№ 7

гр.София, 18.03.2020 г.

в името на народа

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

К. Г

при секретаря В. М, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2584 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.

Образувано е по молба на „Вилимира – М“ ЕООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 12/29.01.2018г., постановено по гр.д.№ 45/2017г. от Окръжен съд Габрово, потвърдено с решение № 153/09.07.2018г. по гр.д.№ 194/2018г. от Великотърновски апелативен съд за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на сключения между „Вилимира – М“ ЕООД и „Фрейм“ ЕООД, [населено място] договор за покупко-продажба с нотариален акт № 674, т.II, рег.№ 4989, н.д.№ 334/16.10.2015г., с който „Вилимира-М“ ЕООД продава на „Фрейм“ ЕООД недвижим имот, представляващ масивна производствена сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от приземен етаж с площ от 307 кв.м., първи етаж с площ от 314 кв.м. заедно с право на строеж върху терена, представляващ УПИ IV, кв.80 по плана на [населено място].

Молителят твърди, че в решението по съществото на спора е прието, че „Вилимира-М“ ЕООД има установени данъчни задължения в размер на 343009,08 лв. съгласно ревизионен акт № Р-04000715007973 - 091 – 001/ 03.05.2016г., връчен по реда на чл.28, ал.3 ДОПК. След депозиране на жалба срещу посочения ревизионен акт Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителен контрол“ [населено място] на основание чл.155 ДОПК е отменил незаконосъобразния ревизионен акт с решение № 195/09.10.2018г. Административният орган се е произнесъл след решението на въззивния съд по образуваното гражданско дело, поради което, според молителя, е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Ответникът, представляващ Държавата, НАП - ТД [населено място] оспорва молбата. Възразява, че молителят е знаел за образуваната срещу него ревизия, както и че решение № 195/09.10.2018г. не е окончателно, тъй като се отменя ревизионният акт, но е постановено да се извърши нова ревизия на дружеството. Продажбата на недвижимия имот е извършена в хода на ревизионното производство, поради което са налице предпоставките по чл.216 ДОПК за обявяване на относителната й недействителност.

Ответникът „Фрейм“ ЕООД, [населено място] счита, че молбата за отмяна е основателна, предвид липсата на установени с ревизионен акт задължения на продавача „Вилимира-М“ ЕООД. Моли, делото да се върне за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира, че молбата е редовна като постъпила в сроковете по чл.305 ГПК и следва да се разгледа по същество.

За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел, че оспорената сделка между „Вилимира-М“ ЕООД и „Фрейм“ ЕООД е сключена на 16.10.2015г. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 29.09.2015г. и е връчена на 05.10.2015г. по електронен път на посочен от „Вилимира–М“ ЕООД електронен адрес чрез активиране на електронната препратка, за което е генерирано удостоверение за връчване на документ, извършено по електронен път в ИС „Контрол“ на НАП. Ревизията е приключила с ревизионен акт, издаден на 03.05.2016г., с който са установени данъчни задължения в размер на 343009,08 лв. Прието е, че ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Възражението на ответника Фрейм„ ЕООД, че не е доказано редовното връчване на заповедта за възлагане на ревизия, е счетено за неоснователно. Решаващият състав е обсъдил представените документи, удостоверяващи връчването на заповедта по електронен път, както и е посочил, че самият адресат „Вилимира-М“ ЕООД не е оспорил връчването. Изследвайки предпоставките за обявяване на недействителност спрямо Държавата на сключената сделка по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, въззивният съд е посочил, че същите са налице, тъй като сделката е сключена от длъжник по публично задължение след датата на връчване на заповедта за ревизията и длъжникът е имал намерение да увреди публичния взискател.

Съгласно представеното в настоящото производство решение № 195/09.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [населено място] към НАП е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт № Р-04000715007973 - 091 – 001/ 03.05.2016г. Преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията, за възлагане на нова ревизия по ЗДДС и ЗКПО и издаване на нов ревизионен акт с дадени указания от административния орган. В мотивите на решението е прието, че заповедта за възлагане на ревизия е връчена на електронния адрес на дружеството, като на 28.10.2015г. е вписана промяна в адреса на управление на дружеството. Според административния орган неправилно е приложена разпоредбата на чл.28, ал.3 ДОПК и ревизионният акт не е редовно връчен. Жалбата е счетена за подадена в срок и е разгледана по същество, като с оглед на констатираните нарушения ревизионният акт е отменен. Със заповед от 23.10.2018г. е възложена ревизия за същите видове задължения и за същия период съгласно решение № 195/09.10.2018г.

Молителят основава молбата за отмяна на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че през месец юли 2018г. узнал, че срещу него има издаден ревизионен акт и след като се снабдил с копие от същия го обжалвал, съответно въз основа на жалбата е постановено решение № 195/09.10.2018г. за отмяна на ревизионния акт. На посоченото основание подлежат на отмяна влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са били известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая решението за отмяна на ревизионния акт е обстоятелство, установено с документ, като същото е възникнало след влизане в сила на въззивното решение. Молителят сочи като ново доказателство именно решението на административен орган, с което е отменен ревизионен акт, установяващ публични задължения на длъжника – прехвърлител на недвижим имот с намерение да увреди публичния взискател и тези обстоятелства са от значение за основателността на предявения иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Предвид твърденията на молителя основанието, на което следва да се разгледа искането за отмяна е по чл.303, ал.1, т.3 ГПК – когато решението на съда е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.

Жалбата срещу издадения ревизионен акт е подадена на 06.08.2018г., т.е. след постановяване на въззивното решение. Решението на административния орган е от 09.10.2018г., като молбата за отмяна е депозирана на 19.12.2018г. и следователно е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.3 ГПК.

По силата на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК недействителни по отношение на държавата са сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели, когато са сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Въведената предпоставка за обявяване на недействителността - длъжникът да има установени публични задължения в резултат на ревизията, предполага тези задължения да са установени с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е последователната практика на ВКС, като например: Решение № 166/30.12.2009г. по т.д.№ 430/2009г. на II т.о и Решение № 436/22.12.2011г. по гр.д. 308/2011г. на III г.о.

С представеното в настоящото производство решение на административния орган се отменя ревизионния акт, въз основа на който съдът е приел, че прехвърлителят на имота има установени публични задължения. С оглед на посочените обстоятелства въззивният съд е основал мотивите си за обявяване на атакуваната сделка за недействителна на акт на държавно учреждение, който впоследствие е отменен, поради което е налице основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

По изложените съображения следва да се отмени решение № 153/09.07.2018г., постановено по гр.д.№ 194/2018г. от Великотърновски апелативен съд и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да събере представените с молбата за отмяна писмени доказателства, както и да даде възможност на страните с оглед на изразеното от тях становище да ангажират и други доказателства. Настоящият състав не разполага с данни за резултата от възложената ревизия след отменителното решение на административния орган, като тези обстоятелства подлежат на изследване при новото разглеждане на делото. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 153/09.07.2018г., постановено по гр.д.№ 194/2018г. от Великотърновския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.