Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

чл. 12 ГПК чл. 236, ал. 2 ГПК чл. 235, ал. 2 ГПК 
Съдът, вкл. въззивният е длъжен, съгласно чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени.

чл. 235, ал. 2 ГПК чл. 236, ал. 2 ГПК чл. 12 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60181

гр. София, 06.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4101/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П” АД с ЕИК 103533691 и седалище гр. Варна, чрез адв. Г. против решение № 260533 от 14.09.2020 г. по гр. д. № 1189/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът А.Т.С. в подадения в срока по чл. 287, ал.1 ГПК писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Предмет на жалба е горепосоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1138/04.03.2020 г. по гр. д. № 13834/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от А.Т.С. против „Енерго - П. П” АД със седалище гр. Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 5 364. 97 лева, представляваща стойността на начислена въз онова на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 28.09.2017 г. до 27.09.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление: [населено място],[жк], [улица], вх. Д, ет.5, ап. 25, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 26.08.2019 г. и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че страните са обвързани с договор за доставка на електроенергия на обект с адрес на потребление [населено място],[жк], [улица], вх. Д, ап. 25, регистриран на името на ищеца. Посочил е, че на 27.09.2018 г. служители на дружеството - доставчик са извършили проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол № 1202385 от същата дата. Отразено е, че съществуващият електромер е демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3. и 1.8.4 и е изпратен за експертиза от Български институт по метрология, а на място е монтиран нов с нулеви показания от всички регистри. Съобразени са данните от констативен протокол на метрологичната експертиза № 1631/16.08.2019 г. относно обобщените резултати от проверката на средството за търговско измерване (СТИ) - тип MО 2, статичен, еднофазен, двутарифен. Отразено е, че проверката на точността на СТИ не е установила грешка над максимално допустимата, като то съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, но не и техническите характеристики. Съставът е посочил, че горното експертно изследване е установило при софтуерното четене на измервателния уред да е налице външна намеса в тарифната му схема и преминала ел. енергия в тарифа 3 - 028405.9 kWh, която не е визуализирана на дисплея. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, за което клиентът е надлежно уведомен, електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че предвид констатациите по двата протокола е прието наличие на неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство и натрупано количество ел. енергия в регистър 1.8.3. Съобразени са и данните, че процесният електромер не е включен в системата за дистанционен отчет и поради това не може да установи началния момент на натрупване в скрит регистър. Начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3, като реално потребление на доставена и неотчетена ел. енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на консумираната ел. енергия на обекта по две тарифи - дневна (регистър 1.8.2) и нощна (регистър 1.8.1), снети са показанията на активни регистри. Отчетено е, че електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката, знаци и пломби, т. е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция, а срокът му на метрологична годност изтича през 2022 г.; че моделът електромер не е SMART и не осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества, включително невизуализирани на дисплея регистри; че не е налице възможност да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания.

При горните факти втората инстанция пространно е разгледала нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Посочено е, че правната регламентация на отношенията между доставчика и потребителя на електроенергия е дадена в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. – обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които обаче, към датата на процесната проверка са отменени – съответно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Действащи към релевантния момент са разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г. В обжалваното решение е направено съждение, че ответното дружество не установява предпоставки от състава на основанието по чл. 50 ПИКEЕ за начисляване на сума за допълнително количество електроенергия в рамките на минал отчетен период при неправилно изчисляване на използваните от клиента количества такава енергия.

С определение № 258/05.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за да се провери съответствието на даденото в атакувания съдебен акт разрешение на въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с практиката на ВКС, изразена в решение №222/27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на II т. о.

По релевантния процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана както в посоченото решение, така и в решение № 27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о.; решение № 220 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2015 г., III г. о., Решение № 77 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2332/2018 г., II г. о.; решение № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о.; решение № 87 от 2.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 829/2012г., I г. о.; решение № 331 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о. и др. Според даденото там правно разрешение съдът, вкл. въззивният е длъжен, съгласно чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Цитираната практика се споделя от настоящия състав.

Предвид дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, въззивното решение е неправилно.

В отклонение от цитираната съдебна практика по приложението на чл.12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните за релевантните към спора факти, въз основа на което е приел, че липсва основание да се присъди цената на реално доставеното количество електрическа енергия на абоната. И в отговора на исковата молба, и във въззивната жалба на касатора са наведени доводи, че дори и да се приеме, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ не е приложима, то начислената сума по фактурата, представляваща стойността на реално доставената електрическа енергия, се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, но този довод не е разгледан от въззивния съд и по него липсват изложени съображения в обжалваното решение. В последното е прието, че ответникът не установява предпоставки от състава на основанието по чл. 50 ПИКЕЕ за начисляване на исковата сума, като дължима за минал отчетен период в резултат на едностранна корекция на сметката на потребителя, поради неправилно изчисляване на количеството потребена и заплатена електрическа енергия.

С оглед събраните по делото доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - касатор захранва процесния обект на ищеца с електрическа енергия; че при извършена на 27.09.2018 г. техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано в обекта, служители на касатора са констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър, като показанията са отчетени общо в сумарен регистър; че при извършена проверка в Българския институт по метрология е установено електромерът да съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но при софтуерно „прочитане“ на паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3. Според приетата по делото електротехническа експертиза е констатирано неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство - налице е външна (софтуерна) намеса в програмата за параметризация на електромера, тъй като са налични данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър. Дадено е заключение, че отчетените в този трети регистър количества ел. енергия са доставени, преминали през СТИ и потребени, но не са инкасирани и заплатени, поради отчитането им в невизуализиран на дисплея регистър. Събрани са и данни за невъзможността в случая да се установи началния момент на натрупване на количеството ел. енергия в скрит регистър.

Затова, правилно е съждението на въззивния съд, че отсъстват предпоставки от състава на соченото от касатора основание за провеждане на корекционната процедура, предвид датата на съответната проверка на електромера, но неправилен е изводът, че до приемането на нови ПИКЕЕ доставчикът не може да се ползва от такава процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за нея и за начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване. В разглежданата хипотеза правно основание за доставчика да претендира заплащане на цена за количество потребена електрическа енергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл.183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време.

Установената практика на ВКС (решение № 21/1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. и решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о.) е приела разрешението, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по - малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват приложение на общия граждански закон (ЗЗД) във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Липсата на специална регламентация на условията и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване не препятства провеждането на корекционната процедура, тъй като съдебната такава по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Ето защо в хипотеза на извършено външно (софтуерно) въздействие върху средството за търговско измерване гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко - продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. а ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респективно юридическо лице - нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респективно на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати.

В хода на съдебното дирене по делото е останал неизяснен основният въпрос – кога, по какъв начин и с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие върху процесното СТИ. Не е даден отговор и за възможните причини за наличие на показания в скрития (невизуализиран върху дисплея на уреда) регистър на измервателното устройство – дали се дължи на целенасочено поведение или е резултат на техническа грешка при работата на уреда – т. е. на обективна причина. Въззивният съд не е събрал доказателства и за обстоятелството дали доставчикът разполага със софтуерна програма, чрез която да е в състояние да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, чрез която да чете данните в него, респ. при съобразяване с техническите параметри и характеристики на монтирания в обекта на абоната измервателен уред не е изяснено възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за исковия период.

С оглед на горното се налага, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, и е необосновано. Предвид на изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК то следва да бъде отменено. Необходимостта от събиране на доказателства чрез назначаване на вещо лице за изясняване на релевантните за спора факти изисква, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който като извърши софтуерен прочит на паметта на СТИ даде отговор на въпросите в кръга на разгледаните по - горе, както и на такива, поставени от страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение 260533 от 14.09.2020 г. по гр. д. № 1189/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.