Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

Гр. С., 01.09.2014 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар И.В.

и в присъствието на прокурор

изслуша докладваното

от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА

търговско дело № 2864/2013 г.

Производството е по чл. 47 т. 4 ЗМТА.

Образувано е по иск на Р.Г.К. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител М.П. от АК-П. за отмяна на арбитражното решение на арбитър Ж. Б. № 471/13.07.2011 г. постановено по арб.дело № 471/2011 г. С това решение е осъден да заплати на [фирма] сумата 1793 лв. представляваща неизплатено задължение за мораторна лихва и неустойка по договор за револвиращ заем [ЕГН]/22.10.2008 г. ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, както и сумата 80 лв. арбитражни разноски.

Ищецът поддържа, че арбитражното решение подлежи на отмяна, поради това, че не е бил уведомен за подадената срещу него искова молба и за образуваното арбитражно производство; че не му е бил изпратен препис от исковата молба, нито книжа по арбитражното дело; не е бил призован за арбитражното заседание и по независещи от него причини не е взел участие в арбитражното производство, с което е нарушено правото му на защита и принципа за равенство на страните в процеса. За воденото срещу него арбитражно дело научава за първи път от поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Н.М. изх. № 165151/06.06.2013 г. във връзка с образувано изпълнително дело въз основа на издаден от СГС изпълнителен лист в полза на [фирма] за присъдените с арбитражното решение суми. Моли да бъде отменено арбитражното решение, като му се присъдят направените разноски за настоящото производство.

О. [] [населено място] оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възражението за недопустимост на иска:

Ответникът възразява, че искът е предявен след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 48 ал.1 ЗМТА твърдейки, че решението е било връчено на ищеца – ответник по арбитражното дело на 22.07.2011 г. чрез куриерска служба „С.” с товарителница № 21205923/18.07.2011 г.

От приложеното копие на товарителницата се установява, че пратката не е получена от адресата. На уведомителния стикер № 011954 е записано, че „получателя не е на адреса, майка му не желае да получи пратката”. Видно от представеното по делото удостоверение за трудов стаж издадено от гръцкото дружество [фирма], през периода от 30.06.2011 г. до 31.08.2011 г. майката на ищеца С.С.К. е била на работа в Гърция наета от посоченото предприятие. Това удостоверение опровергава записания в стикера отказ на майката да получи пратката на адреса в [населено място] на 22.07.2011 г., тъй като по същото време се е намирала в Гърция, а доказателство за повторно посещение на адреса от куриерската служба по делото няма представено. При тези данни настоящия съдебен състав счита, че най-ранният момент за узнаване на арбитражното решение от Р. К. следва да се счита датата 06.06.2013 г. когато е изготвена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Н. М.. Исковата молба е подадена пред ВКС на 03.07.2013 г. /вх № 9637 от същата дата/ в рамките на срока по чл. 48 ал.1 ЗМТА, при което положение предявеният иск е допустим.

По основателността на иска:

Настоящият съдебен състав на ВКС намира за доказано твърдението на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство по арб.дело № 471/2011 г., което е довело до невъзможност да участвува в него и да се защити срещу предявения от [фирма] иск. От доказателствата по делото се установява, че пликът съдържащ призовка и искова молба изпратена чрез куриерска служба „С.” на 23.06.2011 г. е върнат в цялост и приложен към арбитражното дело, като на стикера е отбелязано, че получателят не е на посочения адрес. Липсват данни, че е сложено съобщение на адреса или че по някакъв друг начин ответникът е бил уведомен за арбитражното дело.

Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че ищецът следва да се счита за редовно призован по арбитражното дело съгласно клаузата на чл.13.4 от Общите условия към сключения между страните договор за кредит според която призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия работен дан от деня на изпращането им от арбитъра. Уговорената в ОУ на договора и чл. 32 ЗМТА фикция е предвидена в случаите, когато местожителството или адресът на получателя не могат да бъдат намерени, както и за случаите когато в известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е получена поради отказ да бъде приета, че не е потърсена, че адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, че адресът вече не съществува или е неточно обозначен. Тази фикция, обаче, в настоящия случай е неприложима доколкото в товарителницата не е посочена нито една от изброените по-горе причини. Липсват данни за надлежно уведомяване, а обстоятелството, че в момента адресатът не се е намирал на адреса не означава, че той е отказал да получи или не е потърсил пратката, още по-малко, че адресът е неточен или че не съществува на него такова лице. Действително, в договора е предвидена възможност арбитражното дело да се реши само въз основа на писмени доказателства и становище без призоваване на страните. Когато, обаче, арбитърът е насрочил делото за разглеждане в открито арбитражно заседание, надлежното призоваване на страните за същото се явява абсолютна процесуална предпоставка за неговата редовност. Но дори когато делото се гледа в закрито заседание, на страните следва да бъде осигурена възможност да изразят писмено становищата си, да представят доказателства и да осигурят защитата си в процеса. Във всички случаи на ответника трябва да бъде изпратен препис от исковата молба и доказателствата с оглед осигуряване възможност за отговор и ангажиране на доказателства, което в случая не е сторено.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките предвидени в чл. 47 т. 4 ЗМТА обосноваващи отмяна на атакуваното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА. При този изход на делото в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени направените от него разноски за настоящото производство в размер на сумата 278.82 лв. съгласно представения списък.

Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ арбитражно решение № 471/13.07.2011 г постановено по арб.д.№ 471/2011 г. от арбитър Ж. Б..

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Р.Г.К. от [населено място], [улица], ет.1 ап.4 сумата 278.82 /двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ съдебни разноски.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия арбитър.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!