Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

гр. София, 03.08.2021 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.Г НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Иванова,

изслуша докладваното от съдията Е. Т гр. дело № 1877/2014 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба МБАЛ „Д-р Н. В“ [населено място] чрез адв.Д. Д. срещу решение №52 от 03.04.2020г по в.гр.дело № 612/2019г. на Кюстендилски окръжан съд, с което след отмяна на решение от 30.09.2019г по гр.д № 860/2019г на Кюстендилски районен съд в обжалваната от ответника по иска Б.Н.Я. част, са отхвърлени исковете на настоящия жалбоподател за установяване на вземане към ответника за връщане на изплатена му стипандия за 25 месеца, до размера на сумата 14344,78лв главница и за неустойка в размер на 6633 лв Вземането ищецът е основал на частично неизпълнение от страна на ответника Я. по договор от 03.01.2013г Ответникът Я., като специализиращ в МБАЛ„Д-р Н. В“ се е задължил към ищеца - работодател да придобие специалност „анестезиология и интензивно“, редовна форма на обучение до м.06.2016г, както и след това да работи по тази специалност при работодателя за срок не по-малък от срока на изплащане на стипандия, срещу задължение работодателят да му заплаща месечна стипандия в размер на две минимални работни заплати за срока на обучението /т.3, т.6 от договора/ След придобиването на специаблност и назначението на работа като анестезиолог при ищеца, ответникът е напуснал преди този срок,отправяйки едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия си договор по чл.326,ал.1 КТ, Насрещна въззивна жалба на настоящия касатор, за отхвърляне на част от исковата претенция не е разгледана .

В договора се съдържа позоваване на чл.234 КТ, което основание за сключването му ответникът е оспорвал,включително действителостта на този договор.

Позовал се е на договор №371/12.06.2012, сключен на основание чл. 24 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване специалност в системата на здравеопазването отм. по който страни са Медицински университет- София, наричано „висше училище”, МБАЛ „Д-р Н. В.” АД [населено място] като база за практическото обучение и ответника Б. Я., като специализант, спечелил конкурс за място, финансирано от държавата. Страните са се съгласили последният да придобие специалност „Анестезиология и интензивно лечение”, като се обучава в МБАЛ „Д-р Н. В.” като институция, провеждаща практическото обучение за срок от 4 години, с начална дата 01.06.2012г.

Безспорно страните по делото са в трудово правоотношение от 30.12.2013г, като от началото на 2014г Я. е бил назначен на длъжност „лекар“ в спешно отделение на същата болница на половин работен ден, продължавайки да специализира по утвърдения учебен план в нея .Като анистизиолог ответникът е преназначен считано от 01.01.2017г с допълнително споразумение от 29.12.2016г, след като успешно е завършил обучението и е положил държавен изпит .

Въззивният съд е приел че договорът, последващо сключен от МБАЛ „Д-р Н. В“ [населено място] и ответника д-р Б. Я. през 2013г не е произвел правно действие, тъй като преди него, на 12.06.2012г е бил сключен представения от ответника тристранен договор между същите страни с участието на Медицински университет -София за придобиване на специалност. По този договор обучението на специализанта Я. е финансирано от държавата. Първият по време договор е сключен при предпоставките на чл. 24 от Наредба №34/29.12.2006г на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването отм.

Не е спорно, че за срока на обучението на ответника като специализант са изплащани две минимални заплати месечно. В първия договор сумата е предвидена като възнаграждение да специализанта в размер, определн по заповед на МЗ,в случая две минимални работни заплати за страната. По втория договор, сключен между същия специализант и МБАЛ „Д-р Н. В“ е посочено задължение на ищеца да му изплаща стипендия в размер на две минимални работни заплати.

Въззивният съд е направил извод,че потвърденото от вещо лице плащане в този размер не е по договора от 03.01.2013г, на което твърдение е основана и ищцовата претенция, а представлява възнаграждение полагащо се на специализант спечелил конкурс, субсидирано е от държавата по време на провежданото обучение,доколкото по делото не се установяват регламентираните в чл.24, ал.5 от Наредба №34/29.12.2009г случаи, при които възнаграждение не се заплаща. Съгласно тристранния договор от 12.06.2012г, сключен по наредбата,,МБАЛ „Д-р Н. В“ е институцията провеждала практическото обучение на ответника, спечелил конкрурс за място финансирано от държавата и е следвало да изплаща възнаграждението му по този именно договор като вторичен разпоредител с бюджетни средства. При формата на обучение за ответника Я. плащането е субсидирано бюджета. То е изплащано, както се установява и от заключение на вещо лице, но не представлява стипендия по т.3 от договора за повишаване на квалификация от 03.01.2013г. Според въззивния съд, вторият по време договор не е породил действие, тъй като ищцовата болница е поела задължане по тристранния договор да проведе практическо обучение на ответника за специалност и с последващия договор ответникът отново се е задължил да придобие същата специалност, към институцията провеждаща практическото обучение по първия договор. Затова по втория договор ответникът не повишава квалификацията си, нито се преквалифицира. Съгласно чл.24,ал.5 т.3 от наредбата, болницата не е имала право да сключи договора по чл.234 КТ, още повече след като първият сключен договор представлява именно такъв по своята същност. Предметът на двата договора е един и същ, доколкото и двата касаят придобиване на една и съща специалност„анестезиология и интензивно лечение“,за един и същ специализант,

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението поради възприетата недействителност на договора от 03.01.2013г без своевременно наведено от ответника твърдение и поради неправилен анализ на двата договора.Оспорва се изводът на въззивния съд, че договорите имат еднакъв предмет и уредждат едно и също правоотношение.Поддържа се, че сключването на първия не води до липса на действие на втория от договорите Разплащанията по двата договора били различни. Съвпадението на размера е напълно случаен.Не съвпада и съдържанието им, с оглед поетото задължение от специализанта Приемайки че двата договора са идентични ,Кюстендилски ОС не е разбрал процесния договор по чл.234 КТ като институт на трудовото законодатество.Не си е изяснил смисъла, предмета и съдържанието на всеки от договорите.Неправилно е тълкуван чл. 24, ал.5т.3 на цитираната наредба №34/2006г на МЗ. Претедират се разноски

Ответникът,чрез адв И.И е депозирал отговор в оспорване основателността на касационната жалба по същество.Според първоначално сключения договор по реда на наредба №34/2006г специализантът не е имал право да работи по договор с това лечебно заведение, в което специализира, поради това трудовият договор е сключен за работа в спешното отделение .В същата наредба изчерпателно за регламенитени случаите, в които не се изплаща възнаграждение и съдът правилно е приел, че изключенията не са налице. Съгласно чл.41,ал.4 от Наредба №34/2006г средствата за възнаграждение на специализанта са предоставяни от бюджета на МЗ. Дори да се приеме за валиден договора, сключен по- късно с ищеца, изпълнен е първият договор, сключен по реда на наредбата. По договора с дата 03.01.2013г ищцовото дружество не доказва разходи, които насрещната страна да връща като санкция в случаи на неизпълнение.Претендират се разноски

С определение №17 от 18.01.2021г на ВКС ІІІ гражданско отделение жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,за да се даде отговор на въпроса за правната съвместимост на договор, сключен съгласно чл.24 от Наредба №34/29.12.2006г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването отм. , с действието и изпълнението на последващ договор, сключен между обучаващия се в медицинска специалност специализант и лечебното заведение -база за практическото му обучение, в случай че с този последващ двустранен договор се поема задължение от обучаващия се в специалност към договораящата страна-лечебно занедение, да работи на длъжност съгласно придобитата специалност в това лечебно заведение, за срока на изплащана му за времето на обучение стипендия.

По правния въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд намира следното :

Със сключването на договор за обучение за придобиване на специалност на място, финансирано от държавата по чл. 24, ал. 2 от Наредба №34/29.12. 2006г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, за случаите при които които страна е и лечебното заведение по практическото обучение, възникват права и задължения за всички сключили договора страни, обвързани съгласно неговите клаузи.По силата на препращи клаузи в договора, за всички сключили го страни е в сила предвиденото в Наредба №34/29.12.2006г на МЗ, а за неуредените въпроси - действащите закони. Наредба №34/29.12. 2006г(отм) в рамките на законовата делегация е приложима като подзаконов нормативен акт при обема задължения на страна по договора, за които задължения наредбата съдържа повелителни норми.

В договора, сключван по утвърден от Министъра на здравеопазването образец при действието на наредбата, е предвидено всички изменения да се правят по взаимно съгласие на страните.Не е основание за едностранно изменение,нито за прекратяване на договора фактът на последващи двустранни уговорки между специализант и заведението провеждащо практическото обучение, постигнати включително по въпроси, включени в предмета на тристранния договор.По правило,в този случай двустранните уговорки ще са са непротивопоставими на страната която не е участвала в тях, доколкото поради нарушаване на повелителни норми на закона,или от накърняването на добрите нрави не са изводими по-тежки санкционирани последици.

За специализанти,приети на място финасирано от държавата,редът и условията за финансиране придобиването на специалност в системата на здравеопазването не изключва уговарянето и на други източници на финансиране, поради което няма забрана за сключване на договори с такъв предмет, включително докато между договарящите действа договор по реда на чл. 24 от наредбата,

Не са изключени по силата на общата, или специална уредба при изследваните правоотношения и договорите по чл.234, или чл. 235 КТ като основания за финансиране на обучение, включително сключените в последствие и при наличие на действащ договор по чл. 24 от Наредба№34/2006г на МЗ отм. .Съгласно чл.11а, ал.3 от наредбата(нова, ДВ бр.12/2010г, отм с §10 на Наредба №1/2015г на МЗ.),конкуренцията при изпълнението на задължението по чл.11а, ал.1 от Наредба№34/2006г на МЗ и уговорка между специализант и работодател със същия предмет, е разрешена нормативно в полза на договора, сключен от обучаващия се пряко с лечебно или здравно заведение при уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок, не по-малък от продължителността му.В този случай Министерството на здравеопазването определя на лицето същото лечебно или здравно заведение за постъпване на работа.Условието е договорът не само да е бил сключен, изисква се и позоваване на него от лицето, прието и специализирало на място, финансирано от държавата, т.е изисква се договорът да бъде представен от специализанта в Министерство на здравеопазването.Редът по наредбата при упражняване правата на държавата, възложени на министъра на здравеопазването, като предвиждащ съобразяване със сключен договор с посочения предмет, изключва тълкуване за забрана на договоряне извън указаното в чл. 24 от Наредба№34/2006г на МЗ отм.

В противоречие със закона, гарантиращ възмездност за положен труд (чл.242 КТ), ще е уговорка по силата на която ако специализантът,като лице прието на място финансирано от държавата, в случай че не изпълни задлжението да постъпи на работа в определеното лечебно или здравно заведение за срок равен на продължителността на обучението, бъде задължаван да върне получавано за периода на обучението възнаграждение по чл.24, ал.3 т.2 илит.3, предл второ от наредбата, или да плати обезщетение, включващо или равняващо се на така полученото възнаграждение,определено по размер от Министъра на здравеопазването за специализантите съгласно чл.40 от Наредба №34/2006г на МЗ отм. , доколкото това възнаграждение възмездява полагането на труд от специализанта като лекар и заплащането му е нормативно гарантирано.

В противоречие със закона(чл.6,ал.6 вр чл. 19, ал.2 и чл.90,ал.8 ЗЛЗ) ще е и уговорка, по силата на която лечебно заведение,задължено съгласно сключен в условията на чл.24 от Наредба № 34/ 2006г/отм/ договор да извършва плащане на възнаграждението на специализанта за срока на практическото му обучение със средства,предоставени на лечебното заведение по реда на държавното бюджетно финансиране за тази цел, промени основанието за плащане на възнаграждението спрямо правоимащия така,че да го задължи към себе си.

По кационната жалба,

Съответно на установените по делото обстоятелства въззивният съд е приел, че практическото обучение на ответника в специалност е проведено при ищеца МБАЛ „Д-р Н. В“ [населено място] за срока на договора от 12.06.2012г с предмет обучение за придобиване на специалност. Като специализант, д-р Я. е завършил обучението и е придобил спациалност „АИЛ“ съгласно удостоверението от 01.01.2017г. Считано от 01.01.2017г, съгласно допълнително споразумение по 119 КТ към ЛТД от 2013г,същият е преназначен на длъжност като анестезиолог в МБАЛ„Д-р Н. В“,на пълно работно време. Прекратил е трудовия договор едностранно с предизвестие, считано от 08.05.2018г.

Вещото лице е дал заключение, според което ищецът е изплащал на ответника по 620 лв на месец през 2013г, от 2014г е изпалщал по по 680 лв месечно ; от 2015г по 720 лв месечно, от 2016г по 840 лв месечно, който сбор за исковия период от 25 месеца формира спорното вцземане, Касае се за ежемесечно изплащаните суми, равни на две минимални работни заплати, предвидени като възнаграждение в договора по наредбата. Счетоводството на ищеца е издало вторичен документ,приложен към исковата молба,отразяващ при МБАЛ основание за плащането като стипендия. Установено от приетото по делото заключение на вещо лице е и получаваното от д-р Я. трудово възнаграждение за работата му като лекар в спешното отделение.

В обжалваното решение правило е съобразено като спорен предмет основанието на плащане на две минимали заплати на специализанта за периода на иска, като в тази връзка подлежат на преценка две от нормативните основания по Надерба № 34/2006г, изключващи плащане на възнаграждение по реда на държавното финансиране,

Според първото (чл.24, ал.5 т.1 от Надерба № 34/2006г)възнаграждение не се изплаща когато специализантът работи въз основа на сключен трудов договор (или по служебно правоотношение) с някоя от страните по договора по ал. 1 или ал.2, (т.е сключеният съгласно чл. 24 от наредбата договор),по същата специалност или в структура, осъществяваща дейност по същата специалност, за времето, през което специализантът провежда обучение в структурата, в която работи ;

Ответникът е сключил трудов договор с МБАЛ, като болницата е страна и по договора сключен съгласно чл. 24 от наредбата, но е работел в отделението за „спешна помощ“, а не в в структура, осъществяваща дейност по същата специалност и хипотезата на изключението не е налице.

Според чл.24, ал.5 т.3 от Надерба № 34/2006г възнаграждение не се изплаща и когато има сключен договор по чл. 234 или 235 от Кодекса на труда или друг договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, което е различно от институцията, провеждаща практическото обучение

Сключеният между страните през 2013г договор е с институцията, в която се е провеждало практическото обучение и хипотезата не е налице,

С нормата на § 10 от ПЗР на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, се отменя едноименната наредба № 34 от 2006г.на МЗ. В сравнение с прадходната, нова наредба съдържа съществени промени, като урежда отношениията между специализанта и базата за практическо обучение при отчитане на трудово-правният им характер, по-ясна и подробна е и уредбата на финансирането и се внасят някои промени в реда и условията за постъпване на работа по специалността. За заварените случаи § 1(1) от ПЗР на Наредба № 1/ 22.01.2015г. предоставя на специализантите, приети на места финасирани от държавата избор на две възможности.Специализантите,приети по реда на отменената наредба могат да продължат обучението си при условията по нея,но без да се прилагат по отношение на тях разпоредбите на чл. 11а от Наредба № 34 от 2006 г. Втората възможност е да продължат обучението си по реда на новата наредба, като в тримесечен срок от влизането й в сила сключат трудов договор на пълно работно време по реда на чл.11,ал.1 от Наредба №1/2015г с базата за обучение.

Между страните по делото няма сключен договор с такъв предмет. Няма твърдения ответникът Я. да е подал във висшето училище заявление за прекратяване на договора за обучение, сключен по реда на отменената наредба, за да продължи обучението си по друг ред, В този случай, задължението на специализанта към държавата да остъпи на работа в посочено от Министъра на здравеопазването лечебно заведение,произтичащо от чл.11а,ал.1 на Наредба №34/2006г е мълчаливо отменено,

След като финансирането на обучението при Я. е от държавата, а не от „друг източник“ по смисъла на Наредба №34/2006г/отм/ и доколкото договорът, сключен по реда на същата наредба не е прекатен на основанията посочени в нея, същевременно не е настъпил факт по силата на който финансирането на обучанието се прекратява по право или се изменят правоотношенията свързани с изплащане на възнаграждението на специализанта, сключеният на 12.06.2012г. договор в случая е бил прекратен чрез изпълнение на учебния план и успешно полатане на държавен изпит за специалност, Затова и правилно е прието от въззивния съд, че договорът от 12.06.2012г за обучение за придобиване на специалност по чл. 24 от Наредба №34/2006г на МЗ, е изпълняван и във финансовата част, т.е плащането на две минимални работни заплати е възнаграждението,което се е следвало на специализанта,

Възнаграждението на Я. по чл.24, ал.2 т.3 от наредбата, каквото в частност е уговореното по чл.22 от тристранния договор,е подлежало на плащане за целия срок на изпълнението на договора, който съдържа елементи на договор за ученичество,както и на трудов договор.По делото е установено че към момента на сключване на договора от 12.06.2012г за обучение за придобиване на специалност по чл.24 от Наредба №34/2006г на МЗ ответникът Я. не е бил в ТПО с никоя от страните, вкл. с ищеца МБАЛ гр..К. К този момент не е отговарял на никое от условията в чл. 17 по наредбата и не е бил обвързан с договор по чл.234 или 235 КТ или друг договор,който финансира обучението му. То е финансирано от държавата, по реда на чл. 40-43 от Наредба №34/2006 от което следва, че средставата са планирани от бюджета на МЗ по стойности определни със заповед на министъра и предоставени като субсидия на базата за обучание - в случая ищецът МБАЛ„Д-р Н. В“, като вторичен разпоредител, заедно с ежемесечната субсидия чл. 41, ал.-5, предишна ал.4 от Наредба №34/2006г на МЗ .Възнаграждението в определения размер на две минимали заплати се осигурява с бюджетната субсидия на базата за практическо обучание, която го изплаща на правоимащия съгласно тази норма,чието действие страните не могат да дерогират с договор,

На 03.01.2013г между специализанта Я. в това му качество и МБАЛ „Д-р Н. В“ [населено място], по това време базата за обучението и страна по сключения на 12.06.2012г договор, е сключен договор за „повишаване квалификацията и прекавалификация“ с позоваване на чл.234 КТ, според който специализанът се задължава да придобие същата специалност като по тристранния договор от 12.06.2012г, срещу задължението на работодателя да му заплаща стипендия за скока на обучението (т.1) с която да се покрият част от разходите, като специализантът е длъжен след придобиване на квалификацията, да работи при работодателя на съответна длъжност при условия – обичайните при работодателя, за срок не по- малък от срока на изплащане на стипендията (т.2,3). Стипендията е в размер на две минимални заплати за срока на обучението -до м.06.2016г и работодателят е длъжен да я заплаща за своя сметка (3).В т.7 е уредена имуществена отговорност за спезциализанта за неизпълнение по т.2.3 Предвидено е да задължение за връщане на изплътените суми по т.3,плюс неустойка в размер на законната лихва върху всяка,от плащането до връщането Договорът е за срока на обучението, плюс срока по т.2.3.

Въззивният съд правилно е посочил, че едно и също задължение за специализанта не може да бъде предмет на два договора към една и съща насрещна страна, но не е съобразил че при договора от 12.06.2012г задължението да се постъпи на работа е към държавата, като по силата на специалната уредба не е изключено същото задължение да бъде поето с друг договор, различен от сключения по чл. 24 от Наредба № 34/2006г, като правните му последици да бъдат зачетени (чл.11а,ал.3 от Наредба № 34/2006г, отм. )Този договор се предпоставя като сключен с лечебно или здравно заведение, като базите за практическо обучение не са изключени от кръга договарящи лица.

Правилен е изводът, че задължението специализантът да приключи успешно обучението в специалност „анестезиология“ е едно и също при двата договора, но критерият за идентичност в предмета при двустранните договори са правата и задълженията на страните като цяло, а не по отделно.Неправилен е изводът, че предвид явното съдържание на договора от 03.01.2013г, при търсене общата воля на двете страни към момента на сключването му и предвид правилата на добросъвестността, е било договорено преустановяване на задължението на МБАЛ да изплаща възнаграждението на специализанта,финансирано от бюджета, посредствам уговаряне на друго основание на същото плащане в отношенията с насрещната страна,като стипендия. Съдържанието на договора не свидетелства за подобна недействителна уговорка. Същият е сключен след като страните знаят, че са обвързани с първия договор по реда на Наредба №34 от 2006г на МЗ и го изпълняват. Обратното не се твърди. Ищецът не може да се ползва от правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД с посочване кое задължение погасява, тъй като паричното задължение по договора от 12.06.2012г за изплащане на възнаграждение за срока на обучение на специализанта в случая е на държавата и платецът,в частност МБАЛ „Д-р Н. В“ [населено място], е вторичен разпоредител с бюджетни средства по това правоотношение,

Не се доказва изпълнение от страна на МБАЛ „Д-р Н. В“ по договора от 03.01.2013г,който е двустранен. Както се изтъкна при отговора на правния въпрос,двустранният му характер не води до неговата недействителност.За да претендира обаче последиците от неизпълнение на поето от насрещната страна задължение за работа след придобиване на квалификацията, на съответна длъжност при работодателя и за срок не по- малък от срока на изплащане на стипендията,ищецът следва да докаже изплащането на уговорената стипендия,различна от дължимото възнаграждение за спезциализанта, осигурявано от държавния бюджет,подлежащо на изплащане съгласно задължителните за лечебното заведение финансови стандарти .

Плащанията в размер на две минимали заплати всеки месец не доказват изпълнение на този договор, предвид вече изтъкнатото по- горе.

Ето защо крайният извод на Окръжен съд Кюстендил за неоснователност на иска следва да бъде споделен .От установените по делото обстоятелства и преценените по същество факти в тяхната взаимовръзка, следва правилността на обжалвания от касаторите краен резултат.

Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Следва да се присъдят разноски на ответника по касационната жалба, установени в размер на 1000 лв за адвокатска защита

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №52 от 03.04.2020г по в.гр.дело № 612/2019г. на Кюстендилски окръжан съд

Осъжда МБАЛ „Д-р Н. В“ [населено място] да заплати на Б.Н.Я. сумата 1000 лв разноски за настоящата инстанция

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: