Р Е Ш Е Н И Е

№ 452/13

София, 08.09.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВпри участието на секретаря Ц. Н, изслуша докладваното от съдия Б.С гр. дело № 1642 по описа за 2013г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на АДВОКАТ А. като процесуален представител на П. г. по т. и о. „Д.Ж.” [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 12.ХІІ.2012г. по гр.д. № 11889/2012г.

Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1064/17.ІХ.2013г. по въпроса отделните прояви на неизпълнение на задълженията от ищеца, описани в уволнителния акт - непредлагане на педагогическия съвет да приеме стратегия за развитие на училището, допускане съветът да налага наказания без присъствие на съответния ученик, преместване на двама ученици от друго училище и с друг профил преди завършване на съответния клас, неосъществен контрол спрямо класните ръководители във връзка с големия брой отсъствия на ученици, допускане наематели да ползват площи, по-големи от наетите, могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно отсъствие на качества у ищеца, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Е.П.Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Ст.Г. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

За да се произнесе, ВКС на РБ взе предвид следното:

С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 14.V.2012г. по гр.д. № 38600/2011г., с което са уважени предявените от Е.П.Б. срещу П. г. по т. и о. „Д.Ж.” С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.

За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор” на ответното училище със заповед № 248/17.VІІІ.2011г. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконно. Като неоснователни са оценени доводите на ответника във въззивната му жалба за необсъждане на доказателствата, установяващи липса на качества у ищеца, описани в заповедта. Прието е, че основанието по чл.325 ал.1 т.5 КТ е налице при недостатъчни професионални знания, умения и навици поради липса на опит, природни дадености, както и на други морално-етични съображения, водещи до невъзможност за изпълнение на трудовите задължения; това състояние на работника/служителя трябва да съществува трайно и обективно, без да се дължи на виновно поведение; когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника/служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, е налице нарушение на трудовата дисциплина, което може да бъде системно, но и проявено чрез единични действия/бездействия; подобно поведение се санкционира по правилата за дисциплинарна отговорност. В случая само от мотивировката на заповедта е видно, че липсата на качества се извлича не от системно поведение на ищеца, а от негови епизодични прояви, и не от обективно непритежаване на някои професионални качества, а от неизпълнение на трудови задължения по длъжностна характеристика и нормативни актове; такъв характер имат: непредлагане на педагогическия съвет да приеме стратегия за развитие на училището, допускане съветът да налага наказания без присъствие на съответния ученик, преместване на двама ученици от друго училище и с друг профил преди завършване на съответния клас, неосъществен контрол спрямо класните ръководители във връзка с големия брой отсъствия на ученици, допускане наематели да ползват площи, по-големи от наетите; допълнителен аргумент са издадените от М. две заповеди от 22.ІІ.2010г. и от 20.Х.2010г. за наложени на ищеца дисциплинарни наказания за деяния, напълно идентични по вид и период с описаните в уволнителния акт, предмет на настоящото дело – първата заповед /във връзка с допускане наематели да ползват площи, по-големи от наетите/ е влязла в сила и следва да се зачете, втората заповед е отменена с влязло в сила решение и не следва да се обсъжда. Само с оглед мотивите на заповедта е достатъчно да се приеме неправилно прекратяване на трудовото правоотношение за обективно и трайно несправяне с работата, въпреки изложените мотиви, налагащи извод за виновно поведение, което обуславя дисциплинарна отговорност, а не основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ; с оглед на това доколко изложеното в заповедта се подкрепя от доказателствата, не рефлектира върху изхода на спора, чийто предмет е очертан от заповедта; не се установява обективна и системна липса на качества, които да са описани в заповедта.

По поставения въпрос ВКС счита, че описаните в заповедта за уволнение на ищеца обстоятелства, чието наличие той не оспорва и не го е навел нито в исковата си молба, нито впоследствие в процеса като основание за незаконност на уволнението, а именно: 1. като директор на училището не изготвил и не предложил на педагогическия съвет /ПС/ да приеме стратегия за развитие на училището, с което не спазил изискванията на длъжностната му характеристика по т.7 Раздел ІV Възлагане, планиране и отчитане на работата, обосноваващо непритежаване на умение да планира и реализира дейностите, свързани с развитието на училището; 2. като директор на училището и председател на ПС допуснал съветът да заседава и да взема решения за налагане на наказания на ученици през учебните 2009/2010 и 2010/2011г. без присъствието на същите съобразно изискването на чл.140г ал.3 от ППЗНП, сочещо на липса на умения и компетентности, определени в Раздел ІХ т.2.2.1 от длъжностната му характеристика /познаване и ползване на нормативни актове в системата на народната просвета/; 3. през учебната 2010/2011г. в Ха и Хб класове като директор на училището приел и записал двама ученика, които се преместват от СОУ „Х.М.П.” преди да са завършили успешно Х клас, като сменят профила с професия, с което не спазил изискването на чл.51 ал.2 т.2 б. „б” ППЗНП, сочещо на непознаване и неползване на нормативни актове, определени с Раздел ІХ т.2 2.1 от длъжностната му характеристика, покриват фактическия състав на основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ за уволнение. Тези обстоятелства не сочат на епизодичност, а на системно проявление на непознаване и неприлагане на нормативни актове, отнасящи се до дейността на училищата, както и на неумение за планиране на дейностите за осигуряване развитието на училището, необходимо още повече при наличието на тенденция на намаляване на броя и на качествения състав на учениците /виж показанията на св.П./. Това несъмнено има отношение към способността на ищеца да осъществява съобразно изискванията на закона на възложените му ръководна, организационна и контролна трудови функции, при което проявите на незнание и неумение обосновават извод за липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа.

Останалите включени в уволнителния акт обстоятелства: 1. ищецът не осъществявал ефективно управление на персонала за осигуряване изпълнението на държавните образователни изисквания, не извършвал контрол на дейността на класните ръководители при внасяне на отсъствията на учениците в дневниците на класовете в едноседмичен срок съобразно изискването на чл.27 ал.2 т.8 от Наредба № 4/16.ІV.2003г. за документите в системата на народната просвета /държавно образователно изискване/, в тази връзка установено, че в училището в периода 2010/2011г. има голям брой отсъстващи ученици – около и над 50%, сочещо на липса на качество за ефективно управление на персонала, свързано с цялостната организация на труда в училището, определено в Раздел V т.8 на длъжностната му характеристика /отговорности, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите/, както и на непознаване и неползване на нормативни актове в системата на народната просвета, и 2. като директор на училището сключил договори с три фирми за отдаване под наем на част от недвижимия имот – публична държавна собственост /материално-техническата база на училището/, като допуснал да ползват по-големи от наетите площи, сочещо на липса на качества за ефективно управление на МТБ на училището съобразно изискването на т.7 от Раздел V на длъжностната му характеристика за опазване и обогатяване на тази база, не може да бъдат взети предвид в случая при преценката за наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ. Относно обстоятелствата по т.1 това е така, тъй като те /заедно с други/ са били предмет на заповед № 12-567/20.Х.2010г. на министъра на образованието, с която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение”, отменено с влязло в сила решение по гр.д. № 55306/2010г. на СРС, с което е прието за неустановено извършването на такова нарушение. А относно допускането от ищеца ползването от наематели на по-големи площи от наетите това е така, тъй като с влязла в сила заповед му е наложено дисциплинарно наказание за това, сочещо на установено виновно неизпълнение на служебно задължение.

С оглед на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ са неоснователни. Уволнението на ищеца е извършено при наличие на предпоставките по чл.328 ал.1 т.5 КТ. Не се установява допуснатите от него несъответствия с изискванията на закона и на длъжностната характеристика при изпълнението на трудовата му функция в описаните в т.1 от заповедта случаи да се дължат на проявено виновно поведение. Заповедта е достатъчно мотивирана с посочването на начина, по който ищецът се е справял с възложените му задължения, както и на качествата, липсата на които е било пречка за ефективното им изпълнение. Без значение за преценката за наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е обстоятелството, че с писмо от 24.ІІ.2011г. от ищеца са изискани писмени обяснения по чл.193 КТ във връзка и с обстоятелствата по т.1 от заповедта за уволнение, издадена впоследствие на 17.VІІІ.2011г.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер 1128.80лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, № 8303/12.ХІІ.2012г. по гр.д № 11889/2012г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.Б. от [населено място] срещу П.Г.ПО Т. И О. „Д. Ж.” [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № РД 12-248/17.VІІІ.2011г., за възстановяването му на работа на длъжността „директор на П. „Д.Ж.” и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.

ОСЪЖДА Е.П.Б. от [населено място] да заплати на П.Г.ПО Т. И О. „Д. Ж.” [населено място] 1128.80лв. разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: