№ 117

[населено място], 23.03.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при участието на секретаря А. Й, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3192/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екстрийм„ЕООД / в несъстоятелност / против решение № 224/20.07.2018 г. по т.д.№ 240/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 91/26.02.2018 г. по т.д.№ 13/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта му, с която е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм„ ЕООД / в несъстоятелност / сделката - договор за цесия с нотариална заверка на подписите рег.№ 2034/27.06.2014 г. по описа на Нотариус, с рег.№ 381 на НК, вписан в Служба по вписванията [населено място], с входящ № 6942, т.ІІ, акт № 141/27.06.2014 г..Със същата „Екстрийм„ ЕООД / в несъстоятелност /, в качеството на цедент, е прехвърлило в полза на П.С.С., в качеството на цесионер, вземането си от трети лица, в размер на 12 000 евро / 23 469,96 лева /, срещу заплащането на цена от 21 000 лева, в срок от 6 години, считано от датата на нотариалната заверка на подписите по договора за цесия. Относителната недействителност на сделката е обявена на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, като сделка по която даденото значително надхвърля полученото, извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност на „Екстрийм„ ЕООД / в несъстоятелност / и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, досежно извода на съда, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, за който извод съдът не е изхождал от съпоставянето на размера на прехвърленото вземане, спрямо цената по цесията като номинални стойности, а реалната цена на придобитото по цесията вземане, предвид обезпечеността му с ипотека върху жилищен имот, спрямо стойността на насрещното вземане от цена на цесията, определена към датата на цесията, но съобразявайки бъдещата му – след 6 години дължимост / всяка от насрещните суми определена въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза / или съпоставяйки сумите от 23 469,96 лева / „настояща” – в смисъл на стойност към датата на цесията – стойност на прехвърлените вземания / и 11 070,69 лева / „настояща„ стойност на цената по цесията /. Според касатора съдът е постановил решение в противоречие с изявената ясна воля на страните по договора за цесия, фриволно тълкувайки същата. Формално е възприел заключението на съдебно-икономическата експертиза, без да съобрази каква е била икономическата обстановка в различните периоди от време. Касаторът „Екстрийм” ЕООД се позовава на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне на съда по всички доводи на ответниците, както и по всички установени факти и обстоятелства, но сочи единствено непроизнасяне на съда по довода му, че уговорената 10 % по-ниска цена по договора за цесия отчита несигурността относно получаване на плащане по прехвърленото с нея вземане, като самият процент не обосновава извод за значителност в разминаването между дадено и получено по сделката.

Ответната страна - синдика на „Екстрийм„ЕООД / в несъстоятелност/ - оспорва касационната жалба, споделяйки мотивите на въззивното решение.

Ответната страна – П.С.С. – не е депозирал становище.

Т. К., чиято касационна жалба не е допусната до касационно обжалване, в открито съдебно заседание поддържа основателността на касационната жалба на „Екстрийм „ЕООД / в несъстоятелност /. Намира неправилно сравняването на различни от номиналните стойности на насрещните парични престации. Именно от съпоставянето на неправилно остойностените им размери, по същество към различни за всяка от тях времеви моменти, според страната се получава и значителната разлика, обосновала извод за основателност на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.

С определение № 325/ 18.06.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : В хипотезата на иск, с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ, за преценка на предпоставката - „даденото значително надхвърля по стойност полученото„ - по атакувана сделка цесия, съпоставими ли са единствено номиналните стойности на прехвърленото вземане и насрещно дължимата цена по цесията или за определяне на действителната стойност на насрещните вземания са от значение и други обстоятелства, като обезпечеността на прехвърленото вземане и разсроченото плащане на цената по цесията ? Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като адекватната съпоставка на стойности, към релевантен за преценка на съотношението им момент, извън номиналната / договорена / стойност на даденото, респ. полученото, с оглед логично и научно, икономически обосновано съобразими обстоятелства, обуславя значимост на поставения въпрос за точното приложение на чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ и за развитието на правото.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение,в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, съобрази следното :

Няма спор по останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, извън тази за съотношението между дадено и получено по атакуваната сделка, респ. за значително превишение стойността на даденото спрямо тази на полученото. Прехвърленото по договора за цесия вземане е в размер на 12 000 евро, в левова равностойност от 23 469,96 лева, срещу договорена цена по договора за цесия от 21 000 лева. За да приеме за установена и тази предпоставка съдът е отказал да съпоставя тези две номинални стойности, изхождайки от факта, че несъстоятелният длъжник се е разпоредил с едно обезпечено - чрез ипотека върху жилищен имот – следователно сигурно като събиране вземане срещу отсрочено за 6 години, необезпечено и съответно несигурно вземане от цена по договора за цесия. Съдът е счел, че тези особености на договора променят съществено р е а л н а т а с т о й н о с т на престациите. Така уговорената цена по цесията има, към момента на сключването й, различна от договорената номинална стойност. За целта съдът е кредитирал заключение на икономическа експертиза, според което, предвид обезпечеността на цедираното вземане, с ипотека върху жилищен имот, реалната му стойност към датата на сключване на договора не е била различна от номиналната, то не е било и не би било обезценено, съобразявайки тенденцията за увеличаване стойностите на единица жилищна площ за страната. Необезпечеността на вземането от цена по цесията, респ. отложеното й, за значителен период след сключване на договора за цесия, плащане и липсата на уговорена лихва за периода на отложено плащане, според вещото лице предпоставя реална пазарна цена на прехвърленото вземане - 11 070,69 лева, значително по-ниска от гарантирания размер на цедираните вземания - 23 469,96 лева. Споделяйки заключението на икономическата експертиза, съдът очевидно е възприел и съответно възпроизвел в решението обосновката му, основана на това, че два парични потока могат да се сравняват само ако възникват в един и същ времеви момент. При възникване в различни моменти се налагат корекции, които да ги направят сравними, отчитайки определени фактори, които могат да променят стойността им през определен период. Действителната стойност на парите, обоснована със специалните знания на назначеното по делото вещо лице, е тяхната стойност, коригирана по определен начин, т.е. дисконтирана с определен процент – дисконтова норма.

По правния въпрос:

В приетото по делото заключение на съдебно–оценителна експертиза, вещото лице изхожда от понятието „стойност„, разбирана като оценка за ценността на конкретен обект в конкретен момент от време. Ценността се определя не от свойствата на обекта сам по себе си, а чрез неговото интегриране в човешката дейност, в обслужване потребностите на съответен кръг субекти. В икономически аспект стойността изразява пазарния поглед върху изгодата, която има собственикът на даден обект към момента на оценката.

Стойност, съответно оценка, различна от номиналната им стойност, имат и парите, която за нуждите на счетоводното отчитане се квалифицира като „справедлива стойност „. Съгласно СС № 18 Приходи - т.2 – „справедлива стойност е сумата, за която един актив може да се размени или един пасив може да се уреди между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им„.Стойността на парите във времето се променя под влиянието на различни фактори: събития с характеристика на непреодолима сила, инфлация, различни рискове и несигурности, свързани с пазара / национален и световен /, промяна в данъчното законодателство и пр.. В основата на концепцията за стойността на парите във времето стои тезата, че два парични потока могат да се сравняват единствено ако възникват в един и същ момент във времето. Съгласно т.3.2 от СС 18 Приходи, „ когато потокът от парични средства се забави, справедливата стойност на плащането може да бъде по-малка от номиналната стойност на получените или подлежащите на получаване парични средства. Разликата между справедливата стойност и номиналната стойност на плащането се признава за лихвен приход”.

При потоци, възникващи в различни времеви периоди се налага да се извърши корекция, която да ги направи сравними. Приложим за тази цел е метода на дисконтираните парични потоци. Чрез подходяща норма на дисконтиране се определя сегашната стойност на очакваните в бъдеще парични потоци. Определянето на сегашната стойност е процес обратен на определяне на бъдещата стойност. При определяне на последната се добавя обоснована с определени предпоставки допълнителна стойност към първоначално инвестирания капитал / например очаквана лихва при лихвоносна инвестиция /. При определяне на настоящата стойност се отбива / приспада / обоснована с определени предпоставки стойност от бъдещия паричен поток / дисконтиране /. С дисконтирането се определя онази сегашна стойност на в бъдеще дължима сума, която съответно олихвена, съобразно обичайния за съответния търговец начин и условия на инвестиране, би формирала очакваната бъдеща стойност. Както посочва и вещото лице, логиката на дисконтирането е обратна на логиката на олихвяването. При разсрочено плащане, част от номиналната стойност на дължимото се явява цената на парите във времето. Сделката в такива случаи е същевременно една финансираща операция от страна на продавача и за определяне справедливата стойност на подлежащия на плащане паричен поток / цена по същата / следва да се извади стойността на финансиращата операция или цената на финансирането, каквато се явява лихвата, изчислена съобразно подходящ лихвен процент, който да измерва цената на парите, във времето на отсрочване на дължимото плащане. Нормата на дисконтиране е специфична във всеки конкретен случай, тъй като зависи както от нормата на възвръщаемост на инвестирани средства, съобразно счетоводната политика на конкретния търговец, така и от други фактори – продължителността на отсрочването, инфлацията, риска за събиране на вземането, в който смисъл е от значение дали същото е обезпечено или не и вида на обезпечението, респ. неговата бъдеща стойност. Следователно, нормата на дисконтиране е индивидуална за всеки конкретен случай, но чрез същото се установява настоящата, справедлива стойност на бъдещата парична престация.

Разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е основана на логиката, че доколкото със сключената сделка или действие търговецът се лишава от присъщ на разпореждането, справедлив приход, то със същите той обективно намалява ликвидността си и уврежда кредиторите си. Както се посочи по-горе, разсрочването на парична престация е своеобразно финансиране за длъжника по същата, а когато не е договорена кумулативно лихва е на практика безвъзмездно финансиране /заем/,по начало попадащо в хипотезите на отменителните искове / чл.647 ал.1 т.2 ТЗ /. За нуждите на обективната преценка за съотношението между насрещните престации, като равностойни или не, т.е. за преценка на ценността на сключената сделка за търговеца, когато дължимата му престация е парична, но изискуемостта й настъпва в бъдещ, спрямо сключването на сделката момент, е необходимо остойностяването й към момента на сключването, чрез правилата на дисконтирането. Само такъв подход осигурява съизмеряване на насрещни престации съобразно пазарните условия към един и същ момент. От значение за приложимата норма на дисконтиране е дали бъдещото парично вземане е обезпечено и по какъв начин, както и дали е кумулирано и с каква възнаградителна лихва, в каквато хипотеза би било допустимо настоящата стойност на бъдещата парична престация да е идентична с номиналната й стойност.

По същество на касационното обжалване :

Доводите на касатора се отнасят единствено до приложимостта на метода на дисконтираните парични потоци, за определяне настоящата стойност на дължимата по договора за цесия цена от цесионера, поради което и не подлежи на коментар установената реална стойност на прехвърленото с цесията вземане, коментирана като съвпадаща с номиналната му стойност, предвид обезпечеността на събирането му чрез ипотека, при това върху жилищен имот, спрямо продаваемостта на който не се отчита стагнация на пазара или намаляване на средната пазарна цена. С оглед отговора на правния въпрос, този довод не може да бъде споделен. Метода на дисконтиране следва да се приложи за определяне стойността на разсрочената цена по цесията, към момента на сключване договора за цесия, тъй като от този момент в отношенията между страните по сделката вземането става притежание на цесионера, т.е. напуска актива на цедента. Следователно към този момент – релевантен и съгласно фактическия състав на чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ, като попадащ в рамките на подозрителния период - за кредиторите на несъстоятелността е от значение уговорена ли е равностойна по размер насрещна престация и ако не разминаването в стойностите на насрещните престации значително ли е или не. Съпоставянето на парични потоци, напускащи, съответно попълващи актива на търговеца по различно време, не позволява извод за действителната стойност на разпореждането, от значение и за определяне на ликвидността според правилата за счетоводната отчетност.

В конкретния случай вещото лице е съобразило като дисконтова норма средните лихвени проценти на кредити за потребление в лева, за 6 – годишния период на разсрочването, доколкото разсроченото вземане е уговорено в лева и разсрочването не е кумулирано с дължима от цесионера възнаградителна лихва. Макар да е коментирало обстоятелството, че вземането от цената по цесията не е обезпечено и при продължителния период на разсрочване се увеличава несигурността в събирането му, вещото лице не е коригирало нормата на дисконтиране и съобразно този риск. Последното, обаче, би било само в подкрепа на извод за още по-значителна от установената разлика, според която реалната стойност на цената по цесията е почти наполовина от цената на прехвърленото вземане, без за събирането на последното да е отчетен риск, противно на съществения риск за получаване на цената. Несъстоятелен е касационния довод, основаващ се на разликата между размера на прехвърленото вземане и договорената цена по цесията. Същата обичайно отчита риска за събиране на прехвърленото вземане, т.е. се договаря в интерес на цесионера, освен ако е предпоставена от или и от интереса на цедента да получи незабавно активи с по-висока ликвидност / налични парични средства вместо вземания /, какъвто очевидно не е настоящия случай. Основателността на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ въззивният съд е обосновал независимо дали договорената възмездност обективно съответства или не на съществуващия риск за събиране на вземането.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.1 ГПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224/20.07.2018 г. по т.д.№ 240/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: