Върховен касационен съд на Р. Б НК, І н.о. дело № 319/2014 год.

Р Е Ш Е Н И Е№ 177

гр.София, 08 септември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

КАПКА КОСТОВА

със секретар А. К

при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело под № 319/2014 година

Осъдените А.А.А., С.А.А. и А.А.А. са подали ръкописно обща молба, която при образуването на делото във ВКС е приета всъщност за искане по реда за възобновяване на наказателните дела, свързано с делото, по което те са били осъдени от Новозагорския районен съд – като първоинстанционен, и от Сливенския окръжен съд – като второинстанционен (въззивен и последен по закон в инстанционното развитие на конкретното наказателно производство).

Осъдителната присъда на НРС – 411/26.ІХ.2013 год. по нохд 154/2013 год., е по обвинението срещу тримата в кражба на 24.ІІІ.2012 год. на 30 листа гофрирана ламарина за общо 330 лева, отнета от търговско дружество в града и предадена като 400 кг. вторична суровина. Кражбата е била квалифицирана правно и за тримата по чл.195, ал.1, т.4 НК („за извършването…[и] … е използвано техническо средство”) и по чл.20, ал.2 НК (като съучастници – извършители), а само за А. А. и С. А. – по чл.196, ал.1, т.2 НК (при условията на опасен рецидив по чл.29, б.”а” НК). Съответно на правната квалифицаия на извършеното престъпление съдът е наложил 3 години лишаване от свобода на последните двама, и 1 година – на А. А., но и на тримата – изтърпяването на тези наказания при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Второинстанционното (въззивно) решение – 140/18.ХІ.2013 год. по внохд 512/2013 год., е за потвърждаване на присъдата, която е била обжалвана от името на тримата.

(Както присъдата, така и решението са постановени за втори път. С първоначалната присъда осъдени са били още двама – И.С.А. и Г.А.А. – но тя е била отменена и делото върнато за ново разглеждане в районния съд. Пред него обаче прокурорът е постигнал споразумение с двамата обвинени, извън другите подсъдими А..)

В общото подадено сега искане („молба”) за възобновяване се твърди най-общо, че тримата са били осъдени „напълно несправедливо”, въпреки че през цялото време са отричали участие в приписаната им кражба. Единствената конкретизация на оспорването, която са направили осъдените, е с поименното посочване на лицата, които според тях са истинските извършители на кражбата (едното от тях впрочем-другият А., постигнал споразумение с прокурора, и М.А.А.-негов брат).

Искането за възобновяване на делото е поддържано пред ВКС и чрез осигурените служебно защитници, като последните освен това са се позовали устно и на недостатъци при осъждането, които те са констатирали при запознаване с делото.

Прокурорът в съдебното заседание на ВКС е изразил становище, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, включително с оглед изтъкнатото за първи път от назначените защитници, и с уговорката, че то много трудно би могло да се изведе от написаното в подадената от осъдените „молба”.

ВКС намери, че трябва да остави в сила осъждането на тримата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пред ВКС е прав преди всичко, че писменото изявление на осъдените, прието за искане по реда на възобновяването (глава тридесет и трета от НПК), не би могло да бъде уважено с оглед на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. В тази насока съдът добавя това, че „молбата” на осъдените е по-скоро сигнал до компетентния орган, който би могъл да поиска възобновяване на делото на основание чл.422, ал.1, т.3 НК – окръжният прокурор на С. (чл.420, ал.1 НПК, който пък евентуално да се позове на разследване срещу лицата, за които осъдените твърдят за първи път сега, че са истинските извършители на кражбата).

Процесуалната невъзможност „молбата” на тримата осъдени да бъде уважена е резултат и от друга нейна несъобразеност със закона: „допълването”, което всъщност са направили защитниците на осъдените (независимо че то, от проверката на делото, необходима към този момент, не изглежда да е основателно), не е оформено освен това според предвиденото в чл.351, ал.3 НПК, приложим по силата на чл.426 НПК.

Ръководен от изложеното и от другите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 140 от 18 ноември 2013 год. по внохд 512/2013 год. на Сливенския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ