Върховен касационен съд на Р. Б ТК, ІІ т.о. дело № 456/2012 год.

Р Е Ш Е Н И Е№ 215

гр.София, 10.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

със секретар С. С

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА

търговско дело под № 456/2012 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.Д. от АК-Д. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 454/08.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1073/2011 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд-Свищов № 61/19.05.2011 год. по гр.дело № 866/2010 год. в отхвърлителната му част, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на Е.Ж.Х. от [населено място] сумата 5 861,20 лева, представляваща дължимо възнаграждение в качеството й на член на надзорния съвет на [фирма] за периода от м.февруари 2005 год. до м.юни/вкл./2007 год., както и сумата 2 334,76 лева-мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница. Със същото въззивно решение е потвърдено посоченото първоинстанционно решение в осъдителната му част, с която е уважен иска по чл.286 ЗЗД във връзка с чл.242, ал.6 ТЗ и е осъдено ответното дружество да заплати сумата 5 205,60 лева, представляваща възнаграждение на ищцата като член на надзорния съвет за периода от м.септември до м.декември/вкл./2007 год., и за десет месеца през 2008 год., както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 086,33 лева за забавено плащане на посочената главница.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.116, б.”а” ЗЗД, приемайки, че извършените частични плащания представляват признаване на дълга от страна на ответника и прекъсват давността. Навеждат се доводи, че не е налице основание за присъждане на претендираното възнаграждение поради липса на сключен писмен договор с дружеството, а и взетото решение на ОС за изплащане на възнаграждения на членовете на надзорния съвет е нищожно, тъй като не е било включено в дневния ред на поканата.

Ответникът по касационната жалба Е.Ж.Х. от [населено място] изразява становище, че касационната жалба е недопустима, евентуално неоснователна, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.

С определение № 528/01.08.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос: представлява ли признание на дълга по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД извършено частично плащане на възнаграждението на член на надзорния съвет на АД за определен период и прекъсва ли давността по отношение вземанията за други периоди. Този въпрос е от значение за делото предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане – предмет на иска.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

Видно от данните по делото, производството е образувано по иск с правно основание чл.286 ЗЗД във вр. с чл.242, ал.6 ТЗ за сумата 11 066,80 лева обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 4 125,25 лева за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Предмет на главния иск е частично неизплатено възнаграждение, което ищцата претендира в качеството си на член на надзорния съвет на ответното дружество, избрана с решение на ОС, проведено на 21.07.2003 год., на което е гласувано и възнаграждение за членовете на НС в размер на две минимални работни заплати за страната. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът е приел наличието през процесния период на мандатни отношения между дружеството и членовете на надзорния съвет, сред които е и ищцата, възникнали по силата на решението за избора им от ОС и даденото съгласие на всеки от членовете, без да е необходимо сключването на изричен писмен договор с ответното дружество. По делото е безспорно установено, че през 2005 год., 2006 год., 2007 год. и 2008 год. в зависимост от размера на минималната работна заплата, на ищцата е било начислявано ежемесечно възнаграждение, правени са необходимите удръжки, като е извършено и плащане за някои месеци. Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност първоинстанционният съд е уважил частично – само по отношение претендираните възнаграждения за периода до месец юли 2007 год., по отношение на които искът е отхвърлен за сумата 5 861,20 лева заедно със съответната мораторна лихва от 2 334,76 лева. Присъдено е дължимото възнаграждение в размер на 5 205,60 лева за периода от м.септември до края на 2007 год. и за десет месеца от 2008 год. заедно с мораторна лихва 1 086,33 лева.. Отменяйки първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, за да уважи изцяло предявеният иск въззивният съд е приел прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, по съображения, че с оглед извършените частични плащания е налице признаване на дълга от страна на ответника за целия процесен период. Счетено е за неоснователно възражението на ответника за нищожност на решенията на ОС относно възнаграждението на членовете на НС, тъй като наведените основания сочат на незаконосъобразност и начинът на защита е по реда на чл.74 ТЗ, но иск за отмяната им не е бил предявен.

При тези фактически данни по поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС приема следното:

Според постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, признаване на вземането от длъжника е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира с признатото право. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД същото трябва да бъде направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 100/20.06.2011 год. по т.дело № 194/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции съгласно т.2 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е пряко относимо решение № 255/26.03.2013 год., постановено по т.дело № 145/2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по реда на чл.290 ГПК по аналогичен казус. В това решение е прието, че изпълнението на повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение на член на надзорния съвет поето от търговското дружество предпоставя периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД във вр. с ТР № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС с единен правопораждащ факт – сключения неформален договор за мандат и падеж настъпващ ежемесечно съгласно уговореното помесечно възнаграждение в размер на две минимални заплати за страната. Предвид посочения характер на вземането, за погасяването му по давност е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Прието е също, че плащането на помесечно дължимо възнаграждение /периодично задължение/ за определен период от съществуването на облигационното правоотношение не представлява признание по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди-предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло даденият в цитираното съдебно решение на ВКС отговор на поставения материалноправен въпрос.

По съществото на касационната жалба:

С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос и предвид данните по делото, незаконосъобразен и необоснован се явява извода на апелативния съд, че давността относно процесното вземане следва да се счита прекъсната с факта на изплащане на част от дължимото възнаграждение през някои от месеците на процесния период. Това е довело до неправилност на обжалваното решение, с което прилагайки погрешно нормата на чл.116, б.”а” ЗЗД и в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на предявената претенция за периода преди 25.08.2007 год., когато е изтекъл тригодишният давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД считано от датата на предявяване на иска пред съда – 25.08.2010 год.

По изложените съображения съставът на ВКС счита, че въззивното решение в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част са уважени предявените искове и е осъден ответника [фирма] да заплати на Е.Ж.Х. възнаграждение като член на надзорния съвет на дружеството сумата 5 861,20 лева за периода 2005 год., 2006 год. и за периода януари-юни вкл.2007 год., както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 2 334,76 лева върху посочената главница следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1, пр.второ ГПК и вместо него постановено друго, с което предявените искове в посочените размери следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност на основание чл.111, б.”в” и чл.119 ЗЗД.

В останалата му обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Свищовския районен съд в осъдителната му част, постановеното въззивно решение на Великотърновския окръжен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 188,85 лева съдебни разноски по компенсация за касационното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съдебни разноски в полза на ищцата за настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като липсват данни, че такива са били направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 454/08.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1073/2011 год. в частта, с която след частична отмяна на решението на Свищовския районен съд № 61/19.05.2011 год. по гр.дело № 866/2010 год. в отхвърлителната му част е осъдена [фирма], [населено място] да заплати на Е.Ж.Х. от [населено място] сумата 5 861,20 лева-възнаграждение като член на надзорния съвет на дружеството за периода от м.февруари 2005 год. до м.юни 2007 год., сумата 2 334,76 лева – мораторна лихва, както и съдебни разноски за разликата над сумата 1 196 лева до присъдените 2 887 лева и вместо нова ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Ж.Х. от [населено място] предявени срещу „Винарна-С.”, [населено място] за сумата 5 861,20 лева-възнаграждение за претендирания период от м.февруари 2005 год. до месец юни /вкл./2007 год., както и за сумата 2 334,76 лева мораторна лихва на посочената главница.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Е.Ж.Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.42 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], ул.”33-ти Свищовски полк” № 110 сумата 188,85/сто осемдесет и осем + 0,85/лева съдебни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ