Съгласно константната съдебна практика, указанията на съда по чл.129,ал.2 ГПК, неизпълнението на които има за законосъобразна последица връщане на исковата молба, следва да бъдат конкретни, изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба и да указват и начина, по който тя може да бъде отстранена. Ненеизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за ищеца и не е основание за прекратяване на делото /Решение по гр.д. № 3409/2008 на ІІ г.о. на ВКС и Определение по ч.гр.д.№ 5389/2016г. на ІV г.о./. Неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд по чл.145,ал.2 ГПК - да даде указания до страните да конкретизират твърденията си, да отстранят противоречията в тях и чрез поставяне на въпроси да изяснят тези обстоятелства, поражда задължение за въззивния съд да отстрани сам нарушенията и да извърши пропуснатите от първоинстанционния съд действия /Решение по гр.д. № 149/0211г. на ІІ г.о. на ВКС/. Съдът е длъжен да обсъди и вземе предвид и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или с които тя се пояснява. /Решение по гр.д. № 1321/2009г. на ІV г.о. на ВКС/.

чл. 129, ал. 2 ГПК чл. 145, ал. 2 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№60103

София, 06.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

при участието на секретаря И. А

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2104 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез управителите К. М. и А. Г. срещу решение № 11797 от 05.08.2020г. по в.т.д.№ 1589/2019г. на САС, 13 състав, с което е обезсилено, на основание чл.270,ал.3, предл. първо във вр. с чл.129,ал.4 и ал.3 ГПК, решението по гр.д.№ 9498/2016г. на СГС, ГО, 2 състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ответниците „Стиларис“АД /в качеството му на строител/ и „Евростандарт“ЕООД в /качеството му на строителен надзор/ са били осъдени солидарно на заплатят на етажната собственост на основание чл.163,ал.3 и чл.168,ал.7 ЗТСУ сумата 200 000лв. за некачествено изпълнение на строителни работи в общи части на сградата в подземния етаж-сутерен на жилищната сграда, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2016г.

Предмет на касационната жалба и на настоящото производство е решението на САС в частта за обезсилване на решението и прекратяване на производството по главните искове. Не е предмет на жалбата и е влязло в сила решението на САС за прекратяване на производството по делото по предявения като евентуален иск, основан на договорната/законната отговорност за недостатъци, който иск ищците са заявили в молбата си уточнение пред въззивната инстанция, че не поддържат.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и връщане на делото за решаване по същество от друг въззивен съдебен състав. Поддържа се, че исковата молба е била редовна и САС не е имал основание да изисква уточнения и неправилно е приел, че петитумът не е ясен. Оспорва се правилността на констатацията, послужила като основание за прекратяване на производството по делото - неотстраняване на противоречие между обстоятелствена част и заявено искане съобразно указанията, дадени във въззивното производство. Твърдението е, че в предоставения срок е депозирана подробна молба-уточнение, с която етажната собственост ясно посочва, че иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност по реда на чл.163,ал.3 ЗУТ по отношение на „Стилартс“АД и по реда на чл.168,ал.7 ЗУТ по отношение на „Евростандарт“ЕООД; че исковата претенция е уточнена в размер на 200 000лв. солидарно срещу двамата ответници за обезщетение за вреди от лошо/некачествено изпълнено строителство в общи части, респ. неупражнен строителен надзор. Касаторът счита, че при оставяне на исковата молба без движение, въззивната инстанция е следвало да даде на ищеца ясни и разбираеми указания, а след депозиране на молбата-уточнение ако счита, че те не са изпълнени, е следвало да даде допълнителни напътствия, съответно да постави на страната уточняващи въпроси. Поддържа, че въззивният състав неправилно е обявил делото за решаване и е прекратил производството по делото по съображения за неотстраняване дефекти на исковата молба, без да даде допълнителни указания, след като веднъж е приел уточнението и го е допуснал. Възразява, че в обжалваното решение не е посочено кои указания не са изпълнени, че не са изложени ясни и убедителни мотиви защо съдът ги счита неизпълнени. В откритото съдебно заседание страната поддържа и искане за отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от ВКС чрез уважаване на предявения иск.

В съвместен писмен отговор ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат становищата си.

Върховен касационен съд, състав на ТК, Първо отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното:

В обстоятелствената част на исковата молба ищците подробно са изложили и изяснили факти и твърдения, относими към гаранционната отговорност на ответниците „Стилартс”АД като строител и „Евростандарт”ЕООД, осъществяващ надзор по строителството, за детайлно описани вреди от некачествено изпълнение на хидроизолация, довела до проникване на вода в подземния етаж на сградата- ЕС. Заявеният петитум е за солидарното осъждане на основание чл.163,ал.2 ЗУТ и чл.168,ал.7 във вр. с чл.160 ЗУТ във вр. с чл.20,ал.4 от Наредба № 2/2003г., ответниците да отстранят недостатъците в строителството на подземията на сградата-общи части, като на основание чл.80 ЗЗД ищцовата страна бъде упълномощена на извърши необходимите ремонтни дейности за сметка на ответниците за сумата 200 000лв., до който размер исковете са увеличени в хода на производството. Като евентуален иск е предявен такъв с посочено основание чл.195,ал.1, предл.последно ЗЗД за осъждането на „Стилартс”АД като строител и продавач да отстрани недостатъците като на основание чл.80 ЗЗД, ищецът да бъде упълномощен от съда да извърши необходимите ремонтни дейности за сметка на ответника в размер на същата сума. В писмената защита е поддържано искане за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на основание чл.193,ал.3 и чл.168,ал.7 ЗУТ сумата 200 000лв., необходима за отстраняване на недостатъците, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените субективно съединени искове по чл.163,ал.3 и чл.168,ал.7 ЗУТ и е постановил солидарното осъждане на ответниците да заплатят на етажната собственост сумата 200 000лв. за некачествено изпълнение на строителни работи в подземния етаж на сградата - етажна собственост.

След първоначално даден ход на устните състезания, с определение от 18.11.2019г. въззивната инстанция е оставила исковата молба без движение по съображения за несъответствие с изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК. Счетено е, че са налице противоречия между обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си в исковата молба - че ищецът сочи обстоятелства, обосноваващи претенция по чл.163,ал.3 ЗУТ, но искането към съда е по чл.265,т.1 ЗЗД и чл.80,ал.1 ЗЗД; че не са изложени обстоятелства, дали се претендират вреди, отнасящи се до общите части на сградата, или до части от сградата, собствени на всеки от етажните собственици. Констатирано е, че двукратно е правено искане по чл.214 ГПК за увеличение на иска до размер на сумата от 200 000лв., но увеличението не е конкретизирано.

По тези съображения на ищцовата страна е указано да отстрани противоречието между обстоятелствата, на които са основани исковете и искането към съда като: 1/ясно заяви каква отговорност търси от ответниците-договорна или гаранционна, като в зависимост от твърденията си, изложи съответните обстоятелства, на които основава искането си, или да уточни искането си към съда; 2/дали се претендират вреди, отнасящи се за общи части на сградата или вреди за части-собствени на всеки от етажните собственици; 3/като съобрази твърденията си, да уточни искането си към съда по всеки един от исковете - как и в какво съотношение предявява същите по отношение на всеки от ответниците/евентуално, кумулативно, алтернативно/; 4/ да уточни искането си във връзка с предприетото увеличение на иска.

В изпълнение на указанията е депозирана молба от 27.11.2019г., в която е посочено, че:

1/Във връзка с пункт първи от диспозитива на определението, етажната собственост иска да ангажира гаранционната отговорност по реда на чл.163,ал.3 ЗУТ по отношение на „Стилартс“АД в качеството му на строител и по реда на чл.168,ал.7 ЗУТ по отношение на втория ответник в качеството на лице, упражнявало строителен надзор.

2/В изпълнение на указанията да изложат съответни обстоятелства, на които основават иска си или да уточнят иска си, е посочено, че исковата претенция в размер на 200 000лв. срещу двамата ответници, е за обезщетяване на вреди от лошо изпълнено строителство в общи части и се основава на подробно посочените в исковата молба твърдения за отсъствие на планове за хидроизолация при проектирането на сградата, а при строителството не е положена външна хидроизолация на сутернни стени и върху фундаментите на сградата; описано е проникване на вода през 2014г. и до 2018г. в подземните гаражи и мазета, за което е уведомен строителят и др.;

3/В изпълнение на указанията за посочване кои части на сградата засягат течовете, е заявено, че се претендират вреди, отнасящи се до общи части на сградата, основи, външни стени, разделителни сутеренни стени, вътрешни носещи стени, колони, плочи трегери и покрива на подземния етаж.

4/В изпълнение на указанията за посочване начина на съединение на исковете е пояснено, че се претендира кумулативно пасивно субективно съединяване на исковата претенция срещу двамата ответника, предвид пасивната им солидарност, произтичаща от чл.168,ал.7 ЗУТ;

5/В изпълнение на указанията за уточняване увеличението на иска, е заявено, че увеличението касае исковете срещу двамата ответника с правно основание чл.160,ал.3 и чл.168,ал.7 ЗУТ;

В молбата си ищците изрично са заявили, че във връзка с дадените в определението от 18.11.2019г. указания, евентуален иск по чл.195,ал.1, предл.трето ЗЗД не е предявен и не излагат обстоятелства в подкрепа на такъв иск.

Във финалната част на молбата си ищците са заявили искане /аналогично на петитума, заявен в отговора на въззивната жалба/ съдът да приеме, че нередовностите на исковата молба са надлежно отстранени, поради което искат „първоинстанционното решение, с което двамата ответника са осъдени солидарно да заплатят на етажната собственост сумата от 200 000лв. на основание чл.163,ал.3 и чл.168, ал.7 ЗУТ, представляваща обезщетение за некачествено изпълнение на строителни работи, ведно със законната лихва, да бъде потвърдено“.

В обжалваното решение САС е приел, че в исковата молба са посочени обстоятелства, обосноваващи претенции по чл.163,ал.3 ЗУТ, но искането към съда е по чл.265 ЗЗД и чл.80 ЗЗД - така, какво е заявено в исковата молба. Прието е, че в молбата-уточнение ищците не са отстранили противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба; че ищците искат да бъде ангажираната гаранционната отговорност на ответниците по ЗУТ, но искането към съда не уточнено, а е останало заявеното с исковата молба.

По правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато:

Съгласно константната съдебна практика, указанията на съда по чл.129,ал.2 ГПК, неизпълнението на които има за законосъобразна последица връщане на исковата молба, следва да бъдат конкретни, изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба и да указват и начина, по който тя може да бъде отстранена. Ненеизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за ищеца и не е основание за прекратяване на делото /Решение по гр.д. № 3409/2008 на ІІ г.о. на ВКС и Определение по ч.гр.д.№ 5389/2016г. на ІV г.о./. Неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд по чл.145,ал.2 ГПК - да даде указания до страните да конкретизират твърденията си, да отстранят противоречията в тях и чрез поставяне на въпроси да изяснят тези обстоятелства, поражда задължение за въззивния съд да отстрани сам нарушенията и да извърши пропуснатите от първоинстанционния съд действия /Решение по гр.д. № 149/0211г. на ІІ г.о. на ВКС/. Съдът е длъжен да обсъди и вземе предвид и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или с които тя се пояснява. /Решение по гр.д. № 1321/2009г. на ІV г.о. на ВКС/.

Тези разрешения в цитираната съдебна практика на ВКС дават отговор на процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване и изцяло се споделят от настоящия състав, който счита и, че на основание чл.273 ГПК въззивната инстанция дължи и извършване на процесуалните действия по чл.145,ал.2 ГПК, независимо и ведно с правомощието си по чл.129,ал.2 ГПК.

С оглед отговора на тези процесуалноправни въпроси, въззивното решение е неправилно:

1/ Въззивната инстанция е дала непълни указания по чл.129,ал.2 ГПК: В решението си съставът на АС е акцентирал на проблемната част от петитума на исковата молба - искането на ищците за осъждане на ответниците да отстранят недостатъците и упълномощаването им, на основание чл.80 ЗЗД, да извършат ремонтните работи в размер на 200 000лв. за сметка на ответниците, рефериращо към правото на поръчващия при договорната отговорност за недостатъци по чл.265, ал.1,предл второ ЗЗД, несъответстващо на изложеното в обстоятелствената част твърдение за ангажиране на гаранционната им отговорност, но ясни, изчерпателни и пълни указания, че така заявеното искане не съответства на обстоятелствената част на исковата молба, отсъстват. Констатацията в мотивите на определението за оставяне на исковата молба без движение - че ищецът сочи обстоятелства, обосноваващи претенция по чл.163,ал.3 ЗУТ, но искането към съда е по чл.265,ал.1 ЗЗД и чл.80 ЗЗД, не е обвързана с ясно указание към ищците. Следвало е въззивната инстанция да укаже, че ищците се позовават на отговорността на участниците в строителството, регламентирана в ЗУТ и искат да бъде ангажирана именно гаранционната им отговорност, но петитумът насочва към търсене на договорното им задължение при некачествено извършени СМР по ЗЗД, по който начин би изпълнила и задължението си да посочи на страните начина, по който нередовността на исковата молба може да бъде отстранена.

Дадените неточни и непълни указания с определението по чл.129,ал.2 ГПК, чиято проверка за законосъобразност се извършва във фазата на проверка на постановения краен акт по спора, рефлектират и върху правилността на постановеното решение. Както се посочи, нарушението на задълженията на съда за изчерпателност и яснота на указанията в определението за оставяне на исковата молба без движение, не влече неблагоприятни последици за ищеца, който не ги е изпълнил, и не е основание за прекратяване на делото.

2/ Въззивната инстанция е пренебрегнала не само изложеното в отговора на въззивната жалба, очертаващо петитума на искането на ищеца, но и същественото изявление на страната в молбата от 27.11.2019г., в което тя, макар не под форма на изрично уточнение, ясно и недвусмислено е заявила като петитум на иска си претенция за „осъждане на ответниците да заплатят солидарно на етажната собственост сумата от 200 000лв. на основание чл.163,ал.3 и чл.168, ал.7 ЗУТ като обезщетение за некачествено изпълнение на строителни работи”. По този начин са игнорирани изявления на страната, съдържащи се в депозираното по указания на съда уточнение на исковата молба, които ясно обективират съдържанието на отправеното към съда искане, което е в противоречие с цитираното решение по гр.д. № 1321/2009г. на ІV г.о. на ВКС.

3/ Допуснато е и процесуално нарушение на чл.145,ал.2 ГПК, тъй като въззивната инстанция е следвало в съдебното заседание на 09.06.2020г., когато е докладвано и допуснато уточнението на иска по молбата от 27.11.2019г., ако приема изявленията в молбата за непълни и неконкретизиращи ясно петитума на предявения иск, да постави въпроси за изясняването му.

По изложените съображения въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила чл.281,т.3, предл.второ ГПК - непълните и неизчерпателни указания по чл.129,ал.2 ГПК, неизпълнението на задълженията по чл.145,ал.2 ГПК от страна на съда и незачитането на изявления на страната, с които тя отстранява нередовности на исковата молба, не могат да имат за законосъобразна последица санкционирането на ищеца с обезсилване на първоинстанционното решение, връщане на исковата му молба на основание чл.129,ал.3 ГПК и прекратяване на производството по делото. Това обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Спорът не може да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение, а е постановил обезсилването му и прекратяване на производството по делото.

По отношение на разноските за настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 294,ал.2 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение № 11797 от 05.08.2020г. по в.т.д.№ 1589/2019г. на Софийски апелативен съд АС, 13 състав в обжалваната част.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: