№ 91

гр. София, 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Ми секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1489 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 2638/29.11.2019 г. по гр.д. № 253/2019 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 6149/01.10.2018 г. по гр.д. № 7849/2017 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил исковете на „Пи Д. Е“ ООД срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, за сумата 34 554.82 лв., квалифицирайки ги както следва:

· по чл. 7 КРБ, вр. чл. 49 ЗЗД – обезщетение за имуществени вреди, изразени в събраната (удържана) такса в периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. по приложените § 6, т. 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закон за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ бр. 19/2013 г.), с който са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закон за възобновяеми източници (ДВ бр. 35 от 2011 г, посл. изм. и доп. бр. 9 от 2013 г.), обявени за противоконституционни с Решение № 13/ 2014 г. по конст.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд на Р. Б (ДВ бр. 65/2014 г.) и неизпълненото задължение по чл. 22, ал. 4 ЗКС Народното събрание да уреди възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон (главен иск) ;

· по чл. 7 КРБ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз – вредите да са по причина на същия закон, приложен при незачитане примата на правото на Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 КРБ), въпреки противоречието му с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която не допуска национална правна уредба, въвеждаща такса за производство на енергия от възобновяеми източници.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната) за проверка за правилност по материалноправните въпроси 1. Обстоятелството, че съгласно чл. 69 КРБ народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и гласувания в Народното събрание, изключва ли отговорността на българската държава за вредите от закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС на Р. Б? 2. Налице ли е „възлагане“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД от страната на държавата към народните представители, респ. към Народното събрание за вредите от законодателната дейност? 3. Как следва да се квалифицира иска за отговорност на държавата за вредите от обявения за противоконституционен закон – по чл. 49 ЗЗД, който изисква виновно поведение на извършителя на възложената работа или по чл. 7 КРБ, който предвижда обективна отговорност на държавата?

След определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело предметът на произнасяне по повдигнатите от касатора въпроси не включва деликтния иск с правна квалификация чл. 4, § 3 ДЕС за същите главница и лихви, претендирани като обезщетение от държавата за вреди от приемането на национален закон (чл. 35а – чл. 35в ЗВЕИ) в противоречие на правото на Европейския съюз.

Така основните твърдения в исковата молба, върху които спорът се концентрира, са следните: 1) приет закон от Народното събрание (НС), обнародван и влязъл в сила на 01.01.2014 г., предвиждащ задължение за плащане на такси от задължени субекти, между които ищецът - § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните разпоредби на Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2014 г. (ДВ бр. 109/ 2013 г.), с които се създават чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ДВ бр. 35/ 2011 г., посл. изм. и доп. бр. 9/ 2013 г.); 2) решение № 13/ 31.07.2014 г. по конст.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд на Р. Б (КС), обнародвано в ДВ бр. 65/ 06.08.2014 г. и влязло в сила на 10.08.2014 г., с което се обявява за противоконституционен § 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на ЗДБ за 2014 г.; 3) събрани (удържани) от ищеца суми за таксата по чл. 35а – чл. 35 в ЗЕВИ, в периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. за общата сума 34 554.82 лв.; 4) противоречаща на правния ред (незаконна) дейност на НС, изразена в приемането на закон, обявен за противоконституционен с решение на КС и в неизпълненото задължение по чл. 22, ал. 4 ЗКС НС да уреди възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон. С тези твърдения ищецът претендира от държавата, представлявана от министъра на финансите, заплащане на лихвоносната главница (удържаните и внесени в държавния бюджет такси в периода на действие на противоконституционния закон) като вземане за обезщетение от непозволено увреждане от държавата, представлявана от министъра на финансите.

С отговорите на правните въпроси настоящият състав е длъжен да прецени, какво е действието на решение № 13/31.07.2014 г. по конст.д. № 1/2014 г. на КС в аспекта на задължителното тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, извършено от КС на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 КР с решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г.

В тълкувателното решение се прие, че: „1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на НС и указите на президента са невалидни от приемането или издаването им. 2. По отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. НС урежда правните последици на обявения за противоконституционен закон. 3. Решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действието на закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.“

Значение имат ръководните мотиви, изложените в тълкувателното решение на КС, които се свеждат до следното:

- Принципът на върховенство на Конституцията е прогласен в чл. 5, ал. 1 КРБ, той е универсален и е ядро на правовата държава.

- Правовата държава не търпи законодателство, което противоречи на Конституцията.

- Конституционният съд е специално създаден орган, комуто върховният закон възлага провеждането на централизирания контрол за конституционносъобразност, а КС не може да изпълни основното си предназначение, ако неговите решения не са средство към постигане на цел - върховенството на Конституцията.

- Решенията на КС, с които се обявяват за противоконституционни ненормативни актове – законите във формален смисъл, решенията на НС и указите на президента – имат обратно действие, т.е. техните правни последици се считат за ненастъпили; невалидността им е изначална, а за тях не се отнася предвиденото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ.

- Спрямо нормативните актове, обявени с решение на КС за противоконституционни, ефективният резултат – върховенство на Конституцията - е ограничен от принципа на правната сигурност. Балансът на двата принципа се постига чрез съчетано прилагане на действие за напред на решението на КС за обявяване противоконституционност на закон (правилото по чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ) и по изключение - обратно действие на решението на КС, когато изключението също има конституционно основание.

- Правните субекти, а и държавните органи, могат (и са длъжни) да съобразят поведението си с действащия закон. С бъдещ закон те не са могат да се съобразят, включително с решение за обявяване на Закон за противоконституционен. Поради това по правило, действието на решението, с което Конституционният съд обявява закон за противоконституционен, е за напред. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, законът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане в сила на решението в сила. Правилото важи за приключените правоотношения. Приключено е правоотношението, на което към влизане в сила на решението на КС юридическите факти са осъществени и са настъпили всички правни последици. По приключените правоотношения се запазва значението на осъществените юридически факти и на настъпилите последици, въпреки че КС е обявил за противоконституционен законът, който ги регулира. Народното събрание е длъжно да ги преуреди със закон, като ги приведе в съответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 4 ЗКС).

- Неприключено е правоотношението, на което към влизане в сила на решението на КС юридическите факти са осъществени, но са настъпили само част, а не всичките правни последици. За неприключените правоотношения има обратно действие решението на КС за обявяване противоконституционността на закона, който ги регулира. Върховенството на конституцията (чл. 5, ал. 1 КРБ) не търпи неприключилото правоотношение да се (до)развие по протнвоконституционния закон. Действието на проявените юридически факти е невалидно, а законът изгубва изцяло регулативен ефект.

- Съгласно чл. 150, ал. 2 КРБ, когато състав на Върховния касационен съд и на Върховния апелативен съд констатира несъответствие на приложим закон с Конституцията, той е длъжен да спре производството и да отнесе въпроса за установяване противоречието, респ. противоконституционността на закона до Конституционния съд. Целта на чл. 150, ал. 2 КРБ – осуетяване на възможно противоречие между съдебното решение и решението на КС - се обезсмисля, ако съдът е длъжен да реши спора според закона, а не според решението на Конституционния съд. Следователно действието на решението, с което КС обявява Закон за противоконституционен, е обратно и за правоотношенията, предмет на висящо съдебно производство. Те могат да са както приключени, така и неприключени, а това се отнася и за двете групи. И за правоотношенията, предмет на висящо съдебно производство, законът, обявен за противоконституционен с решение на КС, губи изцяло регулативен ефект.

Така разяснено, решение № 3/28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г. на КС налага следните (допълнителни) изводи от значение за отговорите на правните въпроси:

- Чл. 150, ал. 2 КРБ се отнася както за правоотношението, пряк предмет на съдебна защита, така и за всяко преюдициално правоотношение, факт и въпрос от значение за достигналото до ВКС или ВАС дело. Следователно неприложимостта на закона, обявен за противоконституционен с решение на КС, също се отнася както за правоотношението, пряк предмет на съдебна защита, но и за всяко преюдициално правоотношение, факт и въпрос от значение за делото.

- Целта по чл. 150, ал. 2 КРБ – съответствие на съдебното решение с решението на КС – не отпада, само защото конкретното дело е образувано, след влизане в сила на решението на КС за обявяване на Закон за противоконституционен. Съдилищата са длъжни да проведат върховенството на Конституцията в правораздавателната си дейност (чл. 119 КРБ), независимо дали конкретното производство е преди или след влизане в сила на решението на КС.Стелно действието на решението на КС е обратно и за правоотношенията, предмет на съдебните производства, образувани след влизането му в сила.

С тази изходна тълкувателна позиция, предопределена от задължителното действие на решение № 3/ 28.04.20120 г. по конст. д. № 5/ 2019 г. на КС и наложените от него изводи, касационният състав дава следните отговори на правните въпроси:

Когато спорът е основан на закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, съдът по иска е длъжен да приеме, че законът е негоден (невалиден) регулатор на обществените отношения и в никой момент не се прилага, респ. не е следвало да бъде приложен. Това важи за неприключените, но и за приключените правоотношения, когато Народното събрание не е изпълнило задължението си да ги преуреди в съответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 4 ЗКС). Това важи за всяко съдебно производство, независимо дали е образувано преди или след влизане в сила на решението на Конституционния съд, а противоконституционният закон не се прилага не само за правоотношението, пряк предмет на съдебна защита, но и за всяко преюдициално правоотношение, факт или въпрос от значение за делото.

Когато частно-правен субект претендира от държавата събраната (удържана) от него такса, внесена в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, правната квалификация на иска е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради обратното действие на решението на Конституционния съд, съдът по иска за неоснователно обогатяване е длъжен да приеме, че в никой момент държавата е нямала основание да я събере. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на удържаната такса изключва вземането по чл. 59 ЗЗД (арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД).

Вземането относно таксата, събрана (удържана) от частно-правния субект и постъпила в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, не може да се реализира и с деликтен иск срещу държавата. Вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 7 КРБ са различни по основание (правопораждащи юридически факти), правна характеристика, съдържание и законни последици (напр. относно началния момент на забавата). Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква престация, няма обезщетителен характер, а се основава на забраната за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг. Вземането по чл. 7 КРБ изисква причинно-следствена връзка между приложения закон, обявен за противоконституционен с решение на КС, и понесената вреда от частно-правния субект, а се основава на забраната за непозволено увреждане. Отговорността на държавата по чл. 7 КРБ е обективна. Не я изключва парламентарният имунитет на народните представители по чл. 69 КРБ. Таксата, внесена без основание в държавния бюджет, не е вреда. Тя не е сурогат, заместител на благо, а е имуществото, излязло от патримониума на частноправния субект. Това имущество подлежи на връщане като пряк резултат от обратното действие на решението на КС за обявяване на противоконституционността на закона, а не се обезщетява от държавата съгласно чл. 7 КРБ.

При тези отговори на правните въпроси настоящият състав приема, че неправилно въззивният съд е квалифицирал по чл. 7 КРБ, вр. чл. 49 ЗЗД главния иск на „Пи Д. Е“ ООД срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, за сумата 34 554.82 лв. Както бе обяснено, отговорността на държавата по чл. 7 КРБ е деликтна по характер, но е обективна и без връзка с чл. 49 ЗЗД, доколкото няма в правопораждащите си факти както отношение на възлагане на работа, така и субективен елемент. Второ, ищецът е заявил да претендира удържаните от него и внесени в държавния бюджет такси в периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. на основание чл. чл. 35а – 35в от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ЗЕВИ), обявени за противоконституционни с решение № 13/ 31.07.2014 г. по конст. д. № 1/ 2014 г. на Конституционния съд на Р.Б.К бе обяснено, събирането (удържането) на таксата не е вреда по причина на приложения закон, чиято противоконституционност е обявена с решение на КС. Тя е престацията, която ищецът е направил в изпълнение на закона. Нейното връщане може да се реализира чрез иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу държавата. Точно такъв е и предявеният. Случаят попада във второто изключение по т. 2 от решение № 3/28.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г. на КС, при което е обратно действието решението на КС за обявяване на противоконституционността на закона, по който таксите са удържани от ищеца и внесени в държавния бюджет. Настоящият състав е длъжен да отмени въззивното решение и да реши спора по същество, задавайки правилната квалификация на предявения иск, без да се съобразява със становището на ищеца, че с претенцията ангажира деликтна по характера си отговорност на държавата. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия

От писмените доказателства и заключението на допуснатата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установява, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа и производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. По договор № 249/22.06.2012 г. той е продавал произведената електрическа енергия на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, а купувачът му е удържал 20%-тната такса по чл. 35а ЗВЕИ. За периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. таксата е определена по формулата по чл. 35а, ал. 2 ЗВЕИ на база количеството произведена енергия в процесната ФЕЦ. Сумата 34 554.82 лв. е общият размер на събраните (удържани) от ищеца такси. Те са внесени от „ЧЕЗ Е. Б“ АД в държавния бюджет, така както предвижда чл. 35б ЗЕВИ.

Зачитайки обратното действие на решение № 13/ 31.07.2014 г. по конст. д. № 1/ 2014 г., с което КС обявява за противоконституционни чл. 35а – чл. 35в ЗЕВИ (ДВ бр. 35/ 2011 г., посл. изм. и доп. бр. 9 от 2013 г, в сила от 01.01.2014 г.), настоящият съд е длъжен да приеме, че в никой момент от ищеца не е следвало да се удържа таксата по обявените за противоконституционни чл. 35а – чл. 35б ЗВЕИ. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД държавата дължи да върне това, което е постъпило в бюджета без основание. Искът при тази квалификация е доказан по основание и до пълния размер, а след отмяна на въззивното решение, с което е отхвърлен, касационната инстанция следва да го уважи изцяло.

При връщане на платеното при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавата от поканата да изпълни (ТР № 5/ 21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/ 2017 г. ОСГТК на ВКС). По делото липсват твърдения, респ. доказателства преди завеждането на делото ищецът да е канил държавата да върне платените такси по противоконституционния закон. Държавата дължи законните лихви върху главницата по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от 28.07.2017 г. – датата, на която на министъра на финансите, като представител на държавата, е връчен преписът от исковата молба.

Поради основателността на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, касационната инстанция не дължи произнасяне по евентуалните искове. Решението следва да се обезсили в частта, с която те са квалифицирани по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз и са отхвърлени от въззивния съд.

Решението следва да се отмени в частта по разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови всички разноски, които ищецът е направил по делото.

При тези мотиви, съдътР Е Ш И :ОТМЕНЯ решение № 2638/29.11.2019 г. по гр.д. № 253/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта по главни иск и по разноските.

ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „Пи Д. Е“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, офис, ЕИК201187551, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 34 554.82 лв. – неоснователно събрани (удържани) от ищеца и внесени в държавния бюджет такси по чл. 35а – чл. 35в ЗВЕИ, обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. по конст.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд на Р. Б, ведно със законната лихва от 28.07.2017 г.

ОБЕЗСИЛВА решение № 2638/ 29.11.2019 г. по гр.д. № 253/ 2019 г. на Софийски апелативен съд в частта по иска на „Пи Д. Е“ ООД за сумата 34 554.82 лв., квалифициран по чл. 7 КРБ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз.

ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „Пи Д. Е“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 019.38 лв. – разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.