По въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

чл. 52 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60191

София, 08.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, ГК, ІІІ г.о.в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Т. И

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 595 по описа за 2021 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по повод подадена касационна жалба от Апелативна прокуратура - Пловдив срещу решение № 260042 от 17.11.20г.по в.гр.дело № 410/20г.на Пловдивския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 710 от 11.07.20г. по гр.дело № 1922/19г.на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, предявен от И.Х.Г. против Прокуратурата на Р. Б, за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане, в размер на 5 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 11.02.18г. до окончателното изплащане.

Постъпила е и насрещна касационната жалба от И.Х.Г. чрез адв.Е. Н. срещу въззивното решение в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди от незаконно задържане за сумата над 5000 лв.

С определение № 359 от 10.05.21г.състав на Трето г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Апелативна прокуратура – Пловдив, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Касаторът поддържа,че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД.Счита,че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е завишено и моли да бъде намалено.

Ответникът по жалбата заявява становище за неоснователност на касационната жалба на АП – Пловдив и моли да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени данните по делото и провери обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК,приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 7.02.18г.И. Г. се явил в РУ – Асеновград във връзка с подаден сигнал за инцидент в кв.Изток и в 17.30ч.е бил задържан от полицейските органи за 24 часа по подозрение за извършено престъпление по чл.347 ал.1 НК.В 16.45ч.на 8.02.18г.е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.347 ал.1 НК и чл.325 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „задържане до 72 часа“,като му е предявено постановлението на разследващия полицай.С постановление от 8.02.18г.зам.районен прокурор при РП – Асеновград е постановил задържане на Г. за срок от 72 часа, считано от датата и часа, на които е привлечен като обвиняем.С постановление от 11.02.18г.,предявено в 10.30ч.Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.347 ал.1 НК,чл.325 ал.1 НК и за престъпление по чл.323 ал.1 НК.В 11.42ч.в РС-Асеновград е входирано искане на районната прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.В районния съд е образувано нчд № 89/18г.и е насрочено за 16ч.С определение № 41/11.02.18г.РС Асеновград е оставил без уважение искането за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е определил по –лека такава.Определението е било обявено в 20.35ч.Разпореждането на съда за освобождаване е било изпълнено същия ден.Прието е за безспорно обстоятелството,че на 8,9 и 10.02.18г.в РС Асеновград е имало дежурен съдия,който да разглежда исканията за вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража“.

За претърпяните от ищеца вреди от неимуществен характер са събрани гласни доказателства.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид двете мерки по задържането, при които ищецът е изпитвал чувства на притеснение,страх, несигурност,накърняване на доброто име, като е съобразил, че е понесъл обичайните вреди, които пострадалият търпи от незаконно наказателно преследване.Приел е,че сумата от 5000 лв е справедлив размер за репариране на вредите.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

В разглеждания случай съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен.

Настоящият съдебен състав намира,че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му задържане за 99 часа, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 2000 лв.Този размер е съобразен, както с изпитаните от ищеца негативни преживявания от двете взети мерки за неотклонение, така и с обстоятелствата, че обвиненията, които са му предявени не са за тежки престъпления, има данни за висящи досъдебни производства преди процесното, както и че не е претърпял вреди над обичайните за такива случаи.

По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 2000 лв до 5000 лв следва да се отмени и иска за сумата от 3000 лв следва да се отхвърли,както и в частта за разноските.В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила.

В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила.

С оглед уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 1041.60 лв разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС за трите инстанции.

Предвид на горното,В.К.С, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260042 от 17.11.20г.по в.гр.дело № 410/20г.на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е уважен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 2 000 лв до 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Х.Г., с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Р. Б за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане, за 3 000 лв /разликата над 2 000 лв до 5 000 лв/, със законната лихва, считано от 11.02.18г.до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата осъдителна част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б да заплати на И.Х.Г. сумата 1041.60 лв разноски за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.