Касационно обжалване, допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 2 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60115София, 08.10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. П, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 456 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. /Н./ Т. С. срещу решение № 260045 от 21.10.2020 г. по в. гр. д. № 650/2020 г. на Хасковския окръжен съд.

Ответниците Ч.И.С. и Р.И.С. оспорват жалбата

Ответницата А.Т.Д. не взема становище по жалбата.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 896 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 805/2019 г. на Хасковския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Р.И.С. и Ч.И.С. срещу Н.Т.С. и А.Т.Д. отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици по наследство и давност над 1007/1557 ид. части от ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], местност „К. 1“; отменен е по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариалният им акт по обстоятелствена проверка за площта над 1007/1557 ид. части от имота и е допусната делба на този имот между съсобственици и при квоти: 275/1557 ид. части за Р.И.С.; 275/1557 за Ч.И.С., 503,5/1557 ид. части за Н.Т.С. и 503,5/1557 ид. части за А.Т.Д..

Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на А.А.П. /А.К.С./, починала на 08.06.1979 г. и оставила в наследство имот, по отношение на който двете ответници са били признати за собственици по давност и наследство на 433/1533 ид.части от имот с площ от 1533 кв. м., находящ се в [населено място], местност „К. 1“. Впоследствие с нотариален акт от 14.03.2014 г. двете ответници са били признати за собственици на спорния имот по давност и наследство, а именно ПИ с идентификатор ............по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК София, находящ се на адрес местност „К. 1“, с площ от 1557 кв. м. С нотариален акт за дарение от 29.04.2014 г. ответницата А.Т.Д. дарила на сестра си Н.Т.С. 1/2 ид. част от съсобствения им ПИ с идентификатор ...............с площ от 1557 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор .................със застроена площ от 23 кв. м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване.

От правна страна въззивният съд е приел, че имотът в основната си част има наследствен характер и не е доказано възражението на ответниците, че са го придобили по давност. Напротив, субективният елемент – своенето на имота, се опровергава от гласните доказателства. Имотът е съсобствен и правилно е бил допуснат до делба.

С определение № 119 от 30.03.2021 г. по настоящото дело е постановен отказ да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по установителния иск за собственост. Касационното обжалване е допуснато само в частта, касаеща въззивното решение по иска за делба, на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Правилно въззивният съд е приел, че процесният имот има наследствен характер и частите на Ч.И.С. и Р.И.С. не са придобити по давност от А.Т.Д. и Н.Т.С.. Правилно е прието също, че искът за делба на този имот е основателен. При допускането на делбата обаче съдът не е отчел разпоредителната сделка по нотариален акт № .........., т...., рег. № .........., дело № ............../2014 г., въпреки че е обсъдил този документ в решението си. Налице е очевидна неправилност на въззивното решение по иска за делба, която следва да бъде отстранена от настоящата инстанция.

Процесният имот произхожда от общата наследодателка А.А.П. /А.К.С./, починала на 08.06.1979 г. Имотът е закупен от наследодателката с нотариален акт № 83/1938 г., като по документ за собственост той е с площ от 1,1 дка /1100 кв. м./, а по кадастрална карта е 1557 кв. м.

При тази разлика в площите А.Т.Д. и Н.Т.С. са се снабдили с нотариален акт № .........../03.07.2002 г. за собственост по давност и наследство за 433/1533 ид. части от имота. Този нотариален акт на практика не променя правата на наследниците на А. П. в имота.

А. П. има следните наследници по закон: 1. Л.К.С. – дъщеря, починала на 24.04.2007 г. и наследена от синовете си Ч.И.С. и Р.И.С.; 2. Т.К.П. – син, починал на 01.02.2002 г. и наследен от дъщерите си Н.Т.С. и А.Т.Д., както и от съпругата си М.Х.П., починала на 19.10.2011 г. и наследена от децата си М. и А.. Следователно наследствените части на страните по делото са равни – по 1/4 ид. част за Ч.И.С., Р.И.С., Н.Т.С. и А.Т.Д.. Тези квоти се отнасят за целия наследствен имот, независимо от разликата в площите по документ за собственост и по кадастрална карта.

В исковата молба на Ч. С. и Р. С. делбата е поискана при други квоти: по 275/1557 ид. части за ищците и по 503,5/1557 ид. части за ответниците А. и Н.. Първоинстанционният съд е допуснал делбата при тези квоти и решението не е обжалвано от Ч. С. и Р. С.. Въззивната жалба е подадена само от А. Д. и от Н. С., ето защо съдът не може да влошава тяхното положение, като намалява техните квоти в съсобствеността.

Когато е постановявал решението за допускане на делба, въззивният съд не е отчел разпоредителната сделка по нотариален акт № .........., т...., рег. № ........., дело № ........../2014 г., с която А.Т.Д. е дарила на сестра си Н.Т.С. цялата 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор ............. Макар А. Д. да е притежавала по-малка идеална част от този имот, следва да се приеме, че тя се е разпоредила с цялата своя собственост в имота в полза на сестра си Н. С.. Като се отчете тази разпоредителна сделка и правилото, че съдът не може да влошава положението на жалбоподателя, делбата на процесния имот следва да се допусне при квоти по 275/1557 ид. за Ч. С. и Р. С. и 1007/1557 ид. части за Н. С..

Като се има предвид, че по жалбата на Н. С. не е допуснато касационно обжалване по изложените в нея правни въпроси, свързани с придобивната давност върху спорния имот, а оттам – и с делбата, на ответниците по касация Ч. С. и Р. С. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.01.2021 г. Разноските са поискани с отговора на касационната жалба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260045 от 21.10.2020 г. по в. гр. д. № 650/2020 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 896 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 805/2019 г. на Хасковския районен съд, с което е допусната делба на ПИ с идентификатор ..................по КККР на [населено място], местност „К. 1“ между съсобственици и при квоти: 275/1557 ид. части за Р.И.С., 275/1557 ид. части за Ч.И.С., 503,5/1557 ид. части за А.Т.Д. и 503,5/1557 ид. части за Н.Т.С. и вместо него постановява:

ДОПУСКА делба на ПИ с идентификатор ..............по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК София, находящ се на адрес местност „К. 1“, с площ от 1557 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при граници на имота: ПИ с идентификатори ................, .............., .............., ..............., .............., ................, .............., ............., ................, между съсобственици и при квоти:

- 275/1557 ид. за Ч.И.С.

- 275/1557 ид. части за Р.И.С. и

- 1007/1557 ид. части за Н.Т.С.

ОСЪЖДА Н.Т.С. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.36, със съдебен адрес [населено място], [улица], адв.Д. Г., да заплати на Р.И.С. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.8 и Ч.И.С. от [населено място], [улица], ет.5, ап.4, двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, офис 23, адв.Л. С., сумата от 600 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи