За критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

чл. 52 ЗЗД чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ 
Прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД във вр. чл. 4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди произтичащи от непозволено увреждане при незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано е свързано и изисква преценка на определен кръг обстоятелства. Те са изведени с постановките на т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., според които при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието „справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с релевантните за спорното право факти и обстоятелства – т. е. отчита особеностите на всеки отделен случай. Според указанията по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално по справедливост. Съдът следва да съобрази броя и тежестта на деянията, които са били предмет на незаконно обвинение; продължителността на воденото наказателно преследване; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, вкл. вида, тежестта и интензитетът на отделните негативни изживявания на пострадалия, създадените в резултат от незаконното наказателно преследване неудобства, ограничения и лишения, неблагоприятното отражение върху неговия живот – в личен (емоционална сфера и здравословно състояние), социален и професионален план, всички преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилите вреди следва да се съизмеряват, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Установената последователна практика на ВКС по приложението на посочения законов текст с оглед обезщетяването на морални вреди от деликт при незаконно обвинение в престъпление се основава изцяло на посочените правни разрешения, които се споделят и от настоящия съдебен състав.

чл. 52 ЗЗД чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60179

гр. София, 06.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3273/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Апелативна прокуратура – София и на Й.И.Й., чрез адв. А. срещу решение № 423 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3539/2019 г. на Апелативен съд – София, 14 - ти състав.

В касационните жалби се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му от съответната страна част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска да бъде отменено в тази част с намаляване размера на обезщетението на неимуществените вреди (по жалбата на ответника), респ. да бъде присъдено обезщетение в по – висок размер, съизмерим с претендираната сума от 40 000 лв., ведно с разноските (по жалбата на ищеца).

Всеки от ответниците оспорва жалбата на насрещната страна.

Предмет на проверка в настоящото производство е цитираното по - горе въззивно решение, с което след отмяна на решението от 20.03.2019 г. по гр. д. № 2061/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, 12 състав в отхвърлената част на предявения от Й.И.Й. против Прокуратура на РБ (П.) иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над 10 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което е оправдан с влязло на 25.10.2017г. в сила решение от 9.10.2017г. по НАХД № 17269/2014 г. на Софийски районен съд (СРС), НО, 18 състав и възложените от първостепенния съд в тежест на ответника разноски, са присъдени допълнително още 10 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2017 г. до окончателното им изплащане и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, ведно с разноските.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел наличието на елементите от фактическия състав на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират. Те се изразяват в повдигнато спрямо ищеца незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което ищецът е привлечен като обвиняем с постановление, връчено му на 25.02.2013 г.; извършване на деянието във връзка с упражняване професията на ищеца – директор строителство в търговско дружество – поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и че обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на НК. Отчетена е продължителността на проведената срещу лицето наказателна репресия - от 4 години и 8 месеца, за периода от 25.02.2013 г. до 25.10.2017 г., когато е влязло в сила решението от 09.10.2017 г. по НАХД № 17269/2014 г. на СРС, НО, 18 състав за оправдаването му по повдигнатото обвинение, както и обстоятелството, че спрямо него е била взета най – леката мярка за процесуална принуда – „подписка“. Направен е доказателствен извод, че в резултат на процесното незаконно обвинение ищецът понесъл негативни емоционални изживявания – променил се изцяло, затворил се в себе си, станал необщителен и подтиснат, изпитвал притеснения. Предвид характера на обвинението – за престъпление във връзка с упражняване на професията, е изтъкнато, че този факт е довел до лишаване на лицето от възможност да работи по специалността си и да получава доходи (въпреки липсата на претенция за причинени имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение). Развити са съображения, че така сериозно е увреден професионалния авторитет на ищеца, вкл. и репутацията му на ръководител, а професионалната му реализация е била сериозно възпрепятствана за продължителен период от време, доколкото по причина на извършената криминална регистрация му е отказан достъп до секретни обекти на МВР, на които неговият работодател е извършвал строително - монтажни работи. Съобразени са и данните от показанията на разпитания свидетел, че сериозно било засегнато самочувствието на незаконно обвиненото лице, то изпитвало неудобство и притеснения в случаите, когато му била извършвана проверка от Пътна полиция – в частност от органите на КАТ, което отнемало време много над обичайното, поради данните в регистрите за воденото наказателно преследване срещу него. Отчетена е и липсата на доказателства за влошено здравословно състояние в причинно - следствена връзка с процесното обвинение. С оглед на горните обстоятелства и при приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД втората инстанция е определила и присъдила сумата от 20 000 лв. като адекватна и справедлива обезвреда на засегнатите нематериални блага, а в останалата му обжалвана част – в отхвърлителната част на претенцията за неимуществени вреди до предявените 40 000 лв. решението на СГС е потвърдено.

С определение № 186 от 12.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

По въпроса, обусловил допускане на обжалваното решение до касационен контрол, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира следното.

Прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД във вр. чл. 4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди произтичащи от непозволено увреждане при незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано е свързано и изисква преценка на определен кръг обстоятелства. Те са изведени с постановките на т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., според които при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието „справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с релевантните за спорното право факти и обстоятелства – т. е. отчита особеностите на всеки отделен случай. Според указанията по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално по справедливост. Съдът следва да съобрази броя и тежестта на деянията, които са били предмет на незаконно обвинение; продължителността на воденото наказателно преследване; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, вкл. вида, тежестта и интензитетът на отделните негативни изживявания на пострадалия, създадените в резултат от незаконното наказателно преследване неудобства, ограничения и лишения, неблагоприятното отражение върху неговия живот – в личен (емоционална сфера и здравословно състояние), социален и професионален план, всички преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилите вреди следва да се съизмеряват, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Установената последователна практика на ВКС по приложението на посочения законов текст с оглед обезщетяването на морални вреди от деликт при незаконно обвинение в престъпление се основава изцяло на посочените правни разрешения, които се споделят и от настоящия съдебен състав (виж решение № 12 от 02.02.2021 г. по гр. д. № 1936/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 113 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 90/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение № 135 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 4581/2019 г. на ВКС, III г. о.; решение № 204 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 4605/2019 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 264 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1185/2019 г. на ВКС, IV г. о; решение № 61 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 3291/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 25 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 2167/2017 г. на ВКС, III г. о. и др.), вкл. и цитираните от касатора – ответник решения по релевантното питане.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното решение е частично неправилно.

Второинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди, който е завишен. Това характеризира направеното в посочения смисъл от касатора – ответник оплакване като основателно.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на апелативния съд правилно е съобразил тежестта на процесното обвинение (което не е за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление) и продължителността на воденото наказателно преследване срещу ищеца – от почти 5 години, както и интензитетът на понесени морални вреди предвид приложената спрямо него най – лека мярка за процесуална принуда – „подписка“. Отчетена е също негативната промяна в емоционалното и психическо състояние на пострадалия, както и фактът, че обвинението е било за престъпление по служба, чиято последица е лишаването му от възможности за упражняване на професията в секретни обекти (на МВР), довело до накърняване на професионалната му репутация на специалист и ръководител за продължителен период от време, респ. неудобствата от продължителните проверки от органите на КАТ предвид криминалната му регистрация, обусловена от данните за процесното обвинение.

В обжалваното решение обаче липсват самостоятелни мотиви и съображения при преценка и съпоставяне на всяко едно от разгледаните по – горе конкретни обективни обстоятелства спрямо вида, обема и интензитета на понесените морални вреди, обосноваващи определяне на размер на обезщетението в присъдения размер. Нито деянието, предмет на незаконното обвинение е за тежко престъпление, нито интензитетът на взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда е бил висок с оглед на факта, че тя е най – леката предвидена в закона, а данни за увреждане на физическото здраве на лицето в причинна връзка с процесната наказателна репресия липсват. Загубата на възможности за извършване на трудова дейност на заеманата длъжност „главен инженер“ при съответния работодател на конкретни обекти (със стратегически за държавата характер), поради факта на воденото наказателно производство несъмнено се е отразила на професионалния авторитет на ищеца като ръководител и е обусловил настъпването на неимуществени вреди, но не води автоматично до лишаване упражняването на професията от него за този период от време и до злепоставянето му като специалист в причинна връзка с незаконното обвинение, както е приел въззивния съд. Неотчитането на горните обстоятелства, които са от значение за естеството на вредите, е довело до необосновано завишаване на определеното обезщетение в размер на 20 000 лв. Установената негативна промяна в емоционалното състояние на пострадалия в резултат на упражнената спряно него наказателна репресия и променения му социален живот (останал затворен в себе си, не излизал често) съставляват нематериални блага, които са засегнати в резултат от процесното обвинение и подлежат на обезщетяване. Такава са и накърненият професионален авторитет на ищеца като ръководен кадър при съответния работодател (поради отказания достъп на лицето до конкретни секретни обекти, където работодателят е изпълнител по договори) и търпените неудобства и притеснения при движение по пътищата на страната от факта, че проверките от органите на КАТ на самоличността му обуславяли по - голяма продължителност на контрола, поради наличието на водено срещу него наказателно производство. От значение за интензитета на понесените морални вреди е и обстоятелството, че ищецът е бил привлечен да отговаря за престъпление по служба. Така той е понесъл последиците от злепоставящото обществено въздействие на незаконното обвинение върху личността и репутацията му на специалист в бранша за един продължителен близо 5 – годишен период. Всички така разгледани обективни обстоятелства дават основание за извод, че общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер на 12 500 лв. Последната сума съответства на доказаните действително претърпени нематериални вреди и отговаря на общественото разбиране за справедливост. Този размер отчита болките и страдания, за които е доказано да са в пряка причинна зависимост с незаконното обвинение и удовлетворява изискването за справедливо възмездяване на морално увреденото лице.

Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 12 500 лв. до 20 000 лв. – т. е. за сумата 7 500 лв. и за тази сума претенцията да се отхвърли, ведно със законната лихва върху нея от 25.10.2017 г. до изплащането й, както и в частта, с която П. е осъдена да заплати на ищеца Й. сумата над 62. 50 лв. до присъдените 250 лв. – дължими разноски за въззивната инстанция, както и сумата над 176. 25 лв. до присъдените 705 лв. – разноски пред първата инстанция съобразно уважената част от иска. В останалата му обжалвана част – за отхвърляне на иска до претендираните 40 000 лв. решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 423 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3539/2019 г. на Апелативен съд – София, 14 - ти състав в частта, с която е уважен предявеният от Й.И.Й. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 12 500 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязло на 25.10.2017 г. в сила решение от 09.10.2017 г. по НАХД № 17269/2014 г. на СРС, НО, 18 състав, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 25.10.2017 г. до изплащането и в частта на възложените в тежест на ответника разноски – над сумата от 62. 50 лв. до присъдените 250 лв. – дължими такива за въззивното производство и над сумата от 176. 25 лв. до присъдените 705 лв. – дължими такива за производството пред първата инстанция и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.Й. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 във вр. ал.1 НК, по което лицето е оправдано с влязло в сила решение от 09.10.2017 г. по НАХД № 17269/2014 г. на СРС, НО, 18 състав, за разликата над 12 500 лв. до 20 000 лв. – т. е. за сумата от 7 500 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 25.10.2017 г. до изплащането.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част - с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди до предявения му размер от 40 000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: