Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

гр.София, 08 септември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от

В.М.В, изслуша докладваното от съдията

ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 895/2014 г. и за да се

произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по ИСКАНЕ на осъдения А.С.Д., чрез защитата му – адвокат З.К.Т., за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 44/ от 21.02.2014 год., постановено по ВНОХД № 438/2013 г. на Окръжен съд гр.Пазарджик /образувано по въззивни жалби от двамата упълномощени защитници на подсъдимия Д./, с което е потвърдена осъдителна присъда №156/ от 18.06.2013 год. по нохд№250/2013 год. на Районен съд гр.Пазарджик, съгласно която подсъдимият А.С.Д., [ЕГН] е признат за виновен в това, че :

През м.ноември 2010 год. в [населено място] е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвокупление, с лице навършило 14-годишна възраст – В.И.Й. от с.г., чрез употреба на сила и заплашване, и използване на положение на зависимост, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода;

Признат е за виновен и в това, че на 03.08.2012 год. в [населено място] е направил опит да се съвокупи с лице от женски пол – В.И.Й. от [населено място] като я принудил към това чрез употреба на сила и заплашване, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 152, ал. 1,т. 2,вр. чл. 18, ал. 1 от НК и вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на три години лишаване от свобода;

Признат е за виновен и в това, че за времето от месец август 2011 год. до месец юни 2012 год., в [населено място], при продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, с лице, ненавършило 14 годишна възраст- Т.Л.И. от [населено място], обл.Пазарджик, чрез употреба на сила и заплашване, и използване на положение на зависимост, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 от НК, вр. чл. 26 от НК и чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода;

Признат е за виновен и в това, че на 06.08.2010 год. в [населено място] е направил опит да се съвокупи с лице от женски пол – И.И.П. от [населено място] като я принудил към това чрез употреба на сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 152,ал.1,т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и вр. чл.54 и чл.36 от НК е осъден на три години лишаване от свобода;

Признат е за виновен и в това, че през лятото на 2010 год. в [населено място] е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвокупление, с лице навършило 14-годишна възраст – Е.М.Г. от [населено място], чрез употреба на сила и заплашване, и използване на положение на зависимост, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК, е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо най-тежкото наказание от три/ 3/ години лишаване от свобода и съгл. чл.24 от НК е увеличено с една година и шест месеца като общото му наказание е четири години и шест месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от открит тип. На подсъдимия са възложени да заплати деловодните разноски от 127,20 лв. за РС -Пазарджик и 716,20 лв. по сметката на ОД на МВР- Пазарджик.

В ИСКАНЕТО се претендират всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1,2,3 от НПК, подкрепени със съответни съображения. Основанието - нарушение на материалния закон се поддържа с доводите, че осъждането на подсъдимия за извършени деяния по чл.150, ал.1 от НК с пострадали Й., И. и Г. и по чл.152, ал.1,т.2,вр. чл.18, ал.1 от НК с пострадали Й. и П. е при липса на доказателства; установените данни от доказателствените източници не сочат на съставомерни признаци на престъпленията, за които е осъден. Няма данни по делото свидетелките да са били принудени от осъдения чрез употреба на сила, както и чрез заплашване с уволнение с използване на положение на зависимост; не е изяснен от правна страна какъв е механизмът на извършване на деянията; не е аргументирано правното съдържание на признаците сила, заплашване и използване на положение на зависимост при извършване на инкриминираните деяния. За съществени нарушения на процесуалните правила се сочат следните : осъдителните присъда и решение не трябва да се основават единствено на показанията на свидетелите на обвинението, тъй като са заинтересовани в посоченото им качество на пострадали от инкриминираните деяния; свидетелките И. и Г. не сочат да са били заплашвани и срещу тях да е употребена сила; съдът се е позовал на неверни факти, че „ноктите на свид.Й. са били изтръгнати и че била заплашена от подсъдимия с уволнение;не е извършена проверка за достоверност на техните показания; неоснователно е отказано допускането на поисканите от защитата гласни доказателствени средства; показанията на свид.Т. безмотивно не са кредитирани;неоснователно не са кредитирани показанията на свидетелите Д. и Д. - по този начин е ограничено правото на защита на осъдения. За явна несправедливост на наказанието се изтъква неправилно приложение на чл. 24 от НК; увеличаването на общо най-тежкото наказание не е задължително на съда; не е отчетена ниската степен на обществена опасност на дееца и възможността за приложение на чл. 66 от НК.

Иска се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието; отмяна приложението на чл. 24 от НК и прилагане на чл.66 от НК.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред ВКС осъденият Д. - лично и чрез защитата си адвокат Т. поддържат искането. Според осъденият Д. липсват данни за престъпленията, в които е обвинен; обвинението е резултат на организирана кампания на недоволни негови служителки и няма доказателства за инкриминираните деяния. Защитата твърди, че инстанциите по фактите не са направили правен анализ на събраните доказателствени факти, липсват данни за отправени заплахи, за упражнена физическа сила спрямо свидетелките или за използване положение на зависимост на свидетелките от подсъдимия; неправилно е отказано събирането на доказателства по искане от подсъдимия и защитата му.

Претендира се отмяна по реда на възобновяването и връщане делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието и прилагане правилата на условното осъждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.Показанията на всички свидетели са ценени правилно. Обвинението не се основава само на показанията на пострадалите. Законът е приложен правилно, както и чл. 24 от НК, поради което искането да се остави без уважение.

В.К.С, Т.Н.О, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, КАТО В.П.П В ИСКАНЕТО ДОВОДИ, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, и ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ПРИЕ СЛЕДНОТО:

Искането за проверка на решение № 44 от 21.02.2014 год., постановено по ВНОХ дело № 438/2013 г. на Окръжен съд гр.Пазарджик Е ДОПУСТИМО, тъй като е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК, по отношение на влязло в сила въззивно решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

По оплакването за съществени процесуални нарушения:

Начинът на формиране на вътрешното убеждение на решаващите инстанции по фактите е суверенно право на оценяващия доказателствата съд. Настоящият съдебен състав на ВКС не установи неспазване на правилата за формиране на волята на решаващите съдилища по фактите, тъй като констатациите им относно инкриминираните деяния и тяхното авторство от осъдения Д. почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали. Проверката на данните по делото показа, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.13,чл.14 и чл.107 от НПК в дейността на съдебните инстанции при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, въз основа на които обстоятелствата от предмета на доказване са напълно изяснени и няма основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Неоснователно се твърди, че въззивният състав, както и първостепенният съд, избирателно са кредитирали само доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, съдържащи се в показанията на пострадалите и без основание са били игнорирани всички останали доказателства, подкрепящи тезата на подсъдимия за липса на извършени съставомерни деяния. Осъдителната присъда и решението на ОС гр.Пазарджик, с което тя е потвърдена, не се основават единствено на показанията на свидетелите на обвинението Й., И.,П. и Г., както твърди искателят. Тези доказателствени средства са проверени за достоверност и посредством съпоставката им с останалите гласни доказателствени източници, включително и от оценката на показанията на пострадалите свидетелки при проведените очни ставки на всяка една от тях с подсъдимия Д.. Изводите от заключението на съдебно-психолого-психиатричната експертиза са в подкрепа на очертаните от пострадалите факти за инкриминираните деяния. Фактическите констатации са мотивирани само с тези от доказателствените средства, които са безпротиворечиви, поради което съставът на ВКС не намери нарушения в оценъчната дейност на въззивната инстанция. Показанията на свид.Й. за механизма на извършените принудителни действия спрямо нея от подсъдимия по възбуждане и удовлетворяване у него на полово желание през м. ноември 2010 год., са оценени като конкретни, логични и последователни, и кореспондиращи си с показанията на свидетелите Ш., С., И. и Й., които коментират развилите се събития между Й. и подсъдимия като преразказани им от пострадалата. Разпитани поотделно, под страх за носене на наказателна отговорност - при даване на неверни показания, всеки от тях е заявил безпротиворечиво както в досъдебната фаза, така и на съдебното следствие едно и също за получените от разказа й възприятия. Заявили са, че през този период Й. системно, на няколко пъти, е била обект на притискане от подсъдимия с ръце и опипване по тялото и гърдите като всеки път, правейки това, я е заплашвал, че „ще я уволни, ако не удовлетворяла половото му желание”. За действията на подсъдимия спрямо Й. на 31.08.2012 год., освен установеното от пострадалата, са събрани доказателствени факти и от показанията на свид. С. и свид.Ал.И. /и двамата – служители във фирмата с управител подсъдимия Д./, пред които е споделила с детайли за поведението на Д., че е била повикана и заключена от подсъдимия в кабинета му, описвайки действията му :за употребата на физическа сила спрямо нея в отговор на изразеното от нея несъгласие за сексуален контакт ; за опипване на тялото й; изричането на думите:”дай тук да ти го вкарам на момента... и ще те оставя на мира и няма да те гоня...”; за заявеното й от него, че „ ще я освободи от работа”, тъй като тя не е искала да има сексуални отношения с него, но щял „да я остави на работа, ако тя се съгласяла на такива”. Описала е с конкретни подробности притискането и дърпането и към тялото му, за да осъществи полов акт; дърпане на роклята и свалянето й до кръста;стискането и смученето на гърдите й; дърпането за сваляне на бикините й; за възбуденият му полов орган и желанието му да се съвкупи с нея въпреки виковете и плача й. Достоверността на показанията на свид.Й. е преценена и на фона на данните, обективирани в подадената от нея жалба до полицията, както и от заключението на съдебно-психологично-психиатричната експертиза за преживявания от пострадалата посттравматичен шок като пряка последица от деянията с последвало лечение, на което е била подложена непосредствено след извършването им. Основателно са кредирани и показанията на свидетелките И., Г. и П., които са подробни, детайлни като всяка една от тях е описала специфични подробности в поведението на подсъдимия, характерни само за отношенията му с всяка една от тях. Свидетелката И. е споделила пред свидетелите Д., Ш., И. С., З., с конкретни факти подробности от поведението на подсъдимия спрямо нея в периода август 2011- юни 2012 год. Разкрила е детайлно действията на Д. с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразени в дърпане и притискане, хващане за ханша, опипването на гърдите й, обхващане на тялото й с ръце, сключени зад гърба й, без тя да има възможност да се освободи от ръцете на подсъдимия; за уплахата и виковете й да я остави на мира ;за изявленията на подсъдимия в тези моменти за дължимо от нейна страна „отблагодаряване, че я е назначил на работа”; за предизвиканата у него ерекция в резултат на принудителното й опипване и притискане по гърдите и ханша. Установеното от всяка от свидетелките Г. и П. за инкриминираното поведение на Д. е проверено и посредством съпоставянето им с показанията на свид.Ал.И. – за първата и на показанията на свидетелите Р. С., Ю. С. и Ал.И. - за втората, за това, че спрямо първата - през лятото на 2010 год., а спрямо втората – на датата 06.08.2010 год., подсъдимият Д. е заплашвал Г., че ако не спи с него, ще я уволни, а спрямо втората е използвал физическа сила, за да осъществи принудителен полов акт. В тази връзка са напълно неоснователни доводите на защитата, че свидетелките не сочели да са били заплашвани и срещу тях да е употребена сила от подсъдимия. Свидетелката Г. е споделила пред свидетелите Р. С., Ю. С. и И., че подсъдимият я хванал зад гърба й, като я притискал и опипвал по ханша. В показанията на свидетелката П.са разкрити детайли, възпроизведени и от свидетелките М. и В. – клиничен психолог/ посетен от пострадалата три дни след деянието/, за упражнената спрямо нея физическа сила от подсъдимия Д. на 06.08.2010 год. в кабинета му,в който я заключил с намерение да осъществи полов акт, за бутането й на дивана, свалянето на панталоните му и оставането му гол, в състояние на еректирал полов орган, за хващането на краката й, и навиването на полата й, с цел да се съвокупи с нея, осуетено от телефонно позвъняване и бягството й от кабинета на Д.. Следователно, всички показания на пострадалите са проверени за достоверност, поради което въззивният и първостепенният съд не са нарушили процесуалните си задължения с неоснователно кредитиране на показанията на пострадалите, както се поддържа в искането. Показанията на пострадалите не могат да бъдат игнорирани само поради факта, че те са и заинтересовани от изхода на процеса. Не по-малко заинтересован от него е подсъдимият, обясненията на който, дадени - без угрозата от наказателна отговорност, са освен доказателствено средство и средство за защита. Мотивирано е отхвърлена тезата на подсъдимия и защитата му, че твърденията на свидетелките са плод на организирана атака срещу него.По делото няма каквито и да било обективни данни в тази насока. Вярно е, че деянията не са извършени в присъствието на очевидци, затова основен източник на преки доказателства за събитията от предмета на доказване са показанията на пострадалите и на свидетелите, които са били в последващ контакт с тях, непосредствено след тези събития. Съобщените от пострадалите факти са важен източник на преки доказателства и много внимателно са обсъдени през призмата на процесуалното им качество с показанията на останалите свидетели, които имат косвен характер, но изграждат единно и безпротиворечиво цяло от данни за деянията и дееца. Всички те са посочили един и същ механизъм и почерк на извършване деянията от фактическа страна, което обуславя и идентичността на техния автор. Логическата вътрешна непротиворечивост в показанията на всяка една от пострадалите относно елементите в поведението й и това на дееца, основателно са ги определили като обективни и правдиви, поради което съставът на ВКС споделя фактическите констатации в атакуваното решение като резултат от правилна процесуална дейност при формиране на вътрешното убеждение на състава на ОС Пазарджик..

Не кореспондира с данните по делото оплакването, че неоснователно е било отказано на защитата допускането на поисканите от защитата гласни доказателствени средства. От проверката в съдебния протокол, удостоверяващ проведеното открито съдебно заседание на 21.02.2014 год. по внохд№438/2013 год. на ОС гр.Пазарджик,съдът с мотивирано определение/ спр. на стр.147/ е оставил без уважение искането на подсъдимия и защитата му за допускане на свидетелите М. А. и Ф. Т., поради неотносимост към предмета на доказване на фактите, които същите е следвало да установяват / първият да установи дали подсъдимият е наричал свид.Й.”проститутка”; втората – да установи, дали подсъдимият Д. е изисквал задължително присъствие на служителите си на банкетите на предприятието/. Отказът за допускане на преразпит на свид.К. и на пострадалите, основателно е мотивиран от съда с обстоятелството, че те са дали подробни показания, които е безпредметно да бъдат преповтаряни. Съдебните инстанции са мотивирали изводите си, че показанията на свид.Т. не съдържат фактически данни за обстоятелствата от предмета на делото и по съдържание показанията му нито подкрепят, нито оборват обвинителната теза или тезата на защитата в процеса. Некредитирането на показанията на свидетелите Д. и Д. не е неоснователно. В този смисъл в мотивите на присъдата и на въззивното решение са изложени съображения относно недаване кредит на показанията на тези две свидетелки, тъй като те твърдят изолирано от останалите гласни доказателствени средства, че на инкриминираната дата 06.08.2010 год. Д. не е бил в местоработата си в 17.00 часа, а в местността „Атолук” заедно със свид.Д.. Показанията на свидетелката П. и на свидетелките М. и В. ги опровергават поради подробните данни, разкрити от тях, че на датата 06.08.2010 год., в края на работното време в около 17.00 часа, при служебно посещение от свид.П. в кабинета на подсъдимия е била заключена, след което започнал да я опипва, дърпал тялото й, блъснал я на дивана, започнал да сваля бельото й, свалил панталона си като е останал гол от кръста надолу и видимо възбуден цел за осъществяване на съвкупление със свид.П.. Тя е описала вида на гениталиите му, които той показал пред нея. При тези данни съдебните състави основателно са се доверили на подробните, логични и непротиворечиви показания на пострадалата и на свидетелите, пред които първа е споделила случилото се.

При положение, че обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК, не се съзират нарушения на правото на защита на осъденото лице .

По оплакването на нарушение на материалния закон:

Правилно установените обстоятелства от предмета на доказване законосъобразно са изведени под признаците от обективна и субективна страна на престъпленията по чл. 150, ал.1 от НК с пострадали Й., И. и Г. и по чл.152, ал.1,т.2,вр. чл.18, ал.1 от НК с пострадали Й. и П.. Приложен е закон, която е трябвало да бъде приложен. Очертаният престъпен състав на блудство спрямо всяка една от пострадалите Й., И. и Г. е осъществен, тъй като е по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, при наличието на кумулативната даденост от три форми на предвидената в обективната страна на състава принуда. Неоснователни са възраженията на защитата за неаргументирано правно съдържание на признаците сила, заплашване и използване на положение на зависимост при извършване на инкриминираните деяния. В тази насока мотивите на решаващите съдилища са подробни и убедителни. Доказана е употребата на физическа сила и заплашване с уволнение всяка от тях поотделно, за да преодолее съпротивата й по отношение на действията му по възбуждане и удовлетворяване на полово желание, към които всяка е била принуждавана от подсъдимия. Доказана е и предвидената в състава и друга форма на принуда - използването от дееца на положението на зависимост на всяка една от пострадалите от неговите действия и решения като техен работодател. Поради тези правоотношения, жертвите са били в положение на служебна зависимост, от която осъденият Д. се е възползвал, извършвайки деянието на престъплението блудство паралелно посредством и другите две форми на принуда.

Доказано е изпълнителното деяние и по обвиненията по чл. 152, ал.1,т.2,вр. чл.18, ал.1 от НК с пострадали Й. и П.. Подсъдимият е нарушил половата неприкосновеност на всяка една от пострадалите, като без нейно съгласие е направил опит да се съвокупи с всяка една от тях, преодолявайки съпротивата на Й., чрез употреба на физическа сила и заплашване, а съпротивата на П. – чрез употреба на сила.

Обективираните действия на осъдения спрямо всяка от пострадалите сочат на установеното съдържание и на субективната страна на деянията. Той е действал при пряк умисъл .Съзнавал е, че пострадалите не са съгласни да участват в действията на подсъдимия, насочени към възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление – при блудството спрямо свидетелките Й., И. и Г.. Афишираното категорично противопоставяне с несъгласие на свидетелките Й. и П. да осъществят полов акт с подсъдимия е преодоляно от него с употреба на сила и заплашване спрямо Й., съответно на сила – спрямо П. При тези данни правилен е изводът, че деецът е съзнавал принудителния характер на целяното от него действие - да се съвокупи с всяка от тях; съзнавал е съпротивата на пострадалите, като приложената принуда от него е за да се съвокупи с всяка от пострадалите. Правилно е прието, че престъпното съвкупление по отношение Й. и П. не е могло да бъде осъществено по независещи от дееца причини, т.е. въпреки волята му, настъпилите странични фактори – поради отскубването на жертвите с бягство от мястото на деянието, то е останало недовършено. При положение, че е довършен само първият акт от изнасилването, което в състава по чл.152, ал.1,т.2 от НК е двуактно престъпление - употребата на принудата и при двете деяния, квалификацията им във връзка с чл.18, ал.1 от НК 3е законосъобразна.

По оплакването за явна несправедливост на наказанието:

Доводът за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1,т.3 и ал.5 от НПК е неоснователен.

Наказанията за всяко едно престъпно деяние от общо четирите, са индивидуализирани в рамките на закона, предвидени в особената част на НК за престъплението, както и според тежестта на всички обстоятелства от значение за определяне на неговия справедлив размер. Наказанията за отделните престъпления основателно са отмерени при превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Правилно са изведени принципните положения при определяне на общо, най-тежкото наказание за престъпленията от съвкупността. Вярно е, че приложението на чл. 24 от НК не е императивно въведено, но решаващият съд е длъжен винаги да обоснове своята преценка необходимо ли е увеличаване на размера на общо най-тежкото наказание, наложено за съвкупността от престъпления, В случая съдът правилно е извел, че броят на деянията, тяхната интензивност и тежестта на престъпните последици, които нямат съставомерен характер, очертават цялостната престъпна дейност на подсъдимия в рамките на съвкупността като такава с висока степен на обществена опасност. Общото наказание може да се увеличи, независимо от това дали наказанията за отделните престъпления са определени при отегчаващи, смекчаващи или изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Необходимостта от приложението е подчинена на постигането на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК, в какъвто смисъл е и съдебната практика в ПП на ВС № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/65 г. Институтът основателно се прилага при наличието на съществен отрицателен ефект от поглъщането на по-леките наказания от най-тежкото. В настоящия случай са извършени пет престъпления в съвкупността, всички срещу половата неприкосновеност на различни лица от женски пол, с водещо по тежест престъпление по чл.152, ал.1,т.2 от НК. Използваната принуда във всичките й форми при осъществяване на отделните престъпления в съвкупността в значителна степен увеличава тежестта на обществената опасност на деянията и дееца и засилва необходимостта от оценката, че спрямо него целите на наказанието по чл. 36 от НК следва да бъдат постигнати именно със законосъобразно завишаване на общо най-тежкото наказание за съвкупността. Реализацията на деянията е фокусирана в разнообразни блудствени сношения, редувани с два опита за принудителни съвкупления с жертви, които са били в пряк професионален контакт с подсъдимия, в условията на едно и също работно място. Основателно е отразена засилената степен на обществена опасност на деянията, предвид нанесените психически травми на пострадалите и психотерапевтичното лечение на част от тях. Това обстоятелство основателно е прието от съдебните инстанции за допълнително генериращо напрежение у жертвите и в колектива, където са извършени деянията. Ето защо, следва да бъдат споделени изводите на решаващите съдилища за отмерената тежест на наказателната отговорност на осъдения Д..

Въз основа на тези мотиви съставът на ВКС, трето наказателно отделение не намери основания за възобновяване на производството по делото и за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, Съгласно чл.426,вр. чл.354, ал.1,т.1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на осъдения А.С.Д.,[ЕГН], подадено чрез упълномощения му защитник - адвокат З. Т., за възобновяване на производството по ВНОХД № 438/2013 г. на Окръжен съд гр.Пазарджик и за отмяна на постановеното по същото дело решение № 44/ от 21.02.2014 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: