Върховен касационен съд на Р. Б НК, І н.о. дело № 2425/2013 год.

Р Е Ш Е Н И Е№ 90

гр.София, 08 септември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА

РУМЕН ПЕТРОВ

със секретар Д. О

при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело под № 2425/2013 година

Задочно осъденият М.П.М. е подал до ВКС „молба”, която при образуването на делото в съда е приета за искане по глава тридесет и трета от НПК в частта и по чл.423 („Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство”).

Задочното осъждане на М. е извършено по нд 280/1997 год. на Новозагорския районен съд. С присъда № 40/9.ІІ.1999 год. е наложено наказание 4 години лишаване от свобода за извършеното на 20.І.1996 год. изнасилване на Д. Д. – престъпление по чл.152, ал.3, т.1 (още защото „е извършено от две или повече лица”), във връзка с ал.1, т.2 НК, а другите съизвършители на престъплението са Н. М. (наказан с 3 години условно за 5 години), С. И. (също условно, но на 1 година и 6 месеца за 3 години, и като непълнолетен), И. И. (неговото наказание е същото по размер като на Ст.И., но с изпитателен срок от 4 години) и Й. М. (и той като непълнолетен, но с лишаване от свобода за 1 година и с 3 години изпитателен срок). На пострадалата е присъдено обезщетение.

Присъдата е влязла в сила без извършване на проверка в следваща (и последна по закон) инстанция (макар че присъдата е била втора поред и постановена след отменително въззивно решение на Сливенския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане).

„Молбата” на осъдения до ВКС е съвсем кратка и в съществената и част е казано следното: „Моля да ми бъде върнато дело… на ново разглеждане, тъй като присъдата ми е задочна и е съгласно чл.60 от ЗЕЕЗА и е в период от предварително задържане от 17.06.2013 год. до 19.09.2013 год. в Н. и затвора [населено място] до 23.09.2013 год.”

В съдебното заседание на ВКС назначената в тази инстанция за служебен защитник е заявила, че „[с]чита […] искането на осъдения за приспадане от присъдата на времето, което е изтърпял” за неоснователно, тъй като това е извършено; продължила е пледоарията си с доводи, които е основала с неизпълнените изисквания по чл.423 НПК и поискала връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият се е съгласил с уточнението на защитника си, а прокурорът е заявил на свой ред, че ако се приеме с направеното уточнение, искането е основателно.

ВКС намери, че „молбата” на осъдения, така както е подадена, е неоснователна, а след уточнението и в съдебното заседание – процесуално недопустима.

От изявленията на страните в съдебното заседание на ВКС става ясно, че „молбата” на осъдения е била погрешно квалифицирана като такава във връзка с чл.423 НПК, както и че всъщност поисканото с нея приложение на чл.60 ЗЕЕЗА е вече извършено (потвърдено е впрочем и от официалното писмо, постъпило в съда на 10.І.2014 год.).

Що се отнася до недопустимостта на уточнението на „молбата”, извършено пред ВКС, тя се дължи на това, че „уточнението” е вдействителност н о в о и с к а н е з а в ъ з о б н о в я в а н е н а д е -л о т о, за което на общо основание важи 6-месечният срок по чл.423, ал.1 НПК, а в случая той е изтекъл още преди служебното заседание в тази инстанция.

Ръководен от всичко изложено, ВКС-І наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела присъда № 40 от 9 февруари 1999 год. по нохд 280/1997 год. на Новозагорския районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Ключови думи
No law branches!