Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия; има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ.

чл. 98а, ал. 2 ЗЕ чл. 83, ал. 1 ЗЕ чл. 40 ПИКЕЕ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60206

гр.София 07.10.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Р. П, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 3255/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена “Енерго-П. П“ АД, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д., чрез адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 260193/24.07.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1291/2020 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия; има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ.

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открита съдебно заседание, чрез адв. А. Т., по допуснатия правен въпроси, заявява, че същественото е това, че правоотношението е облигационно по своя характер, вид продажба, и при липса на норми, поради отмяната им, трябва да се съобрази правилото в общия закон – в случая ЗЗД. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Насрещната страна Д.И.Р., чрез адвокат Ц. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата – в отговора по чл. 287 ГПК и в писмено становище, докладвано от съда в открито съдебно заседание. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт, вкл. подзаконов, в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие не може да извършва едностранно корекция в сметките на потребителите за минал период и няма основание да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. При положение обаче, че има действащи общи правни разпоредби, тогава последните намират приложение. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка/продажба. Договорът има специфичен предмет, но за неуреденни в ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД, когато липсват специални разпоредби. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Този извод не се променя поради това, че в общите условия на договора, сключен между търговското дружество и потребителя, е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, като условие за корекцията, а още и, че такава се извършва при съществуващи правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното измерване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. След като се прилагат общите правни норми на продажбата по ЗЗД/ТЗ, а не ПИКЕЕ, без значение е какво е уредено в общите правила на договора относно извършването на едностранна корекция на сметките по неотносимите правила.

По касационните оплаквания:

В. В окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.И.Р. не дължи на “Енерго-П. П“ АД сумата от 9652,20 лв. - преизчислени количества електроенергия от 51 339 кВт. ч. за периода от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], бл..... а, вх. 3, ет. 1, ап. 2, Осъдил “Енерго-П. П“ АД да заплати на Д.И.Р. съдебноделоводните разноски по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че длъжностни лица на “Енерго-П. М“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на Д. Р., при която са установени показания в регистър 1.8.3 /т.нар. скрит регистър/ от 051399 квтч.; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология /БИМ/. При осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната Р. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Енерго-П. П АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 51 339 квтч. Издадена е фактура за сумата от 9 652,20 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че средството за търговско измерване /СТИ/ е било в метрологична годност, като според вещото лице е практически невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по третата тарифа /регистър 1.8.3/; предвид, че абонатът е битов, СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи; наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред /и по-точно – в тарифната схема/.

Съдът изложил съображения, че след изменението на ЗЕ от 2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметка на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но условие за такава корекция е снабдителят да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, като условие за корекция е и да съществуват действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното измерване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Корекцията е извършена от касатора въз основа на изменени разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), влезли в сила на 17.07.2012 г. и действащи от м. ноември 2013 г. ПИКЕЕ, са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и доколкото КЕВР не е приела нови правила на мястото на отменените, липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В общите условия на доставчика на ел. енергия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, а това нарушава разпоредбите на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В заключение приел, че едностранна корекция от страна на доставчика е недопустима, тъй като липсва две от предпоставките за извършване на подобна корекция - предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки и спазване на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното измерване. По тези съображения намерил отрицателният установителен иск, предявен от потребителя, за основателен.

В противоречие с дадените по реда на чл. 290 ГПК отговори от настоящия състав на ВКС, в обжалваното решение не е съобразена относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма.

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своето заключение по материалния спор с това на по-нисшата по степен съдебна инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК).

Варненският окръжен съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неточно правните норми. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна квалификация.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато на въззивния съд, защото трябва да се извършат нови съдопроизводствени действия, предвид установеното неточно приложение на материалния закон. Съдът, съгласно задълженията по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, трябва да изясни твърденията на ответника по иска - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното (елемент от фактическия състав на вземане, основано на чл. 200 ЗЗД, за разлика от задължение, основано на корекция по ПИКЕЕ), като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. За изясняване на фактите трябва да се допусне и комплексна съдебна експертиза, като съдът укаже на ответника за необходимостта от извършването й, както и задължението да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ.

По съдебноделоводните разноски, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260193/24.07.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1291/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: