Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях?

чл. 236, ал. 2 ГПК чл. 235, ал. 2 ГПК 
Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Доколкото въззивният съд е инстанция по съществото на спора, той следва да осъществи същата дейност като първата инстанция, а именно – да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, да прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора и да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото.

чл. 235, ал. 2 ГПК чл. 236, ал. 2 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60179

гр.София], 07.10.2021. г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

при секретаря А. Д и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр.д.№ 3980/ 2020 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 208/ 23.03.2021 г. по настоящето дело по жалба на Р.С.Н. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 360 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1115/ 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Н.П.К. иск, квалифициран по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, за плащане на сумата 7 800 лв – дадена на отпаднало основание на 09.02.2018 г.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях.

Съгласно установената от Върховния касационен съд практика /срв. решение № 86 от 06.07.2020 г. по т.д.№ 761/ 2019 г., II т.о. и цитираните в него други актове на ВКС/, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Доколкото въззивният съд е инстанция по съществото на спора, той следва да осъществи същата дейност като първата инстанция, а именно – да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, да прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора и да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/.

Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с така установената съдебна практика, поради което по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Същото следва да бъде отменено, а доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.

В исковата молба ищцата Р. Н. твърди, че на 09.02.2018 г. в [населено място] сключила с ответника Н. К. договор за изработка при уговорено възнаграждение от 13 000 лв, от които 7 800 лв платими авансово. В деня на сключване договора той бил оформен писмено и било извършено авансовото плащане. Работата следвало да бъде извършена до края на месец април, но в средата на същия месец все още не била започната. Тогава ищцата поканила ответника да започне работата, но той заявил, че не бил получил уговорения аванс и представил документ, в който първата страница била подменена, а посоченият в този документ начин на плащане бил друг. По жалба на ищцата до прокуратурата срещу ответника било образувано наказателно производство, приключило с решение по а.н.д.№ 844/ 2018 г. на Горнооряховски районен съд, с което за преправянето на съдържанието на частен документ – договор за озеленяване от 09.02.2018 г. – ответникът бил наказан с глоба. При тези твърдения ищцата заявява, че разваля договора от 09.02.2008 г. поради неизпълнение ответникът да бъде осъден да й върне авансово платената по него сума от 7 800 лв.

Ответникът оспорва иска с твърдения, че не е получавал от ищцата сумата 7 800 лв нито в брой, нито по банков път. Плащането на тази сума било обсъждано в преддоговорни отношения между страните, но ищцата не се била съгласила при тези условия и на 09.02.2018 г. писмено бил сключен договор, в който било уговорено поетапно плащане на възнаграждението по банков път. И по този договор обаче ищцата не извършила никакви плащания, поради което тя нито имала право да развали договора, нито да претендира връщане на някакви суми по него.

От приложеното а.н.д.№ 844/ 2018 г. на Горнооряховски районен съд е видно, че с решение от 12.12.2018 г., в законна сила от 28.12.2018 г, ответникът Н. К. бил освободен от наказателна с налагане на административно наказание глоба в размер 1000 лв за извършено престъпление по чл.309 НК – за това, че на неустановена дата през 2018 г. в [населено място], преправил съдържанието на частен документ-договор за озеленяване от 09.02.2018г. със страни Р. Н. /възложител/ и Н. К. /изпълнител/ и го употребил, за да докаже неизпълнението от страна на Н. на съществуващите задължения по чл.3,чл.4 и чл.5 от договора. В мотивите към решението е прието, че на 09.02.2018 г. ищцата се свързала по телефона с ответника и се уговорили да се срещнат в [населено място] за да подпишат окончателен договор за озеленяване. Срещнали се и ответникът ги завел в офиса на счетоводителя си П. П.. П. разпечатал от компютъра си окончателния договор, в който било договорено Н. да заплати на К. авансово сумата от 7 800 лв. при подписване на договора, която сума тя му заплатила и което било вписано в договора. Впоследствие ответникът заявил, че ще започне работа, ако му преведат авансово 10 % от крайната цена по договора, която била 13 000 лв и отрекъл да е получил сумата 7 800 лв. Тогава К. изпратил на Н. копие от договор за озеленяване, като втората страница била с подписи от него и нея, а първата страница била с променено съдържание, досежно начина на плащане на договора. Съдът констатирал, че по този начин К. бил променил съдържанието на договора, за да докаже, че Н. била неизправна страна по него и го употребил пред нея, като й изпратил чрез куриерска фирма „Еконт копие от договора с промененото съдържание на първата страница от същия.

За да отхвърли предявения иск въззивният съд приел от фактическа страна, че страните са имали не договор, а преддоговорни отношения във връзка със сключване на договор за озеленяване на стойност 13 000 лв в имот на ищцата, което ответникът не извършил. Отхвърлил като недоказани твърденията на ищцата, че имало сключен договор за озеленяване от 09.02.2018 г, с уговореното авансово плащане от 60% от уговорената сума - 7 800 лв и възприел за доказани твърденията на ответника, че действително подписаният договор бил друг, макар подписаната втора страница да била еднаква и в двата варианта. При това изобщо не обсъдил влязлото в сила решение на Наказателен съд, което има същото значение като влязла в сила присъда. А съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. След като Наказателент съд е установил извършеното от ответника престъпление, състоящо се в преправяне на частен документ и е констатирал точно в какво се състои подправката – смяната на първа страница на документа, въззивният съд не е имал никакво право да основе решението си на преправения документ. Под предлог, че този документ бил представен пред него в оригинал, въззивният съд приел за доказано съдържанието на договора съобразно преправения документ, а не съобразно документа преди подправката. Същевременно същият не е изложил мотиви във връзка с доводите на ищцата за значението на влязлото в сила решение на Наказателен съд. В него изрично е посочено, че истинският документ е този, в който е посочено извършването на авансово плащане в размер 7 800 лв. Всички фактически констатации на въззивната инстанция са направени в противоречие с нормите на процесуалния закон и в разрез с правилата на формалната логика, като не са обсъдени всички доказателства по делото, не е даден отговор на доводите на страните и не са изложени надлежни мотиви.

От фактическа страна по делото е установено, че на 09.02.2018 г. ищцата и ответникът сключили писмено договор за озеленяване. Оригиналът на документа, признат от Наказателен съд за истински, е приложен по а.н.д.№ 944/ 2018 г. на Горнооряховски районен съд, което пък е приложено по настоящето дело и затова въззивният съд не е имал никакви основания да го изисква от страните. В чл.3 от договора е посочено, че възложителят /ищцата/ плаща авансово 7 800 лв на изпълнителя /ответника/ при подписване на договора. Ищцата е изправна страна по този договор. Ответникът не е изпълнил задълженията си по него, поради което за ищцата е възникнало правото да го развали /чл.87 ал.1 ЗЗД/. Изявлението за разваляне е направено с исковата молба и е произвело действие с връчването на препис от нея на ответника и липсата на предложение от негова страна за изпълнение в подходящ срок. Развалянето има обратно действие, затова с обратна сила отпада основанието, въз основа на което ответникът е получил от ищцата сумата 7 800 лв. Съгласно чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД той е длъжен да я върне. Предявеният за това иск е основателен и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Основателно е възражението на ответника, че предаването на авансово преведената сума не може да се установява със свидетелски показания при неговото противопоставяне срещу допускането на такива. Неоснователно обаче той поддържа, че по делото не е доказано предаването на сумата от 7 800 лв, тъй като в писмения договор, на който се позовава ищцата, не било посочено същият да имал значението на разписка. В чл.3 и 4 от документа е посочено, че възложителя се задължава да заплати авансово 60 % от цената или 7 800 лв, като цената бъде платена в брой в полза на Н.П.К.. Тълкуването на договора във връзка с последващото обстоятелство на ползване от Н. К. на преправен документ с друг текст в чл.3 и 4 с цел да докаже други уговорки за плащането не оставя съмнение, че страните са целели документът да удостовери плащането на авансовата цена към момента на подписване на договора. Поради това свидетелски показания за установяване факта на предаване на сумата не са необходими, този факт е установен с писмено доказателство.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не се ползват със сила на пресъдено нещо мотивите на решението по а.н.д.№ 884/ 2018 г. на Горнооряховски районен съд и поради това въпросното решение не обвързвало гражданския съд. За да обоснове това възражение ответникът се позовава на задължителното тълкуване, дадено с т.18 на Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г., ОСГК, ВКС, което касае актове в гражданското съдопроизводство и няма никакво отношение към актовете, постановени по реда на НПК. За значението на влезлите в сила присъди /като ответникът не оспорва, че решението по а.н.д.№ 884/ 2018 г. на Горнооряховски районен съд има действието на присъда/ в гражданското съдопроизводство е релевантна разпоредбата на чл.300 ГПК – те са задължителни за това, какво деяние е извършено, противоправността му и виновността на дееца. В случая Н. К. е извършил документно престъпление, състоящо се в ползване на преправен частен документ /процесния договор между него и ищцата/ с цел да докаже, че в него е било посочено авансовото плащане да бъде извършено на отделни вноски по банков път, а не еднократно в брой на сумата 7 800 лв. Това е задължен да приеме и гражданският съд, а при тези факти предявеният иск за връщане на авансово платеното е основателен.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 360 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1115/ 2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Р.С.Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], 7 800 лв, дадена въз основа на развален договор за озеленяване от 09.02.2018 г., както и сумата 1 160,29 лв (хиляда сто и шестдесет лева и двадесет и девет стотинки) разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: