РЕШЕНИЕ

№ 70

София, 06 април 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря Р.П като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр.д. № 3243 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 1091/09.05.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1937/2018, с което е отменено частично решение № 8588/18.12.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 3343/2015, с което Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в размер на 5.000 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията в размер на 20.000 лева на основание чл. 2б ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че различните мерки на принуда в наказателното производство, в зависимост от начина на прилагането им и тяхната продължителност, могат да причинят различни страдания на наказателно преследвания, които да го увредят неоснователно или чрезмерно.

Дори при основателно обвинение наложените мерки на процесуална принуда е възможно да бъдат наложени незаконосъобразно – да ограничават правата над необходимото и достатъчното за постигането на целта на наказателното преследване или да продължат по-дълго от необходимото. В такива случаи държавата отговаря имуществено за причинените вреди, доколкото те не са компенсирани при определянето на размера на наложеното наказание, което наред с тежестта на извършеното престъпление, причинените вреди, вината и другите утежняващи и смекчаващи обстоятелства отчита и оказаното поправително въздействие на изтърпяната процесуална принуда. Затова при основателно обвинение наказателно преследваният може да претендира обезщетение за вреди от незаконното задържане под стража, домашен арест, други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 ЕКПЧОС и нарушаването на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на същата конвенция; както и от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Когато обаче обвинението е неоснователно, обезщетението за неимуществени вреди от неоснователно обвинение включва не само обезщетението за вредите от незаконно наложената мярка за неотклонение задържане под стража (т. 13. ТР № 3/22.04.2005, ВКС, ОСГК по т.д. № 3/2004), но и от всички други изтърпени мерки за принуда, включително от забавянето на разглеждането и решаването на делото в разумен срок, тъй като именно те причиняват различните по вид, интензитет и продължителност физически и душевни болки и други страдания и неудобства, които може да отшумят, но също и да оставят различни по вид и тежест трайни телесни и психични увреждания. По същия начин се определя обезщетението при частично оправдаване на наказателно преследвания. Съгласно т. 11. ТР № 3/22.04.2005, ВКС, ОСГК по т.д. № 3/2004 в този случай обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално като се съпоставят броят и тежестта на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и броят и тежестта на тези, за които деецът е осъден.

Неимуществените вреди от предявяването на неоснователно обвинение на може да бъдат разграничени от тези от изтърпяването на наложените мерки на процесуална принуда нито от тези от прекомерната продължителност на тяхното прилагане. Всички неимуществени вреди, причинени от неоснователно обвинение се преценяват общо и за всички тях се определя общо обезщетение според критериите за справедливост.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК ги намира частично основателни поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е образувано наказателно производство, като с постановление от 15.04.1998 г. е привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Определена й е мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5.000.000 неденоминирани лева, а обвинителен акт срещу нея и други лица е внесен на 18.10.2006 г. Образуваното НОХД № 907/2006 г. пред Благоевградския окръжен съд е прекратено, като делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите. С постановление от 27.11.2006 г. Окръжна прокуратура повторно е привлякла ищцата в качеството на обвиняема, като й е взета нова мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3.000 лева и на 06.12.2006 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1076/2006г. по описа на Окръжен съд Благоевград, прекратено с определение № 151/14.05.2007 г. и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. Подсъдността е стабилизирана с определение № 32 от 11.04.2008 г. състав на ВКС, който е определил за компетентен СГС. С присъда № 136/05.05.2011 г., влязла в сила на 13.08.2013 г., потвърдена с решение на Софийския апелативен съд, ищцата е призната за невиновна по повдигнатите обвинения и е оправдана. Въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника, като при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил следните обстоятелства: че ищцата е била с мярка за неотклонение и ограничителна мярка „забрана да напуска територията на страната“, като за следствени действия и през съдебната фаза е следвало да се явява в различно от местоживеенето си населено място; в личния си живот е претърпяла редица неудобства и напрежение в дома и семейството си (с децата и съпруга си), включително поради наложителни отсъствия; претърпяла е типичните несигурност, напрежение, социално неудобство, свян, повишена тревожност от воденото срещу нея производство (съгласно показанията на разпитаната по делото свидетелка). По отношение на претендираните вреди от влошеното здравословно състояние на ищцата съдът е приел, че липсва медицинска документация. Въпреки, че е налице отделен обективно съединен иск за воденето на процес над разумния срок в досъдебната фаза, са взети предвид продължителността на процеса и обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление. Прието е, че от наложената мярка за неотклонение и забраната за напускане територията на страната не са произтекли особени вреди за ищцата (няма данни част от семейството й да е извън България или да е имало необходимост, свързана със здравословни или делови нужди тя да пътува зад граница и наложената мярка да я е препятствала), като няма данни за публично разгласяване на процеса и накърняването на доброто име на ищцата извън мини-социалния кръг на обвинената.

По отношение на забавянето на производството по делото, въззивният съд е изложил съображения, че на съдебната фаза процесът е забавен поради спор за местна подсъдност, който не е в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, но на досъдебната фаза присъденото обезщетение в размер на 10.000 лв. е занижено. Изложени са съображения, че доколкото местоживеенето на ищцата не е съвпадало с мястото на водене на разследването, пътуването й е било съпроводено с организационни усилия за обезпечаване на човек, който да я замества като майка. В тази връзка съдът е приел, че продължителният стрес се превръща в дистрес, а той се отработва по-трудно и времето от 15 г. е много дълго спрямо активната част от човешкия живот (наличието на висящ наказателен процес препятства нормалното планиране и организиране на личния и социален живот и са накърнили проявлението на пълната свободата на личността на ищцата през продължителен период от време). Предвид изложеното въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 20.000 лева справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законните лихви от 13.08.13 г.

Правилно въззивният съд е приел, че на ищцата е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, което тя не е извършила, но е търпяла неоснователно посочените по-горе мерки на процесуална принуда от 15.04.1998 до 13.08.13 г., когато тя е окончателно оправдана по повдигнатото обвинение. Също правилно съдът е приел, че всички посочени по-горе негативни изживявания са причинени, както от тежкото обвинение, така и от наложените мерки за принуда през чрезмерно продължителен срок от време, но всички те са преодолени и не са оставили трайни увреждания на здравето.

По същество правилно съдът е приел, че според критериите за справедливост сумата 25.000 лева покрива всички претърпени от ищцата неимуществени вреди във връзка с обвинението. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че вредите от неоснователното обвинение и наложените ограничителни мерки е възможно да бъдат разграничени от вредите от продължителността на прилагането на наложените мерки.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в частта, в която предявените искове за обезщетение за неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ със законната лихва са отхвърлени за сумата над 5.000 до 25.000 лева, като същите бъдат уважени за още 20.000 лева със законната лихва от 13.08.2013 г., а предявените искове за обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок на основание чл. чл. 2б ЗОДОВ със законната лихва следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото разноски в производството пред касационната инстанция не се дължат.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1091/09.05.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1937/2018 в частта, в която предявените искове за обезщетение за неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ със законната лихва са отхвърлени за сумата над 5.000 до 25.000 лева и в която предявените искове за обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок на основание чл. чл. 2б ЗОДОВ със законната лихва са уважени.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата отхвърлителна част

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на В.Д.А. от С. сумата 20.000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ със законната лихва от 13.08.2013 г. на основание чл. 86 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.