2

№ 114

гр. София, 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Д. Ц, като разгледа гр.д. № 2339 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Транс систем“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. М. П., против решение № 648 от 23 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 7679/2018 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която се отменя решение № 349856 от 28 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 29905/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на П.Г.К., с адрес в [населено място], законната лихва върху сумата от 25000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ и върху сумата от 1938,48 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 200 КТ, считано от 11.05.2017 г., и вместо това дружеството е осъдено да заплати на К., във връзка с претърпяна от него на 19.09.2016 г. трудова злополука около 8:40 ч. в Гърция, [населено място], законна лихва за забава върху сумата от 25000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ и върху сумата от 1938,48 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, считано от датата на увреждането; отменено е същото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. срещу дружеството иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата на присъдената сума от 25000 лева до пълния предявен размер от 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило на 19.09.2016 г. при трудова злополука травматично увреждане, както и в частта, с която К. е осъден да заплати на дружеството разноски съобразно отхвърлената част на исковете, за разликата над сумата от 170,24 лева до присъдените разноски в размер на сумата от 1495,08 лева, като вместо това дружеството е осъдено да заплати на К. на основание чл. 200 КТ сума от още 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на трудова злополука, станала на 19.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която дружеството е осъдено да заплати на К. сумата от 1938,49 лева имуществени вреди и сумата от 25000 лева неимуществени вреди, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 32 от 2 февруари 2021 г., постановено по настоящото дело, за да се подложи на преценка дали даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, противоречи на практиката на ВКС според решение № 23 по гр.д. № 2634/2016 г., ІІІ г.о., решение № 802 по гр.д. № 1783/2009 г,. ІV г.о., решение № 166 по гр.д. № 1285/2012 г., ІІІ г.о., решение № 139 по гр.д. № 926/2012 г., ІV г.о.

Цитираната съдебна практика възприема неизменното разбиране, напълно споделяно от настоящия съдебен състав, че императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.

Касационната жалба е частично основателна.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждането на относимите доказателства.

Правилно е прието наличието на основанията по чл. 200 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя за причинени на ищеца вреди, произтекли от претърпяна от него трудова злополука. Страните по спора са били в трудово правоотношение към датата на инцидента – 19.09.2016 г.; в изпълнение на задълженията си по длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози“, при подготовка за механизирано разтоварване на мраморен блок от товарното ремарке, вследствие на подхлъзване по мокър капак, ищецът паднал на асфалтовата настилка и получил счупване на лявата подбедрица; с влязло в сила на 12.07.2017 г. разпореждане на НОИ, на осн. чл. 60, ал. 1 КСО декларираната на 22.02.2017 г. злополука е приета за трудова; събрани са доказателства за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Правилно е прието, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на пълния претендиран размер от 60000 лева. Според заключението на изслушаната медицинска експертиза, към момента на освидетелстването на ищеца той ходи с помощта на бастун с накуцваща походка, има оток с деформация на глезенната става, глезенът е със силно ограничени движения, наличен е фистулен вход с гнойна секреция поради развилия се остеомиелит на лявата глезенна става. Ищецът е бил в болничен отпуск една година; прогнозата за пълно възстановяване от злополуката е неблагоприятна – ограничението в движенията ще остане доживот. Експертът сочи, че са налични две усложнения при ищеца: инфектиране на раната и получаване на остеомиелит – гнойна инфекция на костта, която пречи на образуването на костен калус и фрактурата не зараства, което е наложило премахването на плаките преждевременно; кожен дефект е наложил кожна трансплантация. Сочените увреждания правилно са приети от съда като такива в пряка причинна връзка с настъпилата злополука. Лечението на уврежданията е продължило около една година, с три оперативни интервенци – за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация (метални плаки с допълнителни винтове) на двете кости на подбедрицата, за пластично покриване на кожния дефект с трансплант, и за изваждане на винтовете и заключващите плаки. При тази последна интервенция около винтовете е открита остеолитична зона с костен дефицит, наложило автопластика с костни присадъци. Неоснователно се твърди от касатора, че развилото се усложнение гнойна инфекция на костта, се дължи на некачествено лечение, поведение на ищеца (неспазване на предписания режим и прием на лекарства), или некачествени медицински изделия. Вещото лице не изхожда от предположения за причината за развитието на соченото усложнение, като отрича възможността предварително да се знае, че ще се получи такова усложнение, както и да се предприеме определено действие, за да се предотврати настъпването му. Доказателства в подкрепа на тезата на работодателя не са представени. Предстоящата операция за отстраняване на вложените „перли“ против остеомиелита, както и възможната операция за обездвижване на глезенната става и евентуалните болки и страдания, свързани с тях, не са предмет на настоящото производство.

Търпените от ищеца болки и страдания са били с по-изразена интензивност в момента и непосредствено след нараняването, и след трите оперативни намеси; при промяна на времето и при по-голямо натоварване на лявата подбедрица болките ще продължат доживот. Ищецът е имал затруднения в придвижването и обслужването около една година, като е ходил с патерици, а в последствие с бастун. Съвкупността на горните обстоятелства, преживените стрес и уплаха, възрастта на ищеца към датата на злополуката (47 години), неблагоприятната прогноза за възстановяване, обосновават напълно претендирания размер на обезщетението.

Неправилната преценка на доказателствата по делото е довела до невъзприемането на възражението на работодателя за принос от страна на ищеца за злополуката чрез допусната груба небрежност. Законът обвързва наличието на съпричиняване с проявена от работника груба небрежност. Трайно практиката на ВКС приема, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Установено е, че в изпълнението на възложените му трудови задължения, при мокра повърхност (в момента на подготовката на ремаркето за разтоварване валял дъжд), след като е отворил страничните капаци и задната врата, ищецът опитал да отвори горната щора, която заяла; с помощта на друг колега, ищецът се опитал да отвори щората, но, след като не успял, се качил на страничните капаци от вътрешната страна на ремаркето, подхлъзнал се и паднал на асфалта (така според протокол № 39/31.05.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на процесната злополука); падането е станало от високо (св. Ж., съобщаваща предадени от ищеца обстоятелства). Самият ищец сочи, че при инцидента е предприел всички мерки – бил с каска и жилетка, а когато горната щора заяла, се опитал неуспешно да я отвори с щеката за отваряне, след което се покачил да я отвори. Соченото от касатора наличие на стълба във всеки товарен автомобил, която да може да се използва в случай на необходимост като процесната, не се установява.

Твърдението на касатора за надлежно проведен инструктаж на ищеца, не се подкрепя от данните по делото. Когато трудовата злополука е настъпила без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. Не е спорно, че процесната злополука е станала в първия курс, който ищецът е следвало да осъществи за касатора, както и че той преди време е заемал длъжност началник отдел в Инспекцията по труда в [населено място], като е извършвал дейност на контрол по законосъобразността на дейността на работодателите по нормативни актове във връзка с безопасните условия на труд. Неблагоприятните метрологични условия, неуспешната манипулация със специалния за целта уред, липсата на каквото и да е обезопасяване на тялото на ищеца при необходимите действия на голяма височина, нестабилна основа за стъпване, са сочели еднозначно, че действията на ищеца могат да доведат до увреждане на здравето му. Независимо, че е притежавал необходимите познания в областта на безопасността на труда, ищецът самонадеяно е приел да извърши действия, изискващи специални условия и помощни средства за осъществяването им. Тези обстоятелства, както и липсата на стълба за справяне с подобни случаи, мотивират съда да приеме, че ищецът е допринесъл 30 % за настъпването на злополуката. Предвид посоченото, касаторът дължи на ищеца сумата 42000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В полза на ищеца първоинстанционният съд е присъдил 1938,48 лева имуществени вреди като половината от доказаните разходи в общ размер от 3876,96 лева; съобразно възприетия в настоящата инстанция размер на приноса на ищеца за настъпването на злополуката, дължими от страна на касатора са 2713,87 лева, но по сила на правилото на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК, присъдената от първата инстанция сума за обезщетяване на имуществени вреди остава в размера, присъден от първата инстанция.

В съответствие с изхода на спора, като се съобразят вече заплатените държавни такси от касатора, в негова тежест за всички инстанции следва да се възложи сумата от 1494,97 лева, както и 210 лева за съдебната експертиза. Ищецът дължи на касатора сумата от 2140 лева разноски по договор за правна защита и съдействие за първоинстанционното и въззивното производство (доказателства за действително сторени разноски по този ред за касационното производство не се представят). За оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, на процесуалния представител на ищеца за трите съдебни инстанции касаторът дължи сумата 5370 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 648 от 23 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 7679/2018 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която по предявения на основание чл. 200 КТ от П.Г.К., „Транс систем“ ООД е осъдено да му заплати във връзка с претърпяна от К. на 19.09.2016 г. трудова злополука около 8:40 ч. в Гърция, [населено място], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лева, ведно със законната лихва от същата дата, за сумата над 42000 лева до сумата от 60000 лева, както и в частта за присъдените държавни такси и разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.К., с адрес в [населено място], за осъждането на „Транс систем“ ООД на основание чл. 200 КТ да му заплати във връзка с претърпяна от него на 19.09.2016 г. трудова злополука около 8:40 ч. в Гърция, [населено място], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000 лева.

ОСЪЖДА „Транс систем“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса от 1494,97 лева за трите инстанции, както и 210 лева разноски, сторени за сметка на съда.

ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на „Транс систем“ ООД, сумата 2140 лева разноски по договор за правна защита и съдействие.

ОСЪЖДА „Транс систем“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на адв. Н.А.Г., с адрес в [населено място], [улица], сумата 5370 лева адвокатско възнаграждение за оказана на П.Г.К. безплатна правна помощ за трите инстанции.

В останалата му обжалвана част ОСТАВЯ решението на въззивния съд в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: