Р Е Ш Е Н И Е

№54

София, 08.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 08.04.2014 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Л.З

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 3035 /2013 година,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба ТД [фирма], гр.Б. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 7 от 02.01.2013 год., по т.д.№ 2932/2011 год., с което след отмяна на решение № 51 от 22. 03. 2011 год., по т.д.№ 302/2010 год. на Благоевградския окръжен съд е отхвърлена молбата на настоящия касатор, като ищец, основана на чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], гр. Б..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона - чл.608 ТЗ и на същественото процесуално правило на чл.12 ГПК, относимо към преценката на събраните доказателства, правноважими за материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и на доводи на страните – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.

Основно жалбоподателят възразява срещу извода на въззивния съд, че затрудненията на ответното търговско дружество са временни и то е в състояние да развива стопанска дейност с произтичащите от това икономически резултати без опасност за интересите на кредиторите му. Счита, че съобразно ангажирания по делото доказателствен материал, установената в чл.608, ал.2 ТЗ презумпция не е оборена, поради което претендира отмяна на съдебния акт на Софийски апелативен съд и постановяване на решение по същество от касационната инстанция, с което искането му за откриване на производство по несъстоятелност бъде уважено.

С определение № 792 от 03.12.2013 год., по т.д.№ 3035/2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право - за приложението на чл.608 ТЗ и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, за момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника и за доказателствената тежест за установяване временния характер на затрудненията му.

Счетено е, че възприетото от въззивния съд разрешение на същите е в противоречие с формираната задължителна за съдилищата практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК, служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 115/25.06.2010 год., по т.д.№ 169/2010 год. и № 64/23.03.2010 год., по т.д.№ 959/2009 год., в които е обобщена трайно установената практика на касационната инстанция в тази насока, цитирана и от касатора.

Ответникът по касационната жалба [фирма], гр. Б. е възразил по основателността на подадената касационна жалба, поддържайки, че общото му икономическо състояние, съобразно данните от заключението – основно и допълнително на неоспорената икономическа експертиза не сочи на неплатежоспособност, нито на свръхзадълженост по см. на чл.742, ал.1 ТЗ, поради което доколкото част от паричните задължения към кредитора – молител не са били изискуеми, нито са безспорни, то не би могло да са счете, че неплащането им е в резултат на трайна и обективна негова невъзможност, като търговец, да ги погаси, а не поради отказа му да ги възприеме за основателни.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказани предпоставките на чл.608 ТЗ – наличие на изискуеми и установени по основание парични задължения на ответното търговско дружество в размер на 876 602 лв., произтичащи от сключена търговска сделка –договор за строителство на жилищна сграда за сезонно ползване в м.”Почивките”, [населено място] и ремонт на к-с „При” в същата местност, които последното, като търговец, да е в обективна невъзможност да изпълни, след осъществените от него до 2009 год. плащания на сума в общ размер от 1 890 402 лв. за част от извършените от ищеца СМР.

Изложени са съображения, че щом длъжникът [фирма], макар и частично е изпълнявал задължението си като възложител, престирайки по -голямата част от общо дължимите суми на изпълнителя - [фирма], то установената с чл.608, ал.2 ТЗ презумпция е оборена, поради което при липсата на ангажирани по делото доказателства за изпадане на последния в състояние на неплатежоспособност по см. на чл.608, ал.1 ТЗ, вкл. с оглед констатациите в неоспореното заключение на съдебно - икономическата експертиза - основано и допълнително, безспорните му финансови затруднения са с временен характер, което обуславя и неоснователност на искането за откриване на производство по несъстоятелност.

Като допълнителен аргумент за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ решаващият състав на въззивния съд е посочил коефициента на обща ликвидност - водещ икономически показател, който характеризира способността на дружеството –длъжник да изплаща текущите задължения към своите кредитори, към 2001 год. възлиза на 100.54, т.е. далеч над приетия норматив, както и коефициента за бърза ликвидност от 74.505 за същия този период. Въз основа на техните стойности и позовавайки се на осъществяваните от [фирма] частични плащания към отделни кредитори, между които и към [фирма] Софийски апелативен съд е отрекъл настъпилата впоследствие, относима към меродавния за възникналия правен спор период 2008 -2010 год., промяна в показателите за финансова автономност и задлъжнялост на дружеството, безспорно бележещи тенденция на силно занижаване и декапитализация, да са релевантни за доказване твърдяната от ищеца обективна невъзможност на същото, като длъжник, да погасява задълженията си без опасност за интересите на неговите кредитори.

Решението е неправилно.

Изводите на въззивния съд за предпоставките по чл.608 ТЗ и за момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника, с оглед установяване неплатежоспособността му и дали се касае за затруднения с временен характер, са в отклонение от задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК и цитирана при допускане на касационното обжалване .

Съгласно тази практика състоянието на неплатежоспособност по см. на чл.608 ТЗ, като една от задължителните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, е обективно финансово състояние на длъжника-търговец и възможността на последния да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му икономическо състояние към момента, в който решаващият съд формира своето решение, а не към някакъв произволно избран момент. Следователно преценката дали с проведеното от длъжника обратно доказване е оборена въведената с чл. 608, ал.2 ТЗ презумпция за неплатежоспособността му, следва да бъде извършена въз основа действителното финансово и икономическо състояние на същия в неговата цялост, към което са относими коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и тяхното съотношение. Това е така, защото обективната невъзможност за плащане на дълга, която е в основата на състоянието на неплатежоспособност, стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателно фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитора.

В разглеждания случай при преценка на състоянието на неплатежоспособност на ответника въззивният съд не само не е обсъдил поотделно всеки един от тези конкретни показатели, намерили израз в основното и допълнително заключения на икономическата експертиза, изслушана пред първостепенния съд, но дори и само бланкетното изброяване на част от същите - тези за обща и за бърза ликвидност, са със стойностите си към 31.12.2001 год., т.е. предходен и далеч преди изследвания и меродавен за предявения иск период 2008 год. - 2010 год..

Нещо повече, изразените в тази вр. съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт са неясни, вътрешно противоречиви и съдържащи възпроизвеждане на възприети в трайната съдебна практика разрешения по приложението на чл. 608 ТЗ, които са без връзка с конкретно заявените от страните доводи и ангажирани доказателства, което прави оплакването на касатора за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение основателно.

Същевременно, в нарушение на процесуалното правило на чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл.12 ГПК, въззивният съд, който съгласно уредбата на въззивното производство по действащия ГПК като съд по същество, е задължен, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК по проверка правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и разрешаване на самия материалноправен спор да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, не е преценил данните по делото, както относно извършените от ответника плащания и момента на тяхното спиране, така и за на неговото актуално икономическо състояние, вкл. с оглед публичноправните задължения на същия и задължения към други кредитори, нито е изложил мотиви в тази насока, съгласно изискването на чл.236, ал.2 ГПК.

Основателно в тази вр. е и оплакването за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че с оборване на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ ответникът доказва временния характер на затрудненията си, което само по себе си е достатъчно, за да обуслови неоснователност на искането за откриване на производство по несъстоятелност. Освен, че в случая не е съобразена защитната позиция на ответника, то само по себе си обстоятелството, че нормата на чл.631 ТЗ предвижда основания за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, независимо от констатираното състояние на неплатежоспособност на длъжника, означава, че между двете разпоредби не съществува съотношение в посочения в обжалвания съдебен акт смисъл, което въззивният съд не е съобразил. Отделен в тази вр. е въпросът, че за да се произнесе дали за интересите на кредиторите на ответника -длъжник съществува опасност, решаващият съд е следвало да установи дали с притежаваните от него краткотрайни активи той може да погаси задълженията си към всички тях, а не само към кредитора, подал молбата за откриване на производството по несъстоятелност, доколкото само при осребряването им, ответното търговско дружество би могло да продължи дейността си и да погасява задълженията си към тези кредитори, а изложени в тази насока съждения в съобразителната част на въззивното решение въобще отсъстват.

С оглед изложеното обжалвания въззивен съдебен акт, като неправилен, следва да бъде отменен.

Обстоятелството, че приключване на въззивното производство е настъпило след повече от година от датата на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- считоводна експертиза, налага за установяване действителното актуално икономическо състояние на ответника, да бъде изслушана от въззивния съд нова съдебно- икономическа експертиза.Необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, според указаното по- горе налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, на осн. чл.293, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК. При новото разглеждане въззивният съд, по силата на процесуалното правило на чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски на страните, направени в касационното производство.

Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 7 от 02. 01.2013 год., по т.д.№ 2932/2011 год., по описа на с.с..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: