След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, могат ли тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение?

чл. 99 ЗЗД чл. 87 ЗЗД 
След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, не могат тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение.

чл. 99 ЗЗД чл. 87 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60100

София, 05.08.2021 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия Е. С т.д.№1423/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от синдика на „Телиш“ АД (в несъстоятелност) – адвокат Е. Т., срещу решение №588 от 06.03.2020г., постановено по в.т.д.№4733/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което (след отмяна на решение №983/28.05.2019г. по т.д.№379/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав), е отхвърлен предявения от „Телиш“ АД (н.) иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на ответника В.И.С. не съществува вземане към „Телиш“ АД (н.) за сумата от 2 518 617лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение от 12.02.2018г. по т.д. №7340/2015г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на практиката на ВКС, въззивният състав неправилно е приел, че договорът за цесия от 24.10.2014г. е продължил своето действие след сключеното на 19.06.2015г. споразумение, независимо че действието на договора вече е било прекратено на основание чл.25 ЗЗД с обратна сила поради сбъдването на уговорените между страните в допълнителното споразумение от 05.11.2014г. прекратителни условия. Оспорва се извода на съда, че с оглед свободата на договаряне, прокламирана в чл.9 ЗЗД, страните могат да се откажат от прекратяване действието на договора. Излагат се доводи, че със споразумение, последващо прекратяването на договора, не може да се валидира преустановената вече правна връзка между страните, което обуславя липсата на задължение на ищеца към ответника, произтичащо от прекратения договор за цесия. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от В.И.С.. Извън съображенията за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, в отговора се поддържа, че касационната жалба е неоснователна като се акцентира върху валидността на споразумението от 19.06.2015г. с оглед свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД и възможността на страните по чл.20а, ал.2 ЗЗД да изменят, прекратяват, развалят или отменят договори по взаимно съгласие. Сочи се, че изявленията в споразумението от 19.06.2015г. по несъмнен начин потвърждават взаимно изразената волята на страните за отмяна на предходното споразумение от 16.06.2015г. и съгласие, че уговорките в договора за цесия продължават да ги обвързват със задължителна сила. Претендират се разноски за касационното производство.

С определение №176/31.03.2021г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК във връзка със следния поставен от касатора въпрос, обусловил решаващия извод на съда за отхвърляне на предявения иск, а именно: „След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, могат ли тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение?“.

В проведеното на 09.06.2021г. открито съдебно заседание не се явява синдика на „Телиш“ АД (н.). Пълномощникът на ответника по касация В.И.С. - адвокат С. А., оспорва касационната жалба като поддържа, че към датата на извършеното изявление за прихващане, цесията е била валидна и прихващането е породило своя правен ефект. Твърди, че уговореното в цесията прекратително условие не може да засегне прихващането, тъй като то е породило действието си, както в отношенията между цедента и цесионера, така и по отношение на третото лице „КТБ“ АД (н.). Според пълномощника на ответника по касация в случая настъпването на прекратителните условия по договора за цесия и подписването на споразумението на 16.06.2015г. са ирелевантни за спора, тъй като заличаването с обратна сила на едно осъществено прихващане, не е съвместимо с принципа за правната сигурност.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №983/28.05.2019г. постановено по т.д.№379/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав, и вместо него е отхвърлил предявения от „Телиш“ АД (н.) иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на ответника В.И.С. не съществува вземане към „Телиш“ АД (н.) за сумата 2 518 617лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение от 12.02.2018г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.

Въззивният състав е приел за безспорно установени по делото следните факти, релевантни за правния спор, а именно:

- с решение от 27.09.2017г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, VІ–17 състав, е открито производство по несъстоятелност на „Телиш“ АД. С определение от 12.02.2018г. по същото дело, съдът е уважил възражението на В. С. по чл.690, ал.1 ТЗ, измененяйки обявения в търговския регистър на 30.11.2017г. списък на приетите от синдика вземания, като в списъка е включил вземане на кредитора В. С. за сумата 2 518 617лв., представляваща дължимата цена по договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014г. между В. С. и на „Телиш“ АД, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ;

- с договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014г., В. С. е прехвърлил на „Телиш“ АД, както следва: своите вземания към „КТБ“ АД в размер на 1 142 609.29лв. по сметка ВG40 KORP 9220 4035 4165 01; своите вземания в размер на 1 648 110.42лв. по сметка ВG06 KORP 9220 2035 4165 02 и част от вземането си в размер на 7 744лв. по сметка ВG33 KORP 9220 2035 4165 01. Цесионерът се задължил да плати като цена по договора за цесия сумата 2 518 617лв. на 14 равни шестмесечни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, започвайки от месец април 2015г.;

- с допълнително споразумение от 05.11.2014г. страните се съгласили, че договорът от 24.10.2014г. се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако: 1.) до 20.12.2014г. включително, БНБ не отнеме лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност ; 2.) началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД се окаже по-ранна от достоверната дата на придобиването на вземането от цесионера ; 3). прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на банката към него по договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка ; 4.) банката уведоми писмено цесионера, че не признава последиците от извършеното от последния прихващане на вземането, което е придобил с договора от 24.10.2014г. срещу произтичащото от договорите за кредит вземане на банката към него; 5.) до 31.01.2015г. „КТБ“ АД не е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, че смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договорите за кредит. Предвидено е, че в тези случаи цедентът следва незабавно да върне на цесионера всички суми, които е получил от него като част от цената за прехвърляне на вземането, а цесионерът - незабавно да уведоми банката за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземанията по договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014г., както и да предостави на цедента оригинала на това уведомление с входящ номер в банката и да му върне всички документи, които е получил от него въз основа на договора от 24.10.2014г. Уговорено е също, че в случай, че не се осъществи никое от горните прекратителни условия и произтичащите от договорите за кредит задължения на цесионера към банката бъдат погасени в резултат на извършеното от него прихващане, цесионерът следва да обезпечи задължението си за плащане на цената чрез учредяване на подходящо обезпечение в полза на цедента (залог на вземания, залог върху готова продукция или особен залог върху търговското предприятие на цесионера), като обезпечението трябва да бъде дадено в срок до два месеца от погасяването на задълженията на цесионера към банката с извършеното прихващане, а в случай на неизпълнение на това задължение на цесионера, цялата неплатена част от цената става предсрочно изискуема;

- с изявление за прихващане с вх. №11279/06.11.2014г. „Телиш“ АД е уведомило „КТБ“ АД, че е придобило вземанията на В. С. към банката на основание договора за цесия от 24.10.2014г. като е заявило, че прихваща тези вземания срещу своите задължения към банката до размера на по-малкото от тях. Със споразумение от 16.06.2015г. „Телиш“ АД и В. С. са се съгласили, че договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г. не е произвел правно действие и кредитор на „КТБ“ АД (н.) за посочените суми е В. С.. Страните са приели да подпишат общо заявление до синдиците на банката с искане за възстановяване на сумите по сметките на В. С., като са заявили, че нямат каквито и да били имуществени претенции във връзка с прекратения с обратна сила договор от 24.10.2014г. Със споразумение от 19.06.2015г. страните са отменили споразумението от 16.06.2015г. и са се съгласили, че договорът за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г., остава в сила. С молба вх.№3493/14.08.2015г. В. С. и „Телиш“ АД са уведомили синдиците на банката за прекратяването с обратна сила на договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г., като са заявили, че кредитор на „КТБ“ АД (н.) е В. С. и именно той следва да бъде включен в списъка на нейните кредитори.

Въззивният състав е отразил заключението на вещото лице З. Д. по извършената пред първата инстанция счетоводна експертиза, съгласно което според извлечението от счетоводните регистри на „КТБ“ АД (н.) във връзка с договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014г., на 06.11.2014г. са били взети следните счетоводни операции: прехвърляне на вземане от В. С. за сумата 7 744лв. и осчетоводяване на погасяване на просрочена главница по заем за текущи нужди №7800/20.08.2008г. в размер на 7 744лв.; прехвърляне на вземане от В. С. на „Телиш“ АД за сумата 1 648 110.42лв. и осчетоводяване на погасяване на просрочена главница по заем за придобиване на дългосрочни активи №4978/01.03.2006г. в размер на 1 648 110.42лв.; прехвърляне на вземане от В. С. на „Телиш“ АД за сумата 1 142 609.29лв. и осчетоводяване на погасяване на просрочена главница по заем за текущи нужди №7800 /20.08.2008 г. в размер на 1 142 609.29лв. като по счетоводните регистри на „Телиш“ АД не са били взети счетоводни операции по посочените по-горе прихващания.

За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови отхвърлително решение по предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1, т.2 ТЗ, въззивният състав е приел, че същината на спора се свежда до това дали действието на договора за цесия от 24.10.2014г., с който ищецът - длъжник е придобил от ответника – кредитор неговото вземането към „КТБ“ АД (н.), е било прекратено с обратна сила в хипотезата на чл.25 от ЗЗД с оглед сбъдването на някое от условията, уговорени в допълнителното споразумение от 05.11.2014г., като според съда отговорът на този въпрос е предпоставен в значителна степен от обсъждането на изявленията на страните в двете последващи споразумения, съответно от 16.06.2015г. и от 19.06.2015г.

Апелативният състав е акцентирал върху принципа на свободата на договаряне в чл.20а, ал.2 ЗЗД, предоставящ на гражданскоправните субекти правото да изменят, прекратяват, развалят или отменят по взаимно съгласие валидно сключените съглашения между тях. Според съда правната логика предполага при наличието на няколко последователни волеизявления с различно или противоположно съдържание, да се приеме за меродавно като изразяващо действителната воля на страните изявлението, което е било направено последно във времето. На тази база е направен извода, че в случая релевантно е последното споразумение от 19.06.2015г., в което ясно и категорично се изразява волята на страните да продължат да бъдат обвързани от правата и задълженията, поети при сключването на договора за цесия. Според съда, независимо от това, че в един предходен момент са били осъществени предпоставките за прекратяването на договора за цесия, с изричните си изявления в споразумението от 19.06.2015г. страните са запазили обвързващото ги действие на договора, което от своя страна сочи, че към деня на постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца, в полза на ответника В. С. е съществувало вземане за сумата 2 518 617лв., представляваща цената, която е трябвало да получи за трите вземания срещу „КТБ“ АД(н.), които е прехвърлил на „Телиш“ АД по силата на договора за цесия. Не е спорно, че плащане на цената на договора за цесия, не е извършвано от цесионера.

Съдът е изложил съображения за неоснователност на твърдението на ищеца и на извода на първата инстанция, че предвид текста на т.1 от споразумението от 19.06.2015г., не се установява безспорно воля за отмяна на съществуващо между страните споразумение от 16.06.2015г. Според апелативния състав от една страна не става ясно „кои евентуално постигнати последващи договорки“ е имал предвид първоинистанционния съд, при положение, че по делото няма данни след подписването на споразумението от 19.06.2015г. страните да са сключвали други съглашения, които да са свързани по някакъв начин с договора за цесия от 24.10.2014г., а от друга страна - че волята за отмяна на споразумението от 16.06.2015г. е ясно и категорично изразена. Въззивният съд е оспорил и извода на СГС, че „дори и валидно споразумението от 19.06.2015г. не засяга установените условия във връзка с действието на процесния договор за цесия, обективирани в допълнителното споразумение от 05.11.2014г.“, акцентирайки отново, че в споразумението от 19.06.2015г. страните изрично са заявили, че отменят споразумението от 16.06.2015г., а точно там те са постигнали съгласие, че поради сбъдването на две от прекратителните условия, уговорени в допълнителното споразумение от 05.11.2014г., договорът за цесия от 24.10.2014г. не е произвел каквото и да е правно действие. В заключение въззивният състав е посочил, че валидността на писменото споразумение от 19.06.2015г. не е оспорена от ищеца, че неговата доказателствена сила е установена в чл.180 ГПК и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в документа, са направени от тези лица.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

Както е посочено в решение №242/21.03.2019г. по т.д.№3097/2017г. на ВКС, І т.о., „към договора за прехвърляне на вземане намират приложение всички общи правила за сключване, изменение или прекратяване, респ. разваляне на договора“. Той може да има съдържание, определено в рамките на договорната свобода на осн. чл.9 ЗЗД по волята на страните по него – цедент и цесионер като в него могат да бъдат посочени обстоятелства, при настъпването на които договорът да се счита за прекратен, включително да бъде уговорено прекратително условие по см. на чл.25, ал.2 ЗЗД, при настъпването на което да отпадне облигационната връзка, а прехвърленото вземане да се възстанови в патримониума на цедента. Следователно отговорът на поставения въпрос е предпоставен от отговора на принципния въпрос, касаещ двустранните договори, а именно – след като един договор е бил прекратен, дали могат правните последици от прекратяването му да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение.

Настоящият състав изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана в решение №218/29.11.2016г. по гр.д. №1306/2016г. на ВКС, ІV г.о. и решение №21/30.06.2015г. по т.д.№1107/2012г. на ВКС, І т.о., в които се приема, че „след като един двустранен договор вече е бил валидно развален, то той не може да бъде развален повторно, независимо дали страните са предприели преговори и действия за неговото продължаване“. Този извод на съставите на ВКС е аргументиран с обстоятелството, че развалянето на договора прекратява облигационната връзка между страните като развалянето има обратно действие (т.е договорът се заличава с обратна сила), поради което не може да се приеме, че чрез последващи преговори страната може да се откаже от последиците от развалянето. Правните последици от развалянето на договора по чл.87 ЗЗД по отношение на отпадането с обратна сила на действието на договора, са аналогични на правните последици от прекратяването на договора при сбъдването на уговорените между страните прекратителни условия по смисъла на чл.25, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД, поради което постановките в посочените решения на ВКС са относими изцяло към въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване. От изложеното следва отговора, че: след настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, не могат тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение.

По правилността на въззивното решение.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме за неправилен решаващият извод на въззивният състав (обусловил отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск), че в случая релевантно за спора е последното споразумение между цеданта и цесионера от 19.06.2015г., в което се изразява волята на страните да продължат да бъдат обвързани от правата и задълженията, поети при сключването на договора за цесия, независимо от това, че в един предходен момент са били осъществени предпоставките за прекратяването на договора за цесия. Доколкото с последващо споразумение не може да бъде продължено действието на договор, който вече е бил прекратен, ( няма пречка страните да сключат нов договор при същите условия), споразумението от 19.06.2015г. не следва да се обсъжда като относимо за спора обстоятелство.

От събраните по делото доказателства (включително протокол от 04.10.2017г. по т.д.№9395/2016г. на СГС, ТО, VІ-11 с-в за одобряване на съдебна спогодба, влязла в сила на 12.10.2017г. и заявление от „Телиш“ АД до синдиците на „КТБ“ АД /н./ от 21.11.2017г., представени пред първата инстанция, но необсъдени във въззивното решение), се установява по несъмнен начин, че са се сбъднали част от прекратителните условия, предвидени от страните в допълнителното споразумение от 05.11.2014г., обуславящи автоматично прекратяване с обратна сила на договора за цесия от 24.10.2014г. С влязло в сила решение №1443/03.07.2015г. на САС, ТО 3-ти състав, постановено по т.д.№2216/2015г. е постановена начална дата на неплатежоспособността на КТБ (н.) - 20.06.2014г., с което се е осъществило условието, посочено в т.2 от чл.1 от допълнително споразумение: началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н.) да се окаже по-ранна от достоверната дата на придобиването на вземането от цесионера. С влязла в сила съдебна спогодба по т.д.№9395/2016г. по описа на СГС, на основание 59 ал.3 ЗБН, е прогласена относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) на извършените от „Телиш“ АД (н.) прихващания с насрещни вземания на банката, с което е настъпило условието по т.3 на чл.1 от допълнителното споразумение от 05.11.2014г. Страните не спорят, че до 31.01.2015г. „КТБ“ АД (н.) не е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение от сметка или друг документ, че смята за погасени задължението на цесионера, произтичащи от договора за кредит, така както е посочено условието за прекратяване в чл.1, т.5 от допълнителното споразумение.

Настоящият касационен състав, отчитайки всички събрани по делото доказателства, намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на ответника В.И.С. не съществува вземане към „Телиш“ АД (н.) за сумата 2 518 617лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение от 12.02.2018г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, ТО, VІ-17 състав, е доказан и основателен. С оглед сбъдването на прекратителните условия по т.2, т.3 и т.5 от допълнителното споразумение от 05.11.2014г. следва да се приеме, че договорът за цесия от 24.10.2014г. е прекратен с обратна сила, което обуславя липсата на задължение за „Телиш“ АД да заплати цената по договора за цесия (която цена е приета за дължима с определението №803/12.02.2018г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, с което процесите суми общо в размер на 2 518 617лв. са включени в списъка на приетите вземания като дължима покупна цена по договора за цесия от 24.10.2014г.). Прекратяването действието на договора за цесия е констатирано от страните и със споразумението от 16.06.2015г. Прекратяването на договора за цесия е било съобщено на длъжника с молба вх.№3493/14.08.2015г., с която В. С. и „Телиш“ АД са уведомили синдиците на банката за прекратяването с обратна сила на договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г., като са заявили, че кредитор на „КТБ“ АД (н.) е В. С. и именно той следва да бъде включен в списъка на нейните кредитори.

При прекратяване с обратна сила на договора за цесия на осн. чл.25, ал.2 ЗЗД в патримониума на цедента се връща неговото вземане към длъжника – в случая към „КТБ“ АД (н.). Ако преди прекратяване на договора за цесия цедираното вземане е изпълнено от длъжника било чрез плащане, било чрез прихващане по реда на чл.104 във вр. с чл.103 ЗЗД, за цедента възниква реституционното право да получи от цесионера връщане на цедираното вземане. Ако прихващането е извършено преди настъпването на прекратителното условие (какъвто е настоящия случай), правото на цедента да иска връщане от цесионера на цедираното вземане е обусловено от валидността на извършеното прихващане, тъй като ако е налице действителност на прихващането, вземането му към длъжника вече е погасено. В тази връзка меродавно за настоящия спор се явява обстоятелството, че с влязло в сила определение е одобрена съдебна спогодба по т.д.№9395/2016г. на СГС, ТО, VІ-11 с-в., по дело, образувано по искане на синдиците на „КТБ“ АД (н.) на основание 59, ал.3 ЗБН, с която е прогласена относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) на извършените от „Телиш“ АД (н.) прихващания с насрещни вземания на банката, включително и на това, извършено с изявлението за прихващане вх.№11279/06.11.2014г., с което „Телиш“ АД е уведомило „КТБ“ АД, че прихваща, придобитите вземания на В. С. към банката на основание договора за цесия от 24.10.2014г. срещу своите задължения към банката до размера на по-малкото от тях. Със заявление на „Телиш“ АД от 21.11.2017г. цесионерът е уведомил синдиците на „КТБ“ АД (н.) за необходимостта след обявената относителна недействителност на цесията да бъде задължена сметката на дружеството. След влизане в сила на спогодбата, имаща значение на влязло в сила решение с оглед чл.234, ал.3 ГПК, процесното прихващане е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, какъвто несъмнено е В.И.С. в резултат на прекратения с обратна сила договор за цесия. Ето защо с прогласяването на относителната недействителност на прихващането е отпаднал неговия погасителния ефект. Както е посочено в решение № 26/07.06.2019г. по т.д. № 703/2018г. на ВКС, І т.о, „ефектът на установената със влезлия в сила съдебен акт по чл.59, ал.3 ЗБН сила на пресъдено нещо, формира и извода относно действието на цесията за страните по този договор и за отношенията им с длъжника, който продължава да дължи, с оглед това, че погасителния ефект на прихващането се счита за ненастъпил спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник, т.е. вземането следва да има носител, след като не е безусловно удовлетворено“.

Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника по касация, че изводът за ненастъпил погасителен ефект на прихващането противоречи на принципа за правната сигурност. В случая преустановяването на правния ефект на прихващането е в резултат конститутивното действие на съдебния акт по чл.59, ал.3 ЗБН (а не от последващо изменение на закон, с който се придава обратно действие, какъвто е случая с постановките в решение №8 по конст.дело №9/2020г.) Отделно следва да се има предвид, че в споразумението от 05.11.2014г. страните изрично с предвидили прекратяване на договора за цесия с обратна сила в случай, „че прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу взиманията на „КТБ АД към него бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка“.

Предвид изложеното следва да се приеме, че спрямо В. С. като кредитор на несъстоятелността, погасителният ефект на прихващането не е настъпил, независимо че прихващането е погасителен способ, еквивалентен на изпълнението. След обявяване на процесното прихващането за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, цедираното вземане към „КТБ“ АД (н.) с обратна сила се е върнало в патримониума на цедента В. С., което обуславя недължимост на исковата сума от цесионера „Телиш“ АД (н.) като продажна цена по договора за цесия от 24.10.2014г.

На основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество - да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1, т.2 ТЗ. Ответникът по касация В.И.С. следва да бъде осъден да заплати с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК във вр. с чл.694, ал.7 ТЗ по сметката на ВКС сумата 25 186.16лв., от която 12 593.08лв. (2% от ј от 2 518 617лв.) – дължима държавна такса за въззивното производство и 12 593.08лв. (2% от ј от 2 518 617лв.) – дължима държавна такса за касационното производство

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №588 от 06.03.2020г., постановено по в.т.д.№4733/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в. и вместо него постановява:

Признава за установено на основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ несъществуването на вземане на В.И.С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], към „Телиш“ АД (н.) - ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика - адвокат Е. Т. от [населено място], [улица], представляващо продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г. в размер на 2 518 617лв. (два милиона петстотин и осемнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет лева), което вземане е включено в списъка на приетите вземания съгласно определение №803 от 12.02.2018г., постановено по т.д.№7340/2015г. на СГС, ТО, 17 състав.

ОСЪЖДА В.И.С. - ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати по сметката на ВКС държавна такса за въззивната и за касационната инстанция общо в размер на 25 186.16лв. (двадесет и пет хиляди сто осемдесет и шест лева и 16 ст.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: