Р Е Ш Е Н И Е

№ 313/2019

София, 07.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдията Л. А гр. дело № 1332 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 458 от 22.5.2019 г, постановено по гр.дело № 1332/2019 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на решение № VI-10 от 21.12.2018 г по гр.дело № 1621/2018 г на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 146 от 8.8.2018 г по гр.дело № 118/2018 г на Несебърски районен съд, като е уважен иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.38 ал.1 ЗУЕС, предявен от Етажна собственост „Мида“, к.к.“Слънчев бряг“, [община] за сумата 9605, 40 евро, представляваща сбор от неплатежни ежегодни такси за поддръжка и управление на 10 апартамента в етажната собственост за периода от 2014 г до 2017 г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите относно периода на действие на решението на Общото събрание на Етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на Общото събраните на Етажната собственост за следващата година е отменено по съдебен ред.По повдигнатите въпроси, обуславящи решаващите изводи на въззивния съд, няма постановена съдебна практика, поради което разрешаването им се явява от значение за точното приложение на чл.38 ал.1 от ЗУЕС вр.чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС.

По така поставените въпроси.

Съгласно решение № 39 от 19.2.2013 г постановено по гр.дело № 657/2012 г на ВКС, Първо ГО етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събраните на етажните собственици чрез взетите от него решения.След влизането им в сила решенията са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.Законът за управление на етажната собственост урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, гласуване и предметна компетентност.Контролът за законосъобразност на тези решения е съдебен.

Две са хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната собственост преустановява действието си.Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми.Втората е- приемане от Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си.Това се отнася и до решенията, приети на основание чл.11 ал.1 т.5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата.Когато в производство по чл.40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната собственост не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон.

Във връзка с отговора на поставените въпроси и по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, Ч. Г отделение намира следното :

С решение № VІ-10 от 21.12.2018 година по гр.д. № 1621/2018 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 146 от 08.08.2018 г. по гр.д. № 118/2018 г. на Несебърски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 38, ал.1 ЗУЕС, предявен от Етажна собственост „Мида”, к.к. „Слънчев бряг”, община Несебър против „А.К.С” ЕООД, община Несебър за сумата 9605,40 евро, представляваща сбор от незаплатени ежегодни такси за поддръжка и управление на десет апартамента в етажната собственост за периода от 2014 - 2017 година.В решението е прието за установено, че ответникът е собственик на десет едностайни апартамента в Етажна собственост „Мида”.С решение по т. 4 от Протокол № 2 от 07.08.2013 г. на общото събрание на Етажната собственост е била определена такса за поддръжка и управление на общите части на сградата от 5 евро на кв.м., но не повече от 600 евро за обект, които такси съгласно т. 5 от Протокола е следвало да се заплащат до 15 август всяка година. Решението на Общото събрание на ЕС от 25.07.2014 г., определящо същия размер на такси за поддръжка и управление на общите части на сградата е било отменено с решение № 232 от 30.12.2014 г. по гр.д. № 699/2014 г. на Несебърски районен съд, потвърдено с решение № ІV-120 от 09.11.2015 г. по гр.д. № 1277/2015 г. на Бургаски окръжен съд.Прието е, че определената такса е в нарушение на чл. 51, ал.1 ЗУЕС - разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.В решението от 25.07.2014 г. таксата е определена не според броя на собствениците, а съобразно ид. части от общите части на сградата, което е в нарушение на чл. 51, ал.1 ЗУЕС.След отмяната на решението от 25.7.2014 г, не е вземано друго решение за определяне размера на дължимите такси.При така установените факти е прието, че етажните собственици са валидно обвързани с решението на общото събрание от 07.08.2013 г., което се е стабилизирало като необжалвано; че при липса на последващо решение на общото събрание, задължението за плащане на такса за поддръжка и ремонт на общите части на сградата е съобразно последното такова от 07.08.2013 г., поради което предявеният от Етажната собственост иск е уважен като основателен, като е прието, че ответникът дължи за притежаваните обекти по 2401, 35 евро годишно или общо 9605, 40 лв за 2014, 2015, 2016 и 2017 година.

Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от „А.К.С” ЕООД. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Етажна собственост „Мида“, курортен комплект „Слънчев бряг“, община Несебър не взема становище по същата.

Оплакванията в касационната жалба са основателни.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост.

Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в пар.1 т.11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар. „консумативни разноски“, разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части.Изобщо дейността по Поддържане на общите части е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние./пар.13 от ДР ЗУЕС/.

Нормата на чл.51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна.Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл.11 т.5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части.Последният е разписан изрично в закона- поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

В случая ищецът претендира заплащане на сумата 9 605, 40 евро за четиригодишен периода от време от 2014 до 2017 г, представляваща годишна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 5 евро на кв.м.Същата е изчислена по начин, който противоречи на закона, защото в нормата на чл.51 ЗУЕС не е предвидена възможност, консумативните разноски се определят върху квадратен метър площ от притежаваните обекти.

Решението на общото събраните от 25.7.2014 г е отменено от съда и не обвързва ответника.Същото не може да се прилага занапред, тъй като не намира опора в разпоредбите на ЗУЕС.Налице е съществена колизия с императивни разпоредби, чието съществуване е нетърпимо в правния мир.

За претендирания период от 2014 до 2017 г консумативните разноски следва да се определят съобразно начина, указан в нормата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС, а не този, определен от Общото събраните. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като противоречащо на нормите на материалния закон.Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия-изслушване на съдебно-икономическа експертиза, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.При новото разглеждане следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице извърши проверка на намиращата се при управителя на ЕС документация : касовата книга, документите за реално извършени плащания за консумативни разноски и годишните финансови отчети за 2014, 2015, 2016, 2017 г и да даде заключение какви са действителните разходи за управление и поддържане на общите части.Тези разходи следва да бъдат разпределени по начина, указан в нормата на чл.51 ал.1 ЗУЕС, като се изчисли дължимата от ответника сума за притежаваните от него 10 обекта за целия исков период.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Ч. Г отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № VI-10 от 21.12.2018 г по гр.дело № 1621/2018 г на Бургаски окръжен съд и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, с указания съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.