Р Е Ш Е Н И Е

№ 60075

София, 18.08.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар В. С

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 2799 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

М.Т.Г., Р.В.П., Т.В.Х. и К.Р.В., всичките чрез процесуалния представител адв. Д. Е. - АК В. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 774 от 22.06.2020 година, постановено по В. гр.д. № 351/2020 год. на – ОС- Варна в производство по чл. 72 ЗС. С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност, поради пълно противоречие на въззивното решение с материалния закон, с приложените и събрани доказателства- писмени, свидетелски показания, съдебно-технически експертизи и др.Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК – поради очевидната неправилност на постановения от въззивния съд съдебен акт, доколкото настоящият съатв е приел, че в настоящия случай очевидната неправилност е обусловена от неправилната квалификация на заявените обективно съединени искове, За да е налице надлежно заявена претенция за възмездяване на изършените в чужд недвижим имот подобрения, страната –ищец следва да има качеството на подобрител на чуждия имот. Доколкото няма спор, че процесните СМР, възприети от въззивния съд за „подобренията“ са извършение във периода 1996-1997 година, спорните правоотношения касателно оспорената от ответниците по иска материално-правната легитимация на ищцата ЕТ “ВЕДИЛИЯ - Д. Х. „ в качеството и на кредитор-подобрител на чуждия имот с вземане по чл. 72, ал.1 ЗС „ е следвало да бъдат изсянени и анализирани в контекста на факта, че същата е „правоприемник“ на ЕФ “ВЕДИЛИЯ- Х. Х.“ на основание чл. 15, ал.1 ТЗ във вр. с 60 ТЗ и отговорът зависи от установяване обема на активите и пасивите на „поетото предприятие “. Липсата на отговор на спора в тази насока налага извод за неизяснен и необоснован от гл.т. на изводи на съда на спорният факт кой ( т.е. кое търговско дружество, предвид на извършените разпоредителни сделки със правото на строеж на спорния обект- магазин ) и кога реално е вложил средства и труд в изграждането на подобренията, доколкото генезиса на вземането по чл. 72, ал.1 ЗС е неоснователното разместване на блага между правни сфери, без основание за това, обоснован отговор от кой момент тече срока на заявеното възражения за настъпил ефект на погасителната давност.

С писмено становище от ответника по касация- ЕТ“ ВЕДИЛИЯ – Д. Х. “ ЕИК 103104724, със седалище и адрес на управление гр.Провадия чрез адв.Г. Г.- АК В., за откритото съдебно заседание се взема становище, че посочените в определението на ВКС по чл. 288 ГПК въпроси на които няма отговор с обжалваното въззивно решение, са резултат на липсата на указания и активно поведение на съдебния състав, дават се писмени разяснения и се ангажират доказателства в тяхна подкрепа.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 358/ 25.11.2019 год. по гр.д.№ 876/2018г. на РС-Провадия, с което М.Т.Г., Р.В.П., Т.В.Х. и К.Р.В., всеки един от тях е осъден да заплати на основание чл.72, ал.1 ЗС на ЕТ “ВЕДИЛИЯ - Д. Х. “ [населено място] сумата от по 21 650лв. ( двадесет и една хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща припадащата се съобразно наследствените дялове на всеки от ответниците части от сумата от 86 600лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот, съставляващ УПИ *, *, в кв.33 по плана на [населено място], [улица], вследствие на построена сграда в периода 1995г. – 1996 год. - магазин 1 в партерен етаж на предвидената за изграждане ЖСК „Елва.“, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2018г. до окончателното им изплащане, както разноски за исковото и обезпечително производство.

Настоящият състав на касационния съд намира така постсновения съдебен акт на въззивната инстанция за неправилен.

Съдебното исково производство е образувано на 17.07.2018 година по иска на ЕТ „ВЕДИЛИЯ – Д. Х.“ със седалище [населено място] срещу физическите лица М.Т.Г., Р.В.П., Т.В.Г., и К.Р.В., в качеството им на наследници на Р.В.Г., поч. 01.04.2006 година и на сина му В.Р.Г., поч. 2008 година с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС за заплащане от всеки от тях на сумата от по 21 650лв., представляваща припадащата се съобразно наследствените им дялове части от сумата от 86 600лв., с която сума е увеличила стойността на наследствен недвижим имот :УПИ *, *, в кв.33 по плана на [населено място], [улица], вследствие на построен въз основа на издадено разрешение за строеж №53/15.09.1994г. през периода 1995-1996 година магазин в партерния етаж на предвидена за изграждане „ЖСК Елва.“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Процесният недвижим имот е придобит на 14.05.1974 година от Р.В.Г., по време на брака си с Р.П.Г., и съставлява дврно място в [населено място]- парцел *, имот пл. № *, кв. 73 по плана на града, ведно с построените в него двуетажна къща, навеси градаж ( НА № 190/ 74 година).

Р.В.Г. прехвърля на сина си В.Р.Г. с НА № 159/ 1983 год. 1/2 идеална част от имота срещу задължение за издръжка и гледане по време на брака му с М.Т.Г..

На 15.06.1988 година имотът е отчужден със Заповед № 380, издадена на основание чл. 98 ЗТСУ ( отм) на Прдседателя на ИК на ОбНС П. в полза на държавата и е предназначен по застроителия план на града за жилищно строителство, До 1992 изграждането на ЖСК не стартира, като по молба на бившите собственици, на основание чл. 1, чл.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБ, ЗДИ и ЗС и Решение от 26.03.1992 година, отчуждаването е отменено.

На 15.07.1994 година по силата на НА № 80/1994 год. Р. Г., Р. Г. и В.Р.Г. учредяват право на строеж в полза на „Интерконтинентал – Варна “ ООД, представлявано от Г. Ш. като пълномощник на Е. Д. на недвижимия имот, вече с променен регулационен статут – парцел пл. № * в кв. 73 по плана на града ( безспорна идентичност ) за построяването на триетажна жилищна сграда с мансарден четвърти етаж, тухла, железобетон с десет жилищни обекта, два магазина с прилежащи складови помещение, съгласно утвърден арх. проект срещу задължението след завършване на сградата, в полза на собствениците да се прехвърли собствеността на два тристайни апартамента на втория и трети етаж.

През месец септември 1994 година в полза на „Интерконтинентал – Варна“ ООД административните ограни на община Провадия издават разрешение за строеж и строителна линия.

По силата на предварително споразумение за придобиване правото на строеж на магазин № 1 със търговското дружество - строител, ЕФ „ ВЕДИЛИЯ – Х. Х.“ сключва Договор за вклюване в ново строителство и с фактура № 37/ 05.01.1995 година, № 1/24.03.1995 год., № 11/ 22.08.1995 год., № 145/07.11.1995 год., № 48/08.12.1995 год. № 49/ 15.12.1995 год. № 50/17.12.1995 год. и № 52 /22.12.1995 година извършва плащане във връзка със строителството .

На 01.12.1995 година – НА № 37/95 год. „Интерконтинентал Варна. „ продава на „ „Интертайм – Хектор – Инженеринг “ ООД учреденото в негова полза право на строеж върху 212 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 305 кв.м., имот пл. № *, кв. 33 по РП на [населено място] да построи, при условята на договора за строеж, триетажна жилищна сграда с мансарден 4 етаж, както и магазини 1, 2 и 3, с посочените площи за всеки от тях.

В хода на строителството изменен проекта за магазините, като складовите помещения на магазин 1 и 2, са обединени.

На 15.12.1995 година ЕФ „ВЕДИЛИЯ - Х. Х.“ закупува от „Интертайм- Хектор – Инженеринг „ с договор за покупко-продажба (НА № 73/1995 год. ) идеални части от правото на строеж за изграждане на магазин 1, с площ 98.78 кв.м. складово помещение 189.81 кв.м., две търговски помещения, склад и офис за сумата от 10 180лв.

На 28.12.1995 година – на основание чл. 56, ал.5 и ал.6 ЗТСУ ( отм. ) и чл. 113 ППЗСТСУ ( отм. ) и Наредба за държаво приемане и разрешение ползването на строежите, на ЕФ „ ВЕДИЛИЯ – Х. Х.“ е издадено разрешение да извърши довършителните работи ( мазилки, инсталации и др.) както и да го ползва до завършване и приемане на сградата, като с дата 16.07.1996 година има частично разрешение за ползване на трита магазина.

С Решение от 14.08.2002г., постановено по ф.д. № 1836/2002 г. на ОС- Варна ЕТ “ВЕДИЛИЯ- Д. Х. “ е правоприемник на ЕФ “ВЕДИЛИЯ-Х. Х. “ по слата на „поемане на предприятието“ на ЕФ „ВЕДИЛИЯ - Х. Х.“.

С влязло в сила съдебно Решение от 08.03.2001 година, постановено по гр.д. № 18/ 2000 г. на ОС-Варна е развален договора за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, сключен между Р. Г., Р. Г. и В.Р.Г. и от друга страна „Инконтинентал Варна“ООД, обективиран в НА № 80/1994г.

С влязло в сила Решение, постановено на 29.03.2018 год. по В.гр.д. № 2669/ 2017 год. по описа на ОС- Варна е потвърдено Решение № 320/ 28.12.2015г., постановено по гр.д. № 1015/2013г. по описа на РС- Провадия, в частта, с която е прието за установено по отношение на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц., че ЕТ “ВЕДИЛИЯ – Д. Х. “ не притежава прехвърленото на 15.12.1995 г. с НА № 73/1995г. от „Интертайм-Хектор-Инженеринг“ ООД право на строеж в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], а именно : право на строеж на магазин №1 със застроена площ от 95,87 кв.м. и прилежащите 19,81 кв.м. от общите части на сградата, състоящ се от две търговски помещения, склад и офис, поради погасяването му вследствие неупражняване в петгодишен срок.

Ищцата ЕТ “ВЕДИЛИЯ - Д. Х. „ обосновава облигационните си претенции си с твърденията 1./ че е била добросъвестен владелец на имота на ответниците ; че 2./ именно в това си качество е извършила подобрение - изградения обект на първия етаж – магазин № 1 и складово помещение, с което подобрение 3./ е увеличила стойността на имота, претендирайки равностойността в пари на същата под формата на обезщетение на основание чл. 72, ал.1 ЗС от собствениците на подбрения имот респ. техните наследници - ответниците по иска, които са били собствениците на имота към момента на изграждането на магазина и които, като са продали подобрения имот на 23.08.2013 г. на трети лица, са се обогатили със стойността на извършеното от ищеца подобрение, калкулирано в получената от тях продажна цена.

Съгласно кредитираното от решаващия съд експертно становище, процесният недвижим имот, по силата на изършеното строителство и наличното в обекта ( магазин ) оборудване е увеличил стойността си със сумата 86 600 лв., без да е съобразено друго експертно становище, че стойността на подобренията е в размер на сумата 37 060 лв. Строителството на магазина е завършено в средата на 1996 година. За процесния имот е бил налице одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж № 53/15.09.1994г. Издаден е и протокол за определяне на строителна линия и ниво за изграждане на ЖСК „Елва“ върху 200,10 кв.м., въз основа на които е започнато строителство на сградата. Изградени били сутерен, партерен и първи етаж, без изградена покривна конструкция. От 1997г. са завършени и функционирали три магазина на партерен етаж, като били изпълнени подови и стенни покрития, монтирана е дограма, ел. и В и К инсталации.

Видно от Удостоверение № б0439, издадено от Кмета на община Провадия на 02.09.2005 год. е регистриран обект : магазин за електроуреди и промишлени стоки, с адрес [населено място], [улица], фирма ЕТ “ВЕДИЛИЯ-Д. Х.“.

Ответниците М.Т.Г., Р.В.П., Т.В.Г. и К.Р.В. оспорват като недопустими и неоснователни предявените искове, като твърдят, че не са пасивно легитимирани да отговарят по тях, тъй като не са се обогатили от извършените подобрения, въпреки че с договор за покупко-продажба по НА № 139/2013 година са се разпоредили с процесния недвижим имот с полза на Г.М.Н., П.И.М. и Д.И.Ц. ; оспорват качеството на ЕТ “ВИДИЛИЯ- Д. Х. „ на добросъвестен владелец, извършил т.н. подобрения в имота; навеждат и възражение за погасяване на претенциите по давност.

Събраните по делото гласни доказателства - показанията на свид.Я.Б.Я., В.Н.Н. и К.М.М. установяват, че инвеститори за обект ЖСК „Елва“ са били последователно две фирми, които са изградили конструкцията на сградата и носещите стени. Магазините в партерния етаж били довършени от собственицити им.

Процесния магазин № 1 е бил във владение на ЕТ“ВЕДИЛИЯ – Х. Х. “ към 1995- 1996г., когато собственикът на фирмата самостоятелно го е достроил и завършил.Самостостелно е закупувал материали, наемал е работници за изграждане на странични стени, вътрешна мазилка, замазка на пода, плочи, мозайка, ВиК инсталация, ел.инсталация, боядисване, изграждане на стъпала, дограма. Магазина бил завършен в края на 1995г. и започнал да функционира като обект за търговия през 1996 година .

На базата на така установената сложна поредица от факт, въззивният съд е направил следните неточни правни изводи за произтичащите от тях последици, в контекста на заявеното правно основание на исковете- чл. 72, ал.1 ЗС.

Без съмнение е, че за да възникне правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72, ал.1 ЗС, законодателят е устсновил следните предпоставки: 1/. Да са изършени подобрения в чужд имот под формата на влагане на труд и средства, в резултат на които е подобрена функционалната характеристика на недвижимия имот като обект на правото на собственост ; 2./ извършените подобрения в чужд имот, да са увеличили неговата стойност ( т.е. без тяхното съществуване стойността на недвижимия имота би била значително по-ниска); 3/ подбрителят на чуждия имот да има качеството на добросъвестен владелец по см. на чл. 70, ал.1 ЗС към момента на извършване на подобренията, респ. ако владелецът не е добросъвестен, собственикът на имота да е знаел за извършените подобрения и да не се е противопоставял на тяхното осъществяване.

Изводите на въззивния съд, въпреки оспорената активна материално-правна легитимация на ищцата като носител на субективното материално право на обезщетение по чл.72 ЗС и относно качеството и на подобрител-добросъвестен владелец, в насока, че „от представените по делото доказателства се установява, че ищецът през 1995 година е придобил въз основа на валидно правно основание - договор за покупко-продажба, право на строеж на магазин №1, находящ се в партерен етаж на ЖСК „Елва“, че реализирането на правото на строеж е годно да го направи собственик на посочения обект в предвидената за изграждане в имота сграда, че е финансирал изграждането на магазина, като е считал, че ще придобие правото на собственост след изграждането му и след завършване на обекта го е въвел в експлоатация, оборудвал го е и от 1996г. е осъществявал търговска дейност в обекта, поради което същият се ползва от правата на добросъвестен владелец по чл.72 ЗС “ са неправилно и необосновани, доколкото не почиват на доказателствата по делото.

Ищец по заявените обективно субективно съединени искове е ЕТ „ВЕДИЛИЯ – Д. Х.“, която според събраните по делото ( без тези ангажирани, но неприети от касационния съд ) писмени доказателства е придобила права по отношение на фирмата едва през 2002 година, по силата на Решение от 14.08.2002г., по ф.д. № 1836/2002 г. на ОС- Варна, с което ЕТ “ВЕДИЛИЯ- Д. Х. “ е регистрирана като правоприемник на ЕФ “ВЕДИЛИЯ-Х. Х. “ чрез „поемане на предприятието“ на ЕФ „ВЕДИЛИЯ -Х. Х.“.

Фактът на „поемене на предприятие“ на едноличния търговец по см. на чл.60 ТЗ изисква установяване на предпоставките, при които е станало това преминаване ( прехвърляне ) на предприятието на едноличния търговец от един правен субект към друг правен субект, за което липсват доказателства събрани по надлежния ред в първата и втора инстанции, за да може страната – ищец да се позове на универсално правоприемство, включващо заявеното вземането на подобрителя-прехвърлител, при липса на данни за изрично цедирано вземане( частно правоприемство).

Вярно е, че тежестта на доказване на фактите при оспорената активна материално-правна легитимация е на ищовата страна, но данните по делото налагат и извод за сериозен пропуск от страна на решаващия съдъдебен състав, както в първата, така и във въззивната инстанция за съдействие по изясняване спора, доколкото се налага приложение на императивни законови норми при точна квалификация на фактите, за които има безспорни индикиращи доказателства( решението по впсиване на фирмата на едноличния търговец).

Без особено убедителна аргументация, предвид броя на изслушаните експертизи и снимковия матераил и знаителната разлика вдадените стойности на подобренията, въззивният съд приема, че претендираните подобрения, с които е увеличена стойността на имота вследствие изграждането на магазина е в размер на сумата 86 600 лв.

Според гласните доказателства - показанията на свид.Я.Б.Я., В.Н.Н. и К.М.М. сочат, че магазините в партерния етаж били довършени от собственицити им, а процесният магазин № 1 е бил във владение на ЕТ“ВЕДИЛИЯ – Х. Х.“ към 1995- 1996 г., когато като собственикът на фирмата самостоятелно го е достроил и завършил, самостоятелно е закупувал материали, наемал е работници за изграждане на странични стени, вътрешна мазилка, замазка на пода, плочи, мозайка, ВиК инсталация, ел.инсталация, боядисване, изграждане на стъпала, дограма,

Така установените факти, които също не са анализирани правилно от решаващия съд, поради което изводите на съда кое лице е подбрител на процесния чужд недвижим имот и кое лице е легитимирано да заяви иска по чл. 72, ал.1 ЗС и в какво качество, се явават необосновани, без да почиват на точната преценка на доказателствения материал.

При данните за извършените подобрения на Магазин № 1, съставляващи доизграждането и оборудването на същия, изводът, че носител на правото на обезщетение за същите, е ищцата ЕТ “ВЕДИЛИЯ – Д. Х. „, не може да бъде безусловно споделен. Генезисът на разпоредбата на чл. 72 ЗС почива на принципа на неоснователното обогатяване и когато се търси и следва да се присъди обезщетение на основание чл. 72, ал.1 ЗС, то активно- материално правен субект – ищец да търси компенсация на вложените без основание имуществени блага за сметка на друг субект – ответник, който се ползва от тях по силата на чл. 92 ЗС ( като приращение към собствеността на терена ), по иска е това лице, което е в разултат на вложените от него труд и средства, е увеличил пазарната стойност на чуждия недвижим имот .

При липса на спор, че изграждането на процесния магазин и довършителните строителни работи за него са извършени в кроя на 1995 год и 1996 година, то без съмнение след отпадането с обратна сила на правното основание, на което е влядян имота от този момент ( и по точно правото на суперфиция ) след постановяване на Решение от 29.03. 2018г. по в.гр.д.№ 266/ 2017 година за погасяване на правото на строеж за цялата сграда, правото по чл. 72, ал.1 ЗС възниква в патримониума на подобрителя, а този подобрител е ЕФ “ВЕДИЛИЯ – Х. Х. “.

В нарушение на изискванията на чл. 235, ал.2 ГПК, без доказателства за обема на „поетите имуществени права“ от страна на ЕТ ‘ВЕДИЛИЯ – Д. Х. “ към 2002 година и излагане на мотиви в насока могат ли те да включват и правото на вземане по чл. 72, ал.1 ЗС, решаващият съд е направил изовод, че ищцата е легитимирна да търси обезщетение по чл. 72, ал.1 ЗС от обогатилите се собственици на подобрения недвижим имота, респ. технияте наследници „в качеството си на частен правоприемник – приобретател на право на строеж за отделен обект “, независимо от изършената през 2013 година разпоредителна сделка в полза на тери за процеса лица.

Доколкото ЕТ“ВЕДИЛИЯ –Д. Х.“ претендира определена сума, то тази сума касае вземане на фирмата, която тя е поела през 2002 година, като универсален правоприемник на същата ( тук няма място за извода, че се касае до частно правоприемство, направен от въззивния съд ), от тук и квалификацията на исковете следва общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, ако в обема на поетите имуществени права се вклюва и това земане,

Не могат да се приемат за правилни и изводите на решаващия ( въззивен ) съд относно определения от решаващия съд обем на реализизраната гражданска отговорност на всеки един от ответниците за заплащане на подобренията ,“съобрано квотите им в съсобствеността на имота – по 1/4 ид.ч. за всеки един от тях “.

Няма спор, че правното естество на търсената компенсация, базирана на принципа на неоснователно разместване на балага след отпаднало основание, изиква лицата, които следява да отговарят по иска по чл. 72, ал.1 ЗС, да са лицата- собствениците на имота към момента на отпадане на правното основание на владелеца- ищец,

Без съмнение в настоящия случай това са лицата, посочени като ответници по иска : М.Т.Г., Р.В.П., Т.В.Г. и К.Р.В.. Неправилен обаче е изводът за обема на отговрността, доколкото са налице предпостваките за нейната реализация по делото.

Така, въззивният съд приема, че всеки един от ответниците следва да отговаря в обм на 1/4 част. Изводът е неправилен, макар и да няма доводи в тази насока, но се касае до законосъобранос интерпретиране на фактите и техните правни последици, обусловени от императивни парвни норми. В тази насока, решаващият съд не е отчел извършената разпоредителна сделка от бащата Р.В.Г. в полза на сина му В.Р.Г., обективирана с НА № 159/ 1983 год. на 1/2 идеална част от имота срещу задължение за издръжка и гледане по време на брака му с М.Т.Г., както и не е отчетен факта, че след отмяна на отчуждаването от 1988 година на недвижимия имот и последвалото реституционно решение от 26.03.1992 година, с което това отчуждаване е отменено, именно тримата Р. Г., Р. Г. и В.Р.Г., като собственици на възстановения терен учредяват на 15.07.1994 година, с НА № 80/1994 год. право на строеж в полза на „Интерконтинентал – Варна “ ООД, Тези факти налагат извод, че наследствените права не са в равен обем за всеки от наследниците- ответници, доколкото в наследството не се включва целия недвижим имот, а само 1/2 идеална част.

Не могат да бъдат споделени и изводите на решаващия съд относно възражението на ответниците за недължимост на търсенато обезщетение поради изтекла погасителна давност .

Правото да се търси облигационно вземане за заплащане на имуществени благо, изразено в сума пари, се погасява с общата петгодишна давност.

Доколкото претендираните суми от страна на ЕТ „ВЕДИЛИЯ – Д. Х. „ почиват на вземането на фирмата за подобрения, изършени в чужд имот в качеството на владелец, то това вземане става изискуемо от момента на прекъсване на владението на подобрителя и превръщането му в държане. Въпросът кога е прекъснато владението винаги е фактически въпрос и, а доказването на факта е в тежест на страната, която се ползва от него- т.е. в случая е в тежест на ответниците по заявените искове.

В мотивите си, въззивният съд приема, че „ищецът“ ( очевидно имайки предвид ЕФ“ВИДЕЛИЯ – Х. Х.“ ) е изградил магазина и е установил владение върху него въз основа на придобитото право на строеж, по силата на разпоредителната сделка по НА № 73/95 г.. Приема, че установеното владение, безсъмнение обективирано в изършените фактически дейстия по довършване на обекта - магазин 1 е смутено с предявяването от Г. М., П. М. и Д. Ц. срещу ЕТ“Ведилия-Д. Х.“ на иск по чл.124, ал.1 ГПК, на 02. 12. 2013 година, относно отричане притежаването на прехвърленото на 15.12.1995г. от „Интертайм-Хектор-Инженеринг“ООД право на строеж върху процесния магазин, поради което и към датата на предявяване на иска – 17.07.2018 година 5-годишния срок на погасителната давност не е изтекъл.

Тези изводи на съда не могат да бъдат споде;лени от касационната инстанция, по причина на вече изложените съображения за погрешно възприетата квалификация на исковете, за естеството и характера на предявеното вземане и от тук правилното определяне момента на изискуемсост на вземането и моментът, от който следва да тече срока на погасителната давност.

Изложените съображения за незаконосъобраност на обжалваното въззивно решение налагат извод, че са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което разглеждане на спора съдът следва да съобрази всеки един от посочените пороци на въззивното решение и указанията на настоящата инстанция по приложението на закона от гл.т. на всички заявени твърдения на ищцовата страна и релевирани възражения на ответниците по исковете, така както е посочено в мотивите по-горе, както от процесуално естество, така и тези понеточното приложение на материалния закон, в рамката на въззивната жалба на М.Т.Г., Р.В.П., Т.В.Х. и К.Р.В., при спазване разясненията на т.1 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване.

По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293, ал.1 и ал.2 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 774 от 22.06.2020 година, постановено по В. гр.д. № 351/2020 год. на – ОС- Варна и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд, друг състав от етапа на разпоредително заседание .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :