Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

гр. София 10.09.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 15 май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К.В.Ч:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря А. Д, като разгледа докладваното от съдия З.А гр. дело № 849 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по пар.2,ал.14 ПЗР ГПК, вр.с пар.152 ПЗР на ЗИДГПК отм. , обн.Д.в. бр.124/97 г., вр.чл.225 и сл. ГПК отм. в редакцията преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.124/97 г.

Подадена е касационна жалба вх. № 70965/02.07.2012 г. от ищцата Ц.П.Т., чрез адв.А. Т., представляваща молба за преглед по реда на надзора на влязло в сила решение 13.02.2012 г. постановено по гр.дело № 3750/97 г. на Софийски градски съд, постановено по чл. 208, ал.2 ГПК отм. , С посоченото решение е отхвърлен иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, предявен от Н.Г.С., Б.Г.С., конституирани по чл.120 ГПК отм. като наследници на Г.П.С., Ц.П.Т. и М.В.В. срещу ОСЗ”В.” за признаване правото на възстановяване собствеността по отношение на нива от 2.5 дка в м.”И.” при съседи – по нот.акт – път, С.И.Ш., река и В.К.М. като неоснователен.

Молителката поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и постановяване на друго, с което да се признае правото на възстановяване собствеността по отношение на нива от 2.5 дка в м.”И.” в полза на ищците.

Ответниците по молбата за преглед по реда на надзора Н.Г.С., чрез адв. К. М., М.В.В., чрез адв.К. П., Б.Г.С., чрез адв.К. К. са изразили становище за основателност на молбата за отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение на Софийски градски съд. С. о. не е изразила становище по молбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид наведените в молбата за преглед отменителни основания приема следното:

Решението на Софийски градски съд е постановено на осн.чл.208,ал.2 ГПК отм. и не представлява въззивно решение. За същото е приложим реда за преглед по реда на надзора на осн.пар.152,ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК с Д.в. бр. 124/97 г., вр.чл.225 и сл.ГПК отм. , Атакуваното решение е постановено след като с решение от 14.05.1998 г. по същото дело на Софийски градски съд е отменено изцяло решение от 10.07.1997 г. по гр.дело № 7956/96 г. на Софийски районен съд и е даден ход по същество на делото.

Молбата за преглед е подадена в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл.226,ал.1 ГПК отм. и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ от молителката, както и от Н.Г.С., Б.Г.С., канституирани по чл.120 ГПК отм. като наследници на Г.П.С. и от М.В.В. за недвижимия имот нива от 2.5 дка, находящ се в [населено място],[жк], в м.”И.” Софийски градски съд е приел, че искът е допустим. Прието е, че имотът не е заявен за възстановяване пред Общинската служба по земеделие в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ. Прието е, че от приложения по делото нот.акт № 42/22 г. е установено, че процесният имот с площ от 2500 кв.м. е собственост на наследодателя на ищците Г.С.Г., починал на 21.12.1943 г. Според въззивния съд не е установено имота да е включен в ТКЗС или в друга земеделска организация, съответно да е отнет в полза на такава организация. Този извод съдът е направил като е взел предвид представената по делото служебна бележка от 03.06.1998 г. на упълномощените лица по пар.29,т.1 ПЗР ЗСПЗЗ от ОС на заличеното ТКЗС”Г.К.” С., в която е удостоверено, че Г.С.Г. и С.Г.М. не са били членове на ТКЗС и не са внасяли земеделски земи в ТКЗС. Прието е, че е налице и друга пречка за признаване правото на възстановяване на собствеността. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.10 ЗСПЗЗ според които се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи. Възоснова на приетите по делото технически експертизи е приел за установено, че процесният имот е бил в регулация по силата на регулационния план одобрен със заповед № 868/04.04.1927 г. и към момента на създаване на ТКЗС не е бил земеделска земя, и не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.

Съдът е изложил и доводи, и в хипотеза ако имота, предмет на предявения иск е идентичен с имота, описан в показанията на св.М., че същият е бил в регулация към момента на създаване на ТКЗС. Приел е, че за този имот също е налице пречка за признаване правото на възстановяване, тъй като и този имот е бил в регулация към момента на създаване на ТКЗС.

Прието е, че не следва да се обсъжда наличието на предпоставките на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ, тъй като тези разпоредби касаят имоти, които към момента на създаване на ТКЗС са били земеделски и след това са загубили земеделския си характер и са били включени в регулация и са били засегнати от мероприятия, съответно са били застроени, какъвто не е процесният имот.

При тези съображения съдът е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е неоснователен.

Молителкат поддържа, че въззивният съд е постановил решението при погрешно възприета фактическа обстановка, съответно неправилно тълкувана и приложена относимата към спора законова уредба. Според молителката решението на Софийски градски съд не е мотивирано и е постановено без правен анализ на представените по делото доказателства, поради което са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от съда. Доводите на молителката за неправилност на решението на Софийски градски съд са неоснователни.

От представените писмени доказателства по делото - удостоверение изх. № 1704/97 г. на ПК „В.” се установява, че имотът, предмет на исковата претенция - нива от 2.5 дка, находящ се в [населено място],[жк], м. И.” не е заявяван за реституиране по реда на ЗСПЗЗ пред ОСЗ. От приложения нот.акт № 42 по н.дело № 1701/22 г. се установява, че общият наследодател на ищците, съответно на молителката Г.С.Г. е признат за собственик на описания имот.

С нот.акт № 101 по н.дело № 375/25 г. С. Г. е признат за собственик на нива в землището на [населено място], м.”И.” от 830 кв.м. Този имот не е бил предмет на първоинстанционното производство и на решението на Софийски районен съд и поради това и Софийски градски съд е приел, че не е предмет и на второинстанционното производство.

От представената служебна бележка от 03.06.98 г. на упълномощените лица по пар.29,т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от ОС на заличеното ТКЗС „Г.К.” – С. се установява, че наследодателят Г.С.Г. не е бил член на ТКЗС и не е внасял земеделски земи в ТКЗС. Общият наследодател е починал на 31.12.1943 г.

Възоснова на заключението на в.л. Л.Х. по назначената ТЕ се установява, че имотът, описан в нот.акт № 42/1922 г- е включен в регулационния план от 1950 г. Според заключението на вещото лице една част от показаният му от ищците имот по регулационния план е отреден за парк, а за другата част са отредени два парцела, в които има видими следи от разрушени къщи. Според същото заключение имотът е заснет в РП на „К. с.”, одобрен със заповед № 4793/14.10.1950 г. и представлява пл. № 3 в кв.47 и е с площ от 2500 кв.м. От същото заключение се установява, че към момента на създаване на ТКЗС имотът е бил в регулация.

От показанията на свидетеля Д.К., разпитан от районния съд се установява, че процесния имот се намира на мястото, попадащо в корекцията на Б. р. във връзка с построяването на [улица], че първата регулация за тази местност е от 1930 г.

От приетата от Софийски градски съд Техническа експертиза с в.л. Л. Г. от 16.02.2010 г. се установява, че процесният имот попада върху стари имоти пл. № 1 и пл.№3 в кв.33, находящи се на [улица]и [улица], че част от тях са в територия за „К. и о.” по действащия регулационен план, че мероприятието е изпълнено, че имотът е в регулационния план на м.”К. с.-Б.-Р.”, одобрен със заповед № 868/04.04.1927 г. Същото становище е изразено и от приетата от Софийски градски съд тричленна техническа експертиза.

Установява се от показанията на разпитания от Софийски градски съд свидетел М.М., че процесният имот се намира в м.”И.” между „Х.” и „Б. р.”, че е с площ от 3 дка, че последните възприятия на свидетеля за имота са от 1946-47 г.

От заключението на в.л. Л.Г. се установява, че описаният от свидетеля имот не е този, за който вещото лице е изготвило заключение от 16.02.2010 г., и имота, описан в тричленната ТЕ, че се намира на около 180 метра на север от него. Според вещото лице при образуване на ТКЗС цялата територия е била в регулация, че посочения от свидетеля имот е в северозападната част на ПИ 1206, представляващ игрище в част от УПИ I – за озеленяване, спортно-рехабилитационен център, подземен гараж и WC в кв.35 от действащия регулационен план. В разписната книга към действащия кадастрален план ПИ 1206 е записан общински с акт за публична общинска собственост № 60/10.06.1997 г.

Възоснова на така установените факти е обоснован извода на Софийски градски съд, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е установено, че процесният имот не е заявен в срока по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ пред ОСЗ за възстановяване по реда на посочения закон. Правилен е извода на съда, че имотът е бил собственост на наследодателя на молителката Г. Г.. Последният с нот. акт № 4281922 г. е признат за собственик на имота. Законосъобразен е извода на съда за наличие на пречка за признаване на правото на възстановяване на собствеността в полза на ищците върху процесния имот, тъй като последният е бил в регулация съобразно регулационния план от 1927 година и към момента на образуване на ТКЗС не е представлявал земеделска земя. Поради това този имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Освен това процесният имот не попада и в хипотезата на чл.10,ал.12 ЗСПЗЗ. В регулационния план към момента на образуване на ТКЗС се е намирал и имотът, описан в показанията на разпитания св.М., поради което този имот също не е имал земеделски характер и не подлежи на реституиране по реда на ЗСПЗЗ.

Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира молбата за преглед по реда на надзора, какъвто характер има подадената от Ц. Т. касационна жалба на влязлото в сила решение на Софийски градски съд за неоснователна. Решението на Софийски градски съд е законосъобразно и обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Всички доказателства, представени от страните и всички доводи са обсъдени от второинстанционния съд, съответно правилно е приложена разпоредбата на чл.10 и чл.11 ЗСПЗЗ. Сочените основания за отмяна на решението по реда на надзора не са налице, поради което молбата за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение на Софийски градски съд следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение подадената от Ц.П.Т. с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.А. Т. касационна жалба вх. № 70965/02.07.2012 г., представляваща молба за отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение, постановено на 13.02.2012 г. по гр.дело № 3750/1997 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: