При отхвърлен, по съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредит, иск по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.1 ГПК, допустимо ли е при нов иск със същото правно основание и твърдение за обявена след влизане в сила на решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит, последната да се счете доведена до знанието на длъжника още с връчване на препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за наличие на предпоставките за отнемане преимуществото на срока

чл. 60 ЗКИ чл. 422 ГПК чл. 415, ал. 1 ГПК 
Ако с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1, т.1 ГПК поради ненастъпване на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит, недопустимо е, с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК, при нов иск със същото правно основание и позоваване на обявена след влизане в сила на решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит, последната да се счете за доведена до знанието на длъжника с връчване на препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за отнемане на преимуществото на срока.

чл. 60 ЗКИ чл. 297 ГПК чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 415, ал. 1 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№60102

София, 06.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

с участието на секретаря И. А

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1922 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ЕАД срещу решение № 84 от 13.04.2020г. по в.т.д. № 4/2020г. на АС Варна в частта за отмяна на решението по т.д.№ 316/2018г. на ОС Добрич и отхвърляне иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване вземане на банката към кредитополучателя И.И.Х. за сумата 81 923.34лв. - договорна редовна лихва за периода 15.11.2012г. до 16.01.2018г. и за сумата 3 420.15лв. - такси /такса управление - 2 937.52лв. и такса застраховка-обезпечение 662.23лв./ по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г.

В касационната жалба е въведен довод за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се правилността на извода, че връчването на препис от исковата молба по водено предходно дело между същите страни по отношение на същия кредит по реда на чл.422 ГПК, може да изиграе роля на уведомление за предсрочна изискуемост при предявения нов установителен иск по чл.422 ГПК. Акцентира се на обстоятелството, че по предходното дело с влязло в сила решение исковете, основани на твърдяна от банката предсрочна изискуемост, са отхвърлени по съображения, че не са били осъществени предпоставките за отнемането на преимуществото на срока и че правото не е било упражнено по надлежен ред, изискващ уведомяването на кредитополучателя преди подаване на заявлението. Поддържа се, че след влизане в сила на това решение, банката е преизчислила кредита, той е върнат „в редовност“ и кредитната институция вече надлежно е упражнила правото си за превърне вземането си по кредита в предсрочно изискуемо, длъжникът е уведомен надлежно с връчване на нотариална покана лично на адресата на 08.01.2018г., поради което задълженията са трансформирани в изискуеми, считано от 12.01.2018г. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на установителния иск за вземанията за договорна/възнаградителна лихва в размер на 81 923.34лв. и за такси и разноски по кредита в размер на 3 420лв. на основание, сведена до знанието на кредитополучателя след влизане в сила на решението по отхвърления иск, с връчена лично на 08.01.2018г. нотариална покана, предсрочна изискуемост.

Писмен отговор от ответника не е депозиран в срока по чл.287 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато в частта от въззивното решение, имащо за последица отхвърлянето на иска за сумата 81 923.34лв. договорна лихва, претендирана за периода 15.11.2012г.-16.01.2018г. и за сумата 2 937.52лв. такси по кредитния договор по въпроса: При отхвърлен, по съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредит, иск по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.1 ГПК, допустимо ли е при нов иск със същото правно основание и твърдение за обявена след влизане в сила на решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит, последната да се счете доведена до знанието на длъжника още с връчване на препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за наличие на предпоставките за отнемане преимуществото на срока при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.

В откритото съдебно заседание представители на страните не се явяват.

Върховен касационен съд, състав на ТК, Първо отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от ответника, срещу който предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1,т.1 ГПК е бил уважен за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по № ч.гр.д. № 271/2018г. на РС Добрич въз основа на подадено на 17.01.2018г. заявление, основано на твърдение за надлежно упражнено и надлежно обявено на длъжника право на превръщане на кредита в предсрочно изискуем, считано от 12.01.2018г.

Апелативният съд е констатирал безспорните по делото факти - сключването на 17.11.2008 г. между ответника като кредитополучател и банката на договор за ипотечен кредит, по силата на който е предоставен кредит в размер на 115 000 лв. със срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при договорена лихва по погасителен план с падеж 28-мо число на текущия месец. Приел е за установено обстоятелството, че кредитополучателят е спрял обслужването на кредита на 23.08.2012г., когато е извършено последното плащане, с оглед на което, с изтичането на 90 дни от тази дата, на основание чл. 20. 2 от Общите условия към договора, са настъпили обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Установен е и фактът, че между страните по делото е водено търг. дело № 1/14г. по описа на ОС Добрич /в.т.д.№ 752/2014г. на АС Варна, недопуснато до касационно обжалване по т.д.№ 2366/2015г. на Второ т.о. на ВКС/ по предявен от банката срещу кредитополучателя установителен иск след заповедно производство за установяване съществуване на вземания на банката по същия договор за ипотечен кредит за предсрочно изискуема главница, договорни и наказателни лихви за периода от 23.08.2012г. до 15.11.2012г. и такси; че с влязлото в сила решение е прието за установено съществуването на вземания по договора за кредит само по отношение неплатените до подаване на заявлението вноски - падежиралите редовно изискуеми вноски за неплатени към 15.11.2012г. - главница 1 520лв., договорни лихви за периода 23.08.2012г.-15.11.2012г. - 19 499.76лв. и заемни такси до 15.11.2012г. - 170.88лв., за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3962/2012г. на РС Добрич. Поради приета за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и установено по делото уведомяване на длъжника с исковата молба след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът за установяване на съществуване на вземане за предсрочно изискуеми задължения е отхвърлен и решението е влязло в сила.

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела за неоснователно твърдението на ищеца относно датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита, твърдяна по настоящия спор в заповедното и в исковото производство - 12.01.2018г., настъпила на основание чл.20.2 от ОУ по договора, съобщена с нотариална покана от 30.10.2017г., връчена на длъжника на 08.01.2018г. Счела е, че с връчването на препис от исковата молба по предходното дело, съдържаща изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, длъжникът е уведомен за упражненото от кредитора потестативно право да обяви цялото вземане за дължимо. По тези съображения е прието, че от 11.04.2014г., с получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост на кредита, волеизявлението е породило действие, доколкото към този момент са съществували и обективните предпоставки за това. Счетено е, че след като към датата на подаване на последващото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. търг. дело № 271/18г. по описа на РС Добрич, субективното право на кредитора вече е било упражнено и реализирано с подаването на исковата молба по търг. дело № 1/14г. на ОС Добрич, са изпълнени изискванията по т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК - при предявените по специалния ред на чл. 422 от ГПК установителни искове, предсрочната изискуемост на вземането да е обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на исковата молба. Изложено е, че съдът, разглеждащ установителния, иск не е обвързан от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, посочена в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, стига установената от исковия съд дата да предхожда подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК. При установени неплатени на падежа погасителни вноски за периода от 15.11.2012г. до 11.04.2014г. и връчването на 11.04.2014г. на волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост, е прието, че след тази дата вземането за целият остатък от кредита е изискуемо.

Въпросът за дължимостта на вноските за договорна лихва и такси управление в допусната до касационно обжалване част от решението е разрешен от една страна, с произнасянето по въведеното с отговора на исковата молба от ответника възражение за изтекла погасителна давност, и от друга страна - с извода, че след като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването на препис от исковата молба по предходното дело, /което, както се посочи, е приключило с отхвърляне на иска поради необявена на длъжника предсрочна изискуемост на задължението/, след настъпването на този факт, договорна лихва и такси по кредита не се дължат. Счетено е, че погасителните вноски за договорна лихва, претендирани от ищеца за периода 15.11.2012г. - 11.04.2014г. са погасени по давност, предвид датата на подаване на заявлението - 17.01.2018г., аналогично погасени по давност за и вземанията за такси управление за същия период, поради което искът подлежи на отхвърляне поради изтекла погасителна давност. След датата 11.04.2014г., приета за момент на настъпване на предсрочната изискуемост, е мотивирано, че длъжникът не дължи договорни лихви и такси по кредита и установителният иск по отношение на тях до края на исковия период подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато:

При отхвърлен с влязло в сила решение иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.1 ГПК по съображения за ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредит, на която ищецът се позовава, силата на пресъдено нещо относно отречения факт /отсъствие на предпоставките за отнемане на преимуществото на срока/ се формира към датата на приключване на устните състезания по делото на съдебната инстанция, чието решение е влязло в сила. В тази хипотеза е установено, че правото на ищеца за предсрочно изискуемо вземане не е възникнало към момента на влизане в сила на съдебното решение. Със сила на пресъдено нещо между страните е отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене.

Допустимо е в нов процес по реда на чл.422,ал.1 ГПК ищецът да предяви срещу същия ответник вземанията си, основани на същия договор за кредит, като твърди нов /новонастъпил/ факт - осъществяването на условията и предпоставките за предсрочна изискуемост на остатъка от кредитното задължение, настъпило след края на устните състезания по предходното дело, тъй като в приключилото производство съществуването на вземането за предсрочно изискуеми вноски е отречено като неизискуемо, а не поради несъществуването на уговорена в кредитния договор възможност ищеца да получи предсрочно цялата неиздължена част. Съгласно мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

В новия процес съдът не е обвързан от твърдяната от ищеца дата на отнемането на преимуществото на срока и може да приеме за различна от посочената от ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства /решението по т.д.№ 1912/2017г. на Първо т.о. на ВКС/, но във всички случаи е длъжен да зачете, че тази изискуемост не е настъпила преди датата на приключване на устните състезания по предходното производство, в което е отречено вземането на кредитора за вноските с ненастъпил падеж. В последващото производство съдът не може да приеме настъпването на предсрочната изискуемост към дата, към която с влязлото в сила решение е отречено настъпването на този факт.

По тези съображения, ако с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1, т.1 ГПК поради ненастъпване на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит, недопустимо е, с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК, при нов иск със същото правно основание и позоваване на обявена след влизане в сила на решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит, последната да се счете за доведена до знанието на длъжника с връчване на препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за отнемане на преимуществото на срока.

При така дадения отговор на правния въпрос, въззивното решение е частично неправилно.

С влязло в сила решение по т.д.№ 1/2014г. на ОС Добрич са отхвърлени претенциите на „Банка ДСК“ ЕАД против ответника И. Х. по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на предсрочно изискуеми вземания на банката по същия договор за банков кредит по съображения, че не са настъпили изискванията на чл.60,ал.2 ЗКИ - кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението не е направено пред длъжника и не е достигнало до него. Отречено е настъпването на предсрочната изискуемост, която макар и договорена, има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, съобразно т.18 от ТР № 4/ 2014г. на ОСГТК на ВКС,

Със сила на пресъдено нещо между страните е отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция - 20.01.2015г., но не е отречено възникването на спорното право - вземания по договора за банков кредит. Установителният иск е бил преждевременно заведен и като такъв е отхвърлен, поради което и ищецът е предявил новия иск при твърдение, че изискуемостта е настъпила, позовавайки се на новонастъпил факт.

Силата на пресъдено нещо по приключилото дело т.д.№ 1/2014г. на ОС Добрич /потвърдено с решение от 20.02.2015г. по т.д. № 752/2014г. на АС Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 2366/2015г. на ВКС, ІІ т.о./ по отношение неосъществяването на предпоставките за отнемането на преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя като възможност за издължаване на кредита на вноски, е формирана към датата на устните състезания пред въззивната инстанция. Със сила на пресъдено нещо е отречено настъпването на предсрочната изискуемост към датата 20.02.2015г. Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо относно този факт и в настоящото производство Варненският апелативен съд е бил длъжен да я зачете. При допуснато процесуално нарушение този въпрос е пререшен в настоящия спор и за момент на настъпването на предсрочната изискуемост е приет отречен в предходния процес - дата 11.04.2014г., датата на получаване на препис от исковата молба по т.д.№ 1/2014г. на ОС Добрич.

В настоящото производство е надлежно удостоверено връчването лично на адресата И. Х. на 08.01.2018г. на нотариална покана изх.№ 01-20-06822/26.10.2017г., с която банката е уведомила кредитополучателя, че на основание предвидените в договора за банков кредит от 17.11.2008г. предпоставки, е обявила кредита за предсрочно изискуем. Последното извършено плащане по кредита е на 23.08.2012г., към който момент експертизата е установила спиране на плащанията и обслужването на кредита и към който неплатената редовна договорна лихва за периода до датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем е 81 923.34лв. На 17.01.2018г. банката е депозирала заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, към който момент искът по чл.422,ал.1 ГПК се счита предявен.

По отношение на редовната възнаградителна лихва и с оглед приложимата по отношение на нея тригодишна погасителна давност, възражението за изтекла погасителна давност за периода 15.11.2012г. до 16.01.2015г. е основателно. За същия период е изтекла и погасителната давност и по отношение на периодично дължимото плащане за такса управление по кредита. В тази част въззивното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Не е изтекъл давностния срок по отношение на дължимите вноски за редовна договорна лихва и такса управление по кредита за периода 17.01.2015г. - 11.01.2018г. Тъй като това са вземания на банката за редовна лихва, дължими преди обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, установителният иск за съществуването им е основателен. Решението на въззивната инстанция в тази част подлежи на отмяна като неправилно. За изчисляването на размера на тези вземания се налага изслушване на експертно заключение, поради което след отмяна на въззивното решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на събиране на доказателства в този смисъл, за които са необходими специални знания, и постановяване на решение относно тази част от задължението.

По отношение на разноските за настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение № 84 от 13.04.2020г. по в.т.д. № 4/2020г. на АС Варна в частта за отмяна на решението по т.д.№ 316/2018г. на ОС Добрич и отхвърляне иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване вземане на „Банка ДСК“ЕАД към кредитополучателя И.И.Х. за договорни редовни лихви и такса управление по кредита, дължими за периода 17.01.2015г. - 11.01.2018г., по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г.

Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Оставя в сила същото решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното в частта за отхвърляне на иска за установяване на вземане на „Банка ДСК“ЕАД за договорни редовни лихви и такса управление по кредита за периода 15.11.2012г. до 16.01.2015г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: