Производството по издаване на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника по вписванията справки по вписванията, отбелязвания и заличавания представлява ли административна услуга или има характер на функция на охранително производство и представляват ли индивидуални административни актове издадените по този ред удостоверения за вещни тежести?

чл. 42 ПВ 
Съгласно разпоредбата на чл.569 т.5 и т.7 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи, както и издаването на удостоверения за наличието или липсата на тежести, представляват нотариални удостоверявания; по своята същност производството по вписване, съответно и по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, е акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, в който смисъл са и мотивите към т.6 от Тълкувателно решение №.7/25.04.15 г. по т.д.№.7/12, ОСГТК на ВКС. Макар съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията последната да е уредена като администрация към Министъра на правосъдието, службите по вписванията извършват вписвания, заличавания и отбелязвания по разпореждане на съдия по вписванията, издадени в рамките на едностранно и безспорно производство. Заключителните актове в това охранително по своя характер производство не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с тях нито се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито представляват волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилното или погрешно удостоверяване на вписано обстоятелство е негодно както да породи или погаси права, респ. задължения, така и да спомогне или възпрепятства тяхното упражняване. В този смисъл и позоваването на пар.1 т.2 б.“а” от ДР към ЗА е несъстоятелно. С разпоредбата е обявена за административна услуга онази дейност, в резултат на която се издават индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, които удостоверяват факти с правно значение /такива могат да бъдат, например, актовете за гражданско състояние и свидетелства за завършено образование/, тъй като същите, макар само да удостоверяват факт, притежават характеристиките на административен акт, доколкото наличието им е необходимо за съществуването или упражняването на субективни права, произтичащи от факта. При тези обстоятелства отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред.

чл. 42 ПВ чл. 569 ГПК чл. 21АПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60187

Гр.София, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря Д. Ц, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.527 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“АД срещу решение №.12306/11.11.20 по г.д.№.1068/20 на АС София, ТО, 13с., с което е обезсилено решение №.8321/5.12.19 на СГС, І ГО, 27с., за осъждане на Агенцията по вписванията към Министерството на Правосъдието да плати на праводателя на касатора „Б.П.Б“АД на основание чл.49 ЗЗД 46342,25лв. обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията удостоверения за вещни тежести /№.../... и №..../.../, издадени от Служба по вписванията при РС В.То - представляваща сбор от сумите, разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека от публична продан на недвижим имот /ап.№... на [улица]., В.Т./, които ищецът би получил, ако удостоверенията са имали съдържание, съответстващо на отразеното в книгите за вписвания относно съществуващи вещни тежести върху имотите към датите на издаването им.

Ответната страна Агенция по вписванията оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

С определение №.325/22.04.21 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос „Производството по издаване на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника по вписванията справки по писванията, отбелязвания и заличавания представлява ли административна услуга или има характер на функция на охранително производство и представляват ли индивидуални административни актове издадените по този ред удостоверения за вещни тежести?“.

С обжалваното решение е прието, че с исковата молба се претендира имуществена вреда от незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на административна дейност – невярно удостоверяване, обективирано в удостоверения за тежести. Посочено е, че този иск подлежи на разглеждане съгласно чл.1 ал.2 ЗОДОВ по реда на АПК, а не по общия ред на ГПК. Изложени са мотиви, че издаването на предвидените в чл.42 и сл. от Правилник за вписванията справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията е по съществото си административна услуга по пар.1 т.2 б.“а“ ДР на Закона да администрацията /ЗА/. Агенцията по вписванията е изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, която съгласно чл.54 ал.1 ЗА извършва административно обслужване на физически и юридически лица, както и изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряване на дейността на органите на държавната власт и на администрацията; дейността на служителите на Агенцията по вписванията по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и следващите от Правилник за вписванията се явява административна дейност, поради което и исковете за вреди, причинени в изпълнение на тази дейност, са с правна квалификация чл.1 ЗОДОВ и са подведомствени на административните съдилища. При тези обстоятелства е намерено, че, доколкото функционалната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, липсата на подсъдност опорочава първоинстанционното решение. Поради това то е обезсилено като недопустимо и производството е прекратено и изпратено по подсъдност на АССГ.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.569 т.5 и т.7 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи, както и издаването на удостоверения за наличието или липсата на тежести, представляват нотариални удостоверявания; по своята същност производството по вписване, съответно и по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, е акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, в който смисъл са и мотивите към т.6 от Тълкувателно решение №.7/25.04.15 г. по т.д.№.7/12, ОСГТК на ВКС. Макар съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията последната да е уредена като администрация към Министъра на правосъдието, службите по вписванията извършват вписвания, заличавания и отбелязвания по разпореждане на съдия по вписванията, издадени в рамките на едностранно и безспорно производство. Заключителните актове в това охранително по своя характер производство не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с тях нито се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито представляват волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилното или погрешно удостоверяване на вписано обстоятелство е негодно както да породи или погаси права, респ. задължения, така и да спомогне или възпрепятства тяхното упражняване. В този смисъл и позоваването на пар.1 т.2 б.“а” от ДР към ЗА е несъстоятелно. С разпоредбата е обявена за административна услуга онази дейност, в резултат на която се издават индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, които удостоверяват факти с правно значение /такива могат да бъдат, например, актовете за гражданско състояние и свидетелства за завършено образование/, тъй като същите, макар само да удостоверяват факт, притежават характеристиките на административен акт, доколкото наличието им е необходимо за съществуването или упражняването на субективни права, произтичащи от факта. При тези обстоятелства отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред. В този смисъл е и т.7 от Тълкувателно постановление №.2/19.05.15 по тълк. дело №.2/14г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, както и трайно формираната впоследствие практика, в това число на петчленни състави на ВКС и ВАС - опр.№.468/ 6.11.19 по ч.г.д.№.3479/19, ІІІ ГО, опр.№.571/11.07.19 по г.д.№.1004/19, ІІІ ГО, опр.№.56/15.08.17 по а.д.№.32/17, 5-членен състав, опр. №.16/21.04.20 по г.д.№.4А/20, 5-членен състав - която настоящият състав споделя.

По основателността на касационната жалба:

В настоящата хипотеза СГС е разгледал заявената с исковата молба претенция – за имуществени вреди, произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията удостоверения за вещни тежести - по общия исков ред. Апелативният съд, обаче, неправилно е приел, че спорът е подсъден на административните съдилища и надлежният ред е този по АПК - и е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо. При това положение въззивното решение, като постановено в отклонение от цитираната по-горе практика и отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, подлежи на отмяна, а делото – на връщане за разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.12306/11.11.20 по г.д.№.1068/20 на АС София, ТО, 13с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: