „К.“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. И., настъпила на 01.10.2016 г. в болница в гр. Саарбрюкен, Федерална република Германия, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, т. 7 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Апелативен съд - Бургас, който с решение № 87/ 29.07.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 50/2020 год. я изменил като преквалифицирал деянието в такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК и намалил срока на наказанието „лишаване от свобода“ от две години на една година, а на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ от две години на една година и четири месеца.

Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Твърдението, изложено в касационната жалба, за несправедливост на определените на подсъдимия санкции, жалбоподателят аргументира с довода, че въззивният съд не е съобразил наличието на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, характеризиращи деянието като такова с по - ниска обществена опасност, отличаваща го от други деяния от посочения вид. Не отчитането наличието на предпоставките на чл. 55 от НК довело до налагане на несъразмерно тежки наказания на подсъдимия, израз на ненужна репресия спрямо него.

При проверката на санкционната дейност на въззивната инстанция не се разкриват нарушения, които да налагат извод за наличие на заявеното касационно основание. Контролираният съд добросъвестно и професионално е направил задълбочен и подробен анализ на всички обстоятелства, обуславящи вида и размера на санкциите, съответстващи на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Отчетен е всеки аспект от професионалната, семейната и социалната ангажираност на подсъдимия, характеризиращи го като личност с ниска степен на обществена опасност. Въззивният съд е съобразил и цялостното критично отношение на дееца към осъществената престъпна проява, както и изразеното от него съжаление за настъпилия вредоносен резултат, което е реално, а не декларативно, предвид положените грижи в хода на лечебния процес на пострадалата. Оценено е с необходимата тежест в посока смекчаване на отговорността и съпричиняването от страна на последната, предприела пресичане на пътното платно на място, непредназначено за преминаване на пешеходци, без да прояви необходимото внимание с оглед собствената си безопасност. Едновременно с това, контролираният съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на множество административни санкции, наложени на подсъдимия за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, характеризиращи го като недисциплиниран водач на МПС. Наличието му е мотивирало предходната инстанция да приеме, че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Упрекът на касатора за незаконосъобразност на този извод е изцяло неоснователен. Въззивният съд изключително задълбочено е анализирал данните за наложените на подсъдимия административни наказания преди осъществяване на деянието, като е отчел, че те в по-голяма си част не са за тежки нарушения на правилата за движение, представляващи непосредствена и реална опасност от произшествия. Взел е предвид и факта, че нарушенията са осъществени в рамките на един сравнително дълъг период от време. Всичко това е дало основание на контролирания съд да формулира правилния извод, че от една страна оцененото като отегчаващо обстоятелство не е с такава интензивност, която да е в състояние да преодолее съществуването на значителния обем от смекчаващи отговорността факти и да предопредели утежняване на санкцията „лишаване от свобода“, каквото е било искането на прокурора, но от друга страна изключва възможността да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. С оглед на изложеното не са налице основания за уважаване на искането на касатора за определяне на наказание „пробация“ на основание чл. 55, ал. 2, б. „б“ от НК.

Неоснователно е и искането на касатора за намаляване на срока на санкцията „лишаване от право на управление на МПС“. Тази претенция се обосновава с изминалия значителен период от извършване на престъплението, както и с факта, че за осъществяване на трудовата си дейност се налага подсъдимият ежедневно да използва МПС.Иалото време от осъществяване на престъпната проява би имало значение, ако е повлияло на дееца поправително и превъзпитателно, така, че да е отпаднала необходимостта от по – дълъг период на санкционно въздействие. Такъв извод не може да се направи, тъй като видно от приложените по делото справки, подсъдимият след деянието е санкциониран за други десет отделни нарушения на правилата за движение, за които са издадени две наказателни постановления и осем фиша / л. 21 -22 от възз. пр./. Явно е, че причиненият от дееца тежък резултат – смъртта на пострадалата, както и провеждането на наказателното производство, сами по себе си не са довели до необходимия дисциплиниращ ефект. Обстоятелството, че част от административните санкции са наложени за управление на МПС с превишена скорост, както и че подсъдимият използва автомобила си ежедневно, във връзка с осъществяване на фирмената си дейност, налагат извода за това, че същият с поведението си представлява реална опасност за останалите участници в движението. Посочените факти правилно са интерпретирани от въззивната инстанция, като същата законосъобразно е преценила, че е необходима по – интензивна санкционна репресия, за да се въздейства върху дееца поправително и превъзпитателно в посока съобразяване с установените правила за движение. Изложеното обуславя справедливостта на определения от въззивния съд срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, поради което не може да бъде уважена претенцията на касатора за неговото намаляване.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 87/29.07.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 50/2020 год., по описа на Апелативен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.