Налице ли е договор за търговска продажба, когато страните са материализирали отношенията си в издадени фактури за търговски доставки, в които като основание е посочен конкретен писмен договор?

чл. 301 ТЗ 

1РЕШЕНИЕ

№ 60027

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 06.08.2021 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л. З

като изслуша докладваното от съдия Г. И т.д. 2609 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Инакем солюшънс“ ООД обжалва решение № 201 от 1.08.2019 г. по в.т.д. 373/18 г., по описа на Апелативен съд – В. Т, с което след отмяна на решението на Окръжен съд Русе, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Манос СА“ Гърция искове за заплащане на 22 000 евро главница, частично от 44 000 евро, получена без основание и сумата 2 000 евро лихва за забава, частично от 7 129 евро, е осъден „Инакем солюшънс“ ООД, гр. Русе, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на „Манос „ СА сумата от 22 000 евро главница, частично дължима от 44 000 евро, получена без основание, ведно със законната лихва от 08.12.2016 г. и е осъден да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Манос“ СА регистрирано съгласно законодателството на Р Гърция, сумата от 2000 евро частично дължима от 7 123,74 евро лихва за забава върху сумата от 44 000 евро и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на неустойка от 500 евро.

Излага съображения за съществените процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд. Счита, че не е безспорно установено неистинността на договора, подписан от г-н Согирис. Дори и да се приемело това, то следвало да се приеме прилагането на чл. 301 от ТЗ, а именно потвърждаване на сключената сделка от дружеството, ако същата е сключена без представителна власт. Изводът за липса на търговски договор бил незаконосъобразен. Условие за започване изпълнението на договора било плащането на аванс в размер на 10 % от стойността на сделката или процесните 44 400 евро. На 20.2.2015 г. ищецът заплащал първата договорена сума от авансовото плащане от 10 400 евро. На 9.3.2015 г. била платена втората част от авансовото плащане или 34 000 евро. Уговорката за авансовото плащане, неговият размер и срок съвпадал с изложеното в разменената и цитирана от съда кореспонденция, както и изричната клауза на договора. Съдът бил изключил фактурите, отразяващи доставка на рапично олио, като във всеки един договор било посочено изпълнение на сключен договор № 153. Била извършена вътрешнообщностна доставка. Установените плащания и фактури, от счетоводната експертиза, съответствали като видове и количества стока с това, което е договорено в процесния договор, така също и с разменената кореспонденция между страните. През периода м. март 2015 г. бил доставял, а ищецът получавал рапично олио. В счетоводните регистри били извършени доставки. Окръжният съд Русе бил направил обоснован извод за наличие на договор на стойност 44 400 евро на договорно основание. Но в противоречие на това е приел, че липсва договор и платена сума без основание. Така съдът неправилно бил приел и заключението на вещото лице, на основание чл. 202 от ГПК.Ова, че въззивният съд въпреки сключения договор е приел, наличие на правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Бил налице извод за сключен договор за доставка, не можело да има наличие на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.Отелността на иска се обяснявала с икономическо изравняване на възникналите отношения.

Моли да се отмени решението.

Ответникът „Манос“ СА оспорва касационната жалба. Счита, че не е установено сключването на писмен договор. По делото не се спорело, че страните са били в преддоговорни отношения и в договорни отношения за всяка издадена фактура и съответното на нея изпълнение. По делото обаче категорично се установявало, че нито една от представените фактури не съответства по дата и размер на извършените от доверителя й плащания, чието възстановяване се иска. Не се установявало доставка на рапично масло за платените суми. Искало се връщане без основание. В тази връзка било установено превеждането на паричната сума. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да присъди посочените суми, въззивният съд е приел, че е представен между страните договор, който носи подпис на представителя „Манос“ СА, но не е подписан от него. Въззивният съд, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза е приел, че подписът не е на представителя на дружеството. Така е приел, че са представени 10 броя фактури за извършени доставки на рапично олио и заключение на икономическа експертиза. Съгласно икономическата експертиза има множество фактури. Всяка от десетте фактури обективира самостоятелен договор с предмет и цена. Нито една от тях не съответства по дата и размер на преводи, извършени от ищеца на стойност 10 400 еро и 34 000 евро. Извършените доставки по издадените фактури,са заплатени от купувача „Манос“ СА, който за разплащане е предвиждал закръглени суми. За периода 1.2.2015 г. до 30.4.2015 г. ищецът е превел на ответника сумата от 306 400 евро. Същата експертиза установява, че извършените доставки са в размер на 184 866,80 евро. Към тях се прибавя стойността на доставките по двете фактури от 9.4.2015 г. общо 72 365,71 евро, посочени от вещото лице. Общо доставките били на стойност 257 232,51 евро. Ответникът бил получил сума, по-голяма от доставките. Ответникът бил извършвал доставките, едва след като бъде получена авансово цената на всяка доставка. Ответникът бил получил от „Манос“ СА Гърция, сумата от 44 000 евро без основание. Поради това ответникът следвало да докаже основание да задържи сумата. Прието е за недоказано наличие на основание. Дори да се приемело, че сумата от 44 000 евро е внесен депозит, то нямало основание да се задържи същата. Поради това е прието, че частичният иск за 22 000 евро е основателен и следва да се уважи. Поради това, че на 30.4.2015 г. е поискано заплащане на обезщетение за забава, то следва да се присъди такова от 04.5.2015 г., датата на претенция от 11.5.2015 г. Размерът на законната лихва от 11.5.2015 г. до 07.12.2016 г. (датата на предявяване на иска)върху 44 400 евро е 7 123,74 евро.

С определение № 144 от 14.07.2020 г. по т.д. 2609/19 г. ВКС, 2 ТО е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос : Налице ли е договор за търговска продажба, когато страните са материализирали отношенията си в издадени фактури за търговски доставки, в които като основание е посочен конкретен писмен договор ?

Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество решения: решение 109 от 7.9.2011 г по т.д. 465/10 г. II ТО на ВКС, решение № 12.6.2013 г. по т.д. 431/12 г., II ТО на ВКС и др., която се възприема и от настоящия съдебен състав, при приложението на чл. 301 от ТЗ е прието, че тази разпоредба е предназначена да гарантира сигурността на гражданския оборот, в случаите на извършени без представителна власт действия. Налице е законова презумпция, че търговецът, който не е надлежно представляван е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след узнаването не се е противопоставил. Правните действия пораждат правни последици, ако търговецът чрез надлежния си представител не се е противопоставил, веднага след узнаването им. При търговските сделки, законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. Прието е, че за да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при узнаване на конкретното действие и неговото неоспорване, е налице потвърждаване на действие без представителна власт.

Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, поради това, че превел посочената парична сума от 44 000 евро, без наличие на основание и ответникът дължи връщането й. Ответникът е направил възражение, че между страните има сключен договор за продажба, като са издадени от него фактури и е извършвал доставка на стоки.

Настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд е приел наличие на сключени договори за продажба на стока, като е счел, че всяка фактура доказва отделно продажбено правоотношение. За да направи този извод, че страните не са обвързани от договор, на който ответникът по иска се е позовал, е приел, че договорът, представен по делото не е подписан от законния представител на купувача, тъй като съобразно заключението на вещото лице, не е подписан от законния представител на дружеството. Въззивният съд е приел, че при неподписан договор от законния представител на дружеството, липсва сключен договор. Но е приел, че между страните съществуват множество отношения по договори за продажба, за които са издадени отделни фактури. С оглед тези фактури са извършени плащания от купувача-ищец на суми, като срещу това има доставена стока. Разликата между преведените суми и доставените стоки в размер на 44 000 евро, е приета за получена без основание.

Изводът на въззивния съд относно липсата на сключен между страните договор, е необоснован. Видно от представените фактури по делото във всяка една е посочено, че се издава на основание сключения между страните договор № 153 от 19.02.2015 г. Но с оглед посочване на договора във всяка една от издадените фактури, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за отсъствие на договор, не съответстват на събраните доказателства. Като се вземат предвид представените по делото доказателства, а именно издадените фактури от ищеца за доставка на ответника, както и представен по делото писмен договор за продажба, следва да се приеме, че въззивният съд не е анализирал правилно събраните по делото доказателства. От изслушаната графологична експертиза е установено, че по делото ищецът е представил в оригинал писмен договор от 19.2.2015 г. за продажба на рапично олио. Този договор е представен в оригинал след оспорване на представения заверен препис, в изпълнение на задължението по чл. 183 от ГПК. Както бе посочено, вещото лице е установило, че този писмен договор представлява не копие, а оригинал. Но не носи подпис на законния представител на купувача. Във всяка една от фактурите, представени от ответника е реферирано към договор за продажба № 153 от 19.2.2015 г., каквато номерация съдържа представеният оригинал. Във всяка една от фактурите е посочена цена от 740 евро /МТ, така както е посочена и в договора относно същата стока. При липсата на анализ на доказателствата, въззивният съд необосновано е приел, че не е сключен писмен договор между страните. Установеното обстоятелство за липса на представителна власт при сключване на договора, следва да се прецени с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Но макар и да има установяване липсата на подпис от страна на законния представител върху представения по делото договор в оригинал, няма оспорване на действията без представителна власт по сключване на този договор от мнимо представлявания търговец. Няма действия в подходящ срок, които да обосноват оспорване на сключения писмен договор и да обусловят неговата недействителност. Напротив извършвани са плащания за доставка на рапично олио. Във всяка от фактурите е посочен писмения договор. Във всяка от фактурите също е удостоверено получаване на стоката от представител на ответника. Следователно е налице липса на противопоставяне от страна на купувача на сключения писмен договор.

Следователно, при приложение на чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че между страните е сключен писмен договор със съдържанието съгласно представения оригинал. В изпълнение на този договор са извършени доставки, като авансово са заплащани суми от ищеца.

Предвид уговорките в представения договор, следва да се приеме, че страните са се съгласили да има доставка на рапично олио, сертифицирано ISCC (Международно сертифициране за устойчивост на въглерода). Количеството ще е 600 метрични тона, цена 740 евро на тон, срок на доставка 15.3. до 31.3.2015 г. 300 т и от 1. 4. до 15.4. 2015 г. 300 т. Уговорен е депозит от 10 % от цялата сума или 44 400 евро, който ще бъде платен в срок до 20.2.2015 г. 10 400 евро и в срок до 2.3.2015 г. 34 000 евро. Всички други дължими плащания ще бъдат преди насрочените седмични доставки. Уговорено е, че депозитът от 10 % ще бъде приспаднат от последното дължимо плащане по извършените доставки.

Установено е в процеса от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът е осъществил доставки към ответника на обща стойност 249,81 мт олио, на стойност 184 866,80 евро. Установено е, че ищецът е платил депозит от 10 400 евро и 34 000 евро. Общата заплатена сума от ищеца на ответника е 306 400 евро. Извършената доставка на рапично олио е на стойност 184 866,80 евро. Преведени са 230 000 евро в периода от 4.3.2015 г. до 27.3.2015 г. Разликата между стойността на получената стока и преведената сума е 45 133 евро. Следователно липсва основание за превеждане на сума в този размер.

Видно от уговорките в сключения между страните писмен договор, че на депозита е придадено само действие на авансово внасяне на суми, които ще обезпечат получаване на изпълнение на паричното задължение за заплащане на цената на доставена стока. Предвид уговорката в договора, че с депозита ще се покрие цената на стоката от последната доставка, следва да се приеме, че страните не са придали друго значение на сумите, внесени като депозит. Следователно, липсва основание да се приеме, че не подлежи на връщане авансово внесената сума. Осъществени са доставки на основание сключения договор на обща стойност, по-ниска, от стойността на заплатената цена за доставена стока. Наличието на рамков договор, с който се уговорят общи предпоставки как ще бъдат осъществени доставките и не съдържащ уговорки за основания за задържане на депозита, не може да е основание за задържане на получената сума.

При така предявения иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е установил в процеса превод на посочената от него сума. В тежест на ответника е да установи наличие на основание да задържи посочената сума. Установи се от сключения между страните договор, че страните са се съгласили да се доставя посочената стока, при предварително заплащане на цената, както и преди началото на доставките да се внесе депозит от купувача, който ще се приспадне от цената

на последната доставка. Установи се също така, че са извършени доставки по фактури, като е налице плащане в по-голям размер от купувача на внесената цена. Установен е и преводът на сумата, като депозит и разликата между внесените суми и цената на доставената стока. Налице е предплащане на депозит, който не е приспаднат от последната осъществена доставка. Не се установи основание в сключения договор ответникът като продавач да има право да задържи сумата, внесена като депозит. След като срещу всяка от доставките има заплащане на цена, то депозитът не е послужил за покриване цената на последната доставка и подлежи на връщане на далата го страна. При липса на последващи доставки и пълно заплащане на цената на доставената стока, авансово платената сума като депозит е без основание. Поради липса на доказано основание да се задържи депозита, следва да се приеме, че частичният иск за заплащане на депозит е основателен в посочения размер.

По изложените съображения, следва да се сподели изводът на въззивния съд и решението му да се потвърди.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 872,50 лв, за което са представени доказателства по делото.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 01.09.2019 г. по в.т.д. 373/18 г., Апелативен съд – В. Т в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ИНАКЕМ СОЛЮШЪНС“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „МАНОС“ СА, Р Гърция, вписано в Търговския регистър на Р Гърция под № 124495501000, представлявано то С. С сумата от 4 872,50 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: