Относно подсъдността на исковете за реално изпълнение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., който е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60105

Гр. София, 03.08.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря С. С

като изслуша докладваното от съдия П. Х

к.т.д. № 994/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. В, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 312 от 30.10.2019 г. по в.т.д.№ 138/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3-ти състав, с което е обезсилено решение № 250/22.10.2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд по т.д.№ 149/2017 г. в частта, с която е разгледан и уважен обратният иск на касатора против ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ за заплащане на сумата 78 139.30 лв., дължима по договор № 13/321/00809 от 16.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2017 г.; и производството по делото в посочената част е прекратено, като недопустимо.

Оплакванията на касатора са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изразеното от въззивния съд становище, че гражданският съд не е компетентен да разреши спора. Поддържа се, че тъй като договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, то той има гражданско-правен характер и спорът по изпълнението му подлежи на разглеждане по реда на ГПК, в какъвто смисъл е практиката на ВКС.

В публичното съдебно заседание, чрез процесуален пълномощник, жалбата се поддържа и се моли въззивното решение да бъде отменено, ведно с присъждане на сторените за тази инстанция съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ не е подал писмен отговор, не изразява и становище в хода на процеса.

С определение № 127/11.03.2021 г., на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия изхода на спора правен въпрос, относно подсъдността на исковете за реално изпълнение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., който е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:

За да постанови обжалвания резултат по иска на ответника О. В срещу третото лице - помагач, съставът на въззивния съд е приел, че правоотношението между тях е възникнало по договор от 16.06.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони. По тази програма средства се отпускат от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и следователно разпределението на тези средства е в обхвата на разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

Във въззивната жалба ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ е обосновал становището си за некомпетентност на гражданския съд с разпоредбата на § 10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която „започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред“, т.е. от гражданския съд по реда на ГПК. В тази връзка съдът е съобразил, че законът е влязъл в сила на 25.12.2015 г., а обратният иск е предявен на 17.05.2017 г., т.е. много по-късно, поради което разпоредбата на § 10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е неприложима. Намерил е, че аргумент в обратна посока не може да се извлече и от разпоредбата на § 10, ал.3 от ПЗР на същия закон, която се отнася до образуваните до 25.12.2015 г. гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции. Посочил е, че § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и в трите си алинеи урежда развитието на заварените производства - административни и съдебни към датата 25.12.2015 г., а ЗУСУСИФ е процесуален закон и съдържащите се в него процесуални правни норми, които са императивни, не могат да се тълкуват разширително.

Поради това, че в случая обратният иск е предявен след влизането в сила на ЗУСЕСИФ и не се явява заварен от него, е формиран изводът, че делото следва да бъде разгледано от административния съд по чл.27 от ЗУСЕСИФ; още повече предвид факта, че предметът на обратния иск е относно неоснователно наложена финансова корекция, за която ДФ ЗЕМЕДЕЛЕ е отказал плащане. Тя очевидно не е била обжалвана от изпълнителя по реда, предвиден в специалния закон, и сега се прави опит сумата да се присъди по общия исков ред. Това е счетено от съда за недопустимо, тъй като спорът за финансовата корекция, наложена от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, е подведомствен на административния съд и следва да се разреши по реда на АПК.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав се присъединява към практиката на ВКС, ТК по чл.290 ГПК /решения по т.д.№ 153/2015 г. на І т.о., т.д.№ 2667/2016 г. на І т.о. и др./, според която приложимият ред за защита на правата и на двете страни по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ по съответните наредби на Министъра на земеделието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по специализираната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Р. Б, сключени преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г., е този по ГПК, предвид гражданскоправния характер на договора и споровете във връзка с неговото изпълнение. Този отговор важи и за процесния казус, а в мотивите му се изхожда от факта, че с влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г. не се променят видът и характерът на сключените преди посочения момент договори за безвъзмездна финансова помощ, поради което за тях новата регламентация /определяща правоотношенията като административни, а споровете по тях – като подсъдни на административните съдилища по реда на АПК/ е неприложима.

С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното въззивно решение, с което е преценено, че гражданският съд не е компетентен да разреши спора, поради което постановеното първоинстанционно решение е обезсилено като недопустимо, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

По отношение на разноските за настоящата инстанция следва да се произнесе съдът, решаващ делото по същество, съгласно правилото на чл.294 ал.2 ГПК, а именно – Пловдивският апелативен съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 312 от 30.10.2019 г. по в.т.д.№ 138/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3-ти състав и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи