Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

София, 19.08.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Т. И

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 1927 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Търговско дружество „СОЛСБОР- Г.К.К.“ ЕООД ЕИК 200759896 със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж. к. Стреблище, ул. „М.П.Т„ № 26 чрез Управителя В. Л. и процесуалния си представител адв. В. Д. – САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 209 от 11.12.2019 година, постановено по В. гр.д. № 482/2019 год. на АС-Пловдив в производство по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС. Поддържат се доводи за необоснованост поради несъответстващо на изложените по делото от фактическа и правна страна твърдения на страните, доводи за неправилност поради необсъждане на всички възражения на ищеца – касатор, несъобразяване на събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната съвкупност и то до степен, че решението е абсолютно немотивирано. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение по същество на спора.

Касационното обжалване е допуснато служебно на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 ГПК при констатация на касационния съд за евентуална процесуална недопустимост, направена на базата на изложените правни съображения на апелативната (въззивна ) инстанция, въведените с исковата молба твърдения, обуславящи предметната рамка на спора и правната квалификация на иска и постановения от първата инстанция диспозитив на съдебния акт, потвърден от втората инстанция, както и данните по молба на ищцовата страна от 15.05.2017 година с искане за уточнение на петитума на иска,

Ответникът по касация „С. Б 2“ ЕООД представлявано от Управителя И. Н., чрез процесуалния представител адв. Цв. С.- САК,оспорва релевираните основания за незаконосъобраз-ност по касационната жалба.

Ответникът по касация – търговското дружество „Манджуков“ ООД представлявано от Управителя И. М., чрез адв.Г. А. -САК оспорва релевираните от касаторите за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържат се доводи за законосъобразност на обжалваното решение, което налага, при евентуално допуснато касационно обжалване, въззивното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за касационното производство.

Третите лица помагачи не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите и възраженията на страните относно законосъобразността на обжалваното въззивно решение и в правомощията на чл. 293 ГПК, намира:

Съдебното исково производство е инициирано с дата 25.01.2012 година от ТД „Солсбор Г.К.К.“ ЕООД срещу търговско дружество „ Радиант технолоджи инк“, със седалище и адрес на управление П. Е, Р. Т., Т.Б.В острови рег.№ 96657 / 1993 год. представлявано в производството чрез адв. А. А.- САК търговско дружество „С. Б “ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, регистрация на собственика ЛАБРАКО – Белиз с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, и П.С.Е ( „Манджуков“ ООД ) за признаване правото на собственост на следните два недвижими имоти : ПИ № * с площ от 107.029 дка с преназначение „производство на енергия „ и 1/2 идеална част от ПИ № * от 4.152 дка, находящи се в землището на [населено място], П. област, върху които имоти са изградени ФЕЦ - соларен парк, като в производството вземат участие като трети лица помагачи лицата Г.И.Д. и К.Т.К..

С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 259 и сл. ГПК, е потвърдил решение на окръжният съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК с които е искано да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът ТД „Солсбор Г.К.К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София е собственик на ФЕЦ-соларен парк, находящ се в землището на с. С. и изграден в ПИ № * с площ от 107.029 дка с НТП производство на електроенергия, както и е собственик на 1/2 идеална част от ПИ № * с площ от 4 152 кв.м., с НТП производство на електроенергия на С К.Г.Д. ООД, както и е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 108 от ЗС от „Солсбор - Г.К.К.“ ЕООД срещу “Манджуков “ ООД София за приемане за установено че ищецът е собственик на недвижими имоти ФЕЦ - соларен парк, находящ се в землището на [населено място], П., изграден в ПИ № *, с обща площ от 107 029 кв. м., с НТП - Производство на електроенергия, при описаните граници и съседи както и, че е собственик на 1/2 ид. ч. от ПИ № *, в землището на [населено място]., [община] с площ от 4 152 кв. м., с НТП - производство на електроенергия, при описаните граници и съседи, както да бъде осъден ответника „Манджуков“ ООД София да предаде на търговско дружество „Солсбор - Г.К.К.“ ЕООД, владението върху тези имоти.

За да потвърди решението на първата инстанция по отхвърлените искове за собственост, апелативният съд е приел, че „ дори и да бъде прието, съвсем условно, че договорът за заем от 16.11.2010 г. и договорът за залог на търговско предприятие от 07.12.2010 г. са недействителни, това обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор. Това са облигационни договори и не засягат извършеното прехвърляне на правото на собственост върху процесните недвижими имоти като част от търговско предприятие. Тяхната недействителност може да доведе единствено до възникване на претенции за връщане на даденото.“ Прието е, че “липсата на правото на заложния кредитор да пристъпи към изпълнение не оказва влияние върху извършената продажба на търговското предприятие на ТД „СОЛСБОР- Г.К.К“ ЕООД, включително на прехвърлянето на вещни права. Последица от това съдебно решение е евентуалното търсене на обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за особен залог.“

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на решеващия- въззивен съд не могат да бъдат споделени изцяло по следните съображения :

Искът за собственост, заявен от ТД „СОЛСБОР- Г.К.К.“ ЕООД към 2012 година е поддържан на следните основание :

1./ че дружество е закупило следните недвижими имоти: ПИ № * с обща площ от 107 029 кв. м., с НТП - Производство на електроенергия, при граници и съседи посочени в описанието по НА № 1/2010 година, както и на 1/2 ид. ч. от ПИ № *, в землището на [населено място], [община], с площ от 4 152 кв. м., с НТП - производство на електроенергия, при граници и съседи, описани в НА № 1/2010 год. (л. 52 – 54 ОС) ;

2./ ФЕЦ е изградена със средства по Договор за заем с ответника „Р.Т.И“ за обезпечение изпълнението на който договор

3./ с същото дружество е сключен и Договор за особен залог на търговско предприятие, учреден върху соларния парк, включително и върху поземлените имоти, но

4./ като поддържа, че без да са налице предпоставките за предсрочната изикуемост на договора за заем ( установено впоследствие с влязло в сила съдебно решение ), по правилата на ЗОЗ е извършена продажбата ( договор за прехвърляне на търговско предориятие ) на фотоволтаичния парк ведно със земята в полза на ответника СОЛАР БЪЛГАРИЯ 2 ЕООД, която разпоредителна сделка е нищожна, не е прехвърлила парава, поради което се претендира собствеността на двата поземлени имота.

Търговското дружество ищец „СОЛСБОР- Г.К.К.“ ЕООД с едноличен собственик търг. дружество „СОЛСБОР- К.Г.Д.“ ООД, учредено през 2009 година с предмет на дейност „ производство на енергия от възстановяеми източници“. Предварително от „Солсбор –Г.К.Д.“ ООД е била закупената земеделска земя с променено предназначение, а именно за изграждане на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) –соларен парк .

Изграждането на ФЕЦ СОЛСБОР 1 от „СОЛСБОР- К.Г.Д.“ ООД и на СОЛСБОР 2 от „СОЛСБОР Г.К.К.“ ЕООД започва в началото на м. 12.2010 година и приключва м. март 2011 година, изпълнител германска строителна фирма. Наред с изграждането на фотоволтаичните централи на 26.03.2011 година сключен договор за присъединяване към електро-преносната мрежа с Е.Б.ЕДЯВАНЕ ЕАД, а на 13.07.2011 година е сключен Договор между „СОЛСБОР -Г.К.К.“ ЕООД и с Е.Б.ЕЕДЕЛЕНИЕ, съгласно изикванията на закона,

Предаването на обект ФЕЦ- СОЛБОР е станало на 15.04.2011 година, съгласно чл. 176 ЗУТ при гарантирано изкупуване на ел.енергията на централите за срок от 20 години.

„Манджуков“ ООД, в качеството на кредитор по договора за заем, чрез Радиант техноложи Инк, с покана от 19.04.2011 година предприема предсрочно изпълнение по ЗОЗ по отношение на заложеното търговското предприятие, собственост на на залогодателя СОЛСБОР Г.К.К. ЕООД, като на 15.08.2011 година се извършва продажба от Маджуков ООД като заложен кредитор на дружество СОЛСБОР Г.К.К. ЕООД с купувач СОЛАР БЪЛГАРИЯ 2 ЕООД, собственост на П. М. .На 10.05.2012 год., след получаване на съобщение за настоящото дело, има ново прехвърляне по см. на чл.15 ТЗ от купувача СОЛАР БЪЛГАРИЯ 2 ЕООД на дружество З.С.Е с едноличен собственик на капитала П. М.

С влязло в сила Решение № 1478 от 11.09.205 по т.д. № 3612/2011 година на СГС в производство по иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК във вр. с чл. 37 ЗОЗ е прието, че заложният кредитор Радиант техноложи инк към дата 21.04.2011 година не е имал правото да пристъпи към изпълнение преди падежа по сключения Договор за заем, обезпечен с Договора за особен залог на търговско предприятие .

С влязло в сила Решение по т.д.№ 4370/2015 год. на СГС е прието, че заложният кредитор Радиант техноложи инк чрез Директора си Манджуков е действал недобросъвестно при осъществяване правата си по договора за залог на търговско предприятие и е причинил вреди от неизпълнението си на „СОЛСБОР - Г.К.Д“ ЕООД.

От правна страна, въззивният съд приема, че оспорените с исковата молба, като нищожни Договор за заем от 16.11.2010 г. и Договор за залог на търговско предприятие от 07.12.2010 г. (за обезпечаване на договора за заем от 16.11.2010 г.), са действителни, като релевираните доводи за недействителност на основанията по чл. 26 ЗЗД – липса на съгласие, нарушаване на добрите нрави, предвид на неоснователно предприетата продажба на заложеното имущество по реда на ЗОЗ, са ирелевантни за спора за собственост,

Направеният извод, по принцип следва да бъде възприет, но по съображения касаещи предмета на договора за залог на търговското предприятие и възможността при „ евентуален порок на волята на заложния кредитор“ предприетото от него изпълнение по отношение на заложеното по реда на ЗОС имущество, да не породи транслативен ефект по отношение на разпоредените имущества.

Няма спор, че договорът за заем и договрът за залог на търговското предприятие са облигационни договори. Не може да има спор и, че претендираната по на основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС като собственост на търговското дружество – заложен длъжник по Договор за залог на търговско предприятие от 07.12.2010 година, по отношение на два поземлени имота, върхи терена на които са изградени съответните фотоволтаични електрически централи, не могат, в хипотези като настоящата, да се третират като отделни обекти на правото на собственост и да бъдат предмет на самостоятелна съдебна искова защита като такива.

Съгласно чл. 15 от ТЗ „Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.“

Постановеният както от първата, така и от втората инстанция дипозитив на съответните съдебни решения, че предмет на заявените вещни искове за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС са ФЕЦ-соларен парк, находящ се в землището на [населено място] и изграден в ПИ № * с площ от 107.029 дка с НТП производство на електроенергия, както правото на собственост на 1/2 идеална част от ПИ № * с площ от 4 152 кв.м., с НТП производство на електроенергия.

Т.е. самите съдебни състави приемат, че по силата на изградените съобразно всички законови изиквания ( на ЗУТ и ЗЕ) процесни фотоволтаични електрически централи като система от съоражения, терен върху които са монтирани, съврзването им с електропреносната и електроразпределителните мрежи на страната, съставляват единен предмет на правото на собственост .

Именно в тази насока на изводи може да бъде възприта тезата на въззивната инстанция, че извършеното прехвърляне на правото на собственост върху процесните недвижими имоти като неотделима част от извършеното прехвърляне на заложеното търговско предприятие, поражда вещно-правен ефект .

Извършеното от ищцовото търговско дружество уточнение на иска в смисъл, че предмет на вещния иск е само правото на собственост на двата поземлени имота, но не и на съораженията изградени като фотоволтаична елекртическа централа, обуславя извод за недопустимост на исковете, заявени от ТД “СОЛСБОР – Г.К.К.“ ЕООД, респ. налагат, касационният съд, в правомощията си по чл. 293 ГПК да обезсили решщението на въззивния съд и потърденото решение на първата инстанция и прекрати исковото пароизводство на основание чл. 130 ГПК.

Недействителността като резултат от порок на волята на страните по двустранен възмезден договор, поддържана в някоя от хипотезите на чл. 26 ЗЗД или, в хипотезите на несъблюдаване на някои от специалните изисквания за валидност по ЗОЗ(сключеният Договор за залог на търговско предприятие по см. на ЗОЗ, действат специални правила за валидност и действителност на сделката относно режима на вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог, писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи – в писмена форма с нотариална заверка на подписите), от гл.т. на претенцията за връщане на даденото ( в хипотеза на апортирани по чл. 73 ТЗ недевижими имоти) и твърдяна, в рамките на правен спор като преюдициалено правоотношение, се явява обуславяща за главния иск.

Допустимостта на претенция на релевирана недействителност на придобивно основание на собствеността, предмет на вещния иск, да бъде надлежно заявена и разгледана е във функционална зависимост от допустимостта/недопустимостта на главния иск ( доколкото не е заявена като инцидентен установителен иск, при която хипотеза могат да бъдат разглеждане поотделно). Ето защо, доколкото няма заявени самостоятелни искове за прогласяване недействителността на Договора за залог на търговското предприятие от 07.12.2010 година, искането на ищцовата страна имплицитно да бъдат включени в предмета на спора за собственост и като резултат да бъдат разрешени именно с решението по основния спор за собственост ( който е недопустим), касационният съд намира, че не дължи отговор по същество в рамките на недопустимия исков процес. В тази насока следва, че по конкретните доводи на касационната алба и поставените въпроси от ТД „СОЛСБОР –Г.К.К.“ ЕООД, свързани с недействителността на сделките и настъпилите последдици в контекста на исковете за собственост, не може да бъде проведен инстанционен контрол за законосъобразност .

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.4 ГПК във вр. с чл.270, ал.3 изр.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 209 от 11.12.2019 година, постановено по В. гр.д. № 482/2019 год. на АС-Пловдив с което е потвърдено Решение № 206 от 06.06.2019 година по гр.д. 3 112/2012 година на ОС-Пазарджик по отхвърлените обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК с които е искано да се признае за установено по отношение на ответниците - ТД „Радиант технолоджи инк“, със седалище и адрес на управление П. Е, Р. Т., Т.Б.В острови рег.№ 96657 / 1993 год. и ТД „С. Б “ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, регистрация на собственика ЛАБРАКО – Белиз, че ищецът ТД „СОЛСБОР -Г.К.К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София е собственик на ФЕЦ-соларен парк, находящ се в землището нас. С. и изграден в ПИ № * с площ от 107.029 дка с НТП производство на електроенергия, както и е собственик на 1/2 идеална част от ПИ № * с площ от 4 152 кв.м., с НТП производство на електроенергия на С К.Г.Д. ООД, както и е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 108 от ЗС, заявен от ТД „СОЛСБОР - Г.К.К.“ ЕООД София срещу ТД “Манджуков “ ООД София за приемане за установено че ищецът е собственик на недвижими имоти ФЕЦ - соларен парк, находящ се в землището на [населено място], П., изграден в ПИ № *, с обща площ от 107 029 кв. м., с НТП - Производство на електроенергия, при описаните граници и съседи както и, че е собственик на 1/2 ид. ч. от ПИ № *, в землището на [населено място]., [община] с площ от 4 152 кв. м., с НТП - производство на електроенергия, при описаните граници и съседи, както да бъде осъден ответника „Манджуков“ ООД София да предаде на търговско дружество „СОЛСБОР - Г.К.К.“ ЕООД, владението върху тези имоти и

ПРЕКРАТЯВА съдебното искво производство по таза заявените, при условята на обективно субективно съединяване, искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС като процесуално недопустими, на основание чл. 130 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на ищцовата страна Г.И.Д. и К.Т.К..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :