Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. София 10.09.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 23 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.В.Ч: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря А. Д, като разгледа докладваното от съдия З.А гр.д. № 739 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата С.К.К., чрез адв. Д. П. против решение № 1271/26.07.2012 г. по гр.дело № 1355/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1047/16.03.2012 г. по гр.дело № 4376/2011 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ищците Д.С.Г. и Р.С.Г., че жалбоподателката-ответник не е собственик на поземлен имот № 782, находящ се в СО”М.” в кадастрален район по ПНИ 501 землище на [община] с площ от 1123 кв.м. на осн.чл.124, ал.1 ГПК. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателата предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като ищците следва да се защитят с осъдителен иск, в какъвто смисъл е цитирала практика на ВКС. Освен това са изложени и доводи за допуснати съществени нарушения от въззивния съд, довели до постановяване на неправилно решение, поради това, че съдът не се е произнесъл по възражението на жалбоподателката за придобити права върху спорния имот на осн. пар.4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците по жалбата Д.С.Г. и Р.С.Г., чрез адв. Н. Т. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Предмет на исковата претенция е предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с пр.осн.чл.124 ГПК ал.1 ГПК.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 1321/10.02.2006 г. на ОСЗ [населено място] в полза на наследниците на Т.П.Д. е признато право на възстановяване на имот, представляващ лозе с площ от 10 дка в м.М., в терен по пар.4 в[жк], представляващ имот № 250 и № 199 по Кадастралния план, изработен през 1997 г. Ищците са наследници на Т.П.Д., починал на 14.05.1935 г.

Прието е, че с протокол № 3/28.03.1980 г. на ОНС на [населено място] е одобрен списъка на лица за раздадени земи по реда на ПМС № 76 и на жалбоподателката е предоставен за ползване имот с площ от 800 кв.м., находящ се в м.М. в землището на [населено място].

С решение по адм. дело № 401/97 г. на Варненския окръжен съд е отменена заповед на кмета на [община] от 06.02.97 г., с която е отказано на ответницата да й бъдат признати права по реда на пар.4б ЗСПЗЗ и е одобрена оценка на имота с площ от 1000 кв.м. Сумата е била изплатена от жалбоподателката-ответник по иска.

Съдът е приел, че със заповед № 0188/07.03.2005 г. на осн.пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ жалбоподателката е придобила правото на собственост върху имот с площ от 1000 кв.м. № 782 в м.М. на СО по пар.4 на[жк]. [ място].

С протокол № 38/09.05.2005 г. жалбоподателката е въведена във владение на имот № 782 с площ от 1000 кв.м.В полза на същата е издаден констативен нотариален акт № 53/2006 г. за процесния имот.

Възоснова на СТЕ е установено, че имот № 782 попада в границата на имот № 250 по ПНИ.

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск е допустим – налице е правен интерес от търсената с него защита. Прието е, че в хипотеза на неприключил процес на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците и при влязъл в сила ПНИ, съобразно който имота е записан на друго лице, претендиращо права по пар. 4 и сл.ПЗР на ЗСПЗЗ отрицателният установителен иск против лица, претендираща да са бивши ползватели и трансформирали правото на ползване в право на собственост чрез изкупуване на земята по реда на пар.4а ПЗРВ на ЗСПЗЗ отрицателният установителен иск е допустима форма на защита.

По основателността на иска съдът е приел, че процесният имот има земеделски характер, предоставен е за ползване на ответницата-жалбоподател по реда на ПМС. Според въззивния съд в процесния имот не е изградена сграда до 01.03.1991 г., поради което правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост.

По възражението за изтекла придобивна давност в полза на жалбоподателката съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.79,ал.2 ЗС, тъй като не е налице годно основание да направи жалбоподателката собственик на имота – за същата не са налице предпоставките за придобиване собствеността на имота на осн.пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че в полза на жалбоподателката не е изтекъл и предвидения 10-годишен давностен срок по чл.79,ал.1 ГПК, тъй като началото на срока според съда тече от приключване на административната процедура по възстановяване собствеността върху земята по ЗСПЗЗ. Прието е, че началният момент на 10-годишния давностен срок е от 15.12.2003 г., когато е влязъл в сила ПНИ, а решението на ОСЗ е от 10.02.2006 г., поради което срокът не е изтекъл.

При тези съображения съдът е направил извода за основателност на предявения иск.

По правния въпрос:

С определение № 566/08.11.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на осн.чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос допустим ли е отрицателен установителен иск от бивш собственик или не срещу лице, което владее имота и в негова полза е издадена заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като правото на собственост е било признато за възстановяване с решение на ПК в съществуващи стари реални граници и не следва ли в този случай ищците да се защитят чрез предявяване на осъдителен иск.

С решение № 993/30.12.2009 г. по гр.дело № 3351/2008 г. на ВКС III г.о. постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по предявен отрицателен иск от лица с признато право на собственост по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ върху недвижим имот, попадащ в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ срещу лица, на които е предоставено право на ползване и със заповед на осн.пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ им е признато право на собственост върху този имот. Застъпено е становището, че за ищците, като лица с възстановено право на собственост не е налице интерес от търсената защита с предявения отрицателен установителен иск. Прието е, че ответниците владеят имота и лишеният от владението собственик може да защити правото си на собственик срещу владеещия несобственик само чрез осъдителен иск. С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената защита. Това становище по правния въпрос е преодоляно с ТР № 8/2012 г. по т.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 2-ра от посоченото тълкувателно решение правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС.

По основателността на касационната жалба:

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, а по същество неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.

Правилен е извода на въззивния съд, че предявеният иск е допустим. Този извод е в съответствие с практиката на ВКС, застъпена в цитираното ТР № 8/2012 г. по т.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1-ва според която правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права по реституция, ако отрече правата на ответника. Според същата практика в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

С изменението на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в сила от 30.07.1999 г. /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. ОСЗ не възстановява правото на собственост на бившите собственици, респ. на наследниците им, които са притежавали земя в терени, раздадени за ползване по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които са налице условията на § 4 – пар.4л от същия закон, а само признава правото на собственост в съществуващи реални граници. Разпоредбата на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е конкретизирана с чл.28а ППЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването, съответно придобиване правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти да се извършва със заповедта на кмета, с която този имот се индивидуализира. Посочената разпоредба се отнася както за лицата, на които е признато правото на възстановяване с решение по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, така и за правоимащите по пар.4а и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възникналата колизия между двете групи лица относно това дали са били налице предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост, респ. дали са били налице основанията за възстановяване на правото на собственост в съществуващи реални граници в очертанията на конкретния имот съставляват спорове за материално право на собственост по смисъла на пар.4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този спор се разрешава по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, решението по който ще бъде основание за изменение на плана на новообразуваните имоти. Предпоставка за предявяване на този иск ще е издаването на заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една от страните, тъй като с тази заповед ще е приключила процедурата за възстановяване на собствеността за тази площ. За другата страна, в полза на която не е издадена заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тя претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед /което би съставлявало спора за материално право/, ще е достатъчно да й е било признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници с решение по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник на такъв или да е влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден документ за плащане, ако е правоимащ по пар.4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на доказване в този спор ще е наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в плана на новообразуваните имоти с последващо решението изменение. В настоящият случай със Заповед № 0188/07.03.2005 г. на Зам.кмета на [община] жалбоподателката С.К.К. се е легитимирала като собственик на спорния имот и поради това за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост. Установено е по делото, че с решение № 1321/10.02.2006 г. на ОСЗ [населено място] в полза на наследниците на Т. Д. е признато право на възстановяване на имот, представляващ лозе с площ от 10 дка в м.”М.” в терен по пар.4 в[жк], представляващ имот № 250 и № 199 по Кадастрален план от 1997 г., част от който е спорния. Ищците са наследници по закон на Т. Д.. С оглед на посоченото е правилен извода на въззивния съд, че предявения отрицателен установителен иск за собственост е допустим.

Както се посочи по делото е установено, че в полза на ищците-ответници по жалбата, като наследници на Т. Д. е признато право на възстановяване на имот, представляващ лозе с площ от 10 дка, находящ се в м.”М.” в терен по пар.4 в[жк], представляващ имот № 250 и 199 по кадастрален план от 1997 г, част от който е спорния. С отговора по исковата молба жалбоподателката-ответник е противопоставила възражение за придобито право на собственост върху имота на основание пар.4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на основание давностно владение, считано от 1980 г. Възражението за придобито право на собственост върху имота на основание давностно владение съдът е приел за неоснователно, като в тази насока е взел предвид, че началният момент на владението е от приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земята, от който момент имота се индивидуализира. В случая тази административна процедура по възстановяване правото на собственост върху спорния имот за ищците не е приключила – решението на ОСЗ [населено място] е от 10.02.2006 г. Искът е предявен на 21.03.2011 г. и в полза на ответницата-жалбоподател не е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл.79,ал.1 ЗС. Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението на жалбоподателката, че е придобила процесния имот на основание 10-годишно давностно владение е правилен.

С въззивното решение съдът е преценил за неоснователно възражението на жалбоподателката-ответник, че предоставеното й право на ползване върху спорния имот е трансформирано в право на собственост на основание пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Възражението на жалбоподателката С. К. е за наличие на право на собственост върху процесния имот, придобито на основание пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ. По това възражение въззивният съд не се е произнесъл. Поради изложеното съдът намира, че с въззивното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилни изводи по основателността на исковата претенция.

Съгласно разпредбите на пар.4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в пар.4. Когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36,ал.2. Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Въззивният съд е следвало да се произнесе за наличие на всеки от елементите на фактическия състав на пар.4б,ал.1 ЗСПЗЗ с оглед направеното възражение от жалбоподателката – ответник за придобито право на собственост върху спорния имот на основание този текст от ЗСПЗЗ. Следвало е и да допусне назначаване на допълнителна техническа експертиза за установяване на визираното изключение в пар.4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ при наличието на което ползвателят не може да придобие право на собственост върху предоставения му за ползване имот, а именно дали спорният имот е на по-малко от 30 км. от [населено място], съответно дали е на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло и поради това, че се налага извършването на нови процесуални действия да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по възражението на жалбоподателката-ответник за придобито право на собственост върху спорния имот по пар.4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като извърши преценка на всички събрани по делото доказателства. Съдът следва да назначи техническа експертиза за установява на визираното от законодателя изключение по пар.4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ при което ползвателят не може да придобие правото на собственост върху имота, ако последният е на по-малко от 30 км. от градовете с население над 300 хил.жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица.

Като взе предвид изложеното състав на ВКС на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 1271/26.06.2012 г. по гр.дело № 1355/2012 г. на Варненския окръжен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: