По въпроса относно задължението на въззивната инстанция да конституира неучаствалия по делото необходим другар при действието на ГПК отм. 1.3.2008 г./.

Разрешението на този въпрос съгласно т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. е, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество. В същия смисъл са и мотивите на т.6 на № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. В тези мотиви е прието, че при необходимото другарство поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Поради това необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса, като дори и да не са участвали в първоинстанционното производство, имат право на жалба срещу първоинстанционното решение. По аргумент от чл. 216, ал. 2, изр. 1 от ГПК при необходимото другарство подаването на въззивна жалба от един от необходимите другари има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава. Резултатът от въззивното обжалване поражда последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, като при отмяна на първоинстанционното решение същото се отменя и по отношение на необжалвалите другари, с оглед наложителността на идентитет на решението по отношение на всички /чл. 271, ал. 3 ГПК; 172, ал.2 от ГПК отм. /. Затова при подадена въззивна жалба от един от тях въззивният съд служебно конституира и останалите като главни страни пред въззивната инстанция /чл. 265, ал. 2 ГПК/. Поради това, че извършените от някои от необходимите другари действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, същите не се повтарят във въззивното производство, дори и жалбата да е подадена от неявилия се или неизвършилия действията другар. Разликите в производството пред въззивната инстанция по отменения и новия ГПК касаят само задължителното необходимо другарство. В такъв случай по сега действащия ГПК първоинстанционното решение трябва да се обезсили и делото да се върне на първата инстанция. При необходимото другарство се запазва задължението на въззивния съд да конституира необходимия другар и да постанови решение по същество с негово участие.

чл. 215 ГПК чл. 216, ал. 2 ГПК чл. 265, ал. 2 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60211

гр.София, 07.10.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.Г Николаева

при участието на секретаря Д. Н, като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 2913 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.Е.И. срещу решение № 367 от 11.02.2020 г. по гр. дело № 3256 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 10-ти състав, с което на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД съдът е развалил поради неизпълнение договора за покупко-продажба на апартамент, находящ се на целия първи /партерен/ етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица], сключен на 22.08.2002 г. с нотариален акт № 138, том първи, рег. №13921, дело №130/2002 г. на нотариус С. К., по силата на който Е.Е.И. е продала апартамента на Е.Е.И. на цена 85 039,10 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли то да бъде обезсилено или отменено и да бъде постановено друго, с което искът за разваляне на договора да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба С.Е.И.-Д. я оспорва и моли решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 9 269,60 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 109 от 12.02.2021 г. по настоящото дело по въпроса относно задължението на въззивната инстанция да конституира неучаствалия по делото необходим другар при действието на ГПК отм. 1.3.2008 г./. Разрешението на този въпрос съгласно т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. е, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество. В същия смисъл са и мотивите на т.6 на № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. В тези мотиви е прието, че при необходимото другарство поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Поради това необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса, като дори и да не са участвали в първоинстанционното производство, имат право на жалба срещу първоинстанционното решение. По аргумент от чл. 216, ал. 2, изр. 1 от ГПК при необходимото другарство подаването на въззивна жалба от един от необходимите другари има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава. Резултатът от въззивното обжалване поражда последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, като при отмяна на първоинстанционното решение същото се отменя и по отношение на необжалвалите другари, с оглед наложителността на идентитет на решението по отношение на всички /чл. 271, ал. 3 ГПК; 172, ал.2 от ГПК отм. /. Затова при подадена въззивна жалба от един от тях въззивният съд служебно конституира и останалите като главни страни пред въззивната инстанция /чл. 265, ал. 2 ГПК/. Поради това, че извършените от някои от необходимите другари действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, същите не се повтарят във въззивното производство, дори и жалбата да е подадена от неявилия се или неизвършилия действията другар. Разликите в производството пред въззивната инстанция по отменения и новия ГПК касаят само задължителното необходимо другарство. В такъв случай по сега действащия ГПК първоинстанционното решение трябва да се обезсили и делото да се върне на първата инстанция. При необходимото другарство се запазва задължението на въззивния съд да конституира необходимия другар и да постанови решение по същество с негово участие.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

С решение № 64 от 22.06.2017 г. по гр.д. № 1329 по описа за 2016 г. на III ГО на ВКС е отменено решението на Софийския апелативен съд по гр. д. №3139 от 2.12.2015 г. в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД, постановено е друго решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за признаване недействителността на гореописания договор за продажба и делото е върнато на Софийския апелативен съд за разглеждане на евентуалния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. По повод поискания разпит на М. М. като свидетел и твърдението на пълномощника на С. И., че тя е съпруга на ответника съдът е дал указания на Е. И. да представи доказателства кога е сключил граждански брак. Е. И. е заявил в молба от 27.10.2017 г., че е в брак с М. М. от 10.07.1999 г., който не е прекратен и е представил като доказателство удостоверение за сключен граждански брак. Вземайки предвид тази молба, С.Е.И.-Д. е поискала от съда да конституира М.М.Н. като страна в процеса. Същото искане е отправено и от М.М.И. с молба вх. № 3748 от 28.02.2018 г. Софийският апелативен съд с определение от 27.02.2018 г. е отказал да конституира М.М.Н. като страна по делото. Изложил е съображения, че според ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС другарството на съпрузите по предявен срещу единия от тях иск за собственост, придобита в режим на съпружеска имуществена общност, не е задължително необходимо, а само необходимо. В този смисъл конституирането на М. Н. като ответник служебно от съда е недопустимо. Конституирането не може да бъде допуснато и по искане на страните, ако това искане не бъде направено в съответната форма и по съответния процесуален ред. Понастоящем съдът не е сезиран с такова искане. След това въззивният съд е постановил решение по съществото на спора за разваляне на договора поради неизпълнение без участието на М. М..

От представеното пред въззивната инстанция удостоверение за граждански брак е видно, че покупко-продажбата, чието разваляне се иска, е сключена по време на брака между Е. И. и М. М., поради което тя е необходим другар на ответника. Според дадения по-горе отговор на въпроса въззивният съд е следвало да я конституира като страна по делото по нейната молба, тъй като решението по иска за разваляне на покупко-продажба на недвижим имот, станал съпружеска имуществена общност, има сила на пресъдено нещо спрямо нея, независимо дали е участвала в първоинстанционното производство. Възприетото в № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г ТР №3 /2016 г. на ОСГК на ВКС разрешение, че по предявен срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари потвърждава необходимостта неучаствалият съпруг да бъде конституиран от въззивната инстанция. Ако се касаеше за задължително другарство и производството е било образувано не по отменения, а по сега действащия ГПК, едва тогава би се приложило изключението за връщане на делото на първата инстанция, предвидено в т.6 на № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивното решение е постановено без участието на М. М., която е страна по делото като необходим другар на ответника. Налице е порок, водещ до неправилност на въззивното решение, което налага това решение да бъде отменено/т.17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г./. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което трябва да се конституира М. М., за да се извършат процесуалните действия с нейно участие.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 367 от 11.02.2020 г. по гр. дело № 3256 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 10-ти състав, с което на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД съдът е развалил поради неизпълнение договора за покупко-продажба на апартамент, находящ се на целия първи /партерен/ етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица], сключен на 22.08.2002 г. с нотариален акт № 138, том първи, рег. №13921, дело №130/2002 г. на нотариус С. К., по силата на който Е.Е.И. е продала апартамента на Е.Е.И. на цена 85 039,10 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: