Как следва да бъде прилаган критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск на правоимащи лица с правно основание чл. 226 КЗ отм.

чл. 226 КЗ чл. 52 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60086

Гр. София, 16.07. 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря С. Ш

като изслуша докладваното от съдия П. Х

т.д. № 819/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците С.А.Д. и Д.А.Д., двамата от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2700 от 05.12.2019 г. по гр.д. № 2864/2019 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14-ти състав, в частта, с която след частична отмяна в осъдителната му част и потвърждаване в отхвърлителната част на решение № 8071 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 13374/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, като краен резултат са отхвърлени частичните им искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против „Застрахователно дружество „Б. И“ АД и „Застрахователна компания „Л. И“ АД за заплащане солидарно на разликата над сумата от по 80 000 лв. до по 200 000 лв. /от общо по 500 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.09.2015 г., при което е починал синът им Н.Д.Д., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2015 г. до окончателното плащане, както и в частта за осъждането им за разноски за производството.

Касаторите твърдят, че атакуваното решение в отхвърлителната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че съдът е определил полагащото им се обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в занижен размер, тъй като не е приложил правилно въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. Намират, че решаващият съдебен състав не е отчел в достатъчна степен релевантни, обективно съществуващи и установени по делото факти и обстоятелства, относими към критерия за справедливост – възрастта на ищците, характера, интензитета и продължителността на търпените от тях към датата на деликта и след това болки и страдания, преживените негативни емоции и настъпилата невъзвратима загуба. Същевременно е отдал значение на такива, които са ирелевантни - факта, че ищците имат и други деца, наличието на разширен кръг наследници, които могат да претендират обезщетения и пр. Поддържат също, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 269 ГПК, като е изследвал служебно факта за наличието на други искови производства от наследници по закон при определяне размера на дължимото обезщетение; че изводите му не почиват на фактите по делото, а на предположения за заведени и други претенции от страна на братята и сестрите на починалия; че е предприел активност при установяване на факти и изследване на въпроси, които не са били предмет на обжалване от страна на ответниците по делото; че не е анализирал целия събран по делото доказателствен материал и всички доводи и възражения на страните, a едностранно е обсъдил само тези, които обосновават крайния му извод за намаляване на дължимото обезщетение. Претендират направените разноски в производствата пред трите инстанции.

Против касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Застрахователна компания Л. И“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с кратко становище за неоснователност на касационната жалба и искане за присъждане на разноски. Не е подаден писмен отговор от страна на „Застрахователно дружество „Б. И“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място].

Страните не изпращат свои представители при публичното разглеждане на делото. Процесуалният пълномощник на касаторите е депозирал писмена молба, с която поддържа касационната жалба и моли за нейното уважаване.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, въз основа на доводите на страните и данните по делото, преценени по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното:

Допускането на касационно обжалване е постановено на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос, как следва да бъде прилаган критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск на правоимащи лица с правно основание чл. 226 КЗ отм. , както и по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл. 269 ГПК и обхвата на проверката за правилност на първоинстанционния съдебен акт, вкл. за разграничението между диспозитивното и служебното начало при упражняване правомощията на въззивния съд.

За да достигне до обжалвания резултат по спорния във въззивната инстанция предмет относно размера на дължимите застрахователни обезщетения от смъртта на сина на ищците в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2015 г., съставът на Софийския апелативен съд е съобразил следните обстоятелства: факта, че ищците и пострадалият са живеели в едно и също село, били са изключително близки, като той много им помагал и почти ежедневно се грижел за тях, поради което те тежко преживели загубата му и не могли да я превъзмогнат; възрастта на пострадалия към датата на настъпване на ПТП, трудовата му заетост и семейно му положение, а именно – 28-годишен, без постоянна работа, еманципиран - с бременна жена и три деца, както и наличието на общо седем деца на ищците /по свидетелски показания, а 10 – по документи/. Освен горните обстоятелства въззивният съд е намерил, че следва да се отчете и поведението на съпричинилия смъртта водач на автомобила, в който като пътник е пътувал синът на ищците, с когото починалият се намирал в обща компания, като двамата закупили алкохол преди инцидента, както и били без поставени колани, въпреки че в случая това не е основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът е посочил, че съобразява и икономическата конюнктура в страната към 2015 г., но едновременно с това - и наличието на разширен кръг от наследници, които са легитимирани да предявят иск по чл. 226 КЗ отм. , последното по съображения, че общият размер на обезщетенията за всички пострадали не може да надхвърля лимита на застрахователно покритие. Поради това е приел, че следва служебно да съобрази факта, дали не са налице производства за всеки отделен ред наследници по закон, което да се отчете при определяне на размера на дължимото обезщетение – в случая десет братя и сестри, четири деца и фактическа съпруга, както и преживели родители. В тази връзка, след извършена служебна справка, съдът е установил, че е висящо гр.д. № 2993/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, по което се обжалва решение, постановено на 03.12.2018 г. по гр.д. № 16730/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 19-ти състав, с което „Застрахователна компания Л. И“ АД е осъдено да заплати 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на фактическата съпруга С.А.Д., ведно със законната лихва от 09.09.2015 г.; 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на М.С.Д., ведно със законната лихва, както и 4 987.50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка, считано от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетие; 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на А.Н.Д., ведно със законната лихва, както и 6 697.50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка до навършване на пълнолетие; 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на И.Н.Д., ведно със законната лихва, както и сумата от 9 262.50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка до навършване на пълнолетие. При тези данни въззивният съд е посочил, че съгласно новия КЗ всички претенции следва да бъдат обективно съединени в едно общо исково производство, което изискване не е било заложено като процесуална предпоставка по отменения КЗ. Допуснал е, че е възможно многобройните братя и сестри на починалия също да водят искове за ангажиране отговорността на застрахователите, за което може само да се предполага. По тези съображения е приел, че справедливото обезщетение следва да възлиза на 80 000 лв. за всеки родител.

По първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението, е налице задължителна практика - ППВС № 4/1968 г., доразвита с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, от значение за обосноваване на този размер. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, която рефлектира върху обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при определяне паричния еквивалент на вредите и пр. Те следва да бъдат анализирани в съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно преценени, принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.

Разрешението по втория правен въпрос следва от задължителните указания на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд не действа служебно в хипотезата на чл. 269, изр. 2 ГПК, а при преценката за правилността на решението е ограничен от посоченото в жалбата. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора, но не са приложими при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът следва да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, както и засилена защита, дължима в полза на някои частноправни субекти, като в тези случаи служебното начало взема превес над диспозитивното. При установяване /респ. съобразяване/ на нови правнорелевантни факти, въззивната инстанция е обвързана от оплакванията във въззивната жалба.

С оглед изложеното, решението на въззивния съд е частично неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Решаващият съдебен състав не се е съобразил в пълна степен с указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., както и не е спазил задължителните указания на ТР № 1/2013 г. на ВКС относно правомощията на въззивния съд. При отчитане на релевантните за спора факти и съответното им значение за съдържанието на увреждането, съдът в нарушение на чл. 52 ЗЗД е съобразявал и такива, които нямат връзка с размера на търпените от касаторите неимуществени вреди /напр. - съвместното поведение на пострадалия и виновния водач, големия брой деца на ищците, възможното превишаване на размера на отговорността на застрахователя по см. на чл. 266 КЗ отм. , с оглед кръга правоимащи лица/, като при това тези обстоятелства и/или съответните им правни последици не са били наведени в предмета на спора, нито в първата инстанция, нито дори при въззивното обжалване. Съдът в нарушение на чл. 269 ГПК е установявал и съобразявал служебно факти /в полза на застрахователите, респ. в ущърб на потребителите – ищци/, без да са налице процесуалните предпоставки за това – при липса на каквито и да било доводи и възражения от страна на ответните дружества, свързани с лимита на тяхната отговорност. В резултат на допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон, присъдените обезщетения се явяват занижени и несправедливи. При съобразяване само на обстоятелствата, представляващи фактор за определяне размера на дължимите справедливи обезщетения, значителна част от които въззивният съд е отчел, но и обезценил с неотносимите към предмета на спора мотиви, настоящият съдебен състав намира, че в полза на всеки от касаторите следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 120 000 лв., респ. ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по още 40 000 лв. на всеки родител, след частична отмяна на въззивното решение, а в останалите обжалвани части последното следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частите, с което в полза на ответниците са присъдени съдебно-деловодни разноски, както следва – за разликата над 1 393 лв. до 3 250 лв. в полза на ЗК ЛЕВ ИНС АД и за разликата над 4 200 лв. до присъдените 9 800 лв. в полза на ЗД БУЛ ИНС АД.

При този изход от спора, ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 1 630 лв.

В полза на процесуалния пълномощник на касаторите следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. чл. 36 ЗА в размер на 3 460 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2700 от 05.12.2019 г. по гр.д. № 2864/2019 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14-ти състав, в частта, с която след частична отмяна в осъдителната част на решение № 8071 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 13374/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, са отхвърлени исковете на С.А.Д. и Д.А.Д. с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. против „Застрахователно дружество „Б. И“ АД и „Застрахователна компания „Л. И“ АД за заплащане солидарно на разликата над сумата от по 80 000 лв. до по 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.09.2015 г., при което е загинал Н.Д.Д., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2015 г. до окончателното им изплащане, както и в частта за осъждането им за разноски за въззивното производство за разликата над 4 200 лв. до присъдените 9 800 лв. в полза на „Застрахователно дружество „Б. И“ АД и за разликата над 1 393 лв. до 3 250 лв. в полза на „Застрахователна компания „Л. И“ АД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И“ АД с ЕИК[ЕИК] и „Застрахователна компания „Л. И“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплатят солидарно на С.А.Д. с ЕГН [ЕГН] и Д.А.Д. с ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място], по 40 000 лв. /разлика над присъдените по 80 000 лв. и дължимите по 120 000 лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.09.2015 г., при което е загинал техният син Н.Д.Д. с ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.09.2015 г. до окончателното погасяване на задълженията.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И“ АД с ЕИК[ЕИК] и „Застрахователна компания „Л. И“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплатят солидарно на адв. П. С. от САК сумата 3 460 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 38 ал. 2 вр. чл. 36 ЗА.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2700 от 05.12.2019 г. по гр.д. № 2864/2019 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14-ти състав в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И“ АД с ЕИК[ЕИК] и „Застрахователна компания „Л. И“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплатят солидарно дължимата държавна такса за касационното производство в размер на 1630 лв. в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметката на Върховен касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: