Обстоятелството, че ищецът по иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е осъждан за извършено престъпление, но е реабилитиран по право или по съдебен ред, води ли до намаляване на дължимото от държавата обезщетение ?

чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ чл. 85, ал. 1 НК 
В областта на наказателното право и Наказателен процес реабилитацията представлява абсолютна пречка да се зачита предходното осъждане на лицето. Същият извод от разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК важи и за другите отрасли на правото, при които в нормативен акт са предвидени изрично отнемане или ограничения на определени права по отношение на осъдени лица. След като лицето е реабилитирано, то възстановява правата, които са му отнети или ограничени изрично по силата на тези нормативни актове. По различен начин обаче следва да се третира настъпилата реабилитация при определяне на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди/чл.4 от ЗОДОВ/, които са били причинени на ищеца от незаконното обвинение в извършване на престъпление. Тези неимуществени вреди се изразяват в засягане на доброто име, честта и достойнството на лицето и в този смисъл касаят морални норми. Именно моралните норми/ добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД/ стоят в основата на засегнатото нематериално благо на ищеца, който е бил незаконно обвинен. Добрите нрави са неписани правила и не се съдържат в нормативните актове, за да се счете, че реабилитацията възстановява репутацията на осъденото лице такава, каквато е била преди осъждането. В този случай преценката за спазването на добрите нрави е предоставена на съда. Когато гражданският съд определя по справедливост обезщетението за неимуществени вреди, не може само с формални съображения, черпени от разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК напълно да игнорира предишни осъждания, за които ищецът е реабилитиран. Съдът трябва да съобрази цялостния облик на ищеца и дадената от обществото морална оценка за неговото поведение. Еднократно престъпление, за което ищецът е бил реабилитиран и което е извършено много преди незаконното обвинение, може да не е повлияло на общественото мнение за ищеца, който е коригирал поведението си. Тогава това престъпление, за което е бил реабилитиран, не би следвало да се отчита като критерий за намаляване на обезщетението. Ако обаче престъплението, за което ищецът е реабилитиран, е част от трайна и продължителна престъпна дейност, не може да бъде пренебрегнато като факт. В този случай доброто име на ищеца и обществената оценка за него вече са били накърнени преди незаконно образуваното наказателно производство, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено.

чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ чл. 52 ЗЗД чл. 85 НК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60213

гр.София, 07.10.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.Г Николаева

при участието на секретаря Д. Н, като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 3462 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В.М.К. против решение № 646 от 12.3.2020 г., постановено по гражданско дело № 2307 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е отменено решение № 672 от 30.01.2019 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Р. Б да заплати на В.М.К. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 4 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.364, ал.5, пр.1 във връзка с ал.1 от НК за което е бил оправдан и е постановено друго решение, с което искът за тази сума е отхвърлен.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Прокуратурата на Р. Б оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 30 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 201 от 17.03.2021 г. по следния въпрос:

Обстоятелството, че ищецът по иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е осъждан за извършено престъпление, но е реабилитиран по право или по съдебен ред, води ли до намаляване на дължимото от държавата обезщетение ?

За да даде отговор на въпроса, настоящият състав анализира разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК, приложимата практика на Наказателна колегия на ВКС по тази разпоредба, както и съществуващата практика на Гражданска колегия на ВКС относно това дали обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ може да бъде намалено заради извършено от ищеца престъпление, за което той е бил реабилитиран. Съгласно чл.85, ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В практиката на Наказателна колегия на ВКС е прието, че настъпилата реабилитация задължава съда да не третира предходното осъждане на подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство/ решение № 132 от 26.09.2018 г. по н. д. № 675/2018 г., III НО/. Налице е безусловна забрана след реабилитация на подсъдимия да се отчита същото осъждане при индивидуализация на наказанието/решение № 176 от 25.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 606/2018 г., II НО/. Недопустимо е след настъпила реабилитация същото осъждане да бъде отчитано при индивидуализация на наказанието на плоскостта на негативна характеристика на подсъдимия. Подобно действие представлява заобикаляне на материалния закон, обезсмисля института на реабилитацията и води до неравнопоставеност между неосъждано и реабилитирано лице, което пряко противоречи на нормата на чл. 85 НК/решение № 83 от 13.05.2015 г. на по н. д. № 27/2015 г. на III НО/. Следователно в областта на наказателното право и Наказателен процес реабилитацията представлява абсолютна пречка да се зачита предходното осъждане на лицето. Същият извод от разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК важи и за другите отрасли на правото, при които в нормативен акт са предвидени изрично отнемане или ограничения на определени права по отношение на осъдени лица. След като лицето е реабилитирано, то възстановява правата, които са му отнети или ограничени изрично по силата на тези нормативни актове. По различен начин обаче следва да се третира настъпилата реабилитация при определяне на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди/чл.4 от ЗОДОВ/, които са били причинени на ищеца от незаконното обвинение в извършване на престъпление. Тези неимуществени вреди се изразяват в засягане на доброто име, честта и достойнството на лицето и в този смисъл касаят морални норми. Именно моралните норми/ добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД/ стоят в основата на засегнатото нематериално благо на ищеца, който е бил незаконно обвинен. Добрите нрави са неписани правила и не се съдържат в нормативните актове, за да се счете, че реабилитацията възстановява репутацията на осъденото лице такава, каквато е била преди осъждането. В този случай преценката за спазването на добрите нрави е предоставена на съда. Когато гражданският съд определя по справедливост обезщетението за неимуществени вреди, не може само с формални съображения, черпени от разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК напълно да игнорира предишни осъждания, за които ищецът е реабилитиран. Съдът трябва да съобрази цялостния облик на ищеца и дадената от обществото морална оценка за неговото поведение. Еднократно престъпление, за което ищецът е бил реабилитиран и което е извършено много преди незаконното обвинение, може да не е повлияло на общественото мнение за ищеца, който е коригирал поведението си. Тогава това престъпление, за което е бил реабилитиран, не би следвало да се отчита като критерий за намаляване на обезщетението. Ако обаче престъплението, за което ищецът е реабилитиран, е част от трайна и продължителна престъпна дейност, не може да бъде пренебрегнато като факт. В този случай доброто име на ищеца и обществената оценка за него вече са били накърнени преди незаконно образуваното наказателно производство, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Прокуратурата на Р. Б е повдигнала срещу В.М.К. обвинение в извършено престъпление по чл.346, ал.5, предл.1 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 19.10.2012 г. противозаконно е отнел със сила чуждо моторно превозно средство с намерение да го ползва. С влязла в сила на 30.03.2018 г. присъда В. К. е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата на Р. Б иск за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на Р. Б е възразила, че обезщетението за неимуществени вреди трябва да се намали, тъй като доброто име на ищеца е било накърнено от предишно осъждане за отнемане на микробус с намерение противозаконно да го присвои. Като доказателство за това твърдение към отговора е представена справка за съдимост от 26.10.2018 г., според която ищецът е осъден с влязло в сила на 1.7.2004 г. споразумение за престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години с отлагане на изпълнението за изпитателен срок от пет години. Представена е и справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р. Б, от която е видно, че с присъда от 23.06.2017 г. ищецът е бил оправдан за престъпление по чл.346, ал.5, предложение 1 от НК.

Първоинстанционният съд е присъдил на ищеца обезщетение от 6 800 лв.

за причинените му неимуществени вреди от незаконното наказателно производство. Въззивният съд е намалил размера на обезщетението на 2 000 лв., като се е мотивирал, че лицето е осъждано и срещу него са водени и други наказателни производства, по които са налагани и други мерки за процесуална принуда. Този съд не е конкретизирал кога и за какви престъпления ищецът е бил осъждан и какви мерки за процесуална принуда са били наложени. Необосноваността на това решение обаче следва да бъде отстранена посредством събраните по делото доказателства. От писмо до Председателя на 116 състав по НОХД № 8047/2014 г. на СРС от МВнР, Дирекция „Консулски отношения“ от 30.5.2014 г. се установява, че В.М.К. не е могъл да се яви лично пред българския съд, тъй като се е намирал в следствения арест в гр. Гниляне, Р. К, с наложена мярка за неотклонение “задържане под стража“, понеже е бил задържан, след като е монтирал скиминг устройство на банкомат, намиращ се в центъра на града. Според приложената към писмото грама изх. № КО-09-129 от 31.05.2014 г. на Посолството на Р. Б в гр. Прищина на тази дата е бил проведен разпит на лицето, на който е присъствал адвокат и трети секретар на Завеждащия консулската служба. В.М.К. е направил пълни самопризнания по отправените му обвинения/стр.35 по описа на НОХД № 8047/2014 г. на СРС/. Тези факти, настъпили по време на висящото наказателно дело пред българския съд, сочат за извършена от ищеца престъпна дейност, която не позволява да се приеме, че с реабилитацията доброто му име е било напълно възстановено. Ето защо, в съответствие с дадения отговор на въпроса, при преценката на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобрази и извършеното престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.4 от НК, посочено в справката за съдимост от 26.10.2018 г., макар за него ищецът да е реабилитиран. Деянието на ищеца в Р. К е попречило доброто му име и репутацията в обществото да се счита за напълно възстановена, поради което обезщетението от 2 000 лв. е достатъчно, за да репарира неимуществените вреди от незаконно воденото наказателно производство.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б,

Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 646 от 12.3.2020 г., постановено по гражданско дело № 2307 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е отменено решение № 672 от 30.01.2019 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Р. Б да заплати на В.М.К. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 4 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.364, ал.5, пр.1 във връзка с ал.1 от НК за което е бил оправдан и е постановено друго решение, с което искът за тази сума е отхвърлен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: