Как следва да процедира въззивният съд, когато след уточнение на нередовна искова молба, ищецът посочи за надлежен ответник субект, различен от този, спрямо когото се е развивало първоинстанционното производство и е постановено първоинстанционното решение.

чл. 129, ал. 2 ГПК чл. 214 ГПК чл. 228 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60207

гр.София 07.10.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Р. П, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 3507/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е.Д.М., чрез адв. Д. З., срещу въззивно решение № 11779/04.08.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 3371/2019 г.

Касационното обжалване е допуснато служебно с определение № 187/17.03.2021 г, в правомощията на ВКС по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, във връзка с евентуална недопустимост на въззивното решение. Съдебният състав е уведомил страните, съгласно изискването по чл. 7, ал. ГПК, че конкретният правен въпрос, по който следва да се произнесе, е как следва да процедира въззивният съд, когато след уточнение на нередовна искова молба, ищецът посочи за надлежен ответник субект, различен от този, спрямо когото се е развивало първоинстанционното производство и е постановено първоинстанционното решение.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Съгласно диспозитивното начало, предметът на делото – страни, правопораждащи юридически факти и петитум, се определя от ищцовата страна, която го въвежда чрез правното твърдение, съдържащо се в исковата молба, респективно - чрез предвидените в ГПК способи - по-късно в хода на процеса. Изменения са допустими, но само доколкото са спазени условията на чл. 214 и чл. 228 ГПК. Съдът обаче е този, който квалифицира действията и исканията на страните, служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на всички участници, както и за надлежното им извършване. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите страни със сила на присъдено нещо; придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право при осъдителните искове и предизвикване на правна промяна при конститутивните искове, отново в отношенията между спорещите страни. В случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други (изключение са хипотезите на процесуална субституция), е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК – срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК. Ако не го стори и постанови решение по делото, то ще е недопустимо. В подобна хипотеза, когато първостепенният съд се е произнесъл при нередовна искова молба, срещу ненадлежно процесуално легитимирана страна, въззивният съд трябва да предприеме действия за отстраняване на процесуалната пречка. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, за която съдът също следи служебно.

При действието на ГПК отм. г., отм., след измененията с ДВ бр. 124/23.12.1997 г., въззивният съд сам оставя исковата молба без движение с указание за отстраняване нередовността на исковата молба, включително насочване на иска против надлежно легитимираната страна, и при изпълнение в срок, сам я конституира, връчва й копие от исковата молба и повтаря всички съдопроизводствени действия, извършени без нейно участието. Новоконституираната страна има възможност да изрази становище по иска, да оспори писмените доказателства, да направи доказателствени искания. При действието на ГПК отм. г., във всички случаи, когато с оглед допустимостта на иска е необходимо конституиране на нова страна, неучаствала в първа инстанция (извън процесуално правоприемство, заместване на подпомагаща страна – чл. 222 ГПК и заместване на праводател – чл. 226, ал.2, изр. 2 ГПК), въззивният съд няма възможност да го стори, предвид въведените преклузии и концентрационно начало, както и променения обхват на въззивното производство – така и указанията в ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Казаното се отнася и в случаите, когато по пътя на отстраняване нередовност на исковата молба следва, че страните са различни от тези, спрямо които е постановено първоинстанционното решение. В последната хипотеза въззивният съд обезсилва решението на първата инстанция и връща делото на първостепенния съд. Когато във въззивното производство, след предприети действия по чл. 129, ал. 2 ГПК, се стигне до промяна на първоначалния ответник, спрямо когото е разгледано и постановено решението от първостепенния съд, въззивният съд не конституира новата страна, нито прекратява производството спрямопървоначалната. Той се произнася при участие на първоначалните страни по делото, спрямо които е постановено обжалваното пред него първоинстанционно решение, като те участват в устните прения пред въззивния съд и имат възможност да вземат становище по това отстранени ли са в срок нередовностите на исковата молба (ако не, първоинстнационното решение се обезсилва, но делото не се връща за ново разглеждане, а делото се прекратява), съответно кои са процесуалнолегитимираните страни по спора. По същество, когато недостатъците на нередовната искова молба са отстранени и, в резултат на това, се стигне до различие в страните, първоинстанционното решение се обезсилва и делото се връща от фазата на връчване на исковата молба на новата страна.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Е.Д.М. предявил иск по чл. 49 ЗЗД против Министерството на вътрешните работи за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, резултат от изказване на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - К. Т..

С решение № 4133/12.06.2017 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 7714/2015 г. искът е отхвърлен.

Състав на Софийския апелативен съд, по жалба на Е.Д.М. е изменил частично първостепенното решение, като осъдил МВР да заплати обезщетение в размер на 500 лв.

Върховният касационен съд с решение № 99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. е обезсилил това на въззивната инстанция и върнал делото на същия съд с указния да уточни надлежния ответник, чрез отстраняване нередовности на исковата молба - противоречие между изложени обстоятелства и посочен ответник.

При новото разглеждане на делото от Софийския апелативен съд, в разпоредително заседание насрочил делото в открито съдебно заседание по „допустимата жалба на Е.Д.М., в която няма искания по доказателствата“. Призованите за заседанието страни са Е. М. и МВР. В открито съдебно заседание на 06.02.2020 г. апелативният състав оставил без движение исковата молба за отстраняване нередовност между обстоятелствена част и петитум. В същото заседание адв. З., като пълномощник на ищеца/въззиник М. е заявила, че искът следва да се счита предявен срещу Главна дирекция „Национална полиция“. Съдебният състав постановил определение, с което допуснал „уточнение в петитума, като искът следва да се счита предявен срещу ответника Главна дирекция „Национална полиция“. Постановил дирекцията да бъде призована за следващо съдебно заседание и прекратил производството по отношение на МВР. В следващо съдебно заседание съдът докладвал исковата молба, това, че ГД „Национална полиция“ не е депозирала отговор и указал на ищеца, че носи тежестта да докаже наличието на противоправно поведение от страна на длъжностното лице на ответника, че същото е настъпило при или по повод изпълнение на работа, възложена от ответника, както и, че са настъпили вреди в причинна връзка с това поведение. Постановил, че няма да бъдат „специално приобщавани“ събраните вече по делото доказателства, същите ще бъдат „използвани“ в производството срещу новоконституираната страна. Съдът постановил решение, в което е посочено, че ответник по иска е ГД „Национална полиция“, разгледал иска срещу тази страна по същество за първи път, намерил го за неоснователен и като резултат обаче, потвърждавайки решението на първата инстанция, го отхвърли спрямо МВР.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване, апелативният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения. След връщане на делото от състава на ВКС за ново разглеждане на въззивната инстанция, същата е трябвало в закрито заседание да остави без движение исковата молба с указание за констатираното противоречие в нея и необходимостта то да се отстрани като се уточни ответникът по иска. След надлежно отстраняване на нередовността на исковата молба, съдът е следвало да изпрати препис от уточнението на първоначално конституираната страна – МВР, която е и надлежна страна във въззивното производство при обжалване на постановеното от първостепенния съд решение спрямо нея. Делото е следвало да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на ищеца (въззивник) Е. М. и ответника – МВР, които да изразят становище по извършеното изменение на иска, след което съдът да даде ход на устните състезания и да се произнесе с решение, с което да обезсили това на Софийски градски съд, като постановено при нередовна искова молба, и да върне делото на първата инстанция за конституиране на легитимирания ответник според уточнената искова молба и за продължаване на съдопроизводствените действия от връчване на исковата молба за отговор. Съдът допуска, събира и обсъжда доказателствата, което значи, че спрямо вече събраните по делото доказателства, но без участието на новоконституираната страна, съдът отново трябва да се произнесе, като даде възможност на новоконституираната страна да направи възраженията си срещу доказателствените искания на ищеца, съответно да заяви дали поддържа доказателствените искания на първоначалния ответник.

Въззивният съд освен това е постановил решение, с което, като е потвърдил решението на първата инстанция, на практика е отхвърлил иска срещу страна, спрямо която „прекратил производството по делото“ - МВР. Приел, че ответник по уточнената искова молба е ГД „Национална полиция“, конституирал я по делото и разгледал иска спрямо нея, но се произнесъл по отношение на МВР.

В заключение въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на първостепенния съд от фазата по връчване на копие от първоначалната искова молба и уточнението на същата на новоуточнения ответник.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 11779/04.08.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 3371/2019 г.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата по връчване на копие от първоначалната искова молба и уточнението на същата на новоуточнения ответник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: